Закъснелите думи към майка ми, които изричам през сълзи
Винаги съм ти казвала какъв брой те обичам, мамо… Като всяко дете ти повтарях, че си най-хубавата майка на света! После пораснах и, въпреки да те опознах оттатък облика на „ идеалната майка ”, обичта не се промени… А и по какъв начин би могла?!
Винаги съм те уважавала. Ти беше моят образец, моята съвест, моите параметри за положително и зло. С времето открих свои оттатък твоите полезности, само че в началото ти ме научи да обичам, да имам вяра, да оценявам. Твоите деликатност, безрезервност и безусловна любов бяха основата, върху която да стъпя и да разпростра себе си…
Винаги съм те харесвала. Ведростта ти, съпричастността, грижата, поддръжката ти бяха слънцето в моя ден и аз усвоих формата на женствеността и майчинството по твой облик и сходство. За да мога по-късно да ги обогатя с персоналните си опит и убеждения…
Но истината е, че най-дълбоко те оцених, блага мамо, откакто аз самата станах майка. След като аз самата будувах в безчет нощи, измъчвана от страхове и изтощение, откакто на собствен ред усвоих уроците по безрезервност, самообладание и мъжество в първите години от живота на детето ми, откакто се разкъсвах от подозрения по отношение на изборите, които върша и не върша всеки ден като родител… Беше належащо персонално да се гмурна в безкрайните провокации, отговорност и наслада на майчинството, с цел да схвана какъв брой доста ти дължа. Ама в действителност доста! Включително и амнистия – за нещата, в които не си била идеална, само че постоянно си се опитвала да даваш най-хубавото от себе си съгласно личните си благоприятни условия и вярвания.
Защото всеки родител може да се надява единствено на едно – че това, което прави за детето си (най-доброто, на което той самият е способен), ще се окаже задоволително положително. Никой не може да даде нещо, което няма в себе си. Затова ти благодаря, че си ме научила да обичам и да бъда обичана, да имам вяра в себе си и да преследвам фантазиите си. Прощавам ти за грешките и се надявам един ден и детето ми да елементарни моите по отношение на него.
Обръщам се към теб с молба да ми простиш за всички тези пъти, в които не съм съзнавала какво правиш за мен или съм била неблагодарна, даже когато съм съзнавала. Прости ми за многото пъти, когато съм приемала жестовете ти за даденост, за привилегия, която ми се поставя. Прости ми за тежки думи и за още по-тежки мълчания. Прости ми, че съм била дете, за което светът се върти към него…
Така че през днешния ден, мамо, желая да ти кажа едно огромно „ Благодаря! ”. За всичко, което си ми дала или си желала да ми дадеш. Благодаря за жертвите ти, търпението ти, безусловната обич. На толкоз чиста обич са способни единствено майките. Децата не обичат без условия, те постоянно имат своите рецензии и искания. Но когато сами станат родители, изпитват тази по-висша любов към децата си. И в действителност изплащат дълга към родителите си на своите деца, които също ще го предадат нататък…
Искам да ти кажа още нещо. Каквито и подозрения да имаш дали си била задоволително добра майка, остави ги зад себе си. Отговорността на родителството е тежко задължение, само че не продължава постоянно. Ето ме тук – към този момент пораснала жена и осъзната персона. Сама нося отговорността за личния си живот, той от дълго време не е твоя грижа. Живей поради себе си и носи отговорността само за своя живот, тъй като действително нищо друго не лежи на раменете ти.
Усмихвай се – поради себе си!
Мечтай – за своите цели!
Бъди – индивида и дамата, които искаш да бъдеш, тъй като майката в теб може да си отдъхне.
Да, знам, че тя е част от теб и че в никакъв случай няма да престанеш да ме виждаш като свое дете. Нито пък аз ще спра да различавам в теб своята майка. Но е време да се срещаме най-вече като персони.
Обичта е и в това – да пуснеш другия на независимост, тъй като вярваш в силата на крилете му!
Инфо: Гнездото
