Пожарът в катедралата „Нотр Дам“ разкрива тайните на нейната архитектура
Въпреки всички вреди, които нанесе пожарът в „ Нотр Дам “ през 2019 година, той даде на археолозите в Париж неповторимата опция да надникнат в историята на тази забележителност.
Части от фамозната катедрала, които са били скрити в продължение на епохи, в този момент се разглобяват и сглобяват още веднъж. Това от своя страна ни разрешава да научим повече за архитектурните нововъведения, които в миналото са създали тази 32-метрова постройка най-високата катедрала в своята ера.
Оказва се, че тази височина значително се дължи на желязото, което минава през „ вените “ на величествената конструкция.
Археолозите са разкрили хиляди железни скоби в разнообразни елементи на катедралата, някои от които датират от началото на 60-те години на XIX век.
Находките демонстрират, че необятното потребление на желязо в зидарията не е толкоз съвременно, колкото специалистите в миналото са предполагали. Средновековните строители, работили по „ Нотр Дам “, са употребявали архитектурната техника доста преди реставрационните работи да стартират през XIX век.
„ " Нотр Дам " в този момент несъмнено е първата известна готическа катедрала, в която всеобщо е употребявано желязо за свързването на камъни и превръщането им в подобаващ строителен материал “, заключават археолозите, работещи в Париж.
Счупена скоба на пода на трибуната. Червената линия показва мястото, където е била отрязана за разбор. Източник: L'Héritier et al., PLOS ONE, 2023
Екипът пресмята, че стоманените съоръжения, открити в „ Нотр Дам “, са били проектирани до две десетилетия преди построяването на катедралата в Соасон и четири десетилетия преди появяването на катедралата в Бурж. Доскоро тези две готически здания се смятаха за първите образци на систематична желязна зидария.
Архитектът, който в началото е отговарял за градежа на „ Нотр Дам “, явно си е разбирал от занаята.
Изглежда, че той е употребявал свободно стоманени арматури за свързване на камъните. Тези здрави скоби са открити по пода на трибуните на катедралата и по извивките на многочислените ѝ арки.
" На тази железна решетка, инсталирана по време на първите стадии на строителството, би трябвало да се гледа като на реформаторски метод за подсилване на напречните ребра на външната деамбулатория, достигаща височина от съвсем 11 м, които е трябвало да се поддържат без никаква вътрешна опора... ", пишат откривателите.
" Докато в други здания са употребявани дървени свързващи пръти, опънати сред арките... първият майстор-строител на „ Нотр Дам “ е направил един много самоуверен избор – той прибягва до система, употребяваща по-издръжлив материал, който може да бъде по-лесно прикрит. "
Идеята му явно е сработила. За това свидетелства и фактът, че чак до XIII век архитектите, които са правили допълнения и усъвършенствания по катедралата, също са прибягвали до сходни укрепителни детайли.
Детекторите за метал да вземем за пример откриват стотици железни скоби, употребявани в наоса на Нотр Дам, и въпреки да не могат да бъдат датирани както хората, те наподобяват друго от скобите на пода. Експертите подозират, че те са дело на по-късен проектант, който съгласно историческите документи евентуално е бил нает сред 1170 и 1190 година от н.е.
а) Железни скоби на горните стени. б) Железни скоби навътре в монолитните колони на наоса. в) Железни скоби в трибуната. Източник: L'Héritier et al., PLOS ONE, 2023
Този втори проектант най-вероятно е възприел техниката на скобите от майстора на зидарията преди него. И евентуално е предал тези познания на идващия по служба.
Редица скоби в горната част на страничните стени на постройката датират най-късно от началото на XIII в., което подсказва, че структурите са били издигнати, откакто рамката на постройката към този момент е била сложена.
" Тази последователност в техниките - от долното равнище на трибуните, до върха на постройката и евентуално с присъединяване на най-малко трима майстори-зидари в продължение на 50 години - е поразителна в „ Нотр Дам “ ", пишат археолозите.
" Нейните майстори-строители вземат решение да употребяват форми, познати още от Античността (такива скоби да вземем за пример са необятно употребявани в Колизеума в Рим) по изцяло нов начин… “
През XIX в. стартират няколко реставрационни акции на катедралата " Нотр Дам " и при тях също са употребявани стоманени вериги и скоби.
Обикновено специалистите одобряват, че стоманените арматури са били употребявани единствено при тези по-нови модернизации.
Последните реставрации на катедралата обаче хвърлят нова светлина върху зората на готическото строителство, а това от своя страна ни разрешава да научим повече за тайните на тогавашните майстори-зидари.
Вероятно още по-интригуващ е химическият разбор на средновековните скоби, който демонстрира, че те са произхождали от голям брой разнообразни източници и постоянно са били заварявани дружно.
Възможно е през XII в. в огромния феодален град да е имало преуспяващ пазар за ново и рециклирано желязо. Всъщност историческите документи сочат, че вносът на желязо е бил облаган с налози през XII и XIII век.
Тъй като ремонтните действия по „ Нотр Дам “ не престават, откривателите се надяват да научат повече за тези впечатляващи средновековни строители и за това по какъв начин в миналото са се снабдявали с материали и са ги сглобявали през всичките тези епохи.
Изследването е оповестено в PLOS One.
Източник: Science Alert
