ЕС няма волята да спасява сделката с Иран
Всички участници в срещата, отдадена на нуклеарното съглашение с Иран, се пробват да я показват за триумф. Европейците обаче нямат волята да спасят договорката с Ислямската република, твърди в коментара си за " Дойче веле " Макс Хофман.
Европейците могат също и да се опълчват на Съединени американски щати. Куба е подобен образец: преди 22 години Съединени американски щати желаеха със наказания да слагат острова на колене. Но европейците избраха да вършат бизнес с Куба. Брюксел даже отиде толкоз надалеч, че с нарочна инструкция забрани на европейските компании да съблюдават американските наказания. Спрямо тогава и през днешния ден обаче има една основна разлика: тогава в Белия дом беше Бил Клинтън - един предвидим и доброжелателен към европейците американски президент. А през днешния ден... Е, към този момент знаем!
Европейски Съюз би могъл също да отбрани своите компании от американските наказания, с които заплашва Вашингтон, като им компенсира зародилите загуби. Друга опция са обществените вложения или държавните помощи за частните вложители. Тоест Европейски Съюз разполага с принадлежности, с цел да се опълчва ефикасно на конфронтационния курс на Доналд Тръмп. Само по този начин европейските компании могат да бъдат уверени, че би трябвало да продължат да вършат бизнес с една страна, взета на прицел от Съединени американски щати.
Европейската алтернатива
Сега всичко се върти към въпроса дали европейските водачи въобще са подготвени да се качат на боксовия кръг и да се бият за договорката с Иран. Всеки целеустремен европейски удар по Съединени американски щати може да докара до ескалация с огромни стопански вреди. Затова опитните и внимателни политици като Ангела Меркел няма да тръгнат по този път. Ето за какво на срещата в Брюксел с изключение на сдържания оптимизъм нищо не подсказа, че европейците са подготвени да тръгнат по този път.
Мениджърите на мултинационалните концерни като " Сименс " са изправени пред алтернативата или да прекратят бизнеса си с Иран, или да продължат да влагат и да си навлекат гнева на американците. Възможно е някои шефове на компании да изберат първата алтернатива, тъй като бизнесът им със Съединени американски щати е доста по-голям. Така да вземем за пример за " Сименс " Съединени американски щати са най-големият пазар. Но и Европейски Съюз е изправен пред алтернатива: той има потребност от частните бизнесмени, с цел да обезпечи на иранците по този начин нужните им вложения. Но Европейски Съюз не може да принуди концерните да подписват покупко-продажби с Иран.
Остават другите, подписали иранската договорка. Те биха могли да се опитат да запълнят празнината. Но и тук има проблеми: Русия да вземем за пример, която упорства за прецизно съблюдаване на съглашението, е директен съперник на Иран в икономическо отношение. И двете страни разчитат главно на износа на изкопаеми горива. Китай пък несъмнено си има по-важни задания от това да се конфронтира със Съединени американски щати и по тази тематика. В момента китайците се пробват да предотвратят комерсиална война с американците. Затова и нуклеарното съглашение с Иран за тях е от второстепенно значение.
Всичко в този момент зависи от Техеран
Какво им остава на европейците тогава? Да подхващат плахи опити да убедят концерните да продължат бизнеса си с Иран, да отпускат държавни средства и да убедят останалите си сътрудници да сторят същото? Нищо от това няма да избави съглашението. За тях ще бъде същински триумф, в случай че намерят метод да държат договорката с Иран в положение на будна кома, до момента в който стане време американците да гласоподават още веднъж за президент.
Иран обаче сигурно към този момент няма да бъде толкоз прелъстителен за правене на бизнес, колкото се смяташе до момента. И ориста на съглашението със Запада ще зависи към този момент единствено от волята на режима в Техеран да не възобнови нуклеарната си стратегия.
Европейците могат също и да се опълчват на Съединени американски щати. Куба е подобен образец: преди 22 години Съединени американски щати желаеха със наказания да слагат острова на колене. Но европейците избраха да вършат бизнес с Куба. Брюксел даже отиде толкоз надалеч, че с нарочна инструкция забрани на европейските компании да съблюдават американските наказания. Спрямо тогава и през днешния ден обаче има една основна разлика: тогава в Белия дом беше Бил Клинтън - един предвидим и доброжелателен към европейците американски президент. А през днешния ден... Е, към този момент знаем!
Европейски Съюз би могъл също да отбрани своите компании от американските наказания, с които заплашва Вашингтон, като им компенсира зародилите загуби. Друга опция са обществените вложения или държавните помощи за частните вложители. Тоест Европейски Съюз разполага с принадлежности, с цел да се опълчва ефикасно на конфронтационния курс на Доналд Тръмп. Само по този начин европейските компании могат да бъдат уверени, че би трябвало да продължат да вършат бизнес с една страна, взета на прицел от Съединени американски щати.
Европейската алтернатива
Сега всичко се върти към въпроса дали европейските водачи въобще са подготвени да се качат на боксовия кръг и да се бият за договорката с Иран. Всеки целеустремен европейски удар по Съединени американски щати може да докара до ескалация с огромни стопански вреди. Затова опитните и внимателни политици като Ангела Меркел няма да тръгнат по този път. Ето за какво на срещата в Брюксел с изключение на сдържания оптимизъм нищо не подсказа, че европейците са подготвени да тръгнат по този път.
Мениджърите на мултинационалните концерни като " Сименс " са изправени пред алтернативата или да прекратят бизнеса си с Иран, или да продължат да влагат и да си навлекат гнева на американците. Възможно е някои шефове на компании да изберат първата алтернатива, тъй като бизнесът им със Съединени американски щати е доста по-голям. Така да вземем за пример за " Сименс " Съединени американски щати са най-големият пазар. Но и Европейски Съюз е изправен пред алтернатива: той има потребност от частните бизнесмени, с цел да обезпечи на иранците по този начин нужните им вложения. Но Европейски Съюз не може да принуди концерните да подписват покупко-продажби с Иран.
Остават другите, подписали иранската договорка. Те биха могли да се опитат да запълнят празнината. Но и тук има проблеми: Русия да вземем за пример, която упорства за прецизно съблюдаване на съглашението, е директен съперник на Иран в икономическо отношение. И двете страни разчитат главно на износа на изкопаеми горива. Китай пък несъмнено си има по-важни задания от това да се конфронтира със Съединени американски щати и по тази тематика. В момента китайците се пробват да предотвратят комерсиална война с американците. Затова и нуклеарното съглашение с Иран за тях е от второстепенно значение.
Всичко в този момент зависи от Техеран
Какво им остава на европейците тогава? Да подхващат плахи опити да убедят концерните да продължат бизнеса си с Иран, да отпускат държавни средства и да убедят останалите си сътрудници да сторят същото? Нищо от това няма да избави съглашението. За тях ще бъде същински триумф, в случай че намерят метод да държат договорката с Иран в положение на будна кома, до момента в който стане време американците да гласоподават още веднъж за президент.
Иран обаче сигурно към този момент няма да бъде толкоз прелъстителен за правене на бизнес, колкото се смяташе до момента. И ориста на съглашението със Запада ще зависи към този момент единствено от волята на режима в Техеран да не възобнови нуклеарната си стратегия.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ