Днес се навършват 80 години от началото на Великата Отечествена война
Великата Отечествена война на Съветския Съюз през 1941-1945 година влезе в историята като част от Втората Световна война 1939-1945 година. През годините на Великата Отечествена война Казахстан бе част от Съюз на съветските социалистически републики като съюзна република – Казахска ССР, по тази причина влезе във войната от момента на нахлуването на армиите на нацистка Германия на територията на Съветския Съюз на 22 юни 1941 година.
През 1941-1945 година в Казахстан са мобилизирани 1 милион 196 хиляди души, в допълнение към 178 хиляди военнослужещи в армията на Съюз на съветските социалистически републики, призовани преди 21 юни 1941 година. Така, в боевете за Родината вземат участие повече от 1 милион 366 хиляди казахстанци, или 22,2% от предвоенното население на целия Казахстан, което тогава е 6 милиона 151 хиляди души.
Освен бойните елементи в Казахска ССР са образувани трудови армии. В тях посредством военни комитети са ориентирани 700 хиляди души. Тези трудови армии са строяли стартегически обекти освен в републиката, само че и покрай фронтовата линия. В редиците на трудовите армии се вливат както етнически казахи, по този начин и други казахстанци, а също по този начин преселници. В годините на войната милион и половина души са предислоцирани в Казахска ССР – евакуирани и изселени.
Казахстан се трансформира в мощен боеприпас на фронта. Икономиката на републиката минава на боен режим: до най-малко се редуцират разноските за мирни цели, доста предприятия минават към отбранително произвеждане, в интерес на такива предприятия се преразпределя работна ръка, суровина и машинно съоръжение. През военните години Казахстан става място за евакуация на хора, индустриален капацитет и културни полезности от прифронтовата линия. Казахстан зае водещо място в производството на мед, олово, бисмут, молибден, полиметали, нужни за военната индустрия. Отбранителните фабрики на Казахстан стартират да създават нови мостри оръжие, снаряди, мини. Селските труженици на Казахстан извършиха своя родолюбив и трудов дълг: за интервала от 1941–1945 година те дават на фронта и страната 5829 хиляди т самун, 734 хиляди т месо и доста други хранителни артикули и суровина за промишлеността.
Всеки четвърти казахстанец е бил или на фронта или работил в областта на защитата. Процентът на мобилизацията в Казахстан е един от най-високите в Съюз на съветските социалистически републики и двойно надвишава процентът на готовност в нацистка Германия.
По публични данни, Казахстан е изгубил на фронтовете на Великата Отечествена война 602 928 души, от тях 125 500 са етнически казахи. В тази статистика не са включени тези казахстанзци, коита са били призовани в армията отвън рамките на републиката, които не са се върнали от трудовите армии и умряли от получените рани. Загубите на Казахстан са съвсем равни на военните загуби на две съюзнически армии – Съединени американски щати (417 хиляди) и Англия (380 хиляди).
Бойци от Казахстан са взели участие във всички борби. С бойни медали и ордени на Съюз на съветските социалистически републики са наградени повече от 100 хиляди воини от Казахстан, а повече от 500 души са удостоени със званието Герой на Съветския Съюз. Сред тях са казахски девойки – картечар Маншук Маметова и снайперист Алия Молдагулова.
4 казахстански военни летци Талгат Бегелдинов, Леонид Беда, Иван Павлов, Сергей Луганский два пъти са удостоявани със званието Герой на Съветския Съюз.
В Битката за Москва, почнала в края на септември 1941 година особено се отличи образуваната в Казахстан 316-та стрелкова дивизия под командване на военачалник Иван Панфилов. Изключителен издръжливост и подвиг демонстрират бойците-панфиловци от стрелковия полк под командване на Карпов и батальона под командване на старши лейтенант Бауржан Момъшулъ. Дивизията води яростни боеве с надминаващ я четири пъти съперник. Подвигът на двадесет осемтте панфиловци, изпречили се на пъта на 18 танка и голям брой пехота стана един от ярките знаци на борбата за Москва.
Хиляди казахи интензивно вземат участие в партизанско придвижване на окупираните от врага територии. Казахстанци вземат участие и в освобождението на Източна Европа.
Големият казахски стихотворец Джамбул Джабаев особено в поддръжка на жителите на обсадения Ленинград написа своето известно стихотворение „ Ленинградчани, деца мои “.
На 30 април 1945 година в 14.25 часа казахстанецът лейтенант Рахимжан Кошкарбаев и редови войник Григорий Булатов едни от първи закачили на основния вход на Райхстаг аленото знаме на Победата.
През август-септември 1945 година казахстанските бойци на Далечния Изток интензивно вземат участие в разгрома на Квантунската японска войска, съдружник на нацистка Германия.
Днес във връзка тъжната годишнина президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев написа: „ В боевете почина всеки втори боец, свикан от Казахстан. Имената на починалите герои вечно ще останат в паметта на народа. Нашата задача е да не допуснем сходна покруса да се повтори “.
През 1941-1945 година в Казахстан са мобилизирани 1 милион 196 хиляди души, в допълнение към 178 хиляди военнослужещи в армията на Съюз на съветските социалистически републики, призовани преди 21 юни 1941 година. Така, в боевете за Родината вземат участие повече от 1 милион 366 хиляди казахстанци, или 22,2% от предвоенното население на целия Казахстан, което тогава е 6 милиона 151 хиляди души.
Освен бойните елементи в Казахска ССР са образувани трудови армии. В тях посредством военни комитети са ориентирани 700 хиляди души. Тези трудови армии са строяли стартегически обекти освен в републиката, само че и покрай фронтовата линия. В редиците на трудовите армии се вливат както етнически казахи, по този начин и други казахстанци, а също по този начин преселници. В годините на войната милион и половина души са предислоцирани в Казахска ССР – евакуирани и изселени.
Казахстан се трансформира в мощен боеприпас на фронта. Икономиката на републиката минава на боен режим: до най-малко се редуцират разноските за мирни цели, доста предприятия минават към отбранително произвеждане, в интерес на такива предприятия се преразпределя работна ръка, суровина и машинно съоръжение. През военните години Казахстан става място за евакуация на хора, индустриален капацитет и културни полезности от прифронтовата линия. Казахстан зае водещо място в производството на мед, олово, бисмут, молибден, полиметали, нужни за военната индустрия. Отбранителните фабрики на Казахстан стартират да създават нови мостри оръжие, снаряди, мини. Селските труженици на Казахстан извършиха своя родолюбив и трудов дълг: за интервала от 1941–1945 година те дават на фронта и страната 5829 хиляди т самун, 734 хиляди т месо и доста други хранителни артикули и суровина за промишлеността.
Всеки четвърти казахстанец е бил или на фронта или работил в областта на защитата. Процентът на мобилизацията в Казахстан е един от най-високите в Съюз на съветските социалистически републики и двойно надвишава процентът на готовност в нацистка Германия.
По публични данни, Казахстан е изгубил на фронтовете на Великата Отечествена война 602 928 души, от тях 125 500 са етнически казахи. В тази статистика не са включени тези казахстанзци, коита са били призовани в армията отвън рамките на републиката, които не са се върнали от трудовите армии и умряли от получените рани. Загубите на Казахстан са съвсем равни на военните загуби на две съюзнически армии – Съединени американски щати (417 хиляди) и Англия (380 хиляди).
Бойци от Казахстан са взели участие във всички борби. С бойни медали и ордени на Съюз на съветските социалистически републики са наградени повече от 100 хиляди воини от Казахстан, а повече от 500 души са удостоени със званието Герой на Съветския Съюз. Сред тях са казахски девойки – картечар Маншук Маметова и снайперист Алия Молдагулова.
4 казахстански военни летци Талгат Бегелдинов, Леонид Беда, Иван Павлов, Сергей Луганский два пъти са удостоявани със званието Герой на Съветския Съюз.
В Битката за Москва, почнала в края на септември 1941 година особено се отличи образуваната в Казахстан 316-та стрелкова дивизия под командване на военачалник Иван Панфилов. Изключителен издръжливост и подвиг демонстрират бойците-панфиловци от стрелковия полк под командване на Карпов и батальона под командване на старши лейтенант Бауржан Момъшулъ. Дивизията води яростни боеве с надминаващ я четири пъти съперник. Подвигът на двадесет осемтте панфиловци, изпречили се на пъта на 18 танка и голям брой пехота стана един от ярките знаци на борбата за Москва.
Хиляди казахи интензивно вземат участие в партизанско придвижване на окупираните от врага територии. Казахстанци вземат участие и в освобождението на Източна Европа.
Големият казахски стихотворец Джамбул Джабаев особено в поддръжка на жителите на обсадения Ленинград написа своето известно стихотворение „ Ленинградчани, деца мои “.
На 30 април 1945 година в 14.25 часа казахстанецът лейтенант Рахимжан Кошкарбаев и редови войник Григорий Булатов едни от първи закачили на основния вход на Райхстаг аленото знаме на Победата.
През август-септември 1945 година казахстанските бойци на Далечния Изток интензивно вземат участие в разгрома на Квантунската японска войска, съдружник на нацистка Германия.
Днес във връзка тъжната годишнина президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев написа: „ В боевете почина всеки втори боец, свикан от Казахстан. Имената на починалите герои вечно ще останат в паметта на народа. Нашата задача е да не допуснем сходна покруса да се повтори “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ