Все по-малко българи искат да станат приемни родители, показват данните

Все по-малко българи желаят да станат приемни родители, демонстрират данните на Националната асоциация за приемна грижа. Причините за намалелия интерес са свързани главно с неналичието на обществена сигурност на приемните родители и влошените публичните настройки против приемната грижа. Национално допитване, осъществено през 2019 година от Изследователски център " Тренд “ по поръчка на НАПГ, демонстрира, че всеки шести българин би станал приемен родител, в случай че получава заплата и прехрана от страната за приемното дете, а две трети от сънародниците не биха станали приемни родители при каквито и да е условия. Преди 5 години на същия въпрос два пъти повече българи заявява, че биха станали приемни родители. В столицата, където живеят близо една трета от сънародниците ни, единствено 5% биха станали приемни родители.

Една от аргументите българите да не желаят да стават приемни родители е в на неналичието на обществена сигурност. Към момента приемните родители се грижат за децата в риск по силата на цивилен контракти, които ги лишават от правото на цялостно обезпечаване. Те нямат осигуровки за рисковете трудова акцидент, безработица, за бременност и раждане и за гледане на дете. Така остават без компенсации при преустановяване на договорите им или когато се наложи да проведат лекуване, вследствие на което децата се извеждат от вкъщи им. Затова не са и малко случаите на починали от рак приемни родители, които слез извеждането на децата, остават без приходи, болнични и умират в мизерия. Въпреки многочислените настоявания на НАПГ този проблем да бъде решен, от Министерството на труда и обществената политика и през 2019 година отхвърлиха да намерят решение. Парадоксално е, че в случай че приемен родител работи като педагог в обществен дом, той ще има право на трудов контракт и обществена отбрана.

Втора причина за ниската мотивация на българите да станат приемни родители се корени в насажданото в последните години неприятно отношение към приемната грижа. Приемните родители са обект на офанзиви за това, че получават хонорари за труда си, като политически и религиозни общности основават опълчване сред родните и приемните фамилии. Основната подигравка е, че заплатата на приемните родители не се дава на бедните фамилии. Малко прочут факт, обаче, е че 80% от настанените в приемни фамилии деца не са жертва на бедността, а на принуждение, неглижиране и неприятна грижа. Следователно, повода децата да отидат в приемна грижа е насилието, а не бедността.

По данни на Агенцията за обществено подкрепяне за интервала януари – ноември 2019 година едвам 95 приемни родители са получили позволение от страната, с цел да се грижат за деца в неволя. 203 са заличените от регистрите приемни родители. 80% от заличените приемни родители са отписани заради персонални аргументи – влошено здравословно положение, овакантяване на страната или промяна на местожителството, както и поради смяна на професионалните ползи. В същото време в 507 приемни фамилии към ноември 2019 година няма настанени деца. Най-много приемни родители без настанени деца има във Варна (45), Търговище (39), Велико Търново (37), Монтана (33), Русе (29) и други

По данни на Агенцията за обществено подкрепяне 1930 българчета порастват в приемни фамилии към края на ноември 2019 година От тях 170 са с увреждания. 90% от децата в приемни фамилии идват от родните си фамилии, от фамилиите на близки и родственици, при които са били настанени или от същите или други приемни фамилии. Най-много деца, които са били в приемна грижа, биват осиновени – половината в България, половината в чужбина. В чужбина се осиновяват главно българчета с увреждания. През ноември 2019 година от 94 изведени от приемните фамилии деца, 15 са върнати в родните им фамилии или са настанени при близки и родственици. По данни на Агенцията за обществено подкрепяне бебетата остават приблизително 1 година в приемно семейство, преди да бъдат върнати в родните си фамилии или да бъдат осиновени, децата до 6 години остават приблизително 2 години, а децата на възраст сред 6 и 14 години – почти 5 години.