В България лекари има. Проблемът е друг.
Всички в България повтарят: няма кой да ни лекува. Пандемията напомни нещо, което от дълго време знаем - здравната система е в положение на свободно рухване.
Ако се вгледаме в детайлите, ще забележим, че работата е по-сложна, в сравнение с наподобява. Всъщност лекарите не понижават чак толкоз фрапантно. Емигрират новозавършилите, остават старите. Но пък понижава и популацията, за което те се грижат. През 2019 е имало единствено 55 лекари по-малко от предната година. Ако в Германия на 206 индивида се пада по един, у нас цифрата е сравнимо - един на 235, т.е. повече от доста страни в Европейски Съюз. Проблемът е, че междинната им възраст расте; по данни на БЛС, една четвърт към този момент са минали границата за пенсиониране. А коронавирусът ги прави пушечно месо за инфекцията, която нападна най-много възрастните.
Покрай дебатите научихме също по този начин, че нашите лекари са се трансформирали в сезонни служащи по образеца на полските си сътрудници, които са по този начин от години. Работи каквото работи, пък идва уикенда и той взима самолета да даде няколко наряди в Германия и да си закръгли бюджета за месеца. Как се устоя на този темп в пенсионна възраст, какъв брой нараства рискът от болест - оставям да прецените сами.
Какво липсва в България?
Драматичният проблем е с медицинските сестри и останалия медицински личен състав. В началото на годината беше установено, че в системата липсват 30 000 фрагменти. В момента множеството заети също са в преклонна възраст и на всичкото от горната страна са принудени да работят на две и три места, с цел да оцеляват с мизерните си заплати, които нормално не надвишават 1000 лв.. Протестираха, висяха по прозорците на президентството, само че за съществени ограничения не се чу, макар че първата ковид-вълна ни предизвести до каква степен можем да стигнем.
За разлика от лекарите, сестрите не могат да гастарбайтерствуват с по няколко наряди месечно. Сметката им излиза единствено когато емигрират трайно в места, където им заплащат десетина пъти повече, в сравнение с в България. В резултат у нас на 100 000 индивида се падат 490 сестри, до момента в който приблизително за Европейския съюз те са към 800. Проблемът е сходен с колите за спешна помощ, санитарите, лаборантите, чистачките и така нататък. Добавете към това упоритата липса на електронна здравна карта и цифрово опазване на здравето.
Какво излиза? Българският доктор би трябвало да работи при доста по-трудни условия - да писарства като бюрократ от 19 век, да прави превръзки, да дава отговор на телефона, да изварява инструментите, да прави финансово-счетоводни сметки. Нали разбирате за какво немският доктор при горните числа е по-ефикасен от нашия?
Впрочем, сходно е ситуацията с всеки експерт в България: вместо една йерархична система от сътрудници да му разреши да се занимава единствено с значимото, за което е учил, той би трябвало да се бори самичък с всичко (да кажа ли, че и ние в университета от дълго време не можем да разчитаме на асистенти, сътрудници за проучвания, интернет помощници?).
Усещането ми е, че е по този начин навсякъде; България не умее да провежда йерархичен ред на отговорности и рецесията на здравната система през днешния ден прави това явно. Добавете неподдържаната инфраструктура, която шокира даже в най-престижната Медицинска академия, прибавете всички компликации за специализиране и израстване в специалността - ще разберете за какво младите лекари бягат.
Заедно с демокрацията у нас навлезе чувството за права на пациента, комуто здравният служащ е задължен: всяка неточност води до правосъдни процеси, а от време на време напряко до плесници. Е, от тях съсловието ще съумее да се пази, само че надали ще се оправи самó с бруталните жълти медии, които бунят разрушителни пристрастености, трансформират лекарите в убийци, некдърници, сребролюбци. Такова отношение по света рядко се вижда.
Не дръзвам да давам препоръки по какъв начин да се реформира системата, единствено следя публичния спор по тематиката.
Как да се реши казусът?
Демографските проблеми в целия развъртян свят се вземат решение с импорт на работна ръка. Правим една стратегия, ориентирана към Виетнам или Индия, осигуряваме условия на тези хора да се интегрират. Е да, но у нас спечелва национал-популизмът и беше наложено табу върху тематиката миграция - ще си стареем, ще си измираме тук сами, но " чисти ".
Можем да понижим приключването на нашите медицински експерти, в случай че внезапно увеличим заплатите им (3000 лева на здравна сестра, чух като предложение). Бих добавил - и като подобрим изискванията на труд, уважението към специалността, като предложим общински жилища на нуждаещите се и доста други ограничения. Въпросът е от кое място ще дойдат парите за това. Като имате поради, че на следващия ден същият проблем ще се появи със заварчиците, с служителите на реда, със зеленчукопроизводителите.
Помислете върху това съпоставяне. При съвсем най-ниските разноски за опазване на здравето в Европейски Съюз, България е измежду първите страни по лечебни заведения на глава от популацията - 5,2 на 100 000 при междинни за Европейски Съюз 2,9 (повече има единствено в Кипър). Нещо повече, наклонността е към нарастване с по към една клиника годишно. Защо е по този начин? Вероятно тъй като доста управници имат частни клиники, които печелят добре с помощта на обезпечените заплащания от здравната каса. Всеки опит да се рационализира системата среща гневна опозиция отляво и дясно, че сякаш едни небогати хора ще останат без достъп до опазване на здравето. И парите не престават да изтичат в многочислени реки и вадички. Ситуацията и тук припомня висшето обучение - огромен брой университети и филиали, при намаляващи студенти и финансиране.
Не знам по какъв начин може да се оправи тази работа, от кое място ще дойдат едни политици, които не имат или нямат близки, които имат клиники. Може би когато вземем " крепко да умираме ", ще ни пристигна акълът в главата? Безсилната гняв на министъра, който (самоизолиран в карантина) кълне частните лечебни заведения, че отхвърлят да се борят с Ковид-19, май не ми вдъхва необикновен оптимизъм.
Автор: Ивайло Дичев,
Ако се вгледаме в детайлите, ще забележим, че работата е по-сложна, в сравнение с наподобява. Всъщност лекарите не понижават чак толкоз фрапантно. Емигрират новозавършилите, остават старите. Но пък понижава и популацията, за което те се грижат. През 2019 е имало единствено 55 лекари по-малко от предната година. Ако в Германия на 206 индивида се пада по един, у нас цифрата е сравнимо - един на 235, т.е. повече от доста страни в Европейски Съюз. Проблемът е, че междинната им възраст расте; по данни на БЛС, една четвърт към този момент са минали границата за пенсиониране. А коронавирусът ги прави пушечно месо за инфекцията, която нападна най-много възрастните.
Покрай дебатите научихме също по този начин, че нашите лекари са се трансформирали в сезонни служащи по образеца на полските си сътрудници, които са по този начин от години. Работи каквото работи, пък идва уикенда и той взима самолета да даде няколко наряди в Германия и да си закръгли бюджета за месеца. Как се устоя на този темп в пенсионна възраст, какъв брой нараства рискът от болест - оставям да прецените сами.
Какво липсва в България?
Драматичният проблем е с медицинските сестри и останалия медицински личен състав. В началото на годината беше установено, че в системата липсват 30 000 фрагменти. В момента множеството заети също са в преклонна възраст и на всичкото от горната страна са принудени да работят на две и три места, с цел да оцеляват с мизерните си заплати, които нормално не надвишават 1000 лв.. Протестираха, висяха по прозорците на президентството, само че за съществени ограничения не се чу, макар че първата ковид-вълна ни предизвести до каква степен можем да стигнем.
За разлика от лекарите, сестрите не могат да гастарбайтерствуват с по няколко наряди месечно. Сметката им излиза единствено когато емигрират трайно в места, където им заплащат десетина пъти повече, в сравнение с в България. В резултат у нас на 100 000 индивида се падат 490 сестри, до момента в който приблизително за Европейския съюз те са към 800. Проблемът е сходен с колите за спешна помощ, санитарите, лаборантите, чистачките и така нататък. Добавете към това упоритата липса на електронна здравна карта и цифрово опазване на здравето.
Какво излиза? Българският доктор би трябвало да работи при доста по-трудни условия - да писарства като бюрократ от 19 век, да прави превръзки, да дава отговор на телефона, да изварява инструментите, да прави финансово-счетоводни сметки. Нали разбирате за какво немският доктор при горните числа е по-ефикасен от нашия?
Впрочем, сходно е ситуацията с всеки експерт в България: вместо една йерархична система от сътрудници да му разреши да се занимава единствено с значимото, за което е учил, той би трябвало да се бори самичък с всичко (да кажа ли, че и ние в университета от дълго време не можем да разчитаме на асистенти, сътрудници за проучвания, интернет помощници?).
Усещането ми е, че е по този начин навсякъде; България не умее да провежда йерархичен ред на отговорности и рецесията на здравната система през днешния ден прави това явно. Добавете неподдържаната инфраструктура, която шокира даже в най-престижната Медицинска академия, прибавете всички компликации за специализиране и израстване в специалността - ще разберете за какво младите лекари бягат.
Заедно с демокрацията у нас навлезе чувството за права на пациента, комуто здравният служащ е задължен: всяка неточност води до правосъдни процеси, а от време на време напряко до плесници. Е, от тях съсловието ще съумее да се пази, само че надали ще се оправи самó с бруталните жълти медии, които бунят разрушителни пристрастености, трансформират лекарите в убийци, некдърници, сребролюбци. Такова отношение по света рядко се вижда.
Не дръзвам да давам препоръки по какъв начин да се реформира системата, единствено следя публичния спор по тематиката.
Как да се реши казусът?
Демографските проблеми в целия развъртян свят се вземат решение с импорт на работна ръка. Правим една стратегия, ориентирана към Виетнам или Индия, осигуряваме условия на тези хора да се интегрират. Е да, но у нас спечелва национал-популизмът и беше наложено табу върху тематиката миграция - ще си стареем, ще си измираме тук сами, но " чисти ".
Можем да понижим приключването на нашите медицински експерти, в случай че внезапно увеличим заплатите им (3000 лева на здравна сестра, чух като предложение). Бих добавил - и като подобрим изискванията на труд, уважението към специалността, като предложим общински жилища на нуждаещите се и доста други ограничения. Въпросът е от кое място ще дойдат парите за това. Като имате поради, че на следващия ден същият проблем ще се появи със заварчиците, с служителите на реда, със зеленчукопроизводителите.
Помислете върху това съпоставяне. При съвсем най-ниските разноски за опазване на здравето в Европейски Съюз, България е измежду първите страни по лечебни заведения на глава от популацията - 5,2 на 100 000 при междинни за Европейски Съюз 2,9 (повече има единствено в Кипър). Нещо повече, наклонността е към нарастване с по към една клиника годишно. Защо е по този начин? Вероятно тъй като доста управници имат частни клиники, които печелят добре с помощта на обезпечените заплащания от здравната каса. Всеки опит да се рационализира системата среща гневна опозиция отляво и дясно, че сякаш едни небогати хора ще останат без достъп до опазване на здравето. И парите не престават да изтичат в многочислени реки и вадички. Ситуацията и тук припомня висшето обучение - огромен брой университети и филиали, при намаляващи студенти и финансиране.
Не знам по какъв начин може да се оправи тази работа, от кое място ще дойдат едни политици, които не имат или нямат близки, които имат клиники. Може би когато вземем " крепко да умираме ", ще ни пристигна акълът в главата? Безсилната гняв на министъра, който (самоизолиран в карантина) кълне частните лечебни заведения, че отхвърлят да се борят с Ковид-19, май не ми вдъхва необикновен оптимизъм.
Автор: Ивайло Дичев,
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ