Как се унищожават границите между патриотарство и експертност в историята
Мнозинството историци служат на страната и направената от нея в моментна публична политика.
Още през 2017 година за неналичието на кардинален и бездънен спор сред патриотарските крайности на историка Божидар Димитров и главните хипотетично професионални исторически институции в България .
През годините това се удостовери неколкократно. Мнозинството историци изживяват специалността си като служене на страната и направената от нея публична политика. Те се огъват бързо след предприемане на " институционални ограничения " и са подготвени да служат на " формалната държавна позиция ". След години, когато тя бъде наказана от историята, разчитайки и на къса памет на обществото, те стартират словесни пируети за самооправдаване, които бавят в допълнение нормализацията и връщането към академизма на историческата просвета.
През това време тя се люшка сред експертността и служенето на инертното и ретроградно патриотарско статукво. Защо се получава по този начин?
Българското още не е отишло оттатък лявото и дясното или оттатък нацията, въпреки по света това към този момент да са критерии за научна нормалност. Дълги години историята беше " класовата битка " и " тежкото състояние на националните маси ". Днес е история на " нацията ".
Затова към момента " славяни от българската група ", " българска средновековна националност ", " български народ ", " принудително помохамеданчване ", " Българско Възраждане ", " българска нация ", " войни за национално обединяване " са понятия, взети за даденост.
Tакава е и каноничната версия на описа за " спасяването на българските евреи ". Тук сред екстремистите патриотари и сякаш по-умерените специалисти, " просветени националисти ", не съществува бездънен и кардинален спор.
Същината на това, което твърди бранител на крайната пронацистка и профашистка десница от времето на Втората международна война, идентифициращ се ненапълно и с и Богдан Филов , и ректори, професори, доценти и шефове, е.
Или най-малко става такaва след телефонните позвънявания от невидими, само че добре познати центрове държащи монопола върху историческото познание. Знание, което професионалните историци би трябвало след това да легитимират и усилват, откакто им е оповестена " вярната позиция ",.
Подобна обстановка напълно не е нова. Тя е отзвук от механизмите за действие на историческото познание в изискванията на комунистическия режим преди 1989 година
Как историята служеше на " Възродителния развой "
Още тогава историческата просвета по избрани тематики отразяваше линия, направена авансово в идеологическите отдели на Централния комитет ( Централен комитет ) на Българската комунистическа партия ( Българска комунистическа партия ). Протичащите сили сред политическите върхове и професионалните историци и университетските институции доста добре личат и до през днешния ден.
Още от 1958 година Българската академия на науките ( Българска академия на науките ) търси " корена " на мюсюлманите в България. В обосноваването на тази политика се откроява историкът от Софийския университет (СУ) Петър Петров . Инициативата идва от Отдела по идеологическите въпроси към Централен комитет на Българска комунистическа партия, с цел да може сътворената и претендираща за правота историческа продукция да се употребява за агитация и пропаганда към Българска комунистическа партия, Димитровския съюз на националната юноша (ДСНМ), Отечествения фронт (ОФ), профсъюзите и администрацията.
На 5 май 1962 година е взето и решение на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия за " Мероприятия срещу турчеенето ". С него още веднъж се вменява в дълг на Българска академия на науките да изследва " българския фамилен корен ". Заедно с това към отдел " Пропаганда и пропаганда " при Централен комитет на Българска комунистическа партия е назначен инструктор, който да работи целеустремено измежду " българите мохамедани ". Като резултат през тези години се появяват няколко исторически сборници.
През 1964 година , след заседание на отдел " Пропаганда и пропаганда " към Централен комитет на Българска комунистическа партия, на извършен пленум е решено да се стартира незабавна промяна на имената на мюсюлманите в Благоевградско. Поради срещнатата опозиция политиката е прекъсната, а принудително отнетите мюсюлмански имена са още веднъж върнати.
Че става дума за едно единствено краткотрайно решение демонстрира одобряването на Петър Петров за нещатен помощник към отдел " Пропаганда и пропаганда " на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Междувременно се появяват нови издания на историци, романът на Антон Дончев " Време разделно “, както и " историческата христоматия " " Родопите през вековете ", предоставена на Пeтър Петров от отдела " Пропаганда и пропаганда ".
На ново съвещание Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, извършено на 21 ноември 1967 година , се регистрира, че процесът на преименуване на " българомохамеданите " е неудовлетворителен. Така на 25 февруари 1969 година Политбюро взема решение за превъзмогване на етническите разлики. В него е записано категорично по какъв начин Етнографският, Историческият и Социологическият институт би трябвало да " организират съответни научни проучвания, които да подкрепят практическата активност на партията и страната ".
През юли 1970 година Централен комитет на Българска комунистическа партия взема решение да преименува всички " българомохамедани ". Самата акция е белязана през 1972 и 1973 година от осъществени на редица места насилия и човешки жертви.
Паралелно историческата просвета продължава да работи за осъществяване на партийните решения. За промяната на имената на терен участва и самото управление на Българското историческо сдружение, като с изключение на Петър Петров, там са и историците Димитър Косев и Евлоги Бужашки .
В резултат на решенията на партийното и държавно управление се появява и книгата на Христо Гандев " Българската националност през XV век ". Отправените към нея рецензии от Вера Мутафчиева и Страшимир Димитров са бързо заглушени и остава само фанфарния успех от възторжената критика на Бистра Цветкова .
На Февруарския пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия през 1974 година се слага и задачата за цялостното " идейно-политическо приобщаване на популацията от турски генезис ". Като резултат цялата историческа колегия ще стартира да се придвижва към позициите на Петър Петров и Христо Гандев, които ще се трансфорат в " общо мнение " на " сериозната просвета " в България.
След години Евгения Иванова ще означи: " Разбира се, би могло да се спори кое е предшестващото – дали партийните функционери повтарят " научните " заключения, или назад. Важното е, че функционери и учени са в един и същи строй. "
Новият слугинаж в прорез с научните достижения
И до през днешния ден тази настройка на болшинството историци, образувани в късния държавен социализъм и посткомунизма и в допълнение след 1989 година от телевизионните формати " но Божидар Димитров ", превключва към новите " общи мнения " и " публична държавна позиция ".
Илюстрация на тази липса на ценностен спор сред недържащата сметка за обстоятелства националистическа историческа агитация и професионалната просвета беше така наречен " отсрочване " на събитието в СУ, отдадено на " спасяването на българските евреи ".
Целта на събитието беше да се опълчи на налагащия се през последните десетина години апологетичен роман за мартенските събития от 1943 година и политиката по отношение на евреите в България по време на Втората международна война .
През последните години той звучи приблизителнотака: Антисемитският и противоконституционен Закон за отбрана на нацията (ЗЗН) е признат, тъй като немската войска е на границите. Той е прилаган в България само проформа, с цел да бъдат укривани евреите от нацистите и с цел да бъдат избавени.
Споразумението " Белев-Данекер " (за депортиране на евреи - бел.ред.) от 22 февруари 1943 година е фалшификат и в никакъв случай не е съществувало (остава, несъмнено неразбираемо от къде се появяват министерските постановления от 2 март 1943 година, които се реферират към него).
Спасител на българските евреи е страната с нейната политика и институции, които не споделят антисемитската политика. Ограничителните ограничения подхванати против тях, изпращането в трудови лагери и изселването им от София са подхванати само за укриване и избавяне.
По този метод напълно цинично персоналните старания на съответни хора от март 1943 година са приписани на страната.
Последната огромна неистина
" Отлагането " на полемиката в СУ стана след лъжливи обвинявания на крайни националисти, че проявата е " антибългарска " и " групата " уредници се афишира против възгледите на международните еврейски организации и сериозната международна историческа просвета. Езикът на обвиняванията беше заслужен за времената на нацизма, сталинизма и живковизма.
Истината е навръх противоположното. Възгледите на " групата " са единствените, които могат да бъдат конвертируеми и да влязат в спор с авторитетната и сериозна интернационална историческа просвета. Тя приказва по едно и също време за гонене, избавление и депортиране, а не като в днешна България - единствено и само за избавление.
И съгласно нея антисемитската машина на страната намира посредством ЗЗН и Комисарството по еврейските въпроси нужните хора, които по идеологически или заради материални подбуди се включват действително в репресиите над евреите.
Книга на Ангел Джонев даже демонстрира отрицателните реакции в Кюстендил и Дупница против присъединилите се в спасяването на евреите - чупене на стъклата на техните домове и писане на надписи върху тях. Решението за депортация не е дело единствено на Александър Белев и вътрешния министър Петър Габровски, само че е утвърдено в началото и от царя и държавното управление.
Не съществува авансово премислена държавна политика на избавление. Оцеляването е вследствие на дейностите на съответни хора – кюстендилската група, Димитър Пешев , депутати от болшинството и опозицията, Синода и митрополитите Кирил и Стефан .
Поведението на " сериозните български историци " през днешния ден
Основното русло и главните исторически институции изцяло подценяват всички горепосочени обстоятелства и изводи. Служейки на дефинирани неразбираемо от кого " национални ползи ", те обслужват с документи " формалната държавна позиция " и направените " общи мнения ".
Без да навлизат в крайния изказ на националистите и президента с техните " родоотстъпници и предатели ", ректорът и мислещите като него, обмисляйки " институционални ограничения ",.
На процедура сме очевидци на сходни трендове с времето на " Възродителния развой ".
Наскоро състоялото се закъсняло награждаване на изключени от СУ студенти историци през 1969 година поради митинг сещу смазването на Пражката пролет, без опрощение на управлението за, оставя вратата отворена университетът да съучаства в " формалната държавна позиция ".
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Още през 2017 година за неналичието на кардинален и бездънен спор сред патриотарските крайности на историка Божидар Димитров и главните хипотетично професионални исторически институции в България .
През годините това се удостовери неколкократно. Мнозинството историци изживяват специалността си като служене на страната и направената от нея публична политика. Те се огъват бързо след предприемане на " институционални ограничения " и са подготвени да служат на " формалната държавна позиция ". След години, когато тя бъде наказана от историята, разчитайки и на къса памет на обществото, те стартират словесни пируети за самооправдаване, които бавят в допълнение нормализацията и връщането към академизма на историческата просвета.
През това време тя се люшка сред експертността и служенето на инертното и ретроградно патриотарско статукво. Защо се получава по този начин?
Българското още не е отишло оттатък лявото и дясното или оттатък нацията, въпреки по света това към този момент да са критерии за научна нормалност. Дълги години историята беше " класовата битка " и " тежкото състояние на националните маси ". Днес е история на " нацията ".
Затова към момента " славяни от българската група ", " българска средновековна националност ", " български народ ", " принудително помохамеданчване ", " Българско Възраждане ", " българска нация ", " войни за национално обединяване " са понятия, взети за даденост.
Tакава е и каноничната версия на описа за " спасяването на българските евреи ". Тук сред екстремистите патриотари и сякаш по-умерените специалисти, " просветени националисти ", не съществува бездънен и кардинален спор.
Същината на това, което твърди бранител на крайната пронацистка и профашистка десница от времето на Втората международна война, идентифициращ се ненапълно и с и Богдан Филов , и ректори, професори, доценти и шефове, е.
Или най-малко става такaва след телефонните позвънявания от невидими, само че добре познати центрове държащи монопола върху историческото познание. Знание, което професионалните историци би трябвало след това да легитимират и усилват, откакто им е оповестена " вярната позиция ",.
Подобна обстановка напълно не е нова. Тя е отзвук от механизмите за действие на историческото познание в изискванията на комунистическия режим преди 1989 година
Как историята служеше на " Възродителния развой "
Още тогава историческата просвета по избрани тематики отразяваше линия, направена авансово в идеологическите отдели на Централния комитет ( Централен комитет ) на Българската комунистическа партия ( Българска комунистическа партия ). Протичащите сили сред политическите върхове и професионалните историци и университетските институции доста добре личат и до през днешния ден.
Още от 1958 година Българската академия на науките ( Българска академия на науките ) търси " корена " на мюсюлманите в България. В обосноваването на тази политика се откроява историкът от Софийския университет (СУ) Петър Петров . Инициативата идва от Отдела по идеологическите въпроси към Централен комитет на Българска комунистическа партия, с цел да може сътворената и претендираща за правота историческа продукция да се употребява за агитация и пропаганда към Българска комунистическа партия, Димитровския съюз на националната юноша (ДСНМ), Отечествения фронт (ОФ), профсъюзите и администрацията.
На 5 май 1962 година е взето и решение на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия за " Мероприятия срещу турчеенето ". С него още веднъж се вменява в дълг на Българска академия на науките да изследва " българския фамилен корен ". Заедно с това към отдел " Пропаганда и пропаганда " при Централен комитет на Българска комунистическа партия е назначен инструктор, който да работи целеустремено измежду " българите мохамедани ". Като резултат през тези години се появяват няколко исторически сборници.
През 1964 година , след заседание на отдел " Пропаганда и пропаганда " към Централен комитет на Българска комунистическа партия, на извършен пленум е решено да се стартира незабавна промяна на имената на мюсюлманите в Благоевградско. Поради срещнатата опозиция политиката е прекъсната, а принудително отнетите мюсюлмански имена са още веднъж върнати.
Че става дума за едно единствено краткотрайно решение демонстрира одобряването на Петър Петров за нещатен помощник към отдел " Пропаганда и пропаганда " на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Междувременно се появяват нови издания на историци, романът на Антон Дончев " Време разделно “, както и " историческата христоматия " " Родопите през вековете ", предоставена на Пeтър Петров от отдела " Пропаганда и пропаганда ".
На ново съвещание Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, извършено на 21 ноември 1967 година , се регистрира, че процесът на преименуване на " българомохамеданите " е неудовлетворителен. Така на 25 февруари 1969 година Политбюро взема решение за превъзмогване на етническите разлики. В него е записано категорично по какъв начин Етнографският, Историческият и Социологическият институт би трябвало да " организират съответни научни проучвания, които да подкрепят практическата активност на партията и страната ".
През юли 1970 година Централен комитет на Българска комунистическа партия взема решение да преименува всички " българомохамедани ". Самата акция е белязана през 1972 и 1973 година от осъществени на редица места насилия и човешки жертви.
Паралелно историческата просвета продължава да работи за осъществяване на партийните решения. За промяната на имената на терен участва и самото управление на Българското историческо сдружение, като с изключение на Петър Петров, там са и историците Димитър Косев и Евлоги Бужашки .
В резултат на решенията на партийното и държавно управление се появява и книгата на Христо Гандев " Българската националност през XV век ". Отправените към нея рецензии от Вера Мутафчиева и Страшимир Димитров са бързо заглушени и остава само фанфарния успех от възторжената критика на Бистра Цветкова .
На Февруарския пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия през 1974 година се слага и задачата за цялостното " идейно-политическо приобщаване на популацията от турски генезис ". Като резултат цялата историческа колегия ще стартира да се придвижва към позициите на Петър Петров и Христо Гандев, които ще се трансфорат в " общо мнение " на " сериозната просвета " в България.
След години Евгения Иванова ще означи: " Разбира се, би могло да се спори кое е предшестващото – дали партийните функционери повтарят " научните " заключения, или назад. Важното е, че функционери и учени са в един и същи строй. "
Новият слугинаж в прорез с научните достижения
И до през днешния ден тази настройка на болшинството историци, образувани в късния държавен социализъм и посткомунизма и в допълнение след 1989 година от телевизионните формати " но Божидар Димитров ", превключва към новите " общи мнения " и " публична държавна позиция ".
Илюстрация на тази липса на ценностен спор сред недържащата сметка за обстоятелства националистическа историческа агитация и професионалната просвета беше така наречен " отсрочване " на събитието в СУ, отдадено на " спасяването на българските евреи ".
Целта на събитието беше да се опълчи на налагащия се през последните десетина години апологетичен роман за мартенските събития от 1943 година и политиката по отношение на евреите в България по време на Втората международна война .
През последните години той звучи приблизителнотака: Антисемитският и противоконституционен Закон за отбрана на нацията (ЗЗН) е признат, тъй като немската войска е на границите. Той е прилаган в България само проформа, с цел да бъдат укривани евреите от нацистите и с цел да бъдат избавени.
Споразумението " Белев-Данекер " (за депортиране на евреи - бел.ред.) от 22 февруари 1943 година е фалшификат и в никакъв случай не е съществувало (остава, несъмнено неразбираемо от къде се появяват министерските постановления от 2 март 1943 година, които се реферират към него).
Спасител на българските евреи е страната с нейната политика и институции, които не споделят антисемитската политика. Ограничителните ограничения подхванати против тях, изпращането в трудови лагери и изселването им от София са подхванати само за укриване и избавяне.
По този метод напълно цинично персоналните старания на съответни хора от март 1943 година са приписани на страната.
Последната огромна неистина
" Отлагането " на полемиката в СУ стана след лъжливи обвинявания на крайни националисти, че проявата е " антибългарска " и " групата " уредници се афишира против възгледите на международните еврейски организации и сериозната международна историческа просвета. Езикът на обвиняванията беше заслужен за времената на нацизма, сталинизма и живковизма.
Истината е навръх противоположното. Възгледите на " групата " са единствените, които могат да бъдат конвертируеми и да влязат в спор с авторитетната и сериозна интернационална историческа просвета. Тя приказва по едно и също време за гонене, избавление и депортиране, а не като в днешна България - единствено и само за избавление.
И съгласно нея антисемитската машина на страната намира посредством ЗЗН и Комисарството по еврейските въпроси нужните хора, които по идеологически или заради материални подбуди се включват действително в репресиите над евреите.
Книга на Ангел Джонев даже демонстрира отрицателните реакции в Кюстендил и Дупница против присъединилите се в спасяването на евреите - чупене на стъклата на техните домове и писане на надписи върху тях. Решението за депортация не е дело единствено на Александър Белев и вътрешния министър Петър Габровски, само че е утвърдено в началото и от царя и държавното управление.
Не съществува авансово премислена държавна политика на избавление. Оцеляването е вследствие на дейностите на съответни хора – кюстендилската група, Димитър Пешев , депутати от болшинството и опозицията, Синода и митрополитите Кирил и Стефан .
Поведението на " сериозните български историци " през днешния ден
Основното русло и главните исторически институции изцяло подценяват всички горепосочени обстоятелства и изводи. Служейки на дефинирани неразбираемо от кого " национални ползи ", те обслужват с документи " формалната държавна позиция " и направените " общи мнения ".
Без да навлизат в крайния изказ на националистите и президента с техните " родоотстъпници и предатели ", ректорът и мислещите като него, обмисляйки " институционални ограничения ",.
На процедура сме очевидци на сходни трендове с времето на " Възродителния развой ".
Наскоро състоялото се закъсняло награждаване на изключени от СУ студенти историци през 1969 година поради митинг сещу смазването на Пражката пролет, без опрощение на управлението за, оставя вратата отворена университетът да съучаства в " формалната държавна позиция ".
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ