Въпреки че парламентът е във ваканция, предложенията за реформи не

Въпреки че Народното събрание е във почивка, предложенията за промени не стопират и през август. Тази седмица беше оповестен план за изменения в Кодекса на труда, фокусирани върху регламентирането на работата от разстояние, както и въвеждането на все по-популярното в Европа „ право на изключване “. Тези оферти обаче показват цялостно недоумение на работата отвън офис и се пробват да отстраняват огромна част от гъвкавостта и преимуществата, които тя предлага.

Най-проблемните нови текстове се отнасят до прецизното установяване на работното място при положение на работа от разстояние. Ето част от тях:

1. Алинея 7 се променя по този начин:

„ (7) С самостоятелния трудов контракт се дефинират и:

1. мястото на работата от разстояние, когато е друго от седалището на работодателя;

и

(2) Работникът и служителят, който прави работа от разстояние, е задължен да

даде на работодателя писмена информация за характерностите на обезпеченото

от него работно място за осъществяване на работа от разстояние. “

Така описаните условия изцяло пропущат смисъла на работата от разстояние. Според предлагането се допуска да има ясно и тъкмо несъмнено място, на което служащият прави контрактуваната с работодателя си активност. Основният смисъл на работата от разстояние обаче е точно неналичието на строго несъмнено работно място и закрепостяването с съответен офис, пък бил той и в дома на служащия. Обратно – отдалечената работа разрешава на служащия да прави работата си от плажа, от хижа в планината, или от другия завършек на света. В предложенията за ремонти в Кодекса на труда обаче липсва каквато и да било опция за такава еластичност.

Още повече, строга формулировка на работното място съществува и все още в Допълнителните разпореждания на КТ, пар. 1, т. 4., която обгръща както надомната работа, по този начин и работата от разстояние: „ При осъществяване на надомна работа и работа от разстояние работно място е домът на служащия или служителя или друго помещение по негов избор отвън предприятието “

Същото се отнася и до работното време – измененията окуражават оптималното регламентиране на работното време от разстояние и предварителното му договаряне сред шеф и служащ. Това значително наподобява разумно, когато има нужда служащият да бъде разполагаем в избрани часове, да речем когато обезпечава поддръжка. Много по-често обаче отдалечената работа е обвързвана със основаването на избран артикул, което е обвързано не толкоз с време, прекарано в работа, колкото с реализиране на цели и съблюдаване на периоди. В такива условия дефинирането на  конкретно време, което служащият би трябвало да прекарва в работа, или още повече с съответни часове в денонощието, наподобява безсмислено.

Тъй нареченото „ право на изключване “, най-малко на пръв взор, наподобява по-логично. Доколкото цифровото другарство разрешава служащите да са налични 24/7 по имейл или телефон, поражда сериозен риск работните отговорности да прелеят в персоналното време. Остава отворен въпросът обаче дали има потребност от законодателно гарантиране на правото на служащия на прецизно разграничаване, което в някои сфери на работа е невероятно. Това може да бъде уредено и в трудовия контракт.

Общият взор към препоръчаните промени в трудовото законодателство сочи, че те пробват да вземат решение фиктивен проблем. Работата от разстояние у нас е публикувана в няколко сфери на стопанската система – най-много в бранша на осведомително информационните технологии, само че и измежду изобретателни служащи, публицисти и сходни. По нищо не проличава, че при тях има потребност от в допълнение контролиране, защото работодателите злоупотребяват с правата на служащите – таман противоположното, този трудов пазар се характеризира с високо търсене на служащи, и даването на оптималната еластичност е мощен инструмент за привличането им.

Въвеждането на спомагателна регулация, условия и ограничавания обаче заплашва разпространяването на работата от разстояние към други браншове. Този модел на работа основава благоприятни условия за мнозина служащи, за които обичайна работа в офис е мъчно постижима – майки, хора с увреждания, да речем. На този стадий в България работата от разстояние (и на половин работен ден, впрочем) е най-слабо застъпена в целия Европейски Съюз, което попречва по-нататъшната интеграция на тези евентуални служащи, освен това в пазар на труда, който все по-трудно намира нови фрагменти и страда от все по-дълбоки дефицити. По тази причина въвеждането на спомагателни регулации и ограничавания на гъвкавостта наподобява контра продуктивно и нездравословно.

Източник: Института за пазарна икономика