Дукер
В тропическите гори на Африка живее страхливо животно, което на езика на локалните африкански племена се назовава гмурец. Това е добре открито определение за животното, тъй като при най-малка заплаха то се гмурка в близката растителност. Това животно е дукерът.
Дукерът е член на добре разпознаваемо подсемейство, което запълва същата ниша, каквато заемат агутите на Американския континент, т.е. това са дребни по мярка животни.
Цялата им еволюционна история е лимитирана до африканския континент. Те са забавно звено, с което могат да се вършат паралели в развиването на типовете в разнообразни климатични зони и типове терени.
Местообитания на дукера
Дукерите, с латинско наименование Cephalophinae, са подсемейство дребни бозайници от фамилията на Кухорогите. Най-близък родственик на дукера е антилопата.
Фосилната история на дукера е нищожна и стартира преди към 6 милиона години, въпреки че някои експерти допускат, че може да са съществували и преди 12 милиона години.
Всички съществуващи 18 типа от това животно са групирани в 3 рода и живеят единствено в Африка, на юг от Сахара.
Делят се на две съществени групи - горски и храстови дукери. Всички горски населяват тропическите гори на субсахарна Африка, до момента в който единствения храстови дукер заема саваната.
Дукерите са доста срамежливи и неуловими животни. Силно привързани са към зелената завивка на природата. Тези, които са склонни да живеят на по-открити места, бързо изчезват в гъсталака, където намират същинската си отбрана.
Описани са за първи път от английския зоолог Джон Едуард Грей през 1871 година.
Научното наименование идва от латинските думи за глава и гребен, а известното им име е от езика на локалните африкански племена.
Как наподобява дукерът?
Дукерите имат плътно тяло, относително къси крайници и здрава задница на тялото. Те разчитат на бързи скорости на къси дистанции през гъстата растителност, с цел да избягат от хищници.
Всички 18 типа имат идентичен проект на тялото, само че размерите са в необятни граници, от 5 до 80 кг варира тежестта на обособените типове.
Екстремни вариации има и при цветовете и маркировките. Съществуват дукери, които биват: червен, наследник, черен, сив, с бял стомах, с жълт тил.
Наблюдава се най-малък сексуален диморфизъм, като женските са по-едри от мъжките.
При множеството типове мъжките, както и женските отглеждат рога. Те са едни от най-малките при всички бовиди. Малкият размер, ниският ъгъл разполагаем и позицията им в задната част на черепа понижават шанса тези животни да бъдат хванати в джунглата. Кичур коса постоянно прикрива роговите израстъци, които наподобяват като дребни шипове.
Имат добре развити преорбитални жлези, които наподобяват като процепи под очите. Мъжките маркират територията си със тайни от тези жлези.
Лесно се разпознават от другите антилопи по дъгообразно извития си тил и по-късите предни крайници.
Поведение на дукера
Като изключим времето на възпроизвеждане, когато се постанова животните да се събират, през останалата част от живота си дукерите живеят сами. Това частично може да изясни ограничавания диморфизъм в размера, присъщ за множеството типове от този бозайник, като се изключи елементарния дукер, при който женските са явно по-едри.
Разликите в обособените типове им разрешават да съществуват по едно и също време посредством ограничение на припокриването на нишите им.
Поради размера и непокътнатия темперамент и държание, главният предпазен механизъм освен това животно е да се крие от хищниците. Те са известни с изключителната си срамежливост, заледяване на място при всеки симптом за опасност и гмурване в най-близкия шубрак.
Все отново те са по-агресивни при отделяне и опазване на територията си. Отбелязват я със тайни и се бият с други дукери за нея.
Мъжките маркират територия и посредством дефекация.
Дукерите, които се движат сами, поддържат връзка с други себеподобни 1 или 2 пъти годишно, само за чифтосване. Въпреки че понякога тези животни се събират в групи, с цел да събират паднали плодове, те въпреки всичко са самотници или живеят по двойки, с цел да избегнат конкуренцията, която се получава в огромна група.
Те са станали мощно селективни поради метода си на живот и се хранят единствено с избрани елементи на растенията. Заради селективността на хранене, храната е все по-разпръсната и оттова групата на животните е толкоз по-малка.
Те са дневни, нощни или и двете според от храната.Еволюцията е трансформирала множеството типове в дневни. По-дребните са по-активни през деня, а по-едрите през нощта.
Хранене на дукера
В храната на дукера влизат листа, издънки, семена, пъпки, плодове и кора и заради това дукерът постоянно следва птиците или маймуните, с цел да събират плодовете, които те изпускат.
Животните разнообразяват диетата си и с месо. Консумират инсекти, мърша (подобно на чакали, лешояди и хиени) понякога, а от време на време улавят и гризачи или дребни птици.
Тъй като храната е решаващият фактор, това дефинира и разпределението на дукерите. Когато се хранят с необятен набор от растения, те избират най-хранителната част. Това изисква да са добре осведомени с разпространяването на разнообразни растения в избраната територия, която обхождат.
Дребните типове дукери ядат главно семена, по-големите избират по-едри плодове.
Получавайки по-голямата част от водата от храната, която употребяват, дукерите не разчитат на питейна вода, по тази причина може да бъдат срещнати и в сухи региони.
Храненето по друго време разрешава една и съща територия да се споделя с питателните запаси в нея, без да основава конкуренция сред разнообразни по величина типове дукери. Освен това по-едрите типове са развили по-здрава храносмилателна система, с цел да употребяват храни с по-ниско качество и по-големи плодове и семена. По-нежната храна е за по-дребните типове.
Размножаване на дукера
Системата на чифтосване при дукерите зависи от местообитанията и варира от моногамни двойки до мъжки с повече от 1 женска. Малките се раждат когато и да е през годината, евентуалният пик е през лятото.
Бременността на женската трае към 6 месеца. Ражда по 1 малко, по-рядко близнаци. Преди раждането женската се крие в гъста растителност. Независимо че са скрити от майката дребните са изцяло развити при раждането и могат да стартират да тичат още след 24 часа от момента на раждане.
Зрелостта при женската настава на 7 месеца, чифтосва се на 8-9 месеца и на 1 година ражда за първи път.
Някои обстоятелства за проблемите при запазване на дукера
Дукерът е едно от най-ловуваните животни в Африка - за месо, кожи и рога и това води до доста понижаване на популацията на животното.
По-големите типове дукери се считат за застрашени и са вписани в Червената книга на застрашените животни.
Най-голямото предизвикателство пред опазването на дукерите е неналичието на задоволително знания за тези животни, съчетано с неповторимата динамичност на тяхната популация.
От дукерите зависят някои типове растения, с които те се хранят. При липса на разпространяване на семена растенията ще изгубят главния си способ на възпроизводство, а други живи организми ще изгубят главния си източник на храна.
Тези животни са застрашени и от свръх напредък на други взаимодействащи типове, което води до нарушение на взаимното битие.
Урбанизацията е изключително тежък проблем пред това свръх сензитивно към средата си животно, за което гъстата растителност е съществена витална среда и изискване за битие.
