Докъде стигна разследването за незаконно подслушване чрез софтуера „Пегас“
Вначалото на годината прокуратурата образува инспекция по изнесените данни за софтуера „ Пегас “, която се прави в директно взаимоотношение с ГДБОП и към момента не е завършила.
Това сподели заместник-министърът на вътрешните работи Венцислав Катинов по време на конференция в София на тематика „ Случаят „ Пегас “: Как технологиите проникват в персоналното пространство и завладяват демокрацията ни “. Събитието е проведено от Иво Христов, народен представител в Европейския парламент от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите и “Euractive Bulgaria ”.
Катинов сподели, че все още приложимост на софтуера „ Пегас “ в България не е открита, като уточни, че това не значи, че няма. Той напомни, че противозаконното му потребление е закононарушение по Наказателния кодекс.
Проверката на прокуратурата стартира на 11 февруари.
Изискана е информация от ДАНС, ДАТО и други институции. Тя цели да откри дали е осъществявано непозволено потребление на софтуера " Pegasus " в държавни структури за нерегламентирано подслушване на български жители.
Заместник-министърът означи, че политиката на България за киберсигурността е в сходство с тази на Европейски Съюз.
По думите му софтуерът „ Пегас “ е единствено върхът на айсберга, защото частният пазар за технологии процъфтява. Катинов уточни, че потреблението на шпионски програмен продукт не е ново събитие, а промишлеността е оценена на 12 милиарда $. За интервала от 2012 година до 2021 година 74 страни са закупили сходни технологии, а десетки компании са основани в Европа, Съединени американски щати и Израел.
„ Разкритията за „ Пегас “ демонстрират, че
се намираме в една нова и не толкоз комфортна действителност, в която комплицирани шпионски принадлежности се продават на свободния пазар. Има нужда от възстановяване на регулацията и повишение прозрачността в бранша “, разяснява Катинов.
Трябва да се създаде европейска процедура, законодателство, което да укрепи националните законодателства, уточни евродепутатът Иво Христов.
По думите му ръководещи партии, които закупуват този програмен продукт за политическа приложимост против своята съпротива,
постоянно стават жертви на кавги вътре в партията, оня, който държи софтуера е господарят на играта. Той добави, че в Полша и Унгария е имало такова случаи, когато водач на партия е употребявал софтуера против негов съперник.
Христов разяснява още, че телефонът знае за нас повече, в сравнение с ние знаем за себе си, а на база данните от него може да се направи справедлив профил на индивида, който другояче прави оценка себе си субективно.
На 8 ноември евродепутатът София инт Велд показа първичните заключения от подхванатата инспекция,
обвързвана с програмата " Пегас " за навлизане в мобилни електронни устройства.
Всички страни от Европейски Съюз употребяват шпионски програмен продукт, съобщи тя и посочи, че
не всички европейски страни признават за потреблението на сходни стратегии, както и че не всяка от тях безусловно нарушава европейските правила.
По нейните думи най-големите нарушавания са открити в Гърция, Унгария, Полша и Кипър.
Евродепутатът уточни, че България и Кипър са разпределителни точки за сходен програмен продукт.
Това сподели заместник-министърът на вътрешните работи Венцислав Катинов по време на конференция в София на тематика „ Случаят „ Пегас “: Как технологиите проникват в персоналното пространство и завладяват демокрацията ни “. Събитието е проведено от Иво Христов, народен представител в Европейския парламент от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите и “Euractive Bulgaria ”.
Катинов сподели, че все още приложимост на софтуера „ Пегас “ в България не е открита, като уточни, че това не значи, че няма. Той напомни, че противозаконното му потребление е закононарушение по Наказателния кодекс.
Проверката на прокуратурата стартира на 11 февруари.
Изискана е информация от ДАНС, ДАТО и други институции. Тя цели да откри дали е осъществявано непозволено потребление на софтуера " Pegasus " в държавни структури за нерегламентирано подслушване на български жители.
Заместник-министърът означи, че политиката на България за киберсигурността е в сходство с тази на Европейски Съюз.
По думите му софтуерът „ Пегас “ е единствено върхът на айсберга, защото частният пазар за технологии процъфтява. Катинов уточни, че потреблението на шпионски програмен продукт не е ново събитие, а промишлеността е оценена на 12 милиарда $. За интервала от 2012 година до 2021 година 74 страни са закупили сходни технологии, а десетки компании са основани в Европа, Съединени американски щати и Израел.
„ Разкритията за „ Пегас “ демонстрират, че
се намираме в една нова и не толкоз комфортна действителност, в която комплицирани шпионски принадлежности се продават на свободния пазар. Има нужда от възстановяване на регулацията и повишение прозрачността в бранша “, разяснява Катинов.
Трябва да се създаде европейска процедура, законодателство, което да укрепи националните законодателства, уточни евродепутатът Иво Христов.
По думите му ръководещи партии, които закупуват този програмен продукт за политическа приложимост против своята съпротива,
постоянно стават жертви на кавги вътре в партията, оня, който държи софтуера е господарят на играта. Той добави, че в Полша и Унгария е имало такова случаи, когато водач на партия е употребявал софтуера против негов съперник.
Христов разяснява още, че телефонът знае за нас повече, в сравнение с ние знаем за себе си, а на база данните от него може да се направи справедлив профил на индивида, който другояче прави оценка себе си субективно.
На 8 ноември евродепутатът София инт Велд показа първичните заключения от подхванатата инспекция,
обвързвана с програмата " Пегас " за навлизане в мобилни електронни устройства.
Всички страни от Европейски Съюз употребяват шпионски програмен продукт, съобщи тя и посочи, че
не всички европейски страни признават за потреблението на сходни стратегии, както и че не всяка от тях безусловно нарушава европейските правила.
По нейните думи най-големите нарушавания са открити в Гърция, Унгария, Полша и Кипър.
Евродепутатът уточни, че България и Кипър са разпределителни точки за сходен програмен продукт.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ