Загубите от влошените условия на труд заради жегите ще достигнат 2.4 трлн. долара към 2030 г.
Високите температури взимат жертви, понижават трудоспособността, водят до повече трудови контузии. България също е уязвима Най-рискови жегите са за работещите навън - земеделци, строители, само че също и в текстилната индустрия, в превоза, спорта и други Дори работата в офис става непродуктивна след избрани температури Зорница Спасова е част от, тя е основен помощник в Националния център по публично здраве и разбори (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Има докторска степен по Климатология в СУ " Св. Климент Охридски " и от 2008 година се занимава с влияние на изменението на климата върху човешкото здраве. Научен секретар на Българското сдружение по здравна география, хъб управител на стратегия Climate KIC за НЦОЗА и уредник на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България. " Капитал " разгласява публикацията й със съкращения. Заглавието е на редакцията.
Броят на уязвимите хора, изложени на горещи талази по света, се е нараснал с към 125 млн. в интервала 2000 - 2015 година Горещата работна среда се смята за професионален здравен проблем, който може да засегне жизненоважни органи като сърцето, мозъка и бъбреците. Но даже преди проявата на клинични признаци, топлинното безсилие оказва отрицателно въздействие върху способността на служащите да правят физическа и умствена работа. Така понижената продуктивност на труда и икономическите загуби за обществото са измежду сериозните отрицателни последствия от световното стопляне.
Кой е най-уязвим
Земеделските служащи са една от най-уязвимите професионални групи, които ще бъдат наранени от изменението на климата. При тях вероятността да починат от жегите е 25 пъти по-голяма спрямо хората, които не работят навън. Това е и най-голямата група работещи на открито - броят им в международен мащаб доближава 1 милиарда души.
Реклама
Проучване на смъртните случаи при горещо време за интервала 1977 - 2001 година в Североизточна Каролина, Съединени американски щати, да вземем за пример, демонстрира 45% дял на земеделските производители. Около 94% от тях оповестяват, че работят и при рискови температури и 40% претърпяват признаци, свързани с топлинен стрес.
За тази категория трудещи се постоянно липсват стратегии за професионално здраве и сигурност. При ниски равнища на машинизация в селското стопанство и мотивация посредством възнаграждение на база продукция, селскостопанските служащи в страните с ниски и междинни приходи могат да бъдат изложени на релативно по-висок риск от топлинна експозиция.
В бъдеще се чака земеделските служащи, дружно със заетите в бранш строителство, да бъдат най-засегнатите от покачването на летните температури. Повечето от работните часове, изгубени от топлинен стрес в Северна Америка, Западна Европа, Северна и Южна Европа и в арабските страни, са в строителния бранш. Строителните служащи заемат максимален дял (36%) и в трудовите злополуки с летален излаз, свързани с топлината.
Другите наранени браншове са текстилна индустрия (много от заетите в нея работят във заводи и работилници без климатици), горска индустрия, сметосъбиране, ремонтни действия, превоз, туризъм, бранш услуги, спорт и други Определени специалности, които включват повече физическо изпитание и/или по-плътно облекло (напр. пожарникари), са високорискови. Същото се отнася за специалности, свързани с работа до спомагателен източник на топлота, например пещи, печки и други
Реклама
Според професора по физиология Ларс Нибо от университета в Копенхаген, Дания, който работи по план, наименуван HEAT-SHIELD, предопределен да изследва резултатите от излагането на топлота върху продуктивността на служащите в промишлените браншове, даже в Европа работещите в производството, строителството, превоза, туризма и селското стопанство заемат половината от работната мощ.
Намалената продуктивност
Но даже и да не се стигне до смъртни случаи, такива градуси могат да създадат доста хора неработоспособни или да намалят темповете им на работа. Още при 24 - 26°C продуктивността на труда стартира да понижава. В Европа, да вземем за пример, селскостопанските и строителните служащи губят към 15% от ефикасното работно време, когато температурата надвиши 30°C, което доближава до съвсем един работен ден на седмица, отбелязва проф. Нибо, базирайки се на разбори на HEAT-SHIELD.
При 33 - 34°C човек, работещ с умерена активност на работа, губи 50% от работоспособността си. При високи температури на въздуха, осъществяването даже на съществени задания в офис среда става мъчно, защото настава умствена отмалялост.
Възрастните служащи имат по-ниска физиологична резистентност на високи температури, а те съставляват възходящ дял на чиновниците - естествена последица от застаряването на популацията.
Броят на уязвимите хора, изложени на горещи талази по света, се е нараснал с към 125 млн. в интервала 2000 - 2015 година Горещата работна среда се смята за професионален здравен проблем, който може да засегне жизненоважни органи като сърцето, мозъка и бъбреците. Но даже преди проявата на клинични признаци, топлинното безсилие оказва отрицателно въздействие върху способността на служащите да правят физическа и умствена работа. Така понижената продуктивност на труда и икономическите загуби за обществото са измежду сериозните отрицателни последствия от световното стопляне.
Кой е най-уязвим
Земеделските служащи са една от най-уязвимите професионални групи, които ще бъдат наранени от изменението на климата. При тях вероятността да починат от жегите е 25 пъти по-голяма спрямо хората, които не работят навън. Това е и най-голямата група работещи на открито - броят им в международен мащаб доближава 1 милиарда души.
Реклама
Проучване на смъртните случаи при горещо време за интервала 1977 - 2001 година в Североизточна Каролина, Съединени американски щати, да вземем за пример, демонстрира 45% дял на земеделските производители. Около 94% от тях оповестяват, че работят и при рискови температури и 40% претърпяват признаци, свързани с топлинен стрес.
За тази категория трудещи се постоянно липсват стратегии за професионално здраве и сигурност. При ниски равнища на машинизация в селското стопанство и мотивация посредством възнаграждение на база продукция, селскостопанските служащи в страните с ниски и междинни приходи могат да бъдат изложени на релативно по-висок риск от топлинна експозиция.
В бъдеще се чака земеделските служащи, дружно със заетите в бранш строителство, да бъдат най-засегнатите от покачването на летните температури. Повечето от работните часове, изгубени от топлинен стрес в Северна Америка, Западна Европа, Северна и Южна Европа и в арабските страни, са в строителния бранш. Строителните служащи заемат максимален дял (36%) и в трудовите злополуки с летален излаз, свързани с топлината.
Другите наранени браншове са текстилна индустрия (много от заетите в нея работят във заводи и работилници без климатици), горска индустрия, сметосъбиране, ремонтни действия, превоз, туризъм, бранш услуги, спорт и други Определени специалности, които включват повече физическо изпитание и/или по-плътно облекло (напр. пожарникари), са високорискови. Същото се отнася за специалности, свързани с работа до спомагателен източник на топлота, например пещи, печки и други
Реклама
Според професора по физиология Ларс Нибо от университета в Копенхаген, Дания, който работи по план, наименуван HEAT-SHIELD, предопределен да изследва резултатите от излагането на топлота върху продуктивността на служащите в промишлените браншове, даже в Европа работещите в производството, строителството, превоза, туризма и селското стопанство заемат половината от работната мощ.
Намалената продуктивност
Но даже и да не се стигне до смъртни случаи, такива градуси могат да създадат доста хора неработоспособни или да намалят темповете им на работа. Още при 24 - 26°C продуктивността на труда стартира да понижава. В Европа, да вземем за пример, селскостопанските и строителните служащи губят към 15% от ефикасното работно време, когато температурата надвиши 30°C, което доближава до съвсем един работен ден на седмица, отбелязва проф. Нибо, базирайки се на разбори на HEAT-SHIELD.
При 33 - 34°C човек, работещ с умерена активност на работа, губи 50% от работоспособността си. При високи температури на въздуха, осъществяването даже на съществени задания в офис среда става мъчно, защото настава умствена отмалялост.
Възрастните служащи имат по-ниска физиологична резистентност на високи температури, а те съставляват възходящ дял на чиновниците - естествена последица от застаряването на популацията.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ