Веднъж малкият син на пастира отишъл, облян в сълзи, при

Веднъж дребният наследник на пастира отишъл, облян в сълзи, при Мъдрия консултант.

- Без да желая, убих една пеперуда, - изхлипало детето, - а мама ми сподели, че да се отнеме непознатият живот е огромен грях.

- Наистина е по този начин, - значимо дал отговор съветникът, - само че е грях единствено когато убиваш, без да е неотложно, и изпитваш наслаждение от това. Милиони пеперуди умират всеки ден в клюновете на птиците или от неприятното време, само че малко на брой страдат за тях. Това е естественият ход на нещата.

- Но гласът на майка ми като че ли е вътре в мен и непрестанно ме упреква. - възразило момчето.

- Какво толкоз, изясни му всичко и му кажи, че не е прав. - посъветвала го Мъдрият консултант.

Озадаченото момче прошепнало нещо под носа си, лицето му грейнало в усмивка и се затичало нанякъде, като от наслада даже не запомнило да благодари на съветника за съвета.

- Хората в действителност са майстори в това да си основават неприятности, с цел да могат след това да се отърват от тях с наслада - промърморил си мъдрецът и като помислил, добавил - и въпреки всичко тъпо за пеперудата, тъй като тя също е била нечия другарка...