Александър Христов: При Румен Радев наблюдаваме парекселанс на политическа позиция
Вълна от отвращение след изявлението на президента Румен Радев от Рожен, в което той съобщи, че Украйна упорства да води тази война. Развитието на посланията на президента от митингите през 2020 година до посланията от Рожен ще проследим с доцент доктор Александър Христов, редседател на Българска асоциация на PR организациите, информационен експерт и академични учител
Г-н Христов, в случай че с вас се опитаме да проследим държанието на президента Румен Радев от лятото на 2020 година, и по-конкретно огромните митинги оттогава, и стигнем до посланията от Роженските ливади и издигането на пилона там, а по-късно речта на президента от събора, какво можем да откроим като държание от президента на България?
Голямата, значителната смяна в говоренето на президента, е едно такова придвижване към стилистика вид " България на три морета “. В момента президентът приказва по този метод, стилистиката е " България на три морета “, която е присъща за едни избрани кръгове, някои ги назовават националистически, консервативни и така нататък това не е от голяма важност. Причината може би е обвързвана с това, че той е човек, който евентуално търси или ще търси някаква своя политическа легитимация за по-нататък. Но да, този метод говорене, тази стилистика, тези послания, които той насочва, от ден на ден и повече се приближават до метода, по който приказват политически сили от ранга на " Възраждане “. Дали тази позиция и този метод е обвързван с позицията му във връзка с Русия - може би. Може би по-скоро е някаква форма на равноправност, само че той тази позиция във връзка с Русия, този рупор на съветското въздействие в България, той има още от преди 2020 година.
Да кажем, че той е пореден в това отношение.
В това отношение е пореден. Само че тогава мижахме или някаква част от хората мижаха, тъй като прекомерно доста мразеха Борисов, и по този метод като гласоподаватели, като хора някак си изпуснахме тези неща, това проруско въздействие. На всичкото от горната страна тогава нямаше и война. Сега войната сподели неговата същинска същина, за която естествено имаше сигнали за нея още тогава. Но това, комбинирано със засилващото се националистическо говорене, въпреки че националистическо е не прецизен термин, метафорично казано аз го споделих: " България на три морета “, в този момент това е огромната смяна, и по всичко проличава, че той ще продължи по този начин да приказва, да насочва сходни послания.
А двойствено ли е неговото държание, става ли той жертва на своето държание, в случай че се върнем в един минал миг и до през днешния ден?
То е десетойствено, в случай че мога да извадя такава дума. То е явно въз основа на негови персонални политически упоритости и на някаква такава геополитическа ориентировка. Той естествено в някакъв миг припознава, легитимира Кирил Петков, Асен Василев. В различен миг той е доста покрай Българска социалистическа партия, и след това от ден на ден и повече се отдалечава, в този момент заема някаква такава позиция. Но посланията общо взето са му такива и дейностите изпращат такива послания. Нека си напомним последните няколко събития, на които той е бил като обществена фигура: Откриването на пилона на Рожен, и доколкото чух, мернах някъде през днешния ден, разкриване на монумент на Васил Левски или в случай че не греша, нещо такова беше. Така че това е явен сигнал за това какви послания изпраща президентът и по какъв начин се легитимира. И продължава да приказва неща, които изумително съответстват с това, което съветската агитация популяризира. Връщаме се малко обратно за пропагандната дъвка за неутралитета, което беше ловко употребена от тези, които пропагандираха.
Да, имаше мнения, че надали не е съветниците на президента са преписвали от най-хубавите пропагандни материали от времето на Сталинските репресии.
Общо взето позициите съответстват, и то от ден на ден и все по-ясно съответстват. Парадоксалното е, че с продължаването на тази безумна война някак си говоренето се втвърдява, ожесточава и по този начин.
Г-н Христов, по какъв начин резонира в българското общество държанието на президента и това на ръководещите партии?
Така или другояче обществото ни чисто информационно е задоволително разграничено. Определени групи имат проруски настроения, други са много по-западно насочени. Така че разделянето е задоволително мощно и говоренето, по-силното и по-убедителното говорене на която и да е от тези две групи резонира сносно. Нещо повече, колкото по-радикални сега виждаме, колкото по-радикални стават посланията, толкоз по-лесно се възприемат. И повода за това е разделянето в обществото, което съществува дори още от преди войната, може би известно време преди пандемията, когато се оформиха групи от хора, които имат вяра в едно или не имат вяра в друго, и те бяха по този начин много позасилени като отзиви и като изказвания когато се случи пандемията и по-късно, когато пристигнаха имунизациите. И там към този момент на база това разделяне започнаха и други процеси да текат. Но по този начин или другояче позицията във връзка с войната в Украйна доста ясно се вижда, че има две много крайни отзиви, доста ясно се вижда, че тези две групи от хора съвсем не приказват между тях и не се изслушат едни други, те имат вяра единствено на себе си и на своите себеподобни. И непосредствено към въпроса: Всяко говорене на едната или на другата група носи някакви изгоди за говорещия.
Ако ми позволите да обърна внимание на изявлението на Румен Радев, с което той откри пилона в Рожен, в този момент ще го изтъквам: " Има думи с тежка история. Те водят от до разрушителни стихии в тоталитарните режими. Една от тях е думата " безродие “. Ето за какво си спомняме за нея. Днес ние споделяме не на нихилизма и безродието, които катастрофираха в своето непочтеност с опитите да охулят и пречупят тази самодейност ". Думата " безродие “ беше коментирана по този начин от доста хора, срещна редица разбори. Вие по какъв начин гледате на тези подбрани думи?
Разбира се, самата дума провокира доста реакции, само че тя нямаше да провокира такива, в случай че не беше сложена в подтекст. А подтекстът е цялото това нещо, което президентът сподели, мястото, където се намира, и неговата по този начин или другояче позиция, която той по този начин или другояче пази. Така че поставяйки тази дума в целия този котел от смисли, тя си придобива някакъв подобен към този момент по-националистически темперамент, по-националистическо багра – нещо, което е в доста директна връзка с това, което президентът твърди през последните години, и методът, по който търси да се показа в общественото пространство.
Споменахте, че може би президентът се готви да влезе в политиката, само че това съгласно вас ще се случи ли до локалните избори или те не са подобаващ миг да да изградиш едно политическо лице?
Доколкото могат да се разчитат информационните сигнали, това няма причина да стане скоро. Най-вероятно, в случай че такива планове съществуват, то ще се случи след приключване на президентския му мандат. Но това бъдат разчетени информационните сигнали, това си е парекселанс - заемане или някаква политическа позиция. Пак споделям, риториката, която употребява, събитията, в които се включва, метода, по който приказва, до момента в който стигнем и до самата дума " безродие “, която напълно основателно възпали задоволително доста хора. Истината е, че той имаше една такава проекция, тази процедура се назовава Стефан Янев. Той не съумя да се развие като мощна политическа фигура, може би главната причина за което беше, че харизмата и уменията да увлича доста хора клоняха към нула, това е просто Стефан Янев. И освен това състояние беше обикновено неговия политически живот, той не че е завършил де, само че неговия политически живот да е по този начин да го кажем относително временен. Но нищо не пречи и няма да е необикновено в случай че бъдеще, отново споделям може би след края на неговия мандат, забележим някаква форма на гражданско придвижване или даже политическа мощ, зад която този човек да застане.
Голямото разделяне, което се оформи може би през лятото на 2020 година, още веднъж се връщам към тези събития, митингите тогава против Борисов и Гешев на демократичната градска общественост, която може би е сърцето на " Продължаваме промяната “, " Демократична България “, ще продължи ли съгласно вас да се уголемява и надълбоко да се откроява?
Разделението по всичко проличава няма да завърши скоро, само че пък огромната разлика с 2020 година е, че по този начин както го назоваваме градските хора тогава мразеха Борисов и се помиряваха с Радев. Сега безусловно същите хора ненавиждат Радев, само че се помиряват с Борисов поради сглобката или обединението, или както я наричате, по-скоро е сглобка в сравнение с коалиция. Само че тъй като това носи някакъв дисонанс вътрешен, те споделят: " Да, но Радев ни излъга “, и поглеждайки обратно, във връзка с Русия, във връзка с идеологията, постоянно е бил на тази страна, просто тогава прекомерно доста тези хора мразеха Борисов и някак си се помириха с наличието на президентската фигура. И някак си това разпали някакво положително отношение към него, когато излезе и размаха пестник и сподели: " Мутри вън “. Защото тогава това беше болката на тези хора, към които може би и ние по някакъв метод всички принадлежим. Сега обаче е тъкмо противоположното – повода да се извърнат толкоз бързо нещата и да се изострят тези несъгласия е войната в Украйна, която сложи геополитическото преди тези вътрешни национални битки, това срещу този и оня, и по този начин. Някак си позицията на България в геополитически проект стана много по-важна и много по-силна, и много по-влиятелна във връзка с взимането на решения вътре в България в сравнение с беше преди. И тогава и заради тази причина имаше тези несъгласия.
Г-н Христов, какъв сигнал съгласно вас даваме в интернационален проект с държанието, което насочва президентът, държанието на ръководещите? Как ни схваща светът?
За да отговоря на този въпрос може би би трябвало да създадем по този начин по-подробен разбор на публичността в съответните страни, да забележим и какво е преподаващото мнение, което аз към този миг не съм квалифициран. Но очевидно защото ние принадлежим към Европейски съюз, към НАТО и така нататък, има много строги политики, много прецизни политики, които сме задължени да съблюдаваме, и сякаш не съблюдаваме задоволително добре. Най-вероятно схващат сътрудниците ни, че имаме все още държавно управление, което е изрично проевропейско, дори допускам несъмнено, че с помощта на тази проевропейска, по този начин да кажем главната заварка на хората в това държавно управление, политическите сили в това държавни управления, и един проруски надъхан президент. Надяваме се методът, по който се възприема това нещо, да е задоволително добър. Но в действителност да създадем преценка е значимо да забележим какво има в общественото пространството на съответните страни.
Как съгласно вас политическите хрумвания и разделянето на желания за това на чия страна е България раздели дотам поддръжката за Украйна в политическата, военнотехническата, финансовата, филантропичната сфера? Къде се крие главният проблем и какво се цели? Ако казахте, че президентът желае България на три морета, то другите какво желаят?
До някаква степен решенията се въздействат и от настройките на хората. За положително или за неприятно политиците сега задоволително мощно се вслушват в това какви са желанията, вижданията на хората, което е противоположното на правене на политика, и е много по-близо до популизма. Причината в действителност е напълно прагматична, естествено те са няколко аргументи: Едно, разделянето в обществото, и две, прецизността на политическия набор. И защото няма едно преобладаващо мнение или една преобладаваща политическа мощ, а има доста дребни, които мъчно се събират да работят дружно, по тази причина тези политически сили с цел да могат да си натрупат имиджов и електорален капитал до идващите избори, те се стремят по някакъв метод да, абе най-грубо казано да угаждат на гласоподавателите си. По най-брутален метод това го прави Българска социалистическа партия сега.
Защо?
Ами тъй като реториката им е такава. От една страна сякаш лява партия, те в действителност заемат много мощни консервативни позиции, които се застъпват с най-често от по-традиционалистки насочените хора, какъвто пък е електората на Българска социалистическа партия. Затова лява партия да застане също Истанбулската спогодба, които течения, които настройки се поддържат в Европа и в света главно от левите политически сили и придвижвания, това е някакъв парадокс. Уж лява партия, която и във връзка с икономическата политика заема някакви такива позиции. Така че това е особеността и значително хората, жителите, гласоподавателите, те по този начин или другояче имат опцията да показват позициите си, пък политическите сили се преценяват с това от ден на ден и повече, тъй като не се знае по кое време ще дойдат нови избори и какво ще се случи на тях, и по какъв начин ще се разпредели силите. Тук не приказвам за локалните избори, тук приказвам за възможни последващи парламентарни избори. По всичко проличава все още, разшифровайки посланията, които насочат и държавното управление, и министрите, е, че това положение добива някакво равновесие сега и може да се окаже учудващо устойчиво.
Учудващо устойчиво за локалния двор или за нови парламентарни избори?
А даже за по-късно. Да, да, до локалния избор мисля, че нямаме подозрение, че тази заварка или сглобка ще издържи. Но колкото повече вървим напред, толкоз повече излиза наяве, че фактът на и обществени изложение на несъгласията вътре в тази, айде не коалиция, ами сглобка някакви си я прави по-здрава. Защо я прави по-здрава? Защото хората, гласоподавателите, и едните, и другите, гласоподавателите и на ГЕРБ-СДС, и на " Продължавам смяната “- " Демократична България “, това ги удовлетворява. Те споделят: " Знаем, че обстановката е такава. Те не са отстъпили от нашите позиции, тъй като въпреки и в едно държавно управление не престават да прехвърчат искри сред тях, т.е. те са почтени по отношение на нас, само че знам, че обстановката е такава, и че това е най-хубавият метод “, което пази стабилността. Така че парадоксално все пак може да се окаже извънредно здрава, не знаем какво може да стане, да.
Г-н Христов, в случай че с вас се опитаме да проследим държанието на президента Румен Радев от лятото на 2020 година, и по-конкретно огромните митинги оттогава, и стигнем до посланията от Роженските ливади и издигането на пилона там, а по-късно речта на президента от събора, какво можем да откроим като държание от президента на България?
Голямата, значителната смяна в говоренето на президента, е едно такова придвижване към стилистика вид " България на три морета “. В момента президентът приказва по този метод, стилистиката е " България на три морета “, която е присъща за едни избрани кръгове, някои ги назовават националистически, консервативни и така нататък това не е от голяма важност. Причината може би е обвързвана с това, че той е човек, който евентуално търси или ще търси някаква своя политическа легитимация за по-нататък. Но да, този метод говорене, тази стилистика, тези послания, които той насочва, от ден на ден и повече се приближават до метода, по който приказват политически сили от ранга на " Възраждане “. Дали тази позиция и този метод е обвързван с позицията му във връзка с Русия - може би. Може би по-скоро е някаква форма на равноправност, само че той тази позиция във връзка с Русия, този рупор на съветското въздействие в България, той има още от преди 2020 година.
Да кажем, че той е пореден в това отношение.
В това отношение е пореден. Само че тогава мижахме или някаква част от хората мижаха, тъй като прекомерно доста мразеха Борисов, и по този метод като гласоподаватели, като хора някак си изпуснахме тези неща, това проруско въздействие. На всичкото от горната страна тогава нямаше и война. Сега войната сподели неговата същинска същина, за която естествено имаше сигнали за нея още тогава. Но това, комбинирано със засилващото се националистическо говорене, въпреки че националистическо е не прецизен термин, метафорично казано аз го споделих: " България на три морета “, в този момент това е огромната смяна, и по всичко проличава, че той ще продължи по този начин да приказва, да насочва сходни послания.
А двойствено ли е неговото държание, става ли той жертва на своето държание, в случай че се върнем в един минал миг и до през днешния ден?
То е десетойствено, в случай че мога да извадя такава дума. То е явно въз основа на негови персонални политически упоритости и на някаква такава геополитическа ориентировка. Той естествено в някакъв миг припознава, легитимира Кирил Петков, Асен Василев. В различен миг той е доста покрай Българска социалистическа партия, и след това от ден на ден и повече се отдалечава, в този момент заема някаква такава позиция. Но посланията общо взето са му такива и дейностите изпращат такива послания. Нека си напомним последните няколко събития, на които той е бил като обществена фигура: Откриването на пилона на Рожен, и доколкото чух, мернах някъде през днешния ден, разкриване на монумент на Васил Левски или в случай че не греша, нещо такова беше. Така че това е явен сигнал за това какви послания изпраща президентът и по какъв начин се легитимира. И продължава да приказва неща, които изумително съответстват с това, което съветската агитация популяризира. Връщаме се малко обратно за пропагандната дъвка за неутралитета, което беше ловко употребена от тези, които пропагандираха.
Да, имаше мнения, че надали не е съветниците на президента са преписвали от най-хубавите пропагандни материали от времето на Сталинските репресии.
Общо взето позициите съответстват, и то от ден на ден и все по-ясно съответстват. Парадоксалното е, че с продължаването на тази безумна война някак си говоренето се втвърдява, ожесточава и по този начин.
Г-н Христов, по какъв начин резонира в българското общество държанието на президента и това на ръководещите партии?
Така или другояче обществото ни чисто информационно е задоволително разграничено. Определени групи имат проруски настроения, други са много по-западно насочени. Така че разделянето е задоволително мощно и говоренето, по-силното и по-убедителното говорене на която и да е от тези две групи резонира сносно. Нещо повече, колкото по-радикални сега виждаме, колкото по-радикални стават посланията, толкоз по-лесно се възприемат. И повода за това е разделянето в обществото, което съществува дори още от преди войната, може би известно време преди пандемията, когато се оформиха групи от хора, които имат вяра в едно или не имат вяра в друго, и те бяха по този начин много позасилени като отзиви и като изказвания когато се случи пандемията и по-късно, когато пристигнаха имунизациите. И там към този момент на база това разделяне започнаха и други процеси да текат. Но по този начин или другояче позицията във връзка с войната в Украйна доста ясно се вижда, че има две много крайни отзиви, доста ясно се вижда, че тези две групи от хора съвсем не приказват между тях и не се изслушат едни други, те имат вяра единствено на себе си и на своите себеподобни. И непосредствено към въпроса: Всяко говорене на едната или на другата група носи някакви изгоди за говорещия.
Ако ми позволите да обърна внимание на изявлението на Румен Радев, с което той откри пилона в Рожен, в този момент ще го изтъквам: " Има думи с тежка история. Те водят от до разрушителни стихии в тоталитарните режими. Една от тях е думата " безродие “. Ето за какво си спомняме за нея. Днес ние споделяме не на нихилизма и безродието, които катастрофираха в своето непочтеност с опитите да охулят и пречупят тази самодейност ". Думата " безродие “ беше коментирана по този начин от доста хора, срещна редица разбори. Вие по какъв начин гледате на тези подбрани думи?
Разбира се, самата дума провокира доста реакции, само че тя нямаше да провокира такива, в случай че не беше сложена в подтекст. А подтекстът е цялото това нещо, което президентът сподели, мястото, където се намира, и неговата по този начин или другояче позиция, която той по този начин или другояче пази. Така че поставяйки тази дума в целия този котел от смисли, тя си придобива някакъв подобен към този момент по-националистически темперамент, по-националистическо багра – нещо, което е в доста директна връзка с това, което президентът твърди през последните години, и методът, по който търси да се показа в общественото пространство.
Споменахте, че може би президентът се готви да влезе в политиката, само че това съгласно вас ще се случи ли до локалните избори или те не са подобаващ миг да да изградиш едно политическо лице?
Доколкото могат да се разчитат информационните сигнали, това няма причина да стане скоро. Най-вероятно, в случай че такива планове съществуват, то ще се случи след приключване на президентския му мандат. Но това бъдат разчетени информационните сигнали, това си е парекселанс - заемане или някаква политическа позиция. Пак споделям, риториката, която употребява, събитията, в които се включва, метода, по който приказва, до момента в който стигнем и до самата дума " безродие “, която напълно основателно възпали задоволително доста хора. Истината е, че той имаше една такава проекция, тази процедура се назовава Стефан Янев. Той не съумя да се развие като мощна политическа фигура, може би главната причина за което беше, че харизмата и уменията да увлича доста хора клоняха към нула, това е просто Стефан Янев. И освен това състояние беше обикновено неговия политически живот, той не че е завършил де, само че неговия политически живот да е по този начин да го кажем относително временен. Но нищо не пречи и няма да е необикновено в случай че бъдеще, отново споделям може би след края на неговия мандат, забележим някаква форма на гражданско придвижване или даже политическа мощ, зад която този човек да застане.
Голямото разделяне, което се оформи може би през лятото на 2020 година, още веднъж се връщам към тези събития, митингите тогава против Борисов и Гешев на демократичната градска общественост, която може би е сърцето на " Продължаваме промяната “, " Демократична България “, ще продължи ли съгласно вас да се уголемява и надълбоко да се откроява?
Разделението по всичко проличава няма да завърши скоро, само че пък огромната разлика с 2020 година е, че по този начин както го назоваваме градските хора тогава мразеха Борисов и се помиряваха с Радев. Сега безусловно същите хора ненавиждат Радев, само че се помиряват с Борисов поради сглобката или обединението, или както я наричате, по-скоро е сглобка в сравнение с коалиция. Само че тъй като това носи някакъв дисонанс вътрешен, те споделят: " Да, но Радев ни излъга “, и поглеждайки обратно, във връзка с Русия, във връзка с идеологията, постоянно е бил на тази страна, просто тогава прекомерно доста тези хора мразеха Борисов и някак си се помириха с наличието на президентската фигура. И някак си това разпали някакво положително отношение към него, когато излезе и размаха пестник и сподели: " Мутри вън “. Защото тогава това беше болката на тези хора, към които може би и ние по някакъв метод всички принадлежим. Сега обаче е тъкмо противоположното – повода да се извърнат толкоз бързо нещата и да се изострят тези несъгласия е войната в Украйна, която сложи геополитическото преди тези вътрешни национални битки, това срещу този и оня, и по този начин. Някак си позицията на България в геополитически проект стана много по-важна и много по-силна, и много по-влиятелна във връзка с взимането на решения вътре в България в сравнение с беше преди. И тогава и заради тази причина имаше тези несъгласия.
Г-н Христов, какъв сигнал съгласно вас даваме в интернационален проект с държанието, което насочва президентът, държанието на ръководещите? Как ни схваща светът?
За да отговоря на този въпрос може би би трябвало да създадем по този начин по-подробен разбор на публичността в съответните страни, да забележим и какво е преподаващото мнение, което аз към този миг не съм квалифициран. Но очевидно защото ние принадлежим към Европейски съюз, към НАТО и така нататък, има много строги политики, много прецизни политики, които сме задължени да съблюдаваме, и сякаш не съблюдаваме задоволително добре. Най-вероятно схващат сътрудниците ни, че имаме все още държавно управление, което е изрично проевропейско, дори допускам несъмнено, че с помощта на тази проевропейска, по този начин да кажем главната заварка на хората в това държавно управление, политическите сили в това държавни управления, и един проруски надъхан президент. Надяваме се методът, по който се възприема това нещо, да е задоволително добър. Но в действителност да създадем преценка е значимо да забележим какво има в общественото пространството на съответните страни.
Как съгласно вас политическите хрумвания и разделянето на желания за това на чия страна е България раздели дотам поддръжката за Украйна в политическата, военнотехническата, финансовата, филантропичната сфера? Къде се крие главният проблем и какво се цели? Ако казахте, че президентът желае България на три морета, то другите какво желаят?
До някаква степен решенията се въздействат и от настройките на хората. За положително или за неприятно политиците сега задоволително мощно се вслушват в това какви са желанията, вижданията на хората, което е противоположното на правене на политика, и е много по-близо до популизма. Причината в действителност е напълно прагматична, естествено те са няколко аргументи: Едно, разделянето в обществото, и две, прецизността на политическия набор. И защото няма едно преобладаващо мнение или една преобладаваща политическа мощ, а има доста дребни, които мъчно се събират да работят дружно, по тази причина тези политически сили с цел да могат да си натрупат имиджов и електорален капитал до идващите избори, те се стремят по някакъв метод да, абе най-грубо казано да угаждат на гласоподавателите си. По най-брутален метод това го прави Българска социалистическа партия сега.
Защо?
Ами тъй като реториката им е такава. От една страна сякаш лява партия, те в действителност заемат много мощни консервативни позиции, които се застъпват с най-често от по-традиционалистки насочените хора, какъвто пък е електората на Българска социалистическа партия. Затова лява партия да застане също Истанбулската спогодба, които течения, които настройки се поддържат в Европа и в света главно от левите политически сили и придвижвания, това е някакъв парадокс. Уж лява партия, която и във връзка с икономическата политика заема някакви такива позиции. Така че това е особеността и значително хората, жителите, гласоподавателите, те по този начин или другояче имат опцията да показват позициите си, пък политическите сили се преценяват с това от ден на ден и повече, тъй като не се знае по кое време ще дойдат нови избори и какво ще се случи на тях, и по какъв начин ще се разпредели силите. Тук не приказвам за локалните избори, тук приказвам за възможни последващи парламентарни избори. По всичко проличава все още, разшифровайки посланията, които насочат и държавното управление, и министрите, е, че това положение добива някакво равновесие сега и може да се окаже учудващо устойчиво.
Учудващо устойчиво за локалния двор или за нови парламентарни избори?
А даже за по-късно. Да, да, до локалния избор мисля, че нямаме подозрение, че тази заварка или сглобка ще издържи. Но колкото повече вървим напред, толкоз повече излиза наяве, че фактът на и обществени изложение на несъгласията вътре в тази, айде не коалиция, ами сглобка някакви си я прави по-здрава. Защо я прави по-здрава? Защото хората, гласоподавателите, и едните, и другите, гласоподавателите и на ГЕРБ-СДС, и на " Продължавам смяната “- " Демократична България “, това ги удовлетворява. Те споделят: " Знаем, че обстановката е такава. Те не са отстъпили от нашите позиции, тъй като въпреки и в едно държавно управление не престават да прехвърчат искри сред тях, т.е. те са почтени по отношение на нас, само че знам, че обстановката е такава, и че това е най-хубавият метод “, което пази стабилността. Така че парадоксално все пак може да се окаже извънредно здрава, не знаем какво може да стане, да.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ