Вашку да Гама е сред най-значимите европейски мореплаватели от ХV

Вашку да Гама е измежду най-значимите европейски мореплаватели от ХV - ХVІ век. Това е времето на Великите географски открития. Тогава светът от плосък става кръговиден, нови земи и благосъстояния се търкалят на всички места, дребна Европа израства до стопанин на света, с цел да принесе добрини и несгоди.

Вашку да Гама открива един от главните пътища, по които всичко това се случва. Чак до завършването на Суецкия канал през 1869 година , морският път край Западния бряг на Африка е европейското трасе до Индия .

Хората, създали нещо велико, не постоянно са велики, не постоянно са положителни, морални, състрадателни, не постоянно им пука за друго, с изключение на за тях самите. Често са просто заболели, със съществени полови и поведенчески отклонения.

Сред тях има освен крадци, лъжци и мошеници, само че и пирати, терористи, всеобщи убийци. Вашку да Гама попада и в трите последни категории. За да реализира задачите си, атакува кораби, завладява градове, изнудва локални владетели, подклажда етнически и племенни спорове, осакатява и избива почтени.

Не го извинявам, само че и не желая да мерим историята с днешна мярка – ще се излъжем сами. Тогава службата на краля е най-голямата чест и висш морал за боеца. А той е боец до мозъка на костите.

Вашку да Гама е роден през 1460 година в Синиш . Прадядо му взе участие в завладяването на града от маврите, а татко му - е губернатор и член на Ордена на Свети Яков. По майчина линия пък Вашку е обвързван с рода Содре. Дядо му и чичо му са в Ордена на Христос , правоприемник на португалския клон на тамплиерите.

Нищо чудно, че Вашку пораства с истории за рицари, борби и подвизи. Сам той става боец и се причислява към Ордена на Сантяго. Негов популярен занаятчия тогава е принц Жоао, от 1481 - крал Жоао ІІ . Пътят на Вашку към славата е открит и той поема по него, само че първо става кралски паж.

Макар да считаме пажа за изискано дворцово цвете, казусът с Вашку не е подобен. Той взе участие в борбата при Естремадура и в нападения против маврите в Мароко. През 1492 година има първа независима задача – да отмъсти на французите за заграбена каравела със злато. Той пленява всеки френски транспортен съд, който мерне, и споделя на французите, че ще ги освободи, в случай че му върнат каравелата, дружно с пиратите, които са я завладяли. Така и става, а Вашку печели известност.

Междувременно кралят желае морски път до Индия, а Бартоломеу Диаш гради флота. Преди време той стига нос Добра вяра и счита, че би трябвало просто да продължи на Изток, с цел да стигне до благосъстоянието, подправките, слоновата кост и другите чудеса.

За директна търговия с Индия пречат мюсюлманите в Северна Африка и Близкия Изток. От португалска позиция обстановката се утежнява, когато през 1492 година Колумб доближава „ Западните Индии “, само че в интерес на испанската конкуренция.

Малко по-късно Жоао ІІ умира, а новият крал Мануел се опасява да не бъде помрачен от бъдещия изобретател, по тази причина не дава експедицията на фамозния Диаш, а на Вашку да Гама.

През 1497 година да Гама извежда 170 души с 4 кораба в намерено море. Пътят до нос Добра Надежда минава без особени проблеми, той е добре документиран от Диаш. След най-южната точка на Африка обаче е цялостната неопределеност. Корабите се прокрадват край източния африкански бряг, само че стопират да заредят в следения от арабите сегашен Мозамбик и изпадат в спор със султана, афектиран от евтините джунджурии, които Вашку носи като подарък.

Заради пиратството по пътя, в Момбаса, през днешния ден Кения , те срещат неприязън и отново са принудени да отплават небрежно. Но помощ получават в Малинди, чийто шейх е в спор с Момбаса. Там освен попълнят запасите, а и взимат двама навигатори-араби, които да им покажат жадувания път.
Това е страната, която жадувате толкоз доста
На 20 май 1498 година корабите на Вашку да Гама наближават пристанището Каликут в Индия, единият лоцман споделя на капитана:

„ Това е страната, която жадувате толкоз доста! ”.

Там обаче ги посреща друга имитация. Да Гама праща на брега човек за контакт, той среща арабски търговци, които приказват испански и италиански, а първият им въпрос е: „ Кой демон те довлече пък теб тук? ”

Арабите движат цялата търговия на Индия. Те утежняват връзките сред Вашку и локалния индийски шеф, а за португалците е мъчно да търгуват. Арабите на пазара не купуват техните артикули, тъй като са с ниско качество, а индийците – тъй като са им скъпи.

Вашку въпреки всичко купува подправки и скъпоценни камъни, само че на потегляне управата желае солидно мито, другояче ще задържи хората и стоките на брега. В отговор той пък задържа локални богаташи, които са на корабите му и заплашва да ги убие.

Скоро казусът е решен и след нови завършения експедицията, с половин състав, се връща в Португалия.

Оказва се, че купеното в Индия, плюс заграбеното с пиратство е прекомерно скъпо. А най-ценен е фактът, че експедицията отваря за Португалия портата, която е в основата на нейното благополучие най-малко столетие.

Вашку да Гама получава почести и родния Синиш като наследствено имение. Оказва се, че кралят малко бърка - Синиш в действителност принадлежи на Ордена на Сантяго. По този мотив има известни търкания, Вашку напуща и минава в Ордена на Христос . После се дами, има шест деца, още два пъти пътува до Индия.

Вторият път е с военна, а не с изследователска цел - да принуди индийците да сътрудничат с португалците, като изгонят арабите, както и с цел да направи пътя безвреден.

Третото странствуване е през 1524 година , когато е назначен за вицекрал на Индия. Още с идването обаче Вашку да Гама се разболява и умира.

В Португалия той и през днешния ден е обичан воин, в Индия – ненавиждан поробител.