Анализ на стратегията на САЩ в Африка: Ще може ли САЩ да догони Китай?
Вкореняването на американските военни и разследващи организации под претекст за гарантиране на сигурността ще съставлява опасност за стабилността на района
В началото на август Белият дом издаде тактика за Субсахарска Африка.[i] Това е много неповторим документ, който обрисува задачите и методите на Съединените щати в района.
В същото време самият текст стартира с откъс от държавния секретар Антъни Блинкен, който през ноември 2021 година сподели, че „ Африка ще дефинира бъдещето – и освен бъдещето на африканския народ, само че и на целия свят “. Това може да наподобява много извънредно, защото Държавният департамент има наклонност да разгласява свои лични тактики.
Този метод демонстрира синхронизираните дейности на другите отдели. Министерството на търговията, Пентагонът и други структури, от федерални до локални управляващи, също ще бъдат интензивно ангажирани с осъществяването на поставените цели. Различните образци, дадени в публикацията, демонстрират, че тази работа продължава от години.
Въпросът е по какъв начин да достигнете ново равнище и да затвърдите въздействието си. Защото във всеки случай Вашингтон ще се изправи пред нуждата да противодейства на други участници, които са дейни в Африка.
На първо място, става дума за Китай и Русия, които намерено се дефинират като провокации и проблеми за ползите на Съединени американски щати в района.
„ Китайската национална република вижда района като значима сцена за оборване на основания на правила интернационален ред, пробутване на личните си тесни търговски и геополитически ползи, подкопаване на прозрачността и откритостта и намаляване на връзките на Съединени американски щати с африканските нации и държавни управления ", споделят американците.
" Русия гледа на района като на разплодник на полудържавни и частни военни компании, които постоянно подклаждат неустойчивост за стратегически и финансови облаги ", продължава документът.
" Русия употребява своите връзки в региона на сигурността и стопанската система, както и дезинформация, с цел да подкопае фундаменталната съпротива на африканците против по-нататъшно съветско навлизане в Украйна и обвързваните с това нарушавания на човешките права ", се твърди още.
В резюме, тази тактика обрисува четири цели за придвижване на целите на Съединени американски щати с районните сътрудници през идващите пет години.
" Съединените щати ще употребяват всички наши дипломатически качества, благоприятни условия за развиване и защита и ще укрепят нашите търговски и търговски връзки, като се съсредоточат върху цифровите екосистеми и префокусират върху градските центрове, с цел да поддържат тези цели:
1. Насърчаване на отвореността и отворените общества;
2. Осигуряват дивиденти за демокрацията и сигурността;
3. Насърчаване на възобновяване след пандемия и стопански възможности;
4. Подкрепа за опазването, адаптирането към изменението на климата и справедливия енергиен преход. “
Нека разгледаме тези точки по-подробно. Първата цел е декларирана в стила на Института Отворено общество на Джордж Сорос. Възможно е активите му да бъдат употребявани и за трансформиране на политическите системи на африканските страни.
Демократическата партия на Съединени американски щати и програмата на Джордж Сорос, като цяло, Белият дом счита, че в района има прекалено много властнически режими, които би трябвало да бъдат сменени с по-лоялни към Съединени американски щати.
Просто казано, да се извърши прелом по метода на цветната гражданска война или да се корумпира настоящето държавно управление. Въпреки че Белият дом явно заявява нуждата от битка с корупцията, за всички е ясно, че самата външна политика на Съединени американски щати интензивно употребява детайли на корупция, които ефимерно се назовават лобизъм.
В него се отбелязва, че " макар мощната социална поддръжка за демокрацията в Субсахарска Африка - към 69%, съгласно последните изследвания - демокрацията към момента липсва.
През последните години Африка беше измъчвана от поредност от военни преврати и демократични провали, заплашващи да да се влошат още повече. ” изискванията на ръководство и сигурност, както и отрицателни последствия за прилежащите страни.
През 2022 година Freedom House класифицира единствено осем страни в Субсахарска Африка като свободни, което е най-малкият брой от 1991 година насам.
Тези провали разшириха обсега на непозволено непознато въздействие и отразяват възхода на държавни управления, които употребяват технологии за наблюдаване, популяризират дезинформация, експлоатират корупцията и правят безнаказано нарушавания на правата на индивида.
Докато демократичните сили неотдавна завоюваха избори в Малави и Замбия, автократичните водачи в други страни поддържат крепко властта. Пропастта сред публичните желания и затварянето на гражданското пространство в някои страни докара до нараснала неустойчивост и вълна от протестни придвижвания. "
Този откъс загатва „ непозволено задгранично въздействие “, което може да се отдаде на намесата на Съединени американски щати в делата на района, както директно, по този начин и посредством европейски подставени лица и спътници.
Що се отнася до методите по първа точка, се заявява поддръжка за промени, основаване на разнообразни фондове и начинания, правна помощ и поощряване на човешките права. Това наподобява ще бъде направено предвид на управлението на естествените запаси, което е завоалирано като „ съдействие за реализиране на бистрота при потреблението на нашите естествени запаси, в това число енергийни запаси и сериозни минерали, за стабилно развиване, като в същото време оказва помощ за подсилване на вериги за доставки, които са разнородни, отворени и предвидим. "
Няма подозрение, че тези вериги за доставки се отнасят до монополизацията на Съединени американски щати върху значими артикули и първични материали, доставяни от африканските страни. Как американските компании ще получат марж е различен въпрос. Това може да стане посредством акции, възнаграждение на консултантски услуги или скрито като заеми и заеми, ориентирани към съответни планове.
Такава сръчност от страна на Вашингтон би трябвало най-малкото да предизвести африканските държавни управления. Освен това никой не ги е питал от какво имат потребност и какво желаят.
Втората точка е директно обвързвана с първата. Ето един откъс за цялостна изясненост какво значат Съединени американски щати:
„ Съединените щати ще поддържат африканските демокрации, като поддържат гражданското общество, в това число новаторски настроени деятели, служащи и лидери; овластяване на маргинализирани групи като ЛГБТК+ хора; фокусиране върху гласа на дамите и младежите в напъните за реформи; и отбрана на свободни и почтени избори като нужни, само че не и задоволителни съставни елементи на динамичните демокрации.
Съединените щати ще поддържат демократичното отваряне и благоприятни условия посредством Президентската самодейност за демократично възобновяване, Срещата на върха за демокрацията и Годината на действието.
Съединените щати ще съсредоточат дипломатическите си старания, ще употребяват стратегиите си за развиване и ще употребяват отбранителните си принадлежности, с цел да укрепят и да дадат опция на сътрудниците да отговорят на аргументите за спорове в целия район.
Ще се съсредоточим върху построяването на потенциала на африканските сътрудници за възстановяване на районната непоклатимост и сигурност, като позволим на по-професионални, способни и виновни институции за социална сигурност да обезпечат вътрешна сигурност.
Ние също по този начин ще влагаме в локални старания за предварителна защита и създаване на мира за намаляване и справяне с уязвимостите, като използваме двупартийния Закон за световната неустойчивост в крайбрежната Западна Африка и Мозамбик.
Съединените щати ще дадат приоритет на ресурсите за битка с тероризма, с цел да понижат опасността от терористични групи за самите Съединени американски щати, хората, дипломатическите и военни уреди, като разпростират едностранни качества единствено там, където е законно и където опасността е най-остра.
Ние ще работим главно с, и посредством нашите африкански сътрудници, в съгласуваност с нашите основни съдружници, двустранно и многостранно, за реализиране на общи цели за битка с тероризма и придвижване на цивилен, некинетични подходи, където е допустимо и дейно.
Като част от този метод ще използваме специфични стратегии за създаване на потенциала на локалните служби за сигурност, разузнаване и правосъдни институции на сътрудниците да разпознават, унищожават, унищожават и споделят информация за терористите и техните поддържащи мрежи. "
Ако Вашингтон поддържа по този начин наречените „ маргинализирани групи “, които са група локални содомити, или съзнателно разклаща разказите за еднополовите връзки, то това явно води до интервенция във вътрешните работи на страните.
В региона на сигурността също пораждат въпроси за това кого и какво ще поддържат американските военни.
Тук би трябвало да се означи, че Пентагонът сега организира дейна акция за американските частни отбранителни компании да влагат в напреднали технологии и енергийни планове за африканската войска посредством специфичен фонд Prosper Africa под егидата на държавното управление на Съединени американски щати.[ii]
Африканското командване на Пентагона, което дава отговор за континента, има свои бази и уреди в редица страни. Освен това в района има кафези на Централно разузнавателно управление на САЩ, както и чиновници на други отдели, които събират и обработват друга информация.
Да не приказваме за представителите на частни военни компании, най-малкото за скандалната конструкция на Ерик Принс, който след свадите в Ирак стартира интензивно да се занимава с бизнеса си в Африка.
Що се отнася до съдружниците на Съединени американски щати, Г-7 към този момент има самодейност за световна инфраструктура и вложения, за която беше планувано да се отделят $600 милиарда Изглежда Съединени американски щати упорстват сътрудниците си да преследват личните им ползи.
Тази самодейност е взаимосвързана с към този момент упоменатия план Prosper Africa, както и други – Power Africa и Feed the Future. Освен това Съединени американски щати се надяват да осъществят цифровата промяна на африканските страни посредством своите компании, работещи в областта на осведомителните технологии.
По третия пункт Вашингтон се пробва да започва съответни стопански планове, макар че някои от тях още веднъж се вписват в първите две цели. Защото построяването на приобщаващи стопански общности върви ръка за ръка с разпространяването на демокрацията (както я виждат САЩ).
Посочва се възобновяване от пандемията от ковид и продоволствената сигурност. Интересното е, че други болести, които са необятно публикувани и рискови в Субсахарска Африка, въобще не се загатват в тактиката.
От това можем да заключим, че споменаването на коронавирус е дежурно, а действително Съединени американски щати въобще не се тормозят от здравната система в африканските страни.
Трябва да се каже, че в доста африкански страни има много висока и ранна смъртност, в това число тази на децата. Но Белият дом просто мълчи по този въпрос, обещавайки нереален разцвет в бъдеще.
И най-после, четвъртата точка продължава линията на предходните. Това е партньорство на Съединени американски щати с африканските държавни управления, гражданското общество и локалните общности за поддръжка и ръководство на естествените екосистеми, което ще понижи въглеродните излъчвания и ще управлява изменението на климата.
Съединени американски щати имат две стратегии за това: Американски проект за запазване на световните гори: сериозни поглътители на въглерод и районна стратегия за околната среда в Централна Африка. В същото време Вашингтон има намерение да започва някакъв енергиен проект, макар че не се дава конкретика.
Трябва да се означи, че Китай се загатва няколко пъти, до момента в който Русия се загатва седем пъти. Въпреки че е явно, че Съединените щати ще би трябвало да се опълчват преди всичко на китайското наличие в района, защото Пекин от дълго време извършва инфраструктурни планове в африканските страни, а също по този начин издава заеми, които не са обременени с политически условия, което се приветства от локалните управляващи.
Разбира се, с изключение на патетичните увещания, изложени в тактиката, има справедливи и рационални ползи на Съединени американски щати, свързани с това, че съгласно прогнозите до 2050 година броят на африканците ще бъде 25% от популацията на света. А това значи най-големият потребителски пазар и работна мощ. Ако използван закона за огромните цифри, това значи интелектуален и софтуерен капацитет.
Африка също има втората по величина тропическа гора в света и съдържа 30% от най-важните минерали. По отношение на политическото въздействие, страните на юг от Сахара съставляват 28% от гласовете в системата на Организация на обединените нации. Манипулирането на тези гласове е сериозно за Вашингтон.
Оттук и стратегическият интерес към африканските страни. Въпреки неустойчивостта в редица от тях, политическите разтърсвания и несигурността, Вашингтон желае да постави лапа върху бъдещето на континента, макар че по-рано беше директно забъркан в голям брой разрушителни планове.
Трябва да отбележим и интереса към Африка както на Европейски Съюз, по този начин и на обособени играчи в тази общественост като Германия и Франция. Париж неотдавна загуби част от въздействието си, до момента в който Берлин се пробва да прокара лична пътна карта със същите цели като Вашингтон.
Показателно е, че стартирането на тактиката съответства с турнето на Антъни Блинкен, който посети Южна Африка, Демократична република Конго и Руанда. Неговите изявления бяха очевидно антируски по своята същина.
По-специално той се изрече отрицателно за дейностите на съветски частни военни компании в Мали и Централноафриканската република, които точно оказват помощ на държавните управления да открият мир и непоклатимост.
Освен това държавният секретар на Съединени американски щати беше в Египет, Етиопия, Уганда и Република Конго по-рано през юли. Това свидетелства за систематичната работа на Вашингтон във връзка с района. Но в случай че Москва се преглежда в подтекста на рецесията в Украйна и взаимоотношението на силите за сигурност, тогава Пекин е по-широк проблем за Белия дом.
Въпросът е, че в продължение на доста години Китай е най-големият търговски сътрудник с Африка, където комерсиалният оборот доближава 200 милиарда $ годишно. Повече от 10 000 китайски компании работят в африканските страни.
През 2020 година започва Фонд за развиване на инфраструктурата на самодейността „ Един пояс, веднъж “ на стойност 1 милиард $, последван от пакет от 60 милиарда $ за африканска помощ две години по-рано.[iii]
От 2011 година Китай е главният донор и вложител в инфраструктурни планове в Африка и надали Съединени американски щати ще съумеят бързо да настигнат и изпреварят Пекин в това отношение.
Освен това преди този момент Китай е изплатил задълженията на редица африкански страни по интернационалните отговорности, което се възприема позитивно както от политическите елити, по този начин и от обществата на африканските страни, макар западната антикитайска агитация, обвиняваща Пекин, че преследва неоколониален политика и дългово иго.
В Африка няма отрицателна историческа памет във връзка с китайското наличие, а предишното на самия Китай дава вяра на африканските страни за развиване.
Китай също е директно заинтригуван от дълготрайна непоклатимост в Африка, защото към една трета от петрола, влизащ в Поднебесната империя, се създава и изнася от африканските страни (Судан, Ангола, Нигерия). И към 20% от памука, който отива в Китай, също е с африкански генезис. Да не приказваме за други типове артикули – от плодове и зеленчуци до минерали. Затова Пекин ще постави дейни старания да резервира въздействието си.
Интересът към разполагането на военни бази се основава точно на тази основа. Стратегията на Китай за " перлена огърлица " се основава на Африканския рог и по-късно продължава в Африканското сърце по суша.
По отношение на киберинфраструктурата, Китай извършва плана Дигитален Път на коприната в Африка. Това се прави основно посредством ZTE, която преди този момент е получила контракти на стойност 2,7 милиарда $ посредством заеми.[iv]
Това не е вест за Вашингтон. Различни американски мозъчни тръстове, близки до държавното управление, от дълго време приказват за повишаването на китайското въздействие в Африка.[v]
В същото време оценките за ползите на Съединени американски щати бяха разнообразни. Така корпорацията RAND в едно изследване по тематиката означи, че „ Китай не е безусловно стратегическа опасност за ползите на Съединени американски щати. ” [vi]
Но при ръководството на Доналд Тръмп антикитайската изразителност в Съединените щати се ускори. И макар че демократите бяха много сериозни към Тръмп по доста външнополитически въпроси, линията на борба с Пекин продължи.
Американските мозъчни тръстове не престават да създават разнообразни решения в доста случаи, от Тайван до двустранните връзки. Африка също не остава незабелязана.
В същото време рецензиите към Пекин се повтарят от европейските спътници на Съединени американски щати. Някои глобалистки медии не престават да раздухват антикитайски легенди и да хвалят Съединени американски щати.
Например The Economist написа през май 2022 година, че „ Китай демонстрира повече самоувереност в връзките си с Африка. Си Дзинпин и неговите пратеници взаимодействат постоянно с Африка; На срещите на високо ниво сред Китай и Африка китайските водачи обичат шумно да дават обещание нови пари и стратегии.
Америка дава скъп принос за Африка, само че не толкоз забележим метод. Нейните въоръжени сили оказват помощ на африканските държавни управления да се борят с екстремистки групи. Инвестира съществено в възстановяване на публичното здраве, като доставя създадени на Запад ваксини против Ковид, които работят по-добре от китайските (и са безплатни).
През април администрацията даде повече от 200 милиона $ помощ на Африканския рог в отговор на хранителната рецесия, изострена от войната на Русия в Украйна.
Обикновено няма нищо неприятно в рекламирането на западните старания за поддръжка на демокрацията, която към момента е най-популярната форма на ръководство измежду африканците. И господин Байдън също би трябвало да посети Африка.
Един по-малко застъпнически западен метод би бил своевременен. Африканските държавни управления към този момент не чакат големи заеми и мега планове от Китай. Снизходителността на Китай към Владимир Путин и наказателният му метод към страни като Литва припомнят, че той също може да бъде гамен.
В продължение на 20 години Китай е главният сътрудник на африканските държавни управления, които се стремят да трансформират своите стопански системи.
Повечето африкански политици и техните жители са оценили изгодите, произлизащи от тези взаимоотношения. Но обръщането към Китай постоянно беше единственият вид. Западът би трябвало да предложи опция. ”[vii]
Теоретично, в случай че Западът желае да откри въздействието си в Африка, би трябвало да го направи. Но казусът е, че Западът не може да предложи опция. Единственото, което може да опита, е да влага повече в разнообразни огромни планове.
Факт е, че макар огромните вложения от Китай, това не е доста за африканските страни като цяло и са нужни повече средства за инфраструктурно развиване.[viii]
Но тук поражда въпросът за изискванията. Западът не е привикнал да дава пари или заеми без политически претенции. Поради това китайските заеми са по-привлекателни.
Освен това има спомагателни благоприятни условия, като банката БРИКС (където Южна Африка е един от членовете на този клуб) или активността на други участници в района, като Иран и Турция.
Осъзнавайки това, Съединени американски щати най-вероятно няма да се конкурират директно с Китай, а ще се опитат да заемат празни ниши и да разширят наличието си там, където имат надеждни позиции.
Вероятно паралелно с това Съединените щати и техните сътрудници ще водят осведомителна война против Китай, по всевъзможен вероятен метод опорочавайки всевъзможни начинания на Пекин.
Има огромна възможност да употребявате африканската диаспора, която живее в Съединените щати. Като най-малко тази алтернатива е посочена в тактиката.
Въпреки това даже такива лимитирани дейности на Вашингтон могат да имат неприятни последствия за африканските страни, защото те ще лимитират техния суверенитет по един или различен метод. И вкореняването на американските военни и разследващи организации под претекст за гарантиране на сигурността ще съставлява опасност за стабилността на района.
[i] https://www.whitehouse.gov/briefing-room/press-briefings/2022/08/07/background-press-call-by-senior-administration-officials-pre...
[ii] https://www.prosperafrica.gov/
[iii] https://www.forbes.com/sites/wadeshepard/2019/10/03/what-china-is-really-up-to-in-africa/?sh=5eb7ba1f5930
[iv] https://static1.squarespace.com/static/5652847de4b033f56d2bdc29/t/610844c1b59c8123f42a0c3e/1627931842061/PB+60+-+Tugendhat+and+V...
[v] https://www.csis.org/programs/africa-program/archives/china-africa
[vi] https://www.rand.org/pubs/research_briefs/RB9760.html
[vii] https://www.economist.com/special-report/2022-05-28
[viii] https://www.fpri.org/article/2022/01/chinese-economic-engagement-in-africa/
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
В началото на август Белият дом издаде тактика за Субсахарска Африка.[i] Това е много неповторим документ, който обрисува задачите и методите на Съединените щати в района.
В същото време самият текст стартира с откъс от държавния секретар Антъни Блинкен, който през ноември 2021 година сподели, че „ Африка ще дефинира бъдещето – и освен бъдещето на африканския народ, само че и на целия свят “. Това може да наподобява много извънредно, защото Държавният департамент има наклонност да разгласява свои лични тактики.
Този метод демонстрира синхронизираните дейности на другите отдели. Министерството на търговията, Пентагонът и други структури, от федерални до локални управляващи, също ще бъдат интензивно ангажирани с осъществяването на поставените цели. Различните образци, дадени в публикацията, демонстрират, че тази работа продължава от години.
Въпросът е по какъв начин да достигнете ново равнище и да затвърдите въздействието си. Защото във всеки случай Вашингтон ще се изправи пред нуждата да противодейства на други участници, които са дейни в Африка.
На първо място, става дума за Китай и Русия, които намерено се дефинират като провокации и проблеми за ползите на Съединени американски щати в района.
„ Китайската национална република вижда района като значима сцена за оборване на основания на правила интернационален ред, пробутване на личните си тесни търговски и геополитически ползи, подкопаване на прозрачността и откритостта и намаляване на връзките на Съединени американски щати с африканските нации и държавни управления ", споделят американците.
" Русия гледа на района като на разплодник на полудържавни и частни военни компании, които постоянно подклаждат неустойчивост за стратегически и финансови облаги ", продължава документът.
" Русия употребява своите връзки в региона на сигурността и стопанската система, както и дезинформация, с цел да подкопае фундаменталната съпротива на африканците против по-нататъшно съветско навлизане в Украйна и обвързваните с това нарушавания на човешките права ", се твърди още.
В резюме, тази тактика обрисува четири цели за придвижване на целите на Съединени американски щати с районните сътрудници през идващите пет години.
" Съединените щати ще употребяват всички наши дипломатически качества, благоприятни условия за развиване и защита и ще укрепят нашите търговски и търговски връзки, като се съсредоточат върху цифровите екосистеми и префокусират върху градските центрове, с цел да поддържат тези цели:
1. Насърчаване на отвореността и отворените общества;
2. Осигуряват дивиденти за демокрацията и сигурността;
3. Насърчаване на възобновяване след пандемия и стопански възможности;
4. Подкрепа за опазването, адаптирането към изменението на климата и справедливия енергиен преход. “
Нека разгледаме тези точки по-подробно. Първата цел е декларирана в стила на Института Отворено общество на Джордж Сорос. Възможно е активите му да бъдат употребявани и за трансформиране на политическите системи на африканските страни.
Демократическата партия на Съединени американски щати и програмата на Джордж Сорос, като цяло, Белият дом счита, че в района има прекалено много властнически режими, които би трябвало да бъдат сменени с по-лоялни към Съединени американски щати.
Просто казано, да се извърши прелом по метода на цветната гражданска война или да се корумпира настоящето държавно управление. Въпреки че Белият дом явно заявява нуждата от битка с корупцията, за всички е ясно, че самата външна политика на Съединени американски щати интензивно употребява детайли на корупция, които ефимерно се назовават лобизъм.
В него се отбелязва, че " макар мощната социална поддръжка за демокрацията в Субсахарска Африка - към 69%, съгласно последните изследвания - демокрацията към момента липсва.
През последните години Африка беше измъчвана от поредност от военни преврати и демократични провали, заплашващи да да се влошат още повече. ” изискванията на ръководство и сигурност, както и отрицателни последствия за прилежащите страни.
През 2022 година Freedom House класифицира единствено осем страни в Субсахарска Африка като свободни, което е най-малкият брой от 1991 година насам.
Тези провали разшириха обсега на непозволено непознато въздействие и отразяват възхода на държавни управления, които употребяват технологии за наблюдаване, популяризират дезинформация, експлоатират корупцията и правят безнаказано нарушавания на правата на индивида.
Докато демократичните сили неотдавна завоюваха избори в Малави и Замбия, автократичните водачи в други страни поддържат крепко властта. Пропастта сред публичните желания и затварянето на гражданското пространство в някои страни докара до нараснала неустойчивост и вълна от протестни придвижвания. "
Този откъс загатва „ непозволено задгранично въздействие “, което може да се отдаде на намесата на Съединени американски щати в делата на района, както директно, по този начин и посредством европейски подставени лица и спътници.
Що се отнася до методите по първа точка, се заявява поддръжка за промени, основаване на разнообразни фондове и начинания, правна помощ и поощряване на човешките права. Това наподобява ще бъде направено предвид на управлението на естествените запаси, което е завоалирано като „ съдействие за реализиране на бистрота при потреблението на нашите естествени запаси, в това число енергийни запаси и сериозни минерали, за стабилно развиване, като в същото време оказва помощ за подсилване на вериги за доставки, които са разнородни, отворени и предвидим. "
Няма подозрение, че тези вериги за доставки се отнасят до монополизацията на Съединени американски щати върху значими артикули и първични материали, доставяни от африканските страни. Как американските компании ще получат марж е различен въпрос. Това може да стане посредством акции, възнаграждение на консултантски услуги или скрито като заеми и заеми, ориентирани към съответни планове.
Такава сръчност от страна на Вашингтон би трябвало най-малкото да предизвести африканските държавни управления. Освен това никой не ги е питал от какво имат потребност и какво желаят.
Втората точка е директно обвързвана с първата. Ето един откъс за цялостна изясненост какво значат Съединени американски щати:
„ Съединените щати ще поддържат африканските демокрации, като поддържат гражданското общество, в това число новаторски настроени деятели, служащи и лидери; овластяване на маргинализирани групи като ЛГБТК+ хора; фокусиране върху гласа на дамите и младежите в напъните за реформи; и отбрана на свободни и почтени избори като нужни, само че не и задоволителни съставни елементи на динамичните демокрации.
Съединените щати ще поддържат демократичното отваряне и благоприятни условия посредством Президентската самодейност за демократично възобновяване, Срещата на върха за демокрацията и Годината на действието.
Съединените щати ще съсредоточат дипломатическите си старания, ще употребяват стратегиите си за развиване и ще употребяват отбранителните си принадлежности, с цел да укрепят и да дадат опция на сътрудниците да отговорят на аргументите за спорове в целия район.
Ще се съсредоточим върху построяването на потенциала на африканските сътрудници за възстановяване на районната непоклатимост и сигурност, като позволим на по-професионални, способни и виновни институции за социална сигурност да обезпечат вътрешна сигурност.
Ние също по този начин ще влагаме в локални старания за предварителна защита и създаване на мира за намаляване и справяне с уязвимостите, като използваме двупартийния Закон за световната неустойчивост в крайбрежната Западна Африка и Мозамбик.
Съединените щати ще дадат приоритет на ресурсите за битка с тероризма, с цел да понижат опасността от терористични групи за самите Съединени американски щати, хората, дипломатическите и военни уреди, като разпростират едностранни качества единствено там, където е законно и където опасността е най-остра.
Ние ще работим главно с, и посредством нашите африкански сътрудници, в съгласуваност с нашите основни съдружници, двустранно и многостранно, за реализиране на общи цели за битка с тероризма и придвижване на цивилен, некинетични подходи, където е допустимо и дейно.
Като част от този метод ще използваме специфични стратегии за създаване на потенциала на локалните служби за сигурност, разузнаване и правосъдни институции на сътрудниците да разпознават, унищожават, унищожават и споделят информация за терористите и техните поддържащи мрежи. "
Ако Вашингтон поддържа по този начин наречените „ маргинализирани групи “, които са група локални содомити, или съзнателно разклаща разказите за еднополовите връзки, то това явно води до интервенция във вътрешните работи на страните.
В региона на сигурността също пораждат въпроси за това кого и какво ще поддържат американските военни.
Тук би трябвало да се означи, че Пентагонът сега организира дейна акция за американските частни отбранителни компании да влагат в напреднали технологии и енергийни планове за африканската войска посредством специфичен фонд Prosper Africa под егидата на държавното управление на Съединени американски щати.[ii]
Африканското командване на Пентагона, което дава отговор за континента, има свои бази и уреди в редица страни. Освен това в района има кафези на Централно разузнавателно управление на САЩ, както и чиновници на други отдели, които събират и обработват друга информация.
Да не приказваме за представителите на частни военни компании, най-малкото за скандалната конструкция на Ерик Принс, който след свадите в Ирак стартира интензивно да се занимава с бизнеса си в Африка.
Що се отнася до съдружниците на Съединени американски щати, Г-7 към този момент има самодейност за световна инфраструктура и вложения, за която беше планувано да се отделят $600 милиарда Изглежда Съединени американски щати упорстват сътрудниците си да преследват личните им ползи.
Тази самодейност е взаимосвързана с към този момент упоменатия план Prosper Africa, както и други – Power Africa и Feed the Future. Освен това Съединени американски щати се надяват да осъществят цифровата промяна на африканските страни посредством своите компании, работещи в областта на осведомителните технологии.
По третия пункт Вашингтон се пробва да започва съответни стопански планове, макар че някои от тях още веднъж се вписват в първите две цели. Защото построяването на приобщаващи стопански общности върви ръка за ръка с разпространяването на демокрацията (както я виждат САЩ).
Посочва се възобновяване от пандемията от ковид и продоволствената сигурност. Интересното е, че други болести, които са необятно публикувани и рискови в Субсахарска Африка, въобще не се загатват в тактиката.
От това можем да заключим, че споменаването на коронавирус е дежурно, а действително Съединени американски щати въобще не се тормозят от здравната система в африканските страни.
Трябва да се каже, че в доста африкански страни има много висока и ранна смъртност, в това число тази на децата. Но Белият дом просто мълчи по този въпрос, обещавайки нереален разцвет в бъдеще.
И най-после, четвъртата точка продължава линията на предходните. Това е партньорство на Съединени американски щати с африканските държавни управления, гражданското общество и локалните общности за поддръжка и ръководство на естествените екосистеми, което ще понижи въглеродните излъчвания и ще управлява изменението на климата.
Съединени американски щати имат две стратегии за това: Американски проект за запазване на световните гори: сериозни поглътители на въглерод и районна стратегия за околната среда в Централна Африка. В същото време Вашингтон има намерение да започва някакъв енергиен проект, макар че не се дава конкретика.
Трябва да се означи, че Китай се загатва няколко пъти, до момента в който Русия се загатва седем пъти. Въпреки че е явно, че Съединените щати ще би трябвало да се опълчват преди всичко на китайското наличие в района, защото Пекин от дълго време извършва инфраструктурни планове в африканските страни, а също по този начин издава заеми, които не са обременени с политически условия, което се приветства от локалните управляващи.
Разбира се, с изключение на патетичните увещания, изложени в тактиката, има справедливи и рационални ползи на Съединени американски щати, свързани с това, че съгласно прогнозите до 2050 година броят на африканците ще бъде 25% от популацията на света. А това значи най-големият потребителски пазар и работна мощ. Ако използван закона за огромните цифри, това значи интелектуален и софтуерен капацитет.
Африка също има втората по величина тропическа гора в света и съдържа 30% от най-важните минерали. По отношение на политическото въздействие, страните на юг от Сахара съставляват 28% от гласовете в системата на Организация на обединените нации. Манипулирането на тези гласове е сериозно за Вашингтон.
Оттук и стратегическият интерес към африканските страни. Въпреки неустойчивостта в редица от тях, политическите разтърсвания и несигурността, Вашингтон желае да постави лапа върху бъдещето на континента, макар че по-рано беше директно забъркан в голям брой разрушителни планове.
Трябва да отбележим и интереса към Африка както на Европейски Съюз, по този начин и на обособени играчи в тази общественост като Германия и Франция. Париж неотдавна загуби част от въздействието си, до момента в който Берлин се пробва да прокара лична пътна карта със същите цели като Вашингтон.
Показателно е, че стартирането на тактиката съответства с турнето на Антъни Блинкен, който посети Южна Африка, Демократична република Конго и Руанда. Неговите изявления бяха очевидно антируски по своята същина.
По-специално той се изрече отрицателно за дейностите на съветски частни военни компании в Мали и Централноафриканската република, които точно оказват помощ на държавните управления да открият мир и непоклатимост.
Освен това държавният секретар на Съединени американски щати беше в Египет, Етиопия, Уганда и Република Конго по-рано през юли. Това свидетелства за систематичната работа на Вашингтон във връзка с района. Но в случай че Москва се преглежда в подтекста на рецесията в Украйна и взаимоотношението на силите за сигурност, тогава Пекин е по-широк проблем за Белия дом.
Въпросът е, че в продължение на доста години Китай е най-големият търговски сътрудник с Африка, където комерсиалният оборот доближава 200 милиарда $ годишно. Повече от 10 000 китайски компании работят в африканските страни.
През 2020 година започва Фонд за развиване на инфраструктурата на самодейността „ Един пояс, веднъж “ на стойност 1 милиард $, последван от пакет от 60 милиарда $ за африканска помощ две години по-рано.[iii]
От 2011 година Китай е главният донор и вложител в инфраструктурни планове в Африка и надали Съединени американски щати ще съумеят бързо да настигнат и изпреварят Пекин в това отношение.
Освен това преди този момент Китай е изплатил задълженията на редица африкански страни по интернационалните отговорности, което се възприема позитивно както от политическите елити, по този начин и от обществата на африканските страни, макар западната антикитайска агитация, обвиняваща Пекин, че преследва неоколониален политика и дългово иго.
В Африка няма отрицателна историческа памет във връзка с китайското наличие, а предишното на самия Китай дава вяра на африканските страни за развиване.
Китай също е директно заинтригуван от дълготрайна непоклатимост в Африка, защото към една трета от петрола, влизащ в Поднебесната империя, се създава и изнася от африканските страни (Судан, Ангола, Нигерия). И към 20% от памука, който отива в Китай, също е с африкански генезис. Да не приказваме за други типове артикули – от плодове и зеленчуци до минерали. Затова Пекин ще постави дейни старания да резервира въздействието си.
Интересът към разполагането на военни бази се основава точно на тази основа. Стратегията на Китай за " перлена огърлица " се основава на Африканския рог и по-късно продължава в Африканското сърце по суша.
По отношение на киберинфраструктурата, Китай извършва плана Дигитален Път на коприната в Африка. Това се прави основно посредством ZTE, която преди този момент е получила контракти на стойност 2,7 милиарда $ посредством заеми.[iv]
Това не е вест за Вашингтон. Различни американски мозъчни тръстове, близки до държавното управление, от дълго време приказват за повишаването на китайското въздействие в Африка.[v]
В същото време оценките за ползите на Съединени американски щати бяха разнообразни. Така корпорацията RAND в едно изследване по тематиката означи, че „ Китай не е безусловно стратегическа опасност за ползите на Съединени американски щати. ” [vi]
Но при ръководството на Доналд Тръмп антикитайската изразителност в Съединените щати се ускори. И макар че демократите бяха много сериозни към Тръмп по доста външнополитически въпроси, линията на борба с Пекин продължи.
Американските мозъчни тръстове не престават да създават разнообразни решения в доста случаи, от Тайван до двустранните връзки. Африка също не остава незабелязана.
В същото време рецензиите към Пекин се повтарят от европейските спътници на Съединени американски щати. Някои глобалистки медии не престават да раздухват антикитайски легенди и да хвалят Съединени американски щати.
Например The Economist написа през май 2022 година, че „ Китай демонстрира повече самоувереност в връзките си с Африка. Си Дзинпин и неговите пратеници взаимодействат постоянно с Африка; На срещите на високо ниво сред Китай и Африка китайските водачи обичат шумно да дават обещание нови пари и стратегии.
Америка дава скъп принос за Африка, само че не толкоз забележим метод. Нейните въоръжени сили оказват помощ на африканските държавни управления да се борят с екстремистки групи. Инвестира съществено в възстановяване на публичното здраве, като доставя създадени на Запад ваксини против Ковид, които работят по-добре от китайските (и са безплатни).
През април администрацията даде повече от 200 милиона $ помощ на Африканския рог в отговор на хранителната рецесия, изострена от войната на Русия в Украйна.
Обикновено няма нищо неприятно в рекламирането на западните старания за поддръжка на демокрацията, която към момента е най-популярната форма на ръководство измежду африканците. И господин Байдън също би трябвало да посети Африка.
Един по-малко застъпнически западен метод би бил своевременен. Африканските държавни управления към този момент не чакат големи заеми и мега планове от Китай. Снизходителността на Китай към Владимир Путин и наказателният му метод към страни като Литва припомнят, че той също може да бъде гамен.
В продължение на 20 години Китай е главният сътрудник на африканските държавни управления, които се стремят да трансформират своите стопански системи.
Повечето африкански политици и техните жители са оценили изгодите, произлизащи от тези взаимоотношения. Но обръщането към Китай постоянно беше единственият вид. Западът би трябвало да предложи опция. ”[vii]
Теоретично, в случай че Западът желае да откри въздействието си в Африка, би трябвало да го направи. Но казусът е, че Западът не може да предложи опция. Единственото, което може да опита, е да влага повече в разнообразни огромни планове.
Факт е, че макар огромните вложения от Китай, това не е доста за африканските страни като цяло и са нужни повече средства за инфраструктурно развиване.[viii]
Но тук поражда въпросът за изискванията. Западът не е привикнал да дава пари или заеми без политически претенции. Поради това китайските заеми са по-привлекателни.
Освен това има спомагателни благоприятни условия, като банката БРИКС (където Южна Африка е един от членовете на този клуб) или активността на други участници в района, като Иран и Турция.
Осъзнавайки това, Съединени американски щати най-вероятно няма да се конкурират директно с Китай, а ще се опитат да заемат празни ниши и да разширят наличието си там, където имат надеждни позиции.
Вероятно паралелно с това Съединените щати и техните сътрудници ще водят осведомителна война против Китай, по всевъзможен вероятен метод опорочавайки всевъзможни начинания на Пекин.
Има огромна възможност да употребявате африканската диаспора, която живее в Съединените щати. Като най-малко тази алтернатива е посочена в тактиката.
Въпреки това даже такива лимитирани дейности на Вашингтон могат да имат неприятни последствия за африканските страни, защото те ще лимитират техния суверенитет по един или различен метод. И вкореняването на американските военни и разследващи организации под претекст за гарантиране на сигурността ще съставлява опасност за стабилността на района.
[i] https://www.whitehouse.gov/briefing-room/press-briefings/2022/08/07/background-press-call-by-senior-administration-officials-pre...
[ii] https://www.prosperafrica.gov/
[iii] https://www.forbes.com/sites/wadeshepard/2019/10/03/what-china-is-really-up-to-in-africa/?sh=5eb7ba1f5930
[iv] https://static1.squarespace.com/static/5652847de4b033f56d2bdc29/t/610844c1b59c8123f42a0c3e/1627931842061/PB+60+-+Tugendhat+and+V...
[v] https://www.csis.org/programs/africa-program/archives/china-africa
[vi] https://www.rand.org/pubs/research_briefs/RB9760.html
[vii] https://www.economist.com/special-report/2022-05-28
[viii] https://www.fpri.org/article/2022/01/chinese-economic-engagement-in-africa/
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ