Потвърдиха присъди от по 12 г. за двама души, извършили убийство в село Градец
Върховният касационен съд удостовери присъдите за затвор по 12 години Марян Филипов и Иван Митов за ликвидиране в село Градец през 2018 година.
Тричленен състав на Върховен касационен съд оставя в действие решението от 23.07.2019 година на Софийския апелативен съд (САС). Решението е дефинитивно, оповестяват от съда.
Във Върховен касационен съд е получено съобщение от прокурор за подхванати дейности по осъществяване на наложените от съда санкции.
Делото е формирано по касационни тъжби на подсъдимите Марян Филипов и Иван Митов против решението на САС, с което присъдата от 28.01.2019 година по н.о.х.д. № 301/2018 година на Окръжен съд – Видин е променена в частта за разноските и доказана в останалата ѝ част.
С първоинстанционната присъда подсъдимите Марян Филипов и Иван Митов са приети за отговорни в това, че на 28.03.2018 година в с. Градец в съучастничество като съизвършители съзнателно са умъртвили Сашо Тачев, като действието е осъществено при изискванията на рисков рецидив, заради което на съображение "убийство при изискванията на рисков рецидив " са наказани на по 18 години „ отнемане от независимост “, като наказванията са понижени с по 6 години за всеки един от подсъдимите заради извършеното кратко правосъдно разследване. Осъдени са да заплатят на гражданските ищци и частни обвинители компенсации за претърпени неимуществени вреди.
В касационните тъжби се показва основанието по член 348, алинея 1, т. 3 от Наказателно-процесуален кодекс за очевидна неправда, като се вършат претенции за понижаване на размера на наложените санкции.
Индивидуализираните наказания „ отнемане от независимост “ за двамата подсъдими в размер на по 12 години са съответни на публичната заплаха на действието и на личността на самите причинители и са обективни с оглед поправянето и превъзпитанието им, а по този начин също и с оглед възпитателното влияние върху други евентуални причинители на сходен жанр закононарушения, безапелационни са висшите съдии.
Съдебният състав на Върховен касационен съд не намира учредения за понижаване на размера на наложените санкции. По делото (за двамата подсъдими) правилно са регистрирани отегчаващи отговорността им условия, заради което вярно решаващите инстанции са решили, че наказването им следва да бъде равномерно при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността условия към междинния размер, а не в минималния очакван размер.
По отношение на настояването да се приложи наредбата на член 55 от Наказателен кодекс, висшите съдии акцентират, че тази опция се обуславя от съществуването на такива особености на съответния случай, явяващи се „ изключителни или многочислени смекчаващи отговорността условия “ и разкриващи по-ниска степен на социална заплаха на действието от типичните за този тип закононарушения, заради което плануваното в закона наказване се явява несъразмерно тежко и несъответно на осъщественото закононарушение.
„ Отчетените от решаващите инстанции смекчаващи отговорността условия за жалбоподателите (самопризнание, изказано страдание, душевен статус) не са нито изключителни по своя темперамент, нито са многочислени, заради което законосъобразно е отказано приложението на член 55, алинея 1, т. 1 от Наказателен кодекс “, написа в окончателното решение на Върховен касационен съд.
Тричленен състав на Върховен касационен съд оставя в действие решението от 23.07.2019 година на Софийския апелативен съд (САС). Решението е дефинитивно, оповестяват от съда.
Във Върховен касационен съд е получено съобщение от прокурор за подхванати дейности по осъществяване на наложените от съда санкции.
Делото е формирано по касационни тъжби на подсъдимите Марян Филипов и Иван Митов против решението на САС, с което присъдата от 28.01.2019 година по н.о.х.д. № 301/2018 година на Окръжен съд – Видин е променена в частта за разноските и доказана в останалата ѝ част.
С първоинстанционната присъда подсъдимите Марян Филипов и Иван Митов са приети за отговорни в това, че на 28.03.2018 година в с. Градец в съучастничество като съизвършители съзнателно са умъртвили Сашо Тачев, като действието е осъществено при изискванията на рисков рецидив, заради което на съображение "убийство при изискванията на рисков рецидив " са наказани на по 18 години „ отнемане от независимост “, като наказванията са понижени с по 6 години за всеки един от подсъдимите заради извършеното кратко правосъдно разследване. Осъдени са да заплатят на гражданските ищци и частни обвинители компенсации за претърпени неимуществени вреди.
В касационните тъжби се показва основанието по член 348, алинея 1, т. 3 от Наказателно-процесуален кодекс за очевидна неправда, като се вършат претенции за понижаване на размера на наложените санкции.
Индивидуализираните наказания „ отнемане от независимост “ за двамата подсъдими в размер на по 12 години са съответни на публичната заплаха на действието и на личността на самите причинители и са обективни с оглед поправянето и превъзпитанието им, а по този начин също и с оглед възпитателното влияние върху други евентуални причинители на сходен жанр закононарушения, безапелационни са висшите съдии.
Съдебният състав на Върховен касационен съд не намира учредения за понижаване на размера на наложените санкции. По делото (за двамата подсъдими) правилно са регистрирани отегчаващи отговорността им условия, заради което вярно решаващите инстанции са решили, че наказването им следва да бъде равномерно при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността условия към междинния размер, а не в минималния очакван размер.
По отношение на настояването да се приложи наредбата на член 55 от Наказателен кодекс, висшите съдии акцентират, че тази опция се обуславя от съществуването на такива особености на съответния случай, явяващи се „ изключителни или многочислени смекчаващи отговорността условия “ и разкриващи по-ниска степен на социална заплаха на действието от типичните за този тип закононарушения, заради което плануваното в закона наказване се явява несъразмерно тежко и несъответно на осъщественото закононарушение.
„ Отчетените от решаващите инстанции смекчаващи отговорността условия за жалбоподателите (самопризнание, изказано страдание, душевен статус) не са нито изключителни по своя темперамент, нито са многочислени, заради което законосъобразно е отказано приложението на член 55, алинея 1, т. 1 от Наказателен кодекс “, написа в окончателното решение на Върховен касационен съд.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ