Имат нужда да говорят. Кой и как събира свидетелства за престъпленията на Русия в Украйна?
Връщане на тела на убити. Психологическа помощ за деца. Подготвяне на правосъдни процеси. Организациите, които събират данните за закононарушенията на съветските бойци в Украйна стават от ден на ден. Кои обаче са те, какво тъкмо вършат и за какво е значимо?
„ На 24 февруари се събрахме изцяло обезверени в Берлин, група другари, украинци, руснаци, германци, чудехме се какво да вършим. Започнахме да звъним на другари в Украйна и да ги записваме. ”
Наталия Йефимкина е кино режисьорка в Берлин. Родена е в Киев, фамилията й е смесено, дядо ѝ е руснак. Войната трансформира живота ѝ напълно.
“Сигурно има 30 фамилии сега, на които оказвам помощ. Ето, в този момент, ще повеждам едно дете на терапевт, то има непрекъснати паник-атаки. ”
Откривам Наталия Йефимкина онлайн посредством нейния, който тя разгласява на всеки две седмици. Разговорите с хората в Украйна ѝ дават чувството, че няма нищо по-важно от това тези гласове да бъдат чути. Така стартира от часовете записи да прави къси три минутни радиоинтервюта за берлинското радио.
“Съвсем друго е, дали четеш новините или приказваш с майката, която е избавила детето си в Мариупул. Обичам тези хора. Разбрах също, че украинците имат потребност да приказват, те желаят да просто да бъдат чути, поради тези, които към този момент не могат да го създадат. ”
Хора, които разказват разрушени ориси
Наталия е събрала до момента гласовете на над 60 души.
Татяна, психоложка в Киев, която съпровожда малолетни, подложени на ужасяващо принуждение. Богдан, който отива доброволец на фронта в Северодонецк.
Алексей, който търси и връща на фамилиите мъртвите цивилни тела в Славянск, с цел да могат да бъдат погребани…И още, и още. В момента Наталия приготвя основаването на уеб страница, където всички тези гласове и истории да бъдат на едно място.
Наталия не е единствената, която се интересува войната и прекарванията на украинците да бъдат документирани.
Броят на хората и организациите, които се занимават с този развой, пораства и евентуално няма да понижава.
През пролетта украинското държавно управление започва уеб страницата на три езика, където всеки може да качи своя роман за претърпяното. Досега уеб сайтът е събрал над 3600 истории и е бил забелязан от над 18 милиона души.
Сайтът, основан преди няколко години с концепцията да разпространява непознатите естествени и културни забележителности в Украйна, се трансформира от началото на войната в многоезичен уебсайт, който документира съветската експанзия посредством персонални истории и фотографии, както да вземем за пример –.
Украинското съдружие за проверяваща публицистика, което преди войната разследваше корупцията на разнообразни равнища в страната, се трансформира в проверяващ портал на военните закононарушения след съветската инвазия.
Редица интернационалните организации и институти сътвориха свои планове за документиране на войната
Редица интернационалните организации и институти сътвориха свои планове за документиране на войната.
Полският сътвори специфичния Център Рафаел Лемкин за документиране на съветските закононарушения в Украйна.
Виенският стартира специфична самодейност “Документирайки Украйна ”, водена от професора по история от Университета в Йейл и специалист по украинска история Тимоти Снайдър.
Защо документирането на закононарушенията е значимо
Документирането на войната е основно за разбирането на това – какво се случва във всеки един миг в Украйна, както и за събирането на нужните свидетелства за истината и за осъществените военни закононарушения от страна на съветския агресор.
На интернационално равнище към този момент съществува интернационална самостоятелна комисия на Организация на обединените нации за Украйна, управлявана от норвежкия арбитър Ерик Мозе . Тя е основана към Съвета за човешки права на Организация на обединените нации .
През юни комисията показа в Киев първите събрани доказателства и свидетелски показания за жестокостта на съветските бойци против цивилното население на Украйна. Целта на сходна документи е да бъде употребена в бъдещи правосъдни процеси против съветските военнослужещи. Първият съветски боец беше наказан през май на пожизнен затвор поради ликвидиране на граждански жител. Организация на обединените нации има още една своя комисия, която следи обстановката от 2014 година насам. В Украйна свое следствие от март тази година стартира и
В самата Украйна документирането на военните закононарушения се прави на две равнища - от страна на гражданското общество и от страна на страната. Украинските неправителствени организации документират закононарушенията още от началото на войната в Крим през 2014 година, разгласяват своите следствия и дават данни на интернационалния углавен съд, като в същото време правят и образования на украински следователи и прокурори.
След началото на военните дейности на 24 февруари доста от тези организации работят още по-координирано – през март 16 украински Неправителствени организации сътвориха сдружението “ ” - за документиране на военните престъпления/името на организацията е поради часа на инвазията/. Тази коалиция употребява способи за документи и архивиране, основани по време на войната в Сирия – като така наречен – набор от стандарти за анализиране и верифициране на информацията онлайн, както и.
На държавно равнище укранската прокуратура последователно се специализира в документиране и следствие на военни закононарушения – от 2018 е налице тактиката за гонене на хипотетичните военнопрестъпници на окупирания остров Крим, която дефинира съветската политика като “неоколониална ”.
От май 2022 година по самодейност на Европейски Съюз, Англия и Съединени американски щати е основана специфична комисия. Тя събира интернационалните и украински специалисти на две равнища – съвещания за локалната прокуратура и мобилно юридическо звено – за документиране на военните закононарушения.
Разрушеното културно завещание
Друга сериозна работа съставлява документирането на разрушеното културно завещание на Украйна – тук работят Министерствота на културата на Украйна и ЮНЕСКО .
Министерството на културата на Украйна заяви за кражбата над 1700 обекта от Музея за история на отечеството в Мелитопол
Министерството на културата на Украйна заяви за кражбата над 1700 обекта от Музея за история на отечеството в Мелитопол, сред тях - златна диадема, с над 1500 годишна история, един от най-ценните експонати.
до момента документира 201 културни институции, разрушени в 12 района на страната. Това са 86 църкви и други религиозни здания, 37 здания от историческо значение, 37 здания с културно предопределение, 18 паметника, 13 музея, 10 библиотеки.
Могат ли доказателствата да са на едно място и какви са рисковете?
С оглед мащабите на войната, това надали е допустимо. В собствен просторен разбор за немската двама украински откриватели Катерина Бусол и Дмитро Кувал виждат казуса не толкоз в това разслояване на следствията, колкото в това, че жертвите биват разпитвани наново от разнообразни екипи, което носи със себе си заплаха от ре-травматизиране.
Терминът “ре-травматизиране ” се следи постоянно при правосъдни разпити, показания и изявленията, даже в лечението, когато хората претърпяват само прочувствено натоварване посредством описа за травматичното събитие, без да имат опция за подпомагащо стабилизиране.
Понякога възприятията се толкоз мощни, че за разказващия е по-добре да не споделя, до момента в който не откри постоянна основа
“Границата е доста тънка ”, споделя немският травма-терапевт Мартин Дитрих. “На пръв взор всички желаеме хората да описват за претърпяното, с цел да не са сами с ужаса. Това желаят и самите те. Но един терапевт се интересува не от детайлите на случилото се, а от възприятията на разказващия сега. Понякога възприятията се толкоз мощни, че за разказващия е по-добре да не споделя, до момента в който не откри постоянна основа. Има разнообразни благоприятни условия – значим е разговорът и чувството на хората, които описват, че се намират в подкрепяща ги среда. ”
Голямата заплаха от ре-травматизиране при жертвите, съгласно Катерина Бусол и Дмитро Кувал, е точно в прекомерното и в детайли задаване на въпроси и прекомерно подробното документиране. Затова, изхождайки от правилото на “не-вреда ”, и с цел да се избегнат последващи вреди при жертвите, в основата на процеса на документи би трябвало да стои благосъстоянието на оживелите.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
„ На 24 февруари се събрахме изцяло обезверени в Берлин, група другари, украинци, руснаци, германци, чудехме се какво да вършим. Започнахме да звъним на другари в Украйна и да ги записваме. ”
Наталия Йефимкина е кино режисьорка в Берлин. Родена е в Киев, фамилията й е смесено, дядо ѝ е руснак. Войната трансформира живота ѝ напълно.
“Сигурно има 30 фамилии сега, на които оказвам помощ. Ето, в този момент, ще повеждам едно дете на терапевт, то има непрекъснати паник-атаки. ”
Откривам Наталия Йефимкина онлайн посредством нейния, който тя разгласява на всеки две седмици. Разговорите с хората в Украйна ѝ дават чувството, че няма нищо по-важно от това тези гласове да бъдат чути. Така стартира от часовете записи да прави къси три минутни радиоинтервюта за берлинското радио.
“Съвсем друго е, дали четеш новините или приказваш с майката, която е избавила детето си в Мариупул. Обичам тези хора. Разбрах също, че украинците имат потребност да приказват, те желаят да просто да бъдат чути, поради тези, които към този момент не могат да го създадат. ”
Хора, които разказват разрушени ориси
Наталия е събрала до момента гласовете на над 60 души.
Татяна, психоложка в Киев, която съпровожда малолетни, подложени на ужасяващо принуждение. Богдан, който отива доброволец на фронта в Северодонецк.
Алексей, който търси и връща на фамилиите мъртвите цивилни тела в Славянск, с цел да могат да бъдат погребани…И още, и още. В момента Наталия приготвя основаването на уеб страница, където всички тези гласове и истории да бъдат на едно място.
Наталия не е единствената, която се интересува войната и прекарванията на украинците да бъдат документирани.
Броят на хората и организациите, които се занимават с този развой, пораства и евентуално няма да понижава.
През пролетта украинското държавно управление започва уеб страницата на три езика, където всеки може да качи своя роман за претърпяното. Досега уеб сайтът е събрал над 3600 истории и е бил забелязан от над 18 милиона души.
Сайтът, основан преди няколко години с концепцията да разпространява непознатите естествени и културни забележителности в Украйна, се трансформира от началото на войната в многоезичен уебсайт, който документира съветската експанзия посредством персонални истории и фотографии, както да вземем за пример –.
Украинското съдружие за проверяваща публицистика, което преди войната разследваше корупцията на разнообразни равнища в страната, се трансформира в проверяващ портал на военните закононарушения след съветската инвазия.
Редица интернационалните организации и институти сътвориха свои планове за документиране на войната
Редица интернационалните организации и институти сътвориха свои планове за документиране на войната.
Полският сътвори специфичния Център Рафаел Лемкин за документиране на съветските закононарушения в Украйна.
Виенският стартира специфична самодейност “Документирайки Украйна ”, водена от професора по история от Университета в Йейл и специалист по украинска история Тимоти Снайдър.
Защо документирането на закононарушенията е значимо
Документирането на войната е основно за разбирането на това – какво се случва във всеки един миг в Украйна, както и за събирането на нужните свидетелства за истината и за осъществените военни закононарушения от страна на съветския агресор.
На интернационално равнище към този момент съществува интернационална самостоятелна комисия на Организация на обединените нации за Украйна, управлявана от норвежкия арбитър Ерик Мозе . Тя е основана към Съвета за човешки права на Организация на обединените нации .
През юни комисията показа в Киев първите събрани доказателства и свидетелски показания за жестокостта на съветските бойци против цивилното население на Украйна. Целта на сходна документи е да бъде употребена в бъдещи правосъдни процеси против съветските военнослужещи. Първият съветски боец беше наказан през май на пожизнен затвор поради ликвидиране на граждански жител. Организация на обединените нации има още една своя комисия, която следи обстановката от 2014 година насам. В Украйна свое следствие от март тази година стартира и
В самата Украйна документирането на военните закононарушения се прави на две равнища - от страна на гражданското общество и от страна на страната. Украинските неправителствени организации документират закононарушенията още от началото на войната в Крим през 2014 година, разгласяват своите следствия и дават данни на интернационалния углавен съд, като в същото време правят и образования на украински следователи и прокурори.
След началото на военните дейности на 24 февруари доста от тези организации работят още по-координирано – през март 16 украински Неправителствени организации сътвориха сдружението “ ” - за документиране на военните престъпления/името на организацията е поради часа на инвазията/. Тази коалиция употребява способи за документи и архивиране, основани по време на войната в Сирия – като така наречен – набор от стандарти за анализиране и верифициране на информацията онлайн, както и.
На държавно равнище укранската прокуратура последователно се специализира в документиране и следствие на военни закононарушения – от 2018 е налице тактиката за гонене на хипотетичните военнопрестъпници на окупирания остров Крим, която дефинира съветската политика като “неоколониална ”.
От май 2022 година по самодейност на Европейски Съюз, Англия и Съединени американски щати е основана специфична комисия. Тя събира интернационалните и украински специалисти на две равнища – съвещания за локалната прокуратура и мобилно юридическо звено – за документиране на военните закононарушения.
Разрушеното културно завещание
Друга сериозна работа съставлява документирането на разрушеното културно завещание на Украйна – тук работят Министерствота на културата на Украйна и ЮНЕСКО .
Министерството на културата на Украйна заяви за кражбата над 1700 обекта от Музея за история на отечеството в Мелитопол
Министерството на културата на Украйна заяви за кражбата над 1700 обекта от Музея за история на отечеството в Мелитопол, сред тях - златна диадема, с над 1500 годишна история, един от най-ценните експонати.
до момента документира 201 културни институции, разрушени в 12 района на страната. Това са 86 църкви и други религиозни здания, 37 здания от историческо значение, 37 здания с културно предопределение, 18 паметника, 13 музея, 10 библиотеки.
Могат ли доказателствата да са на едно място и какви са рисковете?
С оглед мащабите на войната, това надали е допустимо. В собствен просторен разбор за немската двама украински откриватели Катерина Бусол и Дмитро Кувал виждат казуса не толкоз в това разслояване на следствията, колкото в това, че жертвите биват разпитвани наново от разнообразни екипи, което носи със себе си заплаха от ре-травматизиране.
Терминът “ре-травматизиране ” се следи постоянно при правосъдни разпити, показания и изявленията, даже в лечението, когато хората претърпяват само прочувствено натоварване посредством описа за травматичното събитие, без да имат опция за подпомагащо стабилизиране.
Понякога възприятията се толкоз мощни, че за разказващия е по-добре да не споделя, до момента в който не откри постоянна основа
“Границата е доста тънка ”, споделя немският травма-терапевт Мартин Дитрих. “На пръв взор всички желаеме хората да описват за претърпяното, с цел да не са сами с ужаса. Това желаят и самите те. Но един терапевт се интересува не от детайлите на случилото се, а от възприятията на разказващия сега. Понякога възприятията се толкоз мощни, че за разказващия е по-добре да не споделя, до момента в който не откри постоянна основа. Има разнообразни благоприятни условия – значим е разговорът и чувството на хората, които описват, че се намират в подкрепяща ги среда. ”
Голямата заплаха от ре-травматизиране при жертвите, съгласно Катерина Бусол и Дмитро Кувал, е точно в прекомерното и в детайли задаване на въпроси и прекомерно подробното документиране. Затова, изхождайки от правилото на “не-вреда ”, и с цел да се избегнат последващи вреди при жертвите, в основата на процеса на документи би трябвало да стои благосъстоянието на оживелите.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ