Андреас Флодстрьом, Beetroot: Войната е най-лошият сценарий, но отключва най-доброто у хората
ВизиткаАндреас Флодстрьом е шведски бизнесмен. Завършва техническия лицей в Гьотеборг през 2007 година, има бакалавърска степен " Индустриално инженерство и мениджмънт " от Техническия университет в Гьотеборг и магистърска степен " Технологии и предприемачество " от Chalmers School of Entrepreneurship. През 2012 година се мести в Украйна и основава компанията за софтуерни решения Beetroot.Флодстрьом ще бъде един от лекторите на тазгодишното издание на конференцията Digitalk, която ще се организира на 12 май 2022 година в Sofia Tech Park в хибриден формат, който разрешава и наличие онлайн, и следене от отдалеченост. Билети и повече информация за събитието можете да намерите на и.КомпаниятаBeetroot създава софтуерни решения в областта на мобилните разработки, уеб, ръководство на данни, дизайн и други Към нея работи и мрежата от частни IT академии Beetroot Academy, през която са минали над 3000 души. Основната част от екипа на компанията работи в Украйна, само че тя има и офиси в Швеция и Полша.. Общо в компанията работят над 600 души, множеството от които се намират в Украйна.
На 16 февруари казвате пред изданието TechUkraine, че всичко при вас в Киев е умерено и животът продължава както нормално. Вярвахте ли в действителност, че ще има война?
- Животът в Украйна беше естествен до към 23 февруари. Хората се разхождаха по улиците, заведенията за хранене работеха. Още от края на ноември обаче имаше напрежение и то ескалираше до дните преди войната. Всичко това се смеси с непрекъснатото чудене ще има ли война или не. През ноември си мислех, че няма да има война. През декември - евентуално не. През януари не знаех, само че отново мислех, че не е евентуално. През февруари обаче, когато интернационалните дипломати започнаха да си потеглят от Киев и шведското държавно управление ни сподели да напуснем, тогава към този момент знаех. Като компания ние и преди този момент имахме проект за изключителни обстановки, само че започнахме да го обновяваме през ноември. Така че бяхме подготвени за война, само че се надявахме на мир. Какво направихте, когато пристигна войната? Какъв беше проектът и извърши ли се той?
- Планът беше много дълъг и обстоен. Започнахме с физическата сигурност на хората. Става дума за към 600 души в девет града - от Ивано-Франкивск до Мариупол. Въпросът с релокирането е персонален, тъй че дадохме единствено упътвания за това какво да си приготвят чиновниците ни - движимости, разполагаем кеш, документи и заредена догоре кола. Планът ни беше основан на догатката, че няма да можем физически да помогнем на хората да избягат при война. Това се оказа вярно съмнение. Други компании бяха подготвили рейсове и споделяха, че могат да изкарат всичките си хора, само че действителността по време на война е друга - пътищата са затворени, всичко е в тапи и хората са блокирани. Ние в последна сметка успяхме да помогнем на някои хора с превоза, само че още преди войната бяхме предизвестили, че ще бъде мъчно. Също преди войната бяхме предложили бонуси за тези, които желаят да се реалокират или в по-западната част на Украйна, или отвън Украйна. Това включваше и офиса ни в България. В седмицата преди войната имаше хора, които пристигнаха тук.
Реклама
Основната част от проекта ни беше в офисите да имаме всичко нужно при изключителна обстановка. Някои от нещата, за които бяхме готови, само че по този начин и не се случиха, бяха прекъсването на интернет връзката, тока и банковата система. В самите офиси имахме ресурси от храна, вода, непрекъсната връзка с други места и с околните на чиновниците ни. Общо взето, това, което стана след началото на войната, беше да превърнем офисите си в убежища, каквито значително са и в този момент. Наложи ли се да се криете подземен?
- Да. Повечето украинци през днешния ден стоят най-вече подземен. На някои им писна и в този момент се разхождат с вярата, че нищо няма да удари къщата им, само че като цяло сирените вият всеки ден във всяка част от Украйна. Тези наши офиси, които са на относително безвредно място и имат подземие, са тези, които използваме за леговище. Седмица преди войната отворихме и офис в Лвов, което беше на половина част от изключителния ни проект и на половина стратегическо уголемение. В момента имаме към 70 души, които живеят в офисите ни. Първоначално следяхме кой къде е ръчно, само че в този момент сме автоматизирали този развой, ако някой има потребност от помощ. Мениджърският екип е разграничен съгласно разнообразни функционалности като помощ при евакуация, пренасяне, финансова помощ и други. В офисите имаме наложително кеш, а към този момент и Starlink, сателитния интернет на Илън Мъск. Имаше ли хора, които се изтеглиха и не можеха да работят, и какъв брой от чиновниците ви бяха мобилизирани?
- Получих позвъняване на 24 февруари рано сутринта, което предполагаше началото на войната. Видях речта на Зеленски, след това видях речта на Путин и към този момент беше ясно, че стартира. Тогава бях в Ивано-Франкивск, частично тъй като трябваше да имаме ски екскурзия. Бяхме я възнамерявали четири месеца преди този момент и се чудехме дали да не я отменим, само че взехме решение да не я, тъй като това бяха 300 билета към западната част на страната. Казахме си: за какво просто да не запазим билетите, в случай че се случи нещо? Някои хора използваха тъкмо тези билети, с цел да дойдат от Киев и Харков.
В шест часа сутринта се чух с групата ни по изключителни обстановки. По време на този диалог виждах през прозореца ракети, които удряха летището в Ивано-Франкивск. Беше доста стресиращо, тъй като си в диалог, в който обсъждаш преместването на стотици хора тук, до момента в който виждаш бомбите през прозореца. В последна сметка обаче приложихме този проект. Летището на Ивано-Франкивск беше ударено, само че нямаше удари по цивилни. Около осем сутринта към този момент съвсем всички бяха онлайн и преминахме през целия проект. Казахме на всички, че можем да им помогнем, на тях и техните фамилии, само че в последна сметка решенията са си персонални. Ако някой желае да остане, тъй като желае да отбрани града си, ние разбираме това решение. Колко от тези 600 чиновници бяха налични след началото на войната?
Реклама
- Не мога да ви кажа какъв брой бяха на линия на сутринта на 24 февруари, само че бяхме открили връзка с 95% от чиновниците ни до към 26 февруари. Бяхме споделили на всички, че дните незабавно след войната са почивни - ще ви плащаме заплатите, само че не се занимавайте с работа, фокусирайте се върху сигурността си. Въпреки това си говорехме непрекъснато и всички си помагаха. Спомням си 26 февруари, когато в 4 сутринта 400 от 600 чиновници бяха на линия и си говореха. Забавното е, че имаше и наши някогашни чиновници, които не са срещнали такава поддръжка в други компании. Офисите ни също не са единствено за чиновниците ни, само че и за фамилии и другари.
В момента най-сетне знаем, че всички са в сигурност с изключение на тези, които са в армията. По явни аргументи не можем да контактуваме с тях всеки ден. Те са 15 души, само че това са единствено тези, които са в армията. Процентът на хората, които се борят за свободата на Украйна, е покрай 100. Всеки се пробва да прави каквото може. Много хора са част от IT армията на Украйна, която е полуформална конструкция. Има към 300 хиляди души в софтуерната промишленост в Украйна и към 300 хиляди души в IT армията. Не е наложително това да са едни и същи хора, само че сигурно има голямо припокриване и дава някаква концепция за мащаба.
Близо 100 от чиновниците ни сега са отвън Украйна, по справедливи аргументи най-вече дами. Съпругите и децата също са отвън страната и им оказваме помощ както можем. Имаме и мъже, които бяха отвън страната при началото на войната. Загубихте ли някакви клиенти или планове от началото на войната?
- Не сме изгубили никакви огромни клиенти или дълготрайни контракти. Загубихме някои краткосрочни контракти, или по-скоро те не бяха продължени. Не знам дали това беше поради войната или поради нещо друго, мъчно ми е да кажа. Но също по този начин добавихме нови клиенти. Общо взето, се справихме изненадващо добре. Нивото ни на работливост съгласно нашите метрики е 92% през март и чакам да е даже по-високо през април, може би 97%. Основната причина за спада в продуктивността е, че хората просто не можеха да работят. В два от най-тежко потърпевшите градове, Харков и Мариупол, имате и офиси, и клонове на частните академии Beetroot Academy. Какво се случи там? Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Свят 3 Енергетика 1 Войната в Украйна 2 Политика 3 Свят 1 Енергетика 2 Енергетика 3 Свят Реклама
- Харков беше бомбардиран, само че към момента е град с някакъв достъп, в случай че мога по този начин да се изразя. Можем да влезем и излезем от него. Там имахме доста работа с организирането на евакуации. По-сложно е, тъй като имахме и хора, които работеха отдалечено, да вземем за пример в Чернигов, който също беше обсаден за известно време. Имахме и хора в Херсон.
В Мариупол имахме 10 души преди войната. Повечето от тях не желаеха да изоставен, даже след началото на войната. Казаха, че това е техният град и имат доверие на украинската войска. Това беше най-трудното за нас. Когато градът беше изцяло обкръжен, изгубихме изцяло контакт с четирима души. Трима от тях съумяха да изоставен града и да се свържат с нас след седмица. Четвъртата ни изчезнала служителка я нямаше 20 дни, след което още две седмици имахме някакъв непълен, частичен контакт. Без да влизам в доста елементи, успяхме да помогнем до някаква степен и в последна сметка и тя беше евакуирана. Беше доста сложна обстановка.
Офисът ни в Харков беше ударен и всички прозорци са счупени. Доколкото сме наясно, останалата част е наред. Преди няколко дни успяхме да стигнем и до настоящи фотоси от Мариупол. Там офисът ни е в изненадващо положително положение. Всичко е счупено, само че най-малкото постройката не е срината до земята, което е положително начало като за Мариупол. Бихте ли се върнали физически, като компания, в Харков?
- Надявам се. Разбира се, сега не можем, само че щом нещата се успокоят. Мисля, че доста неща във връзка с физическите офиси ще се трансформират след войната. Всеобщото съмнение е, че ще има огромна миграция на хора към западната част от страната. Така че не знам какво тъкмо ще стане с офиса ни. На фона на всичко това приключихте договорка за българската " Саут Гейт Тех ", към този момент Beetroot Bulgaria. Как се случи? Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
На 16 февруари казвате пред изданието TechUkraine, че всичко при вас в Киев е умерено и животът продължава както нормално. Вярвахте ли в действителност, че ще има война?
- Животът в Украйна беше естествен до към 23 февруари. Хората се разхождаха по улиците, заведенията за хранене работеха. Още от края на ноември обаче имаше напрежение и то ескалираше до дните преди войната. Всичко това се смеси с непрекъснатото чудене ще има ли война или не. През ноември си мислех, че няма да има война. През декември - евентуално не. През януари не знаех, само че отново мислех, че не е евентуално. През февруари обаче, когато интернационалните дипломати започнаха да си потеглят от Киев и шведското държавно управление ни сподели да напуснем, тогава към този момент знаех. Като компания ние и преди този момент имахме проект за изключителни обстановки, само че започнахме да го обновяваме през ноември. Така че бяхме подготвени за война, само че се надявахме на мир. Какво направихте, когато пристигна войната? Какъв беше проектът и извърши ли се той?
- Планът беше много дълъг и обстоен. Започнахме с физическата сигурност на хората. Става дума за към 600 души в девет града - от Ивано-Франкивск до Мариупол. Въпросът с релокирането е персонален, тъй че дадохме единствено упътвания за това какво да си приготвят чиновниците ни - движимости, разполагаем кеш, документи и заредена догоре кола. Планът ни беше основан на догатката, че няма да можем физически да помогнем на хората да избягат при война. Това се оказа вярно съмнение. Други компании бяха подготвили рейсове и споделяха, че могат да изкарат всичките си хора, само че действителността по време на война е друга - пътищата са затворени, всичко е в тапи и хората са блокирани. Ние в последна сметка успяхме да помогнем на някои хора с превоза, само че още преди войната бяхме предизвестили, че ще бъде мъчно. Също преди войната бяхме предложили бонуси за тези, които желаят да се реалокират или в по-западната част на Украйна, или отвън Украйна. Това включваше и офиса ни в България. В седмицата преди войната имаше хора, които пристигнаха тук.
Реклама
Основната част от проекта ни беше в офисите да имаме всичко нужно при изключителна обстановка. Някои от нещата, за които бяхме готови, само че по този начин и не се случиха, бяха прекъсването на интернет връзката, тока и банковата система. В самите офиси имахме ресурси от храна, вода, непрекъсната връзка с други места и с околните на чиновниците ни. Общо взето, това, което стана след началото на войната, беше да превърнем офисите си в убежища, каквито значително са и в този момент. Наложи ли се да се криете подземен?
- Да. Повечето украинци през днешния ден стоят най-вече подземен. На някои им писна и в този момент се разхождат с вярата, че нищо няма да удари къщата им, само че като цяло сирените вият всеки ден във всяка част от Украйна. Тези наши офиси, които са на относително безвредно място и имат подземие, са тези, които използваме за леговище. Седмица преди войната отворихме и офис в Лвов, което беше на половина част от изключителния ни проект и на половина стратегическо уголемение. В момента имаме към 70 души, които живеят в офисите ни. Първоначално следяхме кой къде е ръчно, само че в този момент сме автоматизирали този развой, ако някой има потребност от помощ. Мениджърският екип е разграничен съгласно разнообразни функционалности като помощ при евакуация, пренасяне, финансова помощ и други. В офисите имаме наложително кеш, а към този момент и Starlink, сателитния интернет на Илън Мъск. Имаше ли хора, които се изтеглиха и не можеха да работят, и какъв брой от чиновниците ви бяха мобилизирани?
- Получих позвъняване на 24 февруари рано сутринта, което предполагаше началото на войната. Видях речта на Зеленски, след това видях речта на Путин и към този момент беше ясно, че стартира. Тогава бях в Ивано-Франкивск, частично тъй като трябваше да имаме ски екскурзия. Бяхме я възнамерявали четири месеца преди този момент и се чудехме дали да не я отменим, само че взехме решение да не я, тъй като това бяха 300 билета към западната част на страната. Казахме си: за какво просто да не запазим билетите, в случай че се случи нещо? Някои хора използваха тъкмо тези билети, с цел да дойдат от Киев и Харков.
В шест часа сутринта се чух с групата ни по изключителни обстановки. По време на този диалог виждах през прозореца ракети, които удряха летището в Ивано-Франкивск. Беше доста стресиращо, тъй като си в диалог, в който обсъждаш преместването на стотици хора тук, до момента в който виждаш бомбите през прозореца. В последна сметка обаче приложихме този проект. Летището на Ивано-Франкивск беше ударено, само че нямаше удари по цивилни. Около осем сутринта към този момент съвсем всички бяха онлайн и преминахме през целия проект. Казахме на всички, че можем да им помогнем, на тях и техните фамилии, само че в последна сметка решенията са си персонални. Ако някой желае да остане, тъй като желае да отбрани града си, ние разбираме това решение. Колко от тези 600 чиновници бяха налични след началото на войната?
Реклама
- Не мога да ви кажа какъв брой бяха на линия на сутринта на 24 февруари, само че бяхме открили връзка с 95% от чиновниците ни до към 26 февруари. Бяхме споделили на всички, че дните незабавно след войната са почивни - ще ви плащаме заплатите, само че не се занимавайте с работа, фокусирайте се върху сигурността си. Въпреки това си говорехме непрекъснато и всички си помагаха. Спомням си 26 февруари, когато в 4 сутринта 400 от 600 чиновници бяха на линия и си говореха. Забавното е, че имаше и наши някогашни чиновници, които не са срещнали такава поддръжка в други компании. Офисите ни също не са единствено за чиновниците ни, само че и за фамилии и другари.
В момента най-сетне знаем, че всички са в сигурност с изключение на тези, които са в армията. По явни аргументи не можем да контактуваме с тях всеки ден. Те са 15 души, само че това са единствено тези, които са в армията. Процентът на хората, които се борят за свободата на Украйна, е покрай 100. Всеки се пробва да прави каквото може. Много хора са част от IT армията на Украйна, която е полуформална конструкция. Има към 300 хиляди души в софтуерната промишленост в Украйна и към 300 хиляди души в IT армията. Не е наложително това да са едни и същи хора, само че сигурно има голямо припокриване и дава някаква концепция за мащаба.
Близо 100 от чиновниците ни сега са отвън Украйна, по справедливи аргументи най-вече дами. Съпругите и децата също са отвън страната и им оказваме помощ както можем. Имаме и мъже, които бяха отвън страната при началото на войната. Загубихте ли някакви клиенти или планове от началото на войната?
- Не сме изгубили никакви огромни клиенти или дълготрайни контракти. Загубихме някои краткосрочни контракти, или по-скоро те не бяха продължени. Не знам дали това беше поради войната или поради нещо друго, мъчно ми е да кажа. Но също по този начин добавихме нови клиенти. Общо взето, се справихме изненадващо добре. Нивото ни на работливост съгласно нашите метрики е 92% през март и чакам да е даже по-високо през април, може би 97%. Основната причина за спада в продуктивността е, че хората просто не можеха да работят. В два от най-тежко потърпевшите градове, Харков и Мариупол, имате и офиси, и клонове на частните академии Beetroot Academy. Какво се случи там? Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Свят 3 Енергетика 1 Войната в Украйна 2 Политика 3 Свят 1 Енергетика 2 Енергетика 3 Свят Реклама
- Харков беше бомбардиран, само че към момента е град с някакъв достъп, в случай че мога по този начин да се изразя. Можем да влезем и излезем от него. Там имахме доста работа с организирането на евакуации. По-сложно е, тъй като имахме и хора, които работеха отдалечено, да вземем за пример в Чернигов, който също беше обсаден за известно време. Имахме и хора в Херсон.
В Мариупол имахме 10 души преди войната. Повечето от тях не желаеха да изоставен, даже след началото на войната. Казаха, че това е техният град и имат доверие на украинската войска. Това беше най-трудното за нас. Когато градът беше изцяло обкръжен, изгубихме изцяло контакт с четирима души. Трима от тях съумяха да изоставен града и да се свържат с нас след седмица. Четвъртата ни изчезнала служителка я нямаше 20 дни, след което още две седмици имахме някакъв непълен, частичен контакт. Без да влизам в доста елементи, успяхме да помогнем до някаква степен и в последна сметка и тя беше евакуирана. Беше доста сложна обстановка.
Офисът ни в Харков беше ударен и всички прозорци са счупени. Доколкото сме наясно, останалата част е наред. Преди няколко дни успяхме да стигнем и до настоящи фотоси от Мариупол. Там офисът ни е в изненадващо положително положение. Всичко е счупено, само че най-малкото постройката не е срината до земята, което е положително начало като за Мариупол. Бихте ли се върнали физически, като компания, в Харков?
- Надявам се. Разбира се, сега не можем, само че щом нещата се успокоят. Мисля, че доста неща във връзка с физическите офиси ще се трансформират след войната. Всеобщото съмнение е, че ще има огромна миграция на хора към западната част от страната. Така че не знам какво тъкмо ще стане с офиса ни. На фона на всичко това приключихте договорка за българската " Саут Гейт Тех ", към този момент Beetroot Bulgaria. Как се случи? Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ