Ул. Божидар Здравков: Малката улица на големия кмет
Всички ние доста обичаме своя Пловдив. Познаваме ли го обаче? " Марица " реши да ревизира, като стартира от най-важното - хората и улиците на този древен град. Наш екип ще ви гостува, с цел да ви попита на кого е кръстена вашата улица и какво знаете за този човек. Очакваме да ни разкажете още кои са най-известните хора, живели и живеещи в квартала ви. Ще изберем дружно и най-красивата къща на вашата улица. Очаквайте ни!
Уличката в подножието на Сахат тепе е една от най-малките в Пловдив, само че е кръстена на неговия максимален кмет. Тръгва от ул. " Преслав " против двора на учебно заведение " Алеко Константинов " и свършва двайсетина метра по-нагоре в посока ул. " Константин Фотинов ". Късата ул. " Божидар Здравков " обаче има своята дълга история. Застроена е преди повече от 100 години, когато градът стартира да се разраства на запад. Точно в региона сред Сахат тепе и Бунарджика се построява новата българска махала. Хората били междинна ръка, множеството занаятчии и дребни търговци. Във времето се смесили с доста лекарски и училищен семейства.
Хората тук още си спомнят за бай Димо - един от най-известните шивачи в града. Във втората половина на предишния век той налагал мъжката мода в Пловдив. Беше един от дребното, които съвършено преправяше саката. Така не се постановяваше мъжете да си купуват нови, с цел да са в крайник с модата. Тогава платовете бяха здрави и облеклата не се съсипваха за година-две, Разказва Ваня Пелтечка. Дълго време тя имал дом наоколо на ул. " Петко Тодоров ", само че от няколко години е горделив гражданин на ул. " Божидар Здравков ". Жената си спомня по какъв начин при огромното преименуване след 1989-а по-възрастните хора били доста горди, че тъкмо тяхната уличка ще носи името на най-обичания пловдивски кмет. Той направи доста за тепетата и пръв стартира да ги залесява и беше напълно обикновено това място в подножието на Сахата да бъде кръстено на него, счита Пелтечка.
Павираната част, по която могат да влизат коли, е едвам 5-20 метра. Улицата обаче продължава нагоре с още 20 метра, които се изминават по стръмни стъпала. През 70-те години на предишния век градската власт възнамерявала огромен ремонт, който да отстрани стълбището и колите да стигат непосредствено до ул. " Константин Фотинов ". Живеещите тук обаче остро реагирали против това решение и избавили улицата си във типа, в който я виждаме и през днешния ден.
" Някога това беше едно от най-красивите места освен в центъра, само че и в целия град. Две съседки гледаха градинката с цветя и зеленина до стълбището. Жените обаче поостаряха и към този момент не могат доста. Хората сами се грижат за всичко тук - парапетите, стъпалата, храстите ", споделя още Ваня.
Съкварталците са удовлетворени, че модата на огромните, компактно застроени кооперации, превзела града, към този момент подминава тяхната улица. Голяма част от дворовете и къщите обаче към този момент са необитаеми, тъй като възрастните си отишли, а младите се пръснали по света. Имаме шанс обаче, тъй като и новите съседи, закупили парцели тук, вместо да бутат, ремонтират старите к
Уличката в подножието на Сахат тепе е една от най-малките в Пловдив, само че е кръстена на неговия максимален кмет. Тръгва от ул. " Преслав " против двора на учебно заведение " Алеко Константинов " и свършва двайсетина метра по-нагоре в посока ул. " Константин Фотинов ". Късата ул. " Божидар Здравков " обаче има своята дълга история. Застроена е преди повече от 100 години, когато градът стартира да се разраства на запад. Точно в региона сред Сахат тепе и Бунарджика се построява новата българска махала. Хората били междинна ръка, множеството занаятчии и дребни търговци. Във времето се смесили с доста лекарски и училищен семейства.
Хората тук още си спомнят за бай Димо - един от най-известните шивачи в града. Във втората половина на предишния век той налагал мъжката мода в Пловдив. Беше един от дребното, които съвършено преправяше саката. Така не се постановяваше мъжете да си купуват нови, с цел да са в крайник с модата. Тогава платовете бяха здрави и облеклата не се съсипваха за година-две, Разказва Ваня Пелтечка. Дълго време тя имал дом наоколо на ул. " Петко Тодоров ", само че от няколко години е горделив гражданин на ул. " Божидар Здравков ". Жената си спомня по какъв начин при огромното преименуване след 1989-а по-възрастните хора били доста горди, че тъкмо тяхната уличка ще носи името на най-обичания пловдивски кмет. Той направи доста за тепетата и пръв стартира да ги залесява и беше напълно обикновено това място в подножието на Сахата да бъде кръстено на него, счита Пелтечка.
Павираната част, по която могат да влизат коли, е едвам 5-20 метра. Улицата обаче продължава нагоре с още 20 метра, които се изминават по стръмни стъпала. През 70-те години на предишния век градската власт възнамерявала огромен ремонт, който да отстрани стълбището и колите да стигат непосредствено до ул. " Константин Фотинов ". Живеещите тук обаче остро реагирали против това решение и избавили улицата си във типа, в който я виждаме и през днешния ден.
" Някога това беше едно от най-красивите места освен в центъра, само че и в целия град. Две съседки гледаха градинката с цветя и зеленина до стълбището. Жените обаче поостаряха и към този момент не могат доста. Хората сами се грижат за всичко тук - парапетите, стъпалата, храстите ", споделя още Ваня.
Съкварталците са удовлетворени, че модата на огромните, компактно застроени кооперации, превзела града, към този момент подминава тяхната улица. Голяма част от дворовете и къщите обаче към този момент са необитаеми, тъй като възрастните си отишли, а младите се пръснали по света. Имаме шанс обаче, тъй като и новите съседи, закупили парцели тук, вместо да бутат, ремонтират старите к
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ