Мажоритарното заграбване на властта на Нетаняху разкъсва обществото и доставя удоволствие на враговете на Израел

Вниманието на света се отклони въпреки екзистенциалната криза, достигаща връхната си точка в единствената демокрация в Близкия изток.

< p>Израел губи приятели - по света, не на последно място в еврейската диаспора - и вътрешно, когато стотици хиляди излязоха по улиците тази седмица. Това беше кулминацията на 29 непрекъснати седмици на непрекъснати протести срещу последното правителство на министър-председателя Бинямин „Биби“ Нетаняху, който беше на власт в Израел през 16 от последните 27 години.

По думите на друг бивш министър-председател, Ехуд Барак, Нетаняху, който самият е изправен пред обвинения в корупция, е „решен да деградира Израел в корумпирана и расистка диктатура, която ще разруши обществото“.

Ситуацията в Израел е уникална, разбира се . Въпреки това мнозина са наблюдавали плъзгане от „демокрация към автаркия“ при Нетаняху, подобно на това в други страни с автократично настроени лидери като Моди в Индия, Ердоган в Турция и Орбан в Унгария.

Според американският институт Брукингс: „Всеки от тези лидери е положил подобни усилия да кооптира съдебните институции и да използва или промени правилата на играта за своя лична изгода, което катализира израждането на страната им от демокрация към авторитарен или смесен режим ."

Израелският премиер Бенямин Нетаняху е снабден с пейсмейкър - докато десетки хиляди маршируват към Йерусалим

Има и паралели с скорошни самоцелни политики, опитани от премиера Борис Джонсън в Обединеното кралство и от президента Доналд Тръмп в САЩ.

В случая на Израел, както и навсякъде другаде, автократичното заграбване на властта върви ръка за ръка с „мажоритаризма“ – използване на обикновено, често много тясно парламентарно мнозинство, за да отмени трайно правата и свободите на всички в обществото, включително тези, които никога не са гласували за такова нещо.

Израелската полиция стреля с водни оръдия по протестиращите

Изграждането на достатъчно мнозинство може означава задоволяване на исканията на екстремистите - които със сигурност са малцинство, що се отнася до общественото мнение. Примери може да са съюзът на Републиканската партия на САЩ с религиозната десница и противниците на абортите или непропорционалното влияние на Европейската изследователска група, когато Тереза ​​Мей и след това Борис Джонсън се опитаха да осигурят Брекзит.

Израел има пропорционални избори система за гласуване, при която множество политически партии идват и си отиват. След кратък период в опозиция Ликуд на Нетаняху беше най-голямата партия след общите избори през 1922 г. с 32 места от общо 120 в Кнесета, парламента на Израел.

Левите и арабските партии се представиха зле, като не успяха да преминат минималния праг за места. Нетаняху стана министър-председател за шести път, като изгради 64-местна коалиция с десни религиозни партии, включително Шас, Религиозен ционизъм, Юдаизъм на Обединената Тора, Отцма Йехудит и Ноам.

„Удобно за Нетаняху“

Тези партньори отправиха тежки изисквания към Нетаняху, водени от предложение за нарушаване на баланса на силите чрез премахване на ефективното вето на израелския върховен съд върху неразумни действия от страна на правителствени министри. Това би означавало, че те ще могат да диктуват политиката без възможност за проверка от съдилищата. Религиозните десни ще могат да наложат възгледите си на светското общество в Израел.

Промяната също би била удобна за Нетаняху, освобождавайки го от правните му затруднения със съдебни процеси за корупция. Съгласно израелското законодателство високопоставени държавни служители, обект на наказателно разследване, могат да бъдат отстранени временно или за постоянно. Коалицията предлага такова решение да бъде взето от правителството, а не от главния прокурор, без право на преразглеждане от съдилищата.

Изображение: Нетаняху беше в Кнесета за гласуването, скоро след като беше освободен от длъжност болница

Израел винаги е бил спорно общество. Държавата няма писмена конституция, тъй като нейните основатели не са могли да се споразумеят по толкова важни въпроси като ролята както на палестинците, така и на еврейската религия в новата нация.

Великобритания също няма писмена конституция, но ние имат законодателна ревизираща камара в лордовете, de facto законопроект за правата, подкрепен от Европейската конвенция за правата на човека, и орган от независимо законодателство, контролирано от Върховния съд.

Израел няма нито една от тези проверки на правителството. Вместо това от 1980 г. неговият върховен съд тълкува квази-конституционните „основни закони“, така че да може да анулира правителствено решение на основание „разумност“. Това беше властта, която Кнесетът гласува да отнеме миналата седмица с 64-0, като нито една от опозиционните партии не участва в протеста.

Изображение: Хората протестираха срещу Нетаняху по време на посещението му във Великобритания през март

През в миналото съдът е използвал стандарта за „разумност“, за да пресече опитите за установяване на права на собственост за израелски заселници върху земя, която съдилищата са преценили като незаконно окупирана. Това принуди властите да предприемат действия срещу членове на армията, обвинени в малтретиране на затворници, и срещу предполагаеми финансови престъпници.

Арие Дери, ултраортодоксалният лидер на ШАС - втората по големина партия в коалицията, е също многократно нарушаване на закона. Той премахна блокирането му върху изграждането на футболния стадион в Йерусалим. Ако го принуди да напусне правителството след обвинения в корупция, довели до лишаването му от свобода. Тази година, позовавайки се на стандарта за „разумност“, това му попречи да се присъедини към кабинета поради присъда за данъчни измами.

Заплаха за правата на жените

Вече има стъпки за промяна на закона за позволи на Дери да се присъедини към правителството. Междувременно има планове за подкопаване на независимостта на съдебната система чрез намаляване на ролята, която играе безпартийният израелски адвокатски съвет при избора на съдии. Правата на жените на издръжка на деца ще бъдат ерозирани, ако, както е планирано, на равинските съдилища бъде дадена законова роля при разводите.

Доналд Тръмп и Републиканската партия на САЩ също използваха мажоритарното управление в Конгреса, за да принудят назначенията си в САЩ върховен съд. Ако бъде преизбран, Тръмп вече обяви планове за допълнително подкопаване на независимостта на Министерството на правосъдието и главния прокурор на САЩ.

Плановете на Нетаняху предизвикаха масови протести в Израел от момента, в който сегашното правителство беше сформирано на самия края на миналата година. Министърът на отбраната Йоав Галант беше уволнен, защото настояваше за спиране на законодателните промени "в името на сигурността на Израел". След вълна от демонстрации той беше върнат на поста и остава на поста.

Изображение:Хора излязоха по улиците на градовете в Израел, за да протестират срещу промените

Демонстрантите засега са се прибрали. Кнесетът излиза във ваканция до октомври, когато се очаква протестите да избухнат отново, докато върховният съд разглежда приетия закон, за да му подреже крилата. Израелското общество е разкъсано.

Емоциите кипяха в интервю за държавна телевизия, когато Тамир Пардо, бивш ръководител на израелската агенция за сигурност Мосад, оприличи крайнодесните министри в коалицията на „превземане на Ку Klux Klan и поставянето им в правителството".

Фондовата борса падна с 5% миналата седмица и водещи изпълнителни директори и новатори говорят за преместване на част от бизнес дейността в чужбина. Повече от 11 000 резервисти, от които зависят израелските отбранителни сили (IDF), заплашиха да не се явят на служба в знак на протест срещу новия закон. Те включват 200 пилоти и техните помощни екипажи, жизненоважни за ежедневната сигурност на Израел.

Враговете на Израел ликуват. В реч лидерът на Хизбула Сайед Хасан Насрала каза на последователите си, че Израел е „на път към колапс, фрагментация и изчезване“.

Това изглежда преждевременно. Страната щеше да се мобилизира, ако беше нападната. И все още няма заплаха за огромната военна помощ от 2,8 милиарда долара, която САЩ предоставят годишно.

Изображение: Джо Байдън многократно е отлагал посещението на Нетаняху в Белия дом. Снимка: AP

В отворено писмо до президента колумнистът по външните работи на New York Times Томас Л. Фридман предупреди, че вижда кастрацията на върховния съд като предшественик на анексирането на Западния бряг от Израел. Подобен ход би потопил Близкия изток и неговите ключови съюзници в политическа и потенциално военна криза.

Както своите предшественици, президентът Байдън има трудни отношения с Нетаняху. Администрацията на САЩ определи гласуването в Кнесета като „нещастно“.

Байдън многократно е отлагал посещението на израелския премиер в Белия дом. Вместо това беше изразено пълно официално посрещане на президента Херцог, който се опита и не успя да постигне компромис, при който съдилищата можеха да бъдат отхвърлени само чрез решение, взето официално от целия кабинет, а не по прищявка на един министър.

Нетаняху се върна в парламента за гласуване в Кнесета срещу лекарския съвет ден след сърдечна операция за поставяне на пейсмейкър. Съобщава се, че желанието му да отложи гласуването е било пренебрегнато от коалиционните му съюзници.

Оспорването на общите граници, определени за приемливо политическо поведение, е лошо за демокрацията, за нациите и националната репутация. Онези, които се стремят да яхнат мажоритарна вълна, обикновено накрая страдат.