Вероятно малцина знаят, че има болести, които се предават по

Вероятно малко на брой знаят, че има заболявания, които се предават по нравствен път

1. Духовен фаст фууд

Когато духовността се смеси с просвета, която цени бързината, многозадачността и незабавното задоволство, имаме духовно „ бързо хранене “. Това е резултат от необятно публикувана и разбираема фикция, че освобождението от страданието може да бъде елементарно и бързо. Трябва обаче да ни е изцяло ясно, че духовната промяна не може да бъде реализирана с един размах.

2. Изкуствена нематериалност

Изкуствената нематериалност се демонстрира в това, че човек приказва, облича се и работи по този начин, както си го показва, че това би направил нравствен човек. Това е един тип реплика, сходно на плат с леопардова шарка имитира достоверна шарка на леопардова кожа.

3. Объркваща мотивация

Въпреки че желанието ни за израстване постоянно е същинско и чисто, то постоянно се смесва с низши претекстове, в това число желанието да бъдем обичани, желанието за принадлежност, желанието да запълним вътрешната празнина, вярата, че духовният път ще отстрани страданието ни, и духовна упоритост – желанието да бъдеш специфичен, по-добър, „ уникален “.

4. Идентификация с нравствен опит

В този случай егото се разпознава с духовния опит и го присвоява за себе си. Започваме да имаме вяра, че въплъщаваме прозрението, което в миналото ни е посетило. В множеството случаи това заболяване не закъснява. Но при хора, които се считат за просветени и/или стават духовни учители, то остава за дълго време.

5. Одухотворяване на егото

Това заболяване поражда, когато самата конструкция на егоичната персона се разпознава надълбоко с духовните хрумвания и концепции. Резултатът е „ непробиваема “ егоична конструкция. Когато егото е одухотворено, ние ставаме ваксинирани против помощ, нова информация или градивна противоположна връзка. Ставаме непроницаеми, духовното ни израстване стопира – всичко в името на духовността.

6. Масово произвеждане на духовни учители

Има няколко добре разгласени духовни обичаи, които непрекъснато създават хора, които се считат за просветени или учители, което в действителност не са. Това е един тип нравствен конвейер: тук малко зарево, тук прибавяме просветление и – о-па! – вие сте просветени и сте подготвени да просветите и другите в същия жанр. Проблемът не е по какъв начин се образоват тези учители, казусът е, че те са показани като духовни учители.

7. Духовна горделивост

Духовната горделивост поражда, когато практикуващият фактически реализира несъмнено равнище на мъдрост след години на усилени старания и употребява това достижение, с цел да оправдае неналичието на по-нататъшна процедура. Чувството за „ духовно предимство “ е различен признак на тази духовно излъчена болест. Проявява се като фино чувство, че „ аз съм по-добър и по-мъдър от другите, аз съм над тях, тъй като съм на духовния път “.

8. Колективно схващане

Нарича се още групово мислене, паметна логика на психиката или ашрамска болест. Това е подъл вирус, доста сходен в доста от детайлите си на обичайна съзависимост. Членовете на духовна група влизат в тънко и неумишлено съглашение между тях за това по какъв начин да мислят, приказват, обличат и работят вярно. Индивиди и групи, инфектирани с „ груповото схващане “, отхвърлят други персони, полезности и условия, които не дават отговор на техните неписани правила.

9. Комплексът на определените

Това е убеждението, че „ нашата група е по-духовно развита, по-силна и по-просветена, или просто казано, по-добра от всички останали групи “. Има доста значима разлика сред разбирането, че човек е намерил верния път, преподавател или общественост за себе си и възприятието, че е намерил Единствения.

10. Смъртоносен вирус „ Аз Имам “

Това заболяване е извънредно рисково, тъй като може да бъде съдбовно за нашата духовна еволюция. Това е вярата, че „ аз съм достигнал “ задачата на духовния път. Веднага щом се затвърди в душeвността ни, нашият нравствен напредък завършва. След като стартираме да имаме вяра, че сме стигнали до края на пътя, не е вероятен по-нататъшен напредък.

Критична част от проучването на мъдростта на разпознаването по духовния път е да се разпознават надълбоко вкоренените заболявания на егото и самозаблудата, които всички ние споделяме. Тук имаме потребност от възприятие за комизъм и помощта на същински духовни другари. Когато срещнем трудности по пътя на духовното израстване, е елементарно да се отчаяме, да се омаловажаваме и да загубим убеденост в верния път. За да донесете същинска смяна на този свят, би трябвало да поддържате религия в себе си и в другите.

Автор: Мариан Каплан

© 2023