Великата игра, тръгнала от островна Англия, е преоткрита в Латинска

...
Великата игра, тръгнала от островна Англия, е преоткрита в Латинска
Коментари Харесай

Персийският залив и пустинята казаха „сбогом на световния футболен фестивал

Великата игра, тръгнала от островна Англия, е преоткрита в Латинска Америка. Бразилците, които приказват португалски, я назовават жого бонито – красива игра. С блестящи  самостоятелни реализатори, които владеят топката като магьосници, каскади от финтове и изумителни попадения в мрежата. Романтика. Но футболът се трансформира в международна промишленост, подчинена на тактика, рационализъм, атлетизъм с краен артикул победа непременно. И пари, доста пари.

Цезар Луис Меноти, извел Аржентина до международната купа през 1978 година въздъхна: „ Признавам, че повече не мога да схвана какво се играе в днешно време, не го разбирам към този момент. “ Великият Алфредо ди Стефано също подвигна плещи: „ По мое време, уважаеми сеньори, се играеше същински футбол. “ В Катар видяхме по-малко жого бонито и повече стоманен футбол. Президентът на ФИФА Джани Инфантино, който изгледа много дуели, излъчваше удовлетворение.

Не се сбъднаха прогнозите, че на полуфиналите международното състезание ще се трансформира в европейско, както преди четири години. Този път географията се разшири до Южна Америка и  Африка с първо присъединяване на тим от континента. След гениални проблясъци на Меси и очевидно предимство Аржентина пречупи Хърватия – (3:0) и мина към финала през парадния вход. В двуостър мач Франция победи с 2:0 и не разреши на Мароко от изненада да се трансформира в сензация. Мароканците изгубиха и дребния край против Хърватия (2:1). Естествен латино-европейски край, вманиачен мач (3:3, 4:2 дузпи) и трета международна купа за Аржентина: през 1978 година с Марио Кемпес, през 1986 година с Марадона и в този момент – с Меси.

Да дадем дължимото на страната хазаин. Присъденото в края на 2010 година право на Катар да провежда през 2022 година международното състезание по футбол провокира неразбиране и отрицание. Да, страната може да хвърли над 250 милиарда $ в начинанието, с толкоз пари може да се оправи и със международното по хокей на лед. Там се увличат по соколарство и надбягвания с камили, яздени не от жокеи, а от роботи, какъв футбол? Все отново националният тим стана азиатки първенец през 2019 година откакто победи на полуфинал страната хазаин Обединени арабски емирства (4:0)  и на финала Япония (3:1) при обща голова разлика от седемте мача 19:1. Внушително. Но в този момент, единствено 3 години по-късно, тимът загуби и трите си мача в квалификационната група против Еквадор, Сенегал и Нидерландия. Организацията заслужава напълно позитивна оценка, Катар получи и семейството на Купа Азия през идната година на мястото на отдръпналия кандидатурата си Китай. Още живот в прелестните игрища.

Любопитен взор към представянето на тимовете може да се хвърли през възнаграждението на треньорите им. Класацията се води от Ханс-Дитер Флик (Германия – 6,5 милиона евро годишно), финален е треньорът на Тунис Джалал Кадри със скромните 130 000 евро. И първият, и последният не съумяха да изведат тимовете си от квалификационните групи. Дидие Дешан (№ 2 – 3,8 милиона) и Лионел Скалони (№7 – 2,6) класираха Франция и Аржентина на край. В топ 10 липсва името на Луис  Енрике (Испания), който заради коронавирус пандемията, тежко блъснала и футбола, самичък пожела да понижи заплатата си с 350 000 евро, а това бе 25 на 100 от годишното му заплащане. Като треньор на Барселона получаваше 12 милиона. Едва ли това е повода да остане пленник на клубния си нрав. Заложи в Катар на каталунци – цялата халфова линия на Барса, само че това не е тимът на Кройф или Гуардиола (може би още не е). И неуспех на осминафинал против Мароко. Жалко, беше заречен, че при извоювана купа или ще си боядиса косата, или ще се подреди с пиърсинг, само че още със стъпването на испанска земя бе уволнен.

Националите на Белгия бяха посочени измежду любимците за присъединяване във край, даже за първенци. Основателно – имат 6-7 играчи с по над 100 присъединяване в селекцията и един – Лукаку, с над 90 мача, само че тимът  потъна в сянката на квалификациите. Закъсня приливът на свежа кръв, липсват даже първи проблясъци на наслада от играта, само че най-тежък проблем се оказа нездравият климат в съблекалнята. Разчу се, че Кевин де Бройне и Тибо Куртоа, твърди титуляри в Манчестер Сити и Реал, от години не си приказват и не са единствено те с дръпнати връзки. При такава атмосфера – толкова.

След полуфиналите, когато до края на шампионата оставаха единствено 8 мача, Арсен Венгер реши, че „ доста тимове нямаха време да се приготвят добре физически. “ Да, международните финали за първи път се случват през късната есен, да, футболистите имаха скъсена предсезонна подготовка, само че във Висшата лига на Англия моментното класиране демонстрира, че 8 тима са изиграли 14 мача, а 12 имат по 15 дуела. Навлезли са в естествен темп. Ако шампионата бе както постоянно през лятото след привършване на шампионатите и шампионатите, щяха да имат по към 60. Експериментът с размяната на сезоните не може да се прави оценка като неудачен, евентуално няма да е финален. В Катар нямаше тимове с кондиционен недостиг.

Обяснимо е, че тактически новинки  липсват. Видяха се известните схеми 4-3-3, 4-4-2, 3-5-2 и вариациите им. Треньорите от дълго време са наясно, че против класа тактичност няма. В първия мач на Бразилия и Сърбия / 2:0 / през второто полувреме се игра футбол,  покрай концепцията за жого бонито. Кариоките са тим на настроението, тръгне ли им играта имат класата да подлудят всеки против тях. И във втория  мач в квалификационната група (срещу Швейцария, 1:0) вратарят им Алисон Бекер бе напряко незает.  Загубиха мача без значение с Камерун (1:0), само че треньорът Тите даде опция на всичките си 26 футболисти да запишат минути на международно състезание. Обаче на четвъртфинала против стоманените хървати императивът „ непременно “ наля олово в бутонките им, стигнаха до продължения и дузпи, които изпълняваха като дилетанти и… до такава степен.

Характера на актуалния футбол демонстрираха мачове като четвъртфиналният конфликт сред Нидерландия и Аржентина. Битка за всеки квадратен сантиметър от терена, обрати, продължения, дузпи (2:2 и 3:4). Неизвестност до последната секунда, в която нежното футболно благополучие се усмихна на гаучосите. Впечатляващ мач изиграха Камерун и Сърбия / 3:3 /. Футболна борба под висок волтаж и доста страсти. Не е жого бонито, само че би харесало даже на Меноти.

А какво да кажем за Мароко? Балансиран тим с извънредно ефикасна отбрана. Дефанзивните му линии се трансформират в батут, от който отскача назад всичко, а теренът наподобява по-тесен. Не е инцидентно, че стигна до полуфиналите единствено с едно попадение в мрежата, освен това автогол Победата против Испания на осминафинал бе тягостна панорама на глуха отбрана, най-после при дузпите обезсърчените испанци просто се предадоха. Друго лице сподели Мароко, преодолявайки на четвъртфинал Португалия (1:0) с убийствени контри. Фабио Капело обичаше да споделя, че виното го прави съгласно гроздето, с което разполага - по този начин реди и тима. Е, треньорът на африканците Уалид Реграги е съумял да изстиска максимума от всичките си футболисти и с добавка на тактическа просветеност се е получила качествена „ напитка “. За страдание, въпреки безалкохолна, опиянените от успехите мароканци на всички места по света трансфораха празненствата си в безредици. В скоба ще напомним, че през 1994 година на шампионата в Съединени американски щати, откакто четата на Стоичков в профил от пътя си Германия, на фронта в разпадналата се Югославия босненските сърби изстреляха много пълнители, приемайки успеха над немците като своя.

Залязващите „ звезди “ засенчиха изгряващите. Меси продължи да написа океански дълбоката си биография, зад него монолитно стои тим, треньор и цяла Аржентина. На мача с Нидерландия той си разреши умишлена игра с ръка, въпреки че към този момент бе получил жълт картон. Съдията Антонио Лаос (испанец) сподели общо 15 жълти картона, само че 16-ят спести, тъй като автоматизирано трябваше да покаже червен. Това е привилегия само за Меси, без значение дали си просто почитател или президент, около него се стъпва на пръсти. Респект. Вечният му противник Роналдо трансферира хребета и стремително се спуска надолу. Не организира пълноценна предсезонна подготовка, никой от тимовете, които играят в Шампионска лига не пожела да го одобри, „ разведе “ се с Манчестер Юнайтед, загуби си титулярното си място в тима на Португалия. Така и не повярва, че не може да играе с визитната си картичка, значими са моментните благоприятни условия. Остава в историята като един от най-големите, към момента има път към огромните пари, само че към огромния футбол – надали. (Помните ли, че Марадона струваше единствено 6 милиона $?) За 23-годишния Мбапе, този брат напразно, към този момент е късно да се приказва с половин уста, върху му, напълно справедливо, се сипят суперлативи. Пабло Гавира (Гави), Педро Лопес (Педри), Ансу Фати - тримата дружно не могат да съберат 60 години, както 22 годишните Хулиан Алварес и Азедин Унахи, към този момент са в зоната на упованията.

Оливие Жиру трябваше да бъде измежду запасите, само че травма на Бензема го сложи на върха на офанзивата. С облик – заемка от персонаж в „ Тримата мускетари “, връхлитащ като острие на шпага, беше застрашителен. Отбор с претенциите и апетитите на Франция не може без дълга и качествена пейка.

Япония победи Испания с гол, който никой не би приел за постоянен, откакто топката явно напусна очертанията на терена. Обаче технологията регистрира, че най-малко половин милиметър от размера и опира бялата линия. Цели 7 души са ВАР екип, тогава какво вършат край терена страничните рефери? Скоро на секундата ще се регистрира и засадата, по този начин ще отпаднат продължителните прегледи за редовността на всеки гол. Навярно ще отпадне и безумното добавено време, изключително към второто полувреме, мерено на око. (Роналдо би съумял да си присвои непознат гол, само че прелетялата над главата му сензорна топка  не докосна най-малко един гелосан косъм. Няма индивидуален фактор) За омразните на всеки почитател съдии единствено едно изречение, този път положително. Майкъл Оливър остави отлични усещания на мача Хърватия – Бразилия, тъпо, че не му беше предоставен финала.

Без укор към Кейн – доста изпортени дузпи. Защо не видят по какъв начин ги изпълняваше Неескенс, именуван Кройф Втори, от времето на тоталния Аякс, той към момента е в занаята?

Като оставим настрани първите проблематични международни шампионати, до 1978 година вземат участие 16 тима. В интервала 1982 – 1998 година са 24, а от 2002 до 2022 година - 32. Решено е на идващото в Канада, Съединени американски щати и Мексико през 2026 година да бъдат 48. Но това е  почти една четвърт от всички членове на интернационалната организация. На одеве приключилото състезание Германия, Уругвай, Камерун, Швейцария, Тунис… завоюваха третите срещи в квалификационните групи, само че отпаднаха, Бразилия, Португалия, Франция, Испания, ги изгубиха, само че продължиха на елиминациите. Време на ползи, сметки, избор на съперник, като футбол – в разпоредбите, като морал, не всеки път. Как ще се взема решение този внимателен миг при присъединяване на 48 тима, ФИФА занапред ще се произнесе.

А в този момент да погледнем с убеденост към бъдещето и да кажем, че след 22-то международно състезание през 2022 година в Катар футболът като обществен организъм е в чудесно здраве.

Автор: Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР