Васил ВасилевСлед 30 години чакане държавата най-накрая задвижи процедурата по

...
Васил ВасилевСлед 30 години чакане държавата най-накрая задвижи процедурата по
Коментари Харесай

Пращат МОЧА в комунистическо „гробище“ - музея на соц изкуството, който пустее зловещо като Припят

Васил Василев

След 30 години очакване страната най-сетне задвижи процедурата по демонтирането на Паметник на Съветската войска. В отбрана на окупаторския паметник скочиха Мая Манолова, „ Възраждане “ и Българска социалистическа партия, и даже си направиха палатков лагер, с цел да бранят ретроградния паметник. Кметът на регион " Средец " Трайчо Трайчо разгласи, че в последна сметка от регионалната администрация в София ще сложат строителни ограждения, с които на процедура ще бъде разрушен аленият лагер. На футболните почитатели на " Левски " обаче им писна от бавенето на демонтажа и след успеха над израелския Апоел в евротурнирите взеха решение да махнат аления лагер пред МОЧА и започнаха демонтажа с разтрошаване на плочата.

След демонтирането паметникът към този момент най-вероятно ще бъде изместен в музея на социалистическото изкуство в столицата. Репортер наFaktor.bgпровери къде вероятно ще е последният кей на монумента на окупационната алена войска, в случай че преди този момент не бъде прибързано махнат от " сините " ентусиасти.

Музеят, който направи Вежди Рашидов като министър на културата, е замязял на комунистическо гробище и пустее като Припят. Почти никой не върви да се „ любува “ на грозните и грандомански монументи, измежду които доминират скулптури на вожда Георги Димитров.Сред десетимата гости в съботен ден има най-вече хора сред 30 и 40 години, които признават, че са там от любознание, а не от обич към тоталитарния режим. Между соц монументите се разхождат и китайци, които също са пристигнали в столичния регион „ Изгрев “, с цел да прегледат комунистическото „ гробище “. Наред със огромните скулптури на Георги Димитров и Сталин, се открояват още десетки монументи на Ленин, Димитър Благоев, Карл Маркс и Йосиф Броз Тито.

На входа на музея, в който има към 30 платна, пък гордо стои главата на Тато, „ посрещаща “ посетителите.Faktor.bgприпомня, че тя беше взета от фамилната гробница на Живкови от Централните софийски гробища от внучката му Евгения Живкова, защото мародери няколко пъти я крадяха, с цел да я изтъргуват евентуално на колекционери с извратено възприятие за хармония и изкуство. Цената на входа на музея е 6 лв., само че паметниците в парка могат да се прегледат гратис. За най-запалените пък са планувани прожекции на филми от времето на комунизма. Охраната на музея признава, че даже на 1-ви и на 9-и май, както и на 9-и септември няма необикновен интерес към музея, който беше издигнат, с цел да събере останките от соца. Служителите обаче допълват, че се е случвало възторжени учителки, за които 10-и ноември не е идвал в никакъв случай, да водят проведено учениците си, с цел да ги срещнат с ретроградното монументално изкуство по времето на соца и да промиват мозъците на деца и младежи.

В галерията, още на входа, е закачен и портрет на Йосиф Сталин, увековечен от Дечко Узунов. Между останалите соц платна има и рекламни плакати от времето на Живков за разнообразни събития от тоталитарния режим. Пред парка с паметниците пък се печално стои копие на петолъчката от някогашния партиен дом, която беше свалена с хеликоптер при започване на прехода.

Faktor.bgпотърси за коментар историка проф. Евелина Келбечева, преподават в Американския лицей в Благоевград, с цел да разяснява какво в действителност съставлява музея на социалистическото изкуство в столицата:

„ Цялата идея на този музей е сбъркана още със самото му название – употребява се терминът „ социалистическо изкуство ". Аз не знам някъде по света да има да вземем за пример музей на „ капиталистическото изкуство “. Дълбоко неверно и невежо е да се злоупотребява с подобен термин. Ние доста добре знаем, че имаше пропагандно изкуство, което България поддържаше през целия този интервал на тоталитарния комунистически режим. През 70-те години от целия бюджет, който се отделяше за културата, 56% от него отиваше за монументална агитация. Всичко това от ден на ден се засилваше на фона на пропадането на режима. Не можем да сложим нелепото определение „ социалистическо изкуство “ до творбите на художниците и скулпторите, които са творили през този режим. Ако има какво да се покаже ясно, то това е пропагандната линия и цялата тази прослава на социализма с налични средства. Концепцията на музея е извънредно сбъркана и не разграничава чистата агитация, която беше извънредно мощно спонсорирана, изисквана и богато награждавана, от творбите на доста български създатели, които нямаха нищо общо с това. Всичко беше прахуляк в очите и направено с огромен обсег, с цел да се каже - „ ето, ние вършим нещо във връзка с паметта на този интервал “, което е насмешка с българското изкуство, както и с паметта на създателите, които не са пренадлежали към формалната линия на пропагандата “, безапелационна е проф. Келбечева.

По мотив изложби портрет на Сталин, нарисуван от Дечко Узунов, историкът разяснява: „ Тази картина, която е изложена в музея, е преднамерен избор, с който се злепоставя фигурата на Дечко Узунов. Ние не знаем събитията, при които се е родило едно или друго произведение “.

 soc-muzei2.jpg

 soc-muzei3.jpg

 soc-muzei4.jpg

 soc-muzei5.jpg

Главата на Тодор Живков " пази " соц галерията в музея

 soc-muzei6.png

Портретът на Сталин, нарисуван от Дечко Узунов

 petolachka-muzei1.png
Източник: faktor.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР