Влади стисна устните си с цяла сила и веднага почервеня.

Влади стисна устните си с цяла мощ и незабавно почервеня. Момчето беше израснало с баба си, не познаваше майка си. Ясно беше, че бедната остаряла жена едвам свързва двата края. Бабата беше доста стара, едвам ходеше, тъй че Влади трябваше да носи всичко на нежните си плещи.

– И когато баба ти почине, ще те пратят в сиропиталище. Това е мястото, където ще живееш – Дебелакът предизвикваше момчето от ден на ден и повече.

– Откъде знаеш? – Влади беше замаян и примигна очи.

– Майка ми сподели – изсъхнало отвърна дебелото момче, извади бонбон от джоба си и стартира да шумно да мляска.

Влади към този момент не чуваше какво още му споделя момчето, само че беше шокиран от новината. Момчето се втурна у дома, с цел да вземе количката, която бе намерил в кофа за отпадък. По пътя си мислеше по какъв начин ще бъде самичък, без баба си, непотребен и неразбираем от никого.

– Бабо, ти ще живееш още, нали? – Момчето изтича в къщата, размазвайки сълзите от лицето си.

Възрастната жена стана от леглото и седна на ръба:

– Владка, какво става внучето ми? Къде отиваш? – добави бабата и се изкашля мощно.

– Таза ми Венко, а на него – майка му.

– Не го слушай, той е неприятен! Ще си лягам – сподели едвам чуто остарялата жена и се върна в леглото.

Влади я погледна и разбра, че на баба му ѝ е доста неприятно. Тя стартира да кашля доста, съвсем не ставаше от леглото. Но за медицински грижи нямаше пари, още повече, че към момента дължаха пари в близкия магазин.

Влади спря пред остарялото огледало в коридора и сподели мощно:

– Мога!

Няколко минути по-късно той стоеше в аптеката.

– Леличко, дайте да ви измия пода! Баба ми има потребност от лекарство. Тя ще почине без него и ще ме предадат на сиропиталище – оплака се Влади, едвам задържайки сълзите си.

– Изчезвай отсам просяче такова! Махай се! – Фармацевтката ядосано завъртя с ръка. – Отивай някъде другаде!

– Кой ти разрешава да приказваш по този начин с детето? – намеси се млада жена, която от самото начало стоеше до витрината.

Аптекарката незабавно се смути и стартира да се извинява.

– Какво става с баба ти? – попита непознатата.

– Болна е, кашля – отвърна момчето, а устните му се свиха.

– Сега ще купим всичко, от което се нуждае – отвърна дамата и стартира да изрича непознати за Влади думи към аптекаря.

Възрастната жена продължаваше да боледува, а непознатата доста постоянно посещаваше както момчето, по този начин и баба му. Когато бабата си отиде, дамата осинови детето, което през това време беше доста привикнало с нея. Тази жена бях аз.

Влади към този момент е на двадесет и пет години. Учи за доктор и се отнася доста деликатно към възрастните хора!