Съпругата на загинал в Украйна руски войник: На Нова година мъжът ми каза, че ще има война |
Войната в Украйна продължава към този момент две седмици. Точният брой на починалите е незнаен. По данни на Организация на обединените нации от началото ù на 24 февруари до момента са починали към 400 мирни поданици. Данните за убитите военни и от двете страни мощно се разминават.
Валерия Василенко е брачна половинка на починалия през февруари военнослужещ от съветската войска 27-годишен Игор Василенко. По мотив гибелта му отделът за връзки с обществеността на Ханти-Мансийския самостоятелен окръг публикува известие:
„ Игор Василенко, роден през 1994 година, почина през февруари 2022 година по време на специфична интервенция на територията на Украйна. Губернаторът на Угра Наталия Комарова изрече съболезнованията си на майката и брачната половинка на умрелия и засвидетелства своята поддръжка ".
Екип на опозиционния съветски уебсайт " Медуза " разговаря с младата жена.
Валерия схваща за загубата на брачна половинка си от телефонно позвъняване дни след гибелта му. Тя споделя, че брачният партньор ѝ се е колебаел дали да премине двугодишна военна работа. През 2016 година подписал договор го разпределили в Брянска област. Три години по-късно се родила щерка им. Тогава мислели да се върнат в родния си край (Нижневартовск) и да стартират изначало. Тя отпътувала за няколко месеца с детето, само че животът там не ѝ харесал и се върнала при него. Решили да не прекъсва военната си работа.
„ Учебният интервал при тях започваше постоянно от февруари. От февруари 2020 година от 12 месеца той си беше у дома единствено два. През останалите бяха на учения. До 2019 година се виждахме по-често – от командировка до командировка. Идваше си за по седмица-две. Вървеше си и постоянната му служба от заран до вечер. Преди последната командировка имаше още една за две седмици. Прибра се безусловно за 5-7 дни и трябваше да още веднъж да замине “, споделя Валерия.
Когато ги извикали последния път, абсолютно всички отпътували, нямало метод да откажат, тъй като заповедта била на президента Путин. Официалната информация била, че нищо не се възнамерява, само че по новините съобщили, че на 20 февруари военнослужещите от Западния боен окръг се прибират у дома, а нейният брачен партньор отпътувал на 17-ти. Усетила, че нещо не е наред.
" Телефонната връзка беше доста неприятна, прекъсваше. На 19-ти приказвах с него, след това на 22-ри вечерта. Имаха подготовка. На 22-ри късно вечерта той написа, че към този момент ще е невъзможно да употребяват телефони и че потегля на 23-ти. Не знаех къде е изпратен, бяха в Белгородска област, само че не знам точното място. " Останалото е незнайно.
" Когато тръгваше, не знаехме, че ще има спецоперация, само че аз чаках нещо сходно. Моят мъж все споделяше – " ще има война ". На Нова година също сподели – " ще има война ". Негов родственик, който служи в МВД (бел. ред. съветското министерство на вътрешните работи), спореше: " Не, няма да има, нас не ни приготвят за това ". Мъжът ми – " И какво като не ви готвят? Война ще има. " - и след това се случи това. Не зная орис ли е това, какво е? "
Валерия споделя, че преди е била спокойна, когато мъжът ѝ отивал в командировка. Но когато тръгнал за последната, била неспокойна. Не спяла по цели нощи, не желала да слуша вести. Тревожела се, че брачният партньор ѝ не ѝ се обажда, въпреки че дамите на другите военнослужещи ѝ казвали, че и на тях не им звънят. Спомня си, че когато са си писали известия последния път, усещала, че нещо изтезава брачна половинка ѝ. И зачакала вести, не знаела какви.
" За гибелта на мъжа си разбрах на обяд. Сутринта се разсъниха и помолих никой да не ме занимава с новините. Бях решила към този момент да не ги проследявам. Пет часа по-късно разбрах, че мъжът ми е умрял. При мен пристигна другарка, брачна половинка на сътрудник на Игор – най-хубавият му другар. Отворих вратата и незабавно я попитах какво се е случило. Тя ми сподели – " всичко е наред, просто ми е неприятно ". Беше пристигнала с успокоителни, с хапчета. Отидохме в кухнята, споделям ѝ " ще налея по един чай ". Седим, а тя споделя – " ще ти звъннат " – " кой ще ми звънне " – " в този момент ще ти позвънят ". Десет минути нечовешко напрежение... Знаеш какво желае да ти каже отсрещният, а той мълчи и ти седиш и чакаш. Звъни свекърва ми гласът ѝ... аз мълча и тя споделя: " Лера, момичето ми, хвани се. "... Да си припомням този миг е доста мъчително... питах по кое време се е случило, по какъв начин, за какво не са съобщили първо на мен? "
Оказало се, че мъжът на Валерия предизвестил сътрудниците си, в случай че нещо се случи с него, да я търсят в Нижневартовск, родният им град. Така се били разбрали, в случай че избухне спор. Така посредством другари, познати и родители стигнали най-сетне до нея.
" Първите дни никой не ми се обаждаше, по-късно започнаха да звънят непрекъснато. Мама, приятелите му се обаждаха и споделяха - " Лера, елементарни ни не можехме да ти кажем такова нещо ". Всички са знаели. Той е липсващ на 24-ти, а аз научих за гибелта му на 27-ми. Не зная къде е умрял, знаят единствено тези, които са били с него. Естествено, те няма да ми кажат. Успях да схвана единствено, че са объркали пътя, нещо се е случило с колата им, имало засада. "
Валерия още не е получила тялото на мъжа си. В Министерството на защитата ѝ споделили, че нямат данни да е умрял.
" Аз им звъня, а те ми споделят – " мъжът Ви е на спецоперация ". Казвам им - " какви нелепости ми говорите ". Даже те нямат информация.
О министерството ѝ обяснили, че не получават данни от военната му част. Валерия се тормози, че към този момент погребват мъже, които са починали по-късно от брачна половинка ѝ, а телата на мъжа ѝ и неговия другар към момента ги няма. Звъни в министерството всеки ден.
" Не зная дали ще ни изплатят обещаните обезщетения. Длъжни са, естествено, само че по кое време ще се случи... евентуално Путин би трябвало да утвърди описите. Това сигурно ще е след спецоперацията. В момента има еднократна помощ от града за увеличени разноски при гибел на непосредствен човек. Но аз нямам документ за гибелта на мъжа си. Няма какво да показва. Това е. Иначе градската администрация ми оказва помощ във всичко ", приключва описа си Валерия Василенко.
Валерия Василенко е брачна половинка на починалия през февруари военнослужещ от съветската войска 27-годишен Игор Василенко. По мотив гибелта му отделът за връзки с обществеността на Ханти-Мансийския самостоятелен окръг публикува известие:
„ Игор Василенко, роден през 1994 година, почина през февруари 2022 година по време на специфична интервенция на територията на Украйна. Губернаторът на Угра Наталия Комарова изрече съболезнованията си на майката и брачната половинка на умрелия и засвидетелства своята поддръжка ".
Екип на опозиционния съветски уебсайт " Медуза " разговаря с младата жена.
Валерия схваща за загубата на брачна половинка си от телефонно позвъняване дни след гибелта му. Тя споделя, че брачният партньор ѝ се е колебаел дали да премине двугодишна военна работа. През 2016 година подписал договор го разпределили в Брянска област. Три години по-късно се родила щерка им. Тогава мислели да се върнат в родния си край (Нижневартовск) и да стартират изначало. Тя отпътувала за няколко месеца с детето, само че животът там не ѝ харесал и се върнала при него. Решили да не прекъсва военната си работа.
„ Учебният интервал при тях започваше постоянно от февруари. От февруари 2020 година от 12 месеца той си беше у дома единствено два. През останалите бяха на учения. До 2019 година се виждахме по-често – от командировка до командировка. Идваше си за по седмица-две. Вървеше си и постоянната му служба от заран до вечер. Преди последната командировка имаше още една за две седмици. Прибра се безусловно за 5-7 дни и трябваше да още веднъж да замине “, споделя Валерия.
Когато ги извикали последния път, абсолютно всички отпътували, нямало метод да откажат, тъй като заповедта била на президента Путин. Официалната информация била, че нищо не се възнамерява, само че по новините съобщили, че на 20 февруари военнослужещите от Западния боен окръг се прибират у дома, а нейният брачен партньор отпътувал на 17-ти. Усетила, че нещо не е наред.
" Телефонната връзка беше доста неприятна, прекъсваше. На 19-ти приказвах с него, след това на 22-ри вечерта. Имаха подготовка. На 22-ри късно вечерта той написа, че към този момент ще е невъзможно да употребяват телефони и че потегля на 23-ти. Не знаех къде е изпратен, бяха в Белгородска област, само че не знам точното място. " Останалото е незнайно.
" Когато тръгваше, не знаехме, че ще има спецоперация, само че аз чаках нещо сходно. Моят мъж все споделяше – " ще има война ". На Нова година също сподели – " ще има война ". Негов родственик, който служи в МВД (бел. ред. съветското министерство на вътрешните работи), спореше: " Не, няма да има, нас не ни приготвят за това ". Мъжът ми – " И какво като не ви готвят? Война ще има. " - и след това се случи това. Не зная орис ли е това, какво е? "
Валерия споделя, че преди е била спокойна, когато мъжът ѝ отивал в командировка. Но когато тръгнал за последната, била неспокойна. Не спяла по цели нощи, не желала да слуша вести. Тревожела се, че брачният партньор ѝ не ѝ се обажда, въпреки че дамите на другите военнослужещи ѝ казвали, че и на тях не им звънят. Спомня си, че когато са си писали известия последния път, усещала, че нещо изтезава брачна половинка ѝ. И зачакала вести, не знаела какви.
" За гибелта на мъжа си разбрах на обяд. Сутринта се разсъниха и помолих никой да не ме занимава с новините. Бях решила към този момент да не ги проследявам. Пет часа по-късно разбрах, че мъжът ми е умрял. При мен пристигна другарка, брачна половинка на сътрудник на Игор – най-хубавият му другар. Отворих вратата и незабавно я попитах какво се е случило. Тя ми сподели – " всичко е наред, просто ми е неприятно ". Беше пристигнала с успокоителни, с хапчета. Отидохме в кухнята, споделям ѝ " ще налея по един чай ". Седим, а тя споделя – " ще ти звъннат " – " кой ще ми звънне " – " в този момент ще ти позвънят ". Десет минути нечовешко напрежение... Знаеш какво желае да ти каже отсрещният, а той мълчи и ти седиш и чакаш. Звъни свекърва ми гласът ѝ... аз мълча и тя споделя: " Лера, момичето ми, хвани се. "... Да си припомням този миг е доста мъчително... питах по кое време се е случило, по какъв начин, за какво не са съобщили първо на мен? "
Оказало се, че мъжът на Валерия предизвестил сътрудниците си, в случай че нещо се случи с него, да я търсят в Нижневартовск, родният им град. Така се били разбрали, в случай че избухне спор. Така посредством другари, познати и родители стигнали най-сетне до нея.
" Първите дни никой не ми се обаждаше, по-късно започнаха да звънят непрекъснато. Мама, приятелите му се обаждаха и споделяха - " Лера, елементарни ни не можехме да ти кажем такова нещо ". Всички са знаели. Той е липсващ на 24-ти, а аз научих за гибелта му на 27-ми. Не зная къде е умрял, знаят единствено тези, които са били с него. Естествено, те няма да ми кажат. Успях да схвана единствено, че са объркали пътя, нещо се е случило с колата им, имало засада. "
Валерия още не е получила тялото на мъжа си. В Министерството на защитата ѝ споделили, че нямат данни да е умрял.
" Аз им звъня, а те ми споделят – " мъжът Ви е на спецоперация ". Казвам им - " какви нелепости ми говорите ". Даже те нямат информация.
О министерството ѝ обяснили, че не получават данни от военната му част. Валерия се тормози, че към този момент погребват мъже, които са починали по-късно от брачна половинка ѝ, а телата на мъжа ѝ и неговия другар към момента ги няма. Звъни в министерството всеки ден.
" Не зная дали ще ни изплатят обещаните обезщетения. Длъжни са, естествено, само че по кое време ще се случи... евентуално Путин би трябвало да утвърди описите. Това сигурно ще е след спецоперацията. В момента има еднократна помощ от града за увеличени разноски при гибел на непосредствен човек. Но аз нямам документ за гибелта на мъжа си. Няма какво да показва. Това е. Иначе градската администрация ми оказва помощ във всичко ", приключва описа си Валерия Василенко.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ