Ракия за закуска или как кандидат кметски идеи задръстиха Витоша
Всеки, който желае да стане кмет на София, би трябвало да каже нещо за Витоша. Идеите им се разгръщат от ненаучна фантастика до неспазване на законите, допустимо в допълнение замърсяване на планината и неуважение фактическото състояние на нещата.
Добро ревю на помислите и обещанията им даде през вчерашния ден сутринта Медиапул, написа Красен Станчев в собствен коментар във Facebook.
Известно изключение е Фандъкова, която като настоящ кмет, очевидно се усеща неловко да приказва небивалици. Архитект Игнатов също не се изхвърля доста.
Преглед на концепциите за Витоша
Общото място на обещания е, че те, отново с това изключение, не се преценяват с събитието, че те току виж ще би трябвало да бъдат финансиране. По мотив финансите на община София също се изрекоха доста небивалици.
По покана от Дебати имах опция не толкоз да ги разясня, едвам дам известна визия защо става дума. Тогава не бях видял рационалните оферти на Георги Ангелов във Форбс, които биха дали доста позитивни резултати освен бюджета, само че и за реда и чистотата на града.
Понеже стана дума за фантастика, дано кажа, че и аз имам концепция. Тя не е тъкмо за Витоша, а за реклама на Витоша като зимна ски дестинация. Който се интересува, може да посети нарочната ви страница във Facebook, където споделям, че улиците на София са прелестна опция за ски събития и веселба. Може даже да се направи скокче за сноубордисти над някой монумент, на партизани да вземем за пример.
Кандидатът Манолова твърди, „ столичани нямали достъп до Витоша “. Това опонира на това, което аз виждам. Събота и неделя планината е цялостна с хора. И те, и тя са доста приятни, поздравяват, усмихват се. (А изявите на претендент кметовете изискват известна доза мазохизъм, с цел да се съсредоточиш в тях.)
Понякога тя се в действителност се затваря изключително, само че тя е заради акции. Такава имаше директно преди изборната акция, поради „ Да почистим България “. Иначе през уикендите планината е затворена за коли от януари 2013 година Различни ограничавания постоянно е имало.
От „ Спаси София “ даже се оплакаха преди две-три години, че Витоша била парк, а не паркинг. Причината е, че не могат да се развият лифтовете, да се възстановят и разширят старите и да се построят нови (за това – по-долу), а не в това, че хората се качват с коли или пешком.
Всъщност хората се качват с коли, тъй като няма задоволително комфортни лифтове. По мотив лифтовете също има хрумвания. Освен при Фандъкова, те се свеждат до някаква форма на реквизиция на към този момент приватизирани уреди.
Манолова и Игнатов дават обещание, че щели да възстановят и осъвременят двата лифта – от Симеоново и Княжево. Но от към половин година се знае, че оборудванията са благосъстоятелност на основния акционер на ТехноАлпин. Ако на български притежател може да му скочи я прокурор, я някой различен из-зад кулисите, на този човек няма по какъв начин да му направиш предложение, което той не би могъл да откаже.
Докато мислят по какъв начин да стане тази работа, тези двама претенденти „ имат решения “. Едното е да пуснеш рейсове през цялата седмица. Когато е противоречиво дали има задоволително гости, с цел да се оправдае разходът за начинанието. Освен това рейсовете, както и колите, са несравнимо по-замърсяващи от лифтовете. „ Спаси София “ не изяснява тези неща на своите претенденти.
Г-н Игнатов споделя завоалирано същото, само че тъй като е образован човек и е изоставил концепцията на „ зелените “ да се качваме на Витоша, пък и на всички места другаде, с електробуси. Впрочем общината към този момент ги има, само че не стават за този път.
Г-жа Манолова щяла, доколкото се подразбира, да предложи на притежателя или да съобщи собствеността на държавно-общинско сдружение, или да му издаде заповед за унищожаване на оборудванията на двата кабинкови лифта. За да направи публично-частно сдружение, защото държавното управление е притежател на земята. Този план не е по-различен от политиката на една позната ней партия от 1947-1948 година
Г-жа Фандъкова не е толкоз радикална. Тя предлага договаряния и си слага период от към две години за реализиране, от една страна, на съглашение, а от друга – за унищожаване на законовите спънки за вложения във Витоша.
Спасителите на София, доколкото може да се съди по обявата в Медиапул, са срещу тази работа, тъй като и те считат, сходно на един някогашен шеф на парка „ Витоша “, че а) всичко в планината следва да е държавно, и че б) може да строи в точните граници на съществуващите трасета с тъкмо възобновяване на технологиите от 1950-те и 1960-те години. Очевидно няма значение каква ще е цената и дали хората ще избират да се качват със ски и бордове в тези машини на времето, вместо отидат, в случай че могат, някъде другаде.
Ако се наложат тези замисли, отново ще се наложи да считам какви са вредите от зеления дебелоглав да се възприемат естествените, предпазени от българските и европейските закони права на благосъстоятелност и бизнес практики.
Иначе всички ще садят дръвчета. Аз върших това със службата на татко ми и сдружение „ Алеко “ като дете и младеж. Разликата е единствено обещаните в този момент бройки. Мила работа.
Преглед на действителните проблеми
Същественото, както нормално, са регулаторните спънки.
Планът за ръководство (ПУ) на Природен парк (ПП) „ Витоша “ е подготвен от средата на 2016 година има три предварителни разисквания и не се придвижва по не напълно обясними за мен аргументи.
Той не планува строителство на нови уреди. Затова и, както стана дума, няма лифтове. Последните уреди, огромна част от които през днешния ден са отвън употреба не работят, заради обезценка и високи разноски за поддържането им в първичния тип.
Собственикът ги придобива през 2007 година по процедура по общинска приватизация. Приватизационният контракт не планува задължения за вложения в нови уреди, защото това е неразрешено от проекта за ръководство на парка. Цената на контракта регистрира събитието, че оборудванията са на загуба (около 0.5 млн. лева на година).
Единствените задължения са във връзка поддържането на несъмнено ниво на претовареност, което е безсмислено (поради амортизационното положение на уреди и упомената към този момент забрана). В последна сметка остават използваеми оборудванията (лифтът „ Симеоново – Алеко “, три-седалков въжен превоз „ Витошко лале “ 1 и едноименната ски писта), които са най-съвременните, построени с цел да се организира Единадесетата зимна универсиада в София (февруари 1983 г.)
Част от микроикономиката на проблема е събитието, че след придобиването на собствеността на оборудванията, заради строителния взрив на 2006-2007 година Оценка за съвместимост съвет на София приема решение за 50% нарастване на цената на цената на строителните разрешителни.
Вторият, евентуално по-съществен проблем от тази графа е цената на горите, която се усилва девет пъти сред 2003 и 2010 година За последните години санкциите за противозаконна сеч се усилват (като горна граница) от 3 на 20 хиляди лева Строителството на уреди за ски и туризъм (например лифтове) изисква промяна на предназначението на закупената гора.
При това състояние се появяват законодателни начинания, които да трансформират Закона за горите в смисъл да се облекчи строителството на нови и реконструкцията на остарели ски писти, станции и стълбове на лифтове и влекове, без процедура за промяна на предназначението на горските територии. (Такава се изисква съгласно измененията на ЗГ от 2012 г.)
Логиката на такива оферти е в това, че оборудванията въпреки всичко в реалност остават в горските масиви. Всичко това не би могло анулира процедури по Закон за устройство на територията и Закон за опазване на околната среда. За такива уреди се изисква решение на способените органи за Оценка на въздействието върху околната среда. Това е в съответния закон от 1991 година, чийто съставител и вносител със Велико народно събрание съм аз.
Законодателните промени са оповестени за „ лобистки “, в интерес притежателя. Но даже и нов притежател след реквизиция а ла Манолова ще се окаже пред същите ограничавания.
При спазването на упоменатите настоящи закони осъвременяването на всички ски писти и лифтове, както и строителството на нови, не би трябвало да е проблем. Тогава няма да има потребност от градски линии и прочие Аз считам обаче, че сегашните трасета на лифтове са незадоволителни и са нужни нови, да вземем за пример до Ветровала и Конярника.
Не виждам какво пречи да се построи и зъбчата железница. Между другото ще са нужни и уреди за неестествен сняг - с изключение на на красиеските писти, те са нужни и на ски-пътищата до Симеоново, Драгалевци и Княжево.
Тези пътища следна да бъдат разширени и обезопасени. Мисля, че би било добре да има и въжен превоз от Владая и ски-път до Владая. Но това е в царството на фантазиите, на хората от Перник
Понеже стана дума за Ветровала …
През 2001 година ветровал повали към 60 хектара дървета в резерват Бистришко бранище. И най-„ смелите “ проекти за възобновление на ски зоната над София не биха сложили под риск и 2% от това естествено разрушение на гори.
Страницата на Политическа партия „ Витоша “, която може да бъде доста по-добра, ПУ, докладите и други дава задоволително информация за мероприятията по запазване на околната среда – катастрофичните систематизирания са надалеч от действителността.
Ако ПУ не бъде признат и в случай че измененията в закона за горите не бъдат направени, на идващите кметски избори диалогът ще бъде същият или още по-безумен.
А до тогава ще се качваме на Витоша пешком, с коли или с единствения въжен превоз, в случай че работи, и ще псуваме системата.
Добро ревю на помислите и обещанията им даде през вчерашния ден сутринта Медиапул, написа Красен Станчев в собствен коментар във Facebook.
Известно изключение е Фандъкова, която като настоящ кмет, очевидно се усеща неловко да приказва небивалици. Архитект Игнатов също не се изхвърля доста.
Преглед на концепциите за Витоша
Общото място на обещания е, че те, отново с това изключение, не се преценяват с събитието, че те току виж ще би трябвало да бъдат финансиране. По мотив финансите на община София също се изрекоха доста небивалици.
По покана от Дебати имах опция не толкоз да ги разясня, едвам дам известна визия защо става дума. Тогава не бях видял рационалните оферти на Георги Ангелов във Форбс, които биха дали доста позитивни резултати освен бюджета, само че и за реда и чистотата на града.
Понеже стана дума за фантастика, дано кажа, че и аз имам концепция. Тя не е тъкмо за Витоша, а за реклама на Витоша като зимна ски дестинация. Който се интересува, може да посети нарочната ви страница във Facebook, където споделям, че улиците на София са прелестна опция за ски събития и веселба. Може даже да се направи скокче за сноубордисти над някой монумент, на партизани да вземем за пример.
Кандидатът Манолова твърди, „ столичани нямали достъп до Витоша “. Това опонира на това, което аз виждам. Събота и неделя планината е цялостна с хора. И те, и тя са доста приятни, поздравяват, усмихват се. (А изявите на претендент кметовете изискват известна доза мазохизъм, с цел да се съсредоточиш в тях.)
Понякога тя се в действителност се затваря изключително, само че тя е заради акции. Такава имаше директно преди изборната акция, поради „ Да почистим България “. Иначе през уикендите планината е затворена за коли от януари 2013 година Различни ограничавания постоянно е имало.
От „ Спаси София “ даже се оплакаха преди две-три години, че Витоша била парк, а не паркинг. Причината е, че не могат да се развият лифтовете, да се възстановят и разширят старите и да се построят нови (за това – по-долу), а не в това, че хората се качват с коли или пешком.
Всъщност хората се качват с коли, тъй като няма задоволително комфортни лифтове. По мотив лифтовете също има хрумвания. Освен при Фандъкова, те се свеждат до някаква форма на реквизиция на към този момент приватизирани уреди.
Манолова и Игнатов дават обещание, че щели да възстановят и осъвременят двата лифта – от Симеоново и Княжево. Но от към половин година се знае, че оборудванията са благосъстоятелност на основния акционер на ТехноАлпин. Ако на български притежател може да му скочи я прокурор, я някой различен из-зад кулисите, на този човек няма по какъв начин да му направиш предложение, което той не би могъл да откаже.
Докато мислят по какъв начин да стане тази работа, тези двама претенденти „ имат решения “. Едното е да пуснеш рейсове през цялата седмица. Когато е противоречиво дали има задоволително гости, с цел да се оправдае разходът за начинанието. Освен това рейсовете, както и колите, са несравнимо по-замърсяващи от лифтовете. „ Спаси София “ не изяснява тези неща на своите претенденти.
Г-н Игнатов споделя завоалирано същото, само че тъй като е образован човек и е изоставил концепцията на „ зелените “ да се качваме на Витоша, пък и на всички места другаде, с електробуси. Впрочем общината към този момент ги има, само че не стават за този път.
Г-жа Манолова щяла, доколкото се подразбира, да предложи на притежателя или да съобщи собствеността на държавно-общинско сдружение, или да му издаде заповед за унищожаване на оборудванията на двата кабинкови лифта. За да направи публично-частно сдружение, защото държавното управление е притежател на земята. Този план не е по-различен от политиката на една позната ней партия от 1947-1948 година
Г-жа Фандъкова не е толкоз радикална. Тя предлага договаряния и си слага период от към две години за реализиране, от една страна, на съглашение, а от друга – за унищожаване на законовите спънки за вложения във Витоша.
Спасителите на София, доколкото може да се съди по обявата в Медиапул, са срещу тази работа, тъй като и те считат, сходно на един някогашен шеф на парка „ Витоша “, че а) всичко в планината следва да е държавно, и че б) може да строи в точните граници на съществуващите трасета с тъкмо възобновяване на технологиите от 1950-те и 1960-те години. Очевидно няма значение каква ще е цената и дали хората ще избират да се качват със ски и бордове в тези машини на времето, вместо отидат, в случай че могат, някъде другаде.
Ако се наложат тези замисли, отново ще се наложи да считам какви са вредите от зеления дебелоглав да се възприемат естествените, предпазени от българските и европейските закони права на благосъстоятелност и бизнес практики.
Иначе всички ще садят дръвчета. Аз върших това със службата на татко ми и сдружение „ Алеко “ като дете и младеж. Разликата е единствено обещаните в този момент бройки. Мила работа.
Преглед на действителните проблеми
Същественото, както нормално, са регулаторните спънки.
Планът за ръководство (ПУ) на Природен парк (ПП) „ Витоша “ е подготвен от средата на 2016 година има три предварителни разисквания и не се придвижва по не напълно обясними за мен аргументи.
Той не планува строителство на нови уреди. Затова и, както стана дума, няма лифтове. Последните уреди, огромна част от които през днешния ден са отвън употреба не работят, заради обезценка и високи разноски за поддържането им в първичния тип.
Собственикът ги придобива през 2007 година по процедура по общинска приватизация. Приватизационният контракт не планува задължения за вложения в нови уреди, защото това е неразрешено от проекта за ръководство на парка. Цената на контракта регистрира събитието, че оборудванията са на загуба (около 0.5 млн. лева на година).
Единствените задължения са във връзка поддържането на несъмнено ниво на претовареност, което е безсмислено (поради амортизационното положение на уреди и упомената към този момент забрана). В последна сметка остават използваеми оборудванията (лифтът „ Симеоново – Алеко “, три-седалков въжен превоз „ Витошко лале “ 1 и едноименната ски писта), които са най-съвременните, построени с цел да се организира Единадесетата зимна универсиада в София (февруари 1983 г.)
Част от микроикономиката на проблема е събитието, че след придобиването на собствеността на оборудванията, заради строителния взрив на 2006-2007 година Оценка за съвместимост съвет на София приема решение за 50% нарастване на цената на цената на строителните разрешителни.
Вторият, евентуално по-съществен проблем от тази графа е цената на горите, която се усилва девет пъти сред 2003 и 2010 година За последните години санкциите за противозаконна сеч се усилват (като горна граница) от 3 на 20 хиляди лева Строителството на уреди за ски и туризъм (например лифтове) изисква промяна на предназначението на закупената гора.
При това състояние се появяват законодателни начинания, които да трансформират Закона за горите в смисъл да се облекчи строителството на нови и реконструкцията на остарели ски писти, станции и стълбове на лифтове и влекове, без процедура за промяна на предназначението на горските територии. (Такава се изисква съгласно измененията на ЗГ от 2012 г.)
Логиката на такива оферти е в това, че оборудванията въпреки всичко в реалност остават в горските масиви. Всичко това не би могло анулира процедури по Закон за устройство на територията и Закон за опазване на околната среда. За такива уреди се изисква решение на способените органи за Оценка на въздействието върху околната среда. Това е в съответния закон от 1991 година, чийто съставител и вносител със Велико народно събрание съм аз.
Законодателните промени са оповестени за „ лобистки “, в интерес притежателя. Но даже и нов притежател след реквизиция а ла Манолова ще се окаже пред същите ограничавания.
При спазването на упоменатите настоящи закони осъвременяването на всички ски писти и лифтове, както и строителството на нови, не би трябвало да е проблем. Тогава няма да има потребност от градски линии и прочие Аз считам обаче, че сегашните трасета на лифтове са незадоволителни и са нужни нови, да вземем за пример до Ветровала и Конярника.
Не виждам какво пречи да се построи и зъбчата железница. Между другото ще са нужни и уреди за неестествен сняг - с изключение на на красиеските писти, те са нужни и на ски-пътищата до Симеоново, Драгалевци и Княжево.
Тези пътища следна да бъдат разширени и обезопасени. Мисля, че би било добре да има и въжен превоз от Владая и ски-път до Владая. Но това е в царството на фантазиите, на хората от Перник
Понеже стана дума за Ветровала …
През 2001 година ветровал повали към 60 хектара дървета в резерват Бистришко бранище. И най-„ смелите “ проекти за възобновление на ски зоната над София не биха сложили под риск и 2% от това естествено разрушение на гори.
Страницата на Политическа партия „ Витоша “, която може да бъде доста по-добра, ПУ, докладите и други дава задоволително информация за мероприятията по запазване на околната среда – катастрофичните систематизирания са надалеч от действителността.
Ако ПУ не бъде признат и в случай че измененията в закона за горите не бъдат направени, на идващите кметски избори диалогът ще бъде същият или още по-безумен.
А до тогава ще се качваме на Витоша пешком, с коли или с единствения въжен превоз, в случай че работи, и ще псуваме системата.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ