Трета световна война - кога и къде може да започне
Впоследните години споровете по света избухват един след различен. Все повече съществени специалисти са обезпокоени, че ескалацията на напрежението в даден район може да се трансформира в спусък за Трета международна война. И въпреки всичко къде и по кое време е най-вероятно да стане това?
Най-новият спор сред Израел и „ Хамас ” рискува да въвлече районните сили в по-голям конфликт с последици надалеч оттатък Близкия изток.
Очаква се Израел да изпрати сухопътни войски в Газа в отговор на кървавите офанзиви на „ Хамас ”, осъществени предходната събота.
Въпросът в този момент е по какъв начин борбата може да ескалира, счита Мири Ейсин, пенсиониран полковник от военното разузнаване и в този момент началник на Института за битка с тероризма в университета „ Райхман ” в Израел.
Пред „ Форчън ” тя пита: „ Ако Иран има пръст в това, би трябвало ли да действаме превантивно? ”
Анализатори от Стокхолмския интернационален институт за проучване на мира предизвестиха това лято, че светът „ навлиза в един от най-опасните интервали в човешката история ”, като броят на дейните нуклеарни бойни глави, притежавани от огромните военни сили, се е нараснал през миналата година до почти 12 512.
Израелският министър председател Бенямин Нетаняху „ прекара последните три десетилетия в алармиране за нуклеарната стратегия на Иран ” и неведнъж заплашваше да нападна ислямската република. След нападението на „ Хамас ” над Израел той „ може най-сетне да успее да работи в сходство със страховете си ”, показва Ал Джазира.
И в случай че Израел открие мотив за деяние, световното безпокойствие ще нарасне. Нетаняху и неговите министри могат да имат нещо доста друго поради разполагането на войски на Съединени американски щати в района, което надвишава военното въздържане и политическото театралничене. Израел може да реши най-сетне да завърши казуса с Иран.
А Техеран може да се обърне към своите съдружници – Пекин и Москва, смята Брандън Уайхърт, геополитически анализатор и създател на „ Войната в сянка: Стремежът на Иран към превъзходство ”, интервюиран от „ Експрес ”.
И въпреки всичко това е малко евентуален сюжет. Нито Русия, нито Китай имат задоволително значими ползи в Близкия изток, с цел да рискуват пълномащабна война със Съединени американски щати поради тях. А водещата районна мощ – сунитската Саудитска Арабия, преглежда Палестина като прокси на шиитски Иран и надали ще се намеси в негова поддръжка. Въпреки че турският президент Реджеп Ердоган се пробва да работи като балансьор в Близкия изток, Турция също е най-вече сунитска страна.
За Русия и Китай спорът в Газа е на първо място мотив да пробват силите си на политическата сцена против Съединени американски щати, само че не и причина за военна интервенция.
Русия към този момент има задоволително проблеми със зле планувана си инвазия в Украйна, с цел да се включи в друга война.
Руското навлизане в Украйна, което стартира през февруари 2022 година, е разказано от „ Политико ” като „ по-опасно от всичко, което Европа е виждала след края на Втората международна война ”.
Според „ Уолстрийт джърнъл ” загубите на Русия във войната единствено „ усилват риска ” съветският президент Владимир Путин да разшири спора.
А заместник-председателят на съветския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев намерено заплаши, че с военната помощ за Украйна, западните страни водят обстановката към Трета международна война.
„ Всъщност това е задънена улица. Третата международна война наближава ”, написа Медведев в Телеграм.
Въпреки войнствената изразителност на Медведев, съветският хайлайф надали е подготвен да опитва възможностите си в нуклеарен апокалипсис.
Към момента, благодарение на Запада, Украйна съумява да стабилизира ситуацията на фронта. Но нейното контранастъпление наподобява претърпява крах. Така спорът се трансформира от ден на ден в борба на безсилие.
Въпросът е кой ще издържи по-дълго? Русия, чиито боен бюджет за идната година ще нарасне със 70%, от 63 милиарда $, до 107 милиарда $ или 6% от нейния БВП, само че по данни на „ Ройтерс ” са планувани и близо 110 милиарда $ като класифицирани разноски за неопределени, евентуално свързани с войната цели.
Или Украйна, която се пробва скоростно да усили отбранителната си продукция, само че продължава значително да зависи от военната и финансова помощ на Запада.
В тази обстановка Русия има изгода от разпалването на всевъзможни спорове, които отвличат ресурсите на Съединени американски щати и Европейски Съюз от украинската идея, само че не и от директно присъединяване в тях.
Украйна обаче, най-малко към този момент, не е опасност за Русия, която да постанова нуклеарен отговор, съгласно съветската отбранителна теория. Кремъл би рискувал международна война единствено в случай че директно е застрашена Руската федерация или режимът на съветския президент Владимир Путин.
Пекин няма особени ползи, свързани с украинската война, макар формалния си политически съюз с Москва. Китай да вземем за пример забрани износа на дронове с двойно предназначение - способни да придвижват бомби, както за Украйна, по този начин и за Русия.
Китай към този момент не е единствено икономическа, само че световна политическа и военна мощ. И въпреки всичко главният му фокус е обвързван с проблема с Тайван и опълчването на въздействието на Съединени американски щати в Източна Азия и Тихия океан.
Според харвардския професор Греъм Алисън двете суперсили са обречени да попаднат в „ клопката на Тукидид ”.
Името идва от описанието на гръцкия историк Тукидид на аргументите за Пелопонеските войни сред Атина и Спарта. И това е събитиен модел, който се повтаря още веднъж и още веднъж в историята, когато нова политическа, военна и икономическа мощ оспорва открития ред, както атиняните и техните съдружници преди близо 2500 години.
По същия метод Римската република оспорва хегемонията на Картаген в Средиземно море в Пуническите войни. Арабите съвсем завладяват Византия. Русия води редица войни с Османската и Шведската империи и с Жечпосполита. А при започване на XX век, неотдавна основаната Германска империя стартира Първата международна война, изходът от която води до Втората международна война.
Следвайки този исторически модел боен спор сред Китай и Съединени американски щати наподобява неминуем, като и двете страни напълно съществено се готвят за подобен, с презумпцията, че готовността може да накара съперника да се откаже от деяние.
Според Националната отбранителна тактика на Съединени американски щати, Китай се преглежда като съществена опасност и се чака вероятността от въоръжен спор да нарасне през идващото десетилетие.
Най-вероятният мотив, който може да разпали война сред двете суперсили, наподобява е статутът на Тайван. На острова, за който Китайската национална република претендира, сега се намира демократичната Република Китай, която не е публично приета от Съединени американски щати, само че има контракт за защита с тях.
Тайван обаче напълно не е единствената точка на напрежение в Източна Азия. Пекин е в обтегнати връзки и с някогашната американска територия - Филипините, където Съединени американски щати сега строят няколко нови военни бази.
Япония, различен съдружник на Вашингтон в района, се превъоръжава бързо поради китайската опасност.
Продължава да тлее и спорът сред Северна и Южна Корея, зад които стоят надлежно Китай и Съединени американски щати.
Във всяка една от тези точки на напрежение може да пламне искрата, която да разпали война сред двете огромни нуклеарни сили.
Най-новият спор сред Израел и „ Хамас ” рискува да въвлече районните сили в по-голям конфликт с последици надалеч оттатък Близкия изток.
Очаква се Израел да изпрати сухопътни войски в Газа в отговор на кървавите офанзиви на „ Хамас ”, осъществени предходната събота.
Въпросът в този момент е по какъв начин борбата може да ескалира, счита Мири Ейсин, пенсиониран полковник от военното разузнаване и в този момент началник на Института за битка с тероризма в университета „ Райхман ” в Израел.
Пред „ Форчън ” тя пита: „ Ако Иран има пръст в това, би трябвало ли да действаме превантивно? ”
Анализатори от Стокхолмския интернационален институт за проучване на мира предизвестиха това лято, че светът „ навлиза в един от най-опасните интервали в човешката история ”, като броят на дейните нуклеарни бойни глави, притежавани от огромните военни сили, се е нараснал през миналата година до почти 12 512.
Израелският министър председател Бенямин Нетаняху „ прекара последните три десетилетия в алармиране за нуклеарната стратегия на Иран ” и неведнъж заплашваше да нападна ислямската република. След нападението на „ Хамас ” над Израел той „ може най-сетне да успее да работи в сходство със страховете си ”, показва Ал Джазира.
И в случай че Израел открие мотив за деяние, световното безпокойствие ще нарасне. Нетаняху и неговите министри могат да имат нещо доста друго поради разполагането на войски на Съединени американски щати в района, което надвишава военното въздържане и политическото театралничене. Израел може да реши най-сетне да завърши казуса с Иран.
А Техеран може да се обърне към своите съдружници – Пекин и Москва, смята Брандън Уайхърт, геополитически анализатор и създател на „ Войната в сянка: Стремежът на Иран към превъзходство ”, интервюиран от „ Експрес ”.
И въпреки всичко това е малко евентуален сюжет. Нито Русия, нито Китай имат задоволително значими ползи в Близкия изток, с цел да рискуват пълномащабна война със Съединени американски щати поради тях. А водещата районна мощ – сунитската Саудитска Арабия, преглежда Палестина като прокси на шиитски Иран и надали ще се намеси в негова поддръжка. Въпреки че турският президент Реджеп Ердоган се пробва да работи като балансьор в Близкия изток, Турция също е най-вече сунитска страна.
За Русия и Китай спорът в Газа е на първо място мотив да пробват силите си на политическата сцена против Съединени американски щати, само че не и причина за военна интервенция.
Русия към този момент има задоволително проблеми със зле планувана си инвазия в Украйна, с цел да се включи в друга война.
Руското навлизане в Украйна, което стартира през февруари 2022 година, е разказано от „ Политико ” като „ по-опасно от всичко, което Европа е виждала след края на Втората международна война ”.
Според „ Уолстрийт джърнъл ” загубите на Русия във войната единствено „ усилват риска ” съветският президент Владимир Путин да разшири спора.
А заместник-председателят на съветския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев намерено заплаши, че с военната помощ за Украйна, западните страни водят обстановката към Трета международна война.
„ Всъщност това е задънена улица. Третата международна война наближава ”, написа Медведев в Телеграм.
Въпреки войнствената изразителност на Медведев, съветският хайлайф надали е подготвен да опитва възможностите си в нуклеарен апокалипсис.
Към момента, благодарение на Запада, Украйна съумява да стабилизира ситуацията на фронта. Но нейното контранастъпление наподобява претърпява крах. Така спорът се трансформира от ден на ден в борба на безсилие.
Въпросът е кой ще издържи по-дълго? Русия, чиито боен бюджет за идната година ще нарасне със 70%, от 63 милиарда $, до 107 милиарда $ или 6% от нейния БВП, само че по данни на „ Ройтерс ” са планувани и близо 110 милиарда $ като класифицирани разноски за неопределени, евентуално свързани с войната цели.
Или Украйна, която се пробва скоростно да усили отбранителната си продукция, само че продължава значително да зависи от военната и финансова помощ на Запада.
В тази обстановка Русия има изгода от разпалването на всевъзможни спорове, които отвличат ресурсите на Съединени американски щати и Европейски Съюз от украинската идея, само че не и от директно присъединяване в тях.
Украйна обаче, най-малко към този момент, не е опасност за Русия, която да постанова нуклеарен отговор, съгласно съветската отбранителна теория. Кремъл би рискувал международна война единствено в случай че директно е застрашена Руската федерация или режимът на съветския президент Владимир Путин.
Пекин няма особени ползи, свързани с украинската война, макар формалния си политически съюз с Москва. Китай да вземем за пример забрани износа на дронове с двойно предназначение - способни да придвижват бомби, както за Украйна, по този начин и за Русия.
Китай към този момент не е единствено икономическа, само че световна политическа и военна мощ. И въпреки всичко главният му фокус е обвързван с проблема с Тайван и опълчването на въздействието на Съединени американски щати в Източна Азия и Тихия океан.
Според харвардския професор Греъм Алисън двете суперсили са обречени да попаднат в „ клопката на Тукидид ”.
Името идва от описанието на гръцкия историк Тукидид на аргументите за Пелопонеските войни сред Атина и Спарта. И това е събитиен модел, който се повтаря още веднъж и още веднъж в историята, когато нова политическа, военна и икономическа мощ оспорва открития ред, както атиняните и техните съдружници преди близо 2500 години.
По същия метод Римската република оспорва хегемонията на Картаген в Средиземно море в Пуническите войни. Арабите съвсем завладяват Византия. Русия води редица войни с Османската и Шведската империи и с Жечпосполита. А при започване на XX век, неотдавна основаната Германска империя стартира Първата международна война, изходът от която води до Втората международна война.
Следвайки този исторически модел боен спор сред Китай и Съединени американски щати наподобява неминуем, като и двете страни напълно съществено се готвят за подобен, с презумпцията, че готовността може да накара съперника да се откаже от деяние.
Според Националната отбранителна тактика на Съединени американски щати, Китай се преглежда като съществена опасност и се чака вероятността от въоръжен спор да нарасне през идващото десетилетие.
Най-вероятният мотив, който може да разпали война сред двете суперсили, наподобява е статутът на Тайван. На острова, за който Китайската национална република претендира, сега се намира демократичната Република Китай, която не е публично приета от Съединени американски щати, само че има контракт за защита с тях.
Тайван обаче напълно не е единствената точка на напрежение в Източна Азия. Пекин е в обтегнати връзки и с някогашната американска територия - Филипините, където Съединени американски щати сега строят няколко нови военни бази.
Япония, различен съдружник на Вашингтон в района, се превъоръжава бързо поради китайската опасност.
Продължава да тлее и спорът сред Северна и Южна Корея, зад които стоят надлежно Китай и Съединени американски щати.
Във всяка една от тези точки на напрежение може да пламне искрата, която да разпали война сред двете огромни нуклеарни сили.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ