Коста Филипов: Защо Кирил Петков не заведе македонския премиер на паметника на Самуил?
" В Скопие не заведоха българския министър председател Кирил Петков да постави цветя на паметника на Гоце Делчев, което си е гаф. Днес пък Кирил Петков не заведе македонския министър председател Димитър Ковачевски на паметника на Самуил! Колкото и да не желаят днешните ръководещи да не се занимават с историята, тя ще извира от всяка пора на нашите връзки със Скопие ".
Това споделя известният публицист Коста Филипов пред Епицентър.бг
- Днес чухме много общи приказки след взаимното съвещание на държавните управления на РСМ и България, само че не стана ясно в диалозите наранени ли са дискриминирането и нарушаването на правата на българите в РСМ. Вие какво разбрахте, господин Филипов?
- Мисля, че подобен въпрос беше заложен от българска журналистка и министър председателят на Северна Македония Димитър Ковачевски се опита да изясни, само че доколкото аз разбрах, той очерта разликата сред законодателството по правата на индивида в РСМакедония и България, като сподели, че там самостоятелните права се пазят по групов метод. Така е записано в преамбюла на тяхната конституция, където попадат други нации и където ние бихме желали да бъдат записани българите. Но доколкото съумях да схвана от Ковачевски, той вижда решаването на този въпрос като един дългогодишен развой, даже може би след приемането на РСМ в Европейски Съюз. Доколкото си припомням, такава беше концепцията на някогашния министър председател Зоран Заев, който е патронът на Ковачевски.
- Това обаче е едно от изискванията на България, с цел да отвори вратите на Европейски Съюз за северна Македония! Тогава?
- Да, въпросът остава. Оставам с усещането, че този въпрос не е бил обиден и на взаимното съвещание на двете държавни управления, и на диалозите на четири очи сред министър председателите. Има опрощение, че този проблем е в обсега на тези „ 4 плюс 1 “ въпроси, които има да взема решение България с РСМакедония и които, както беше очебийно, са в активността на министерствата на външните работи на двете страни. Но по този начин или другояче, въпросът остава. Имам усещането, че освен той, само че и други въпроси с политически темперамент, които до момента спъваха развиването на връзките и са част от българските искания към РСМакедония, не бяха упоменати. Може пък не е бил подобен и характерът на днешната среща. Акцентът беше подложен върху други сфери – инфраструктури, стопанска система, взаимна съгласуваност, развиване на културата и образованието, европейската вероятност. Тези тематики са значими, само че българската общност очакваше други проблеми да бъдат изведени на напред във времето в двустранните ни връзки и да бъдат сложени на масата, да бъде разговаряно по тях, да се вземат решения.
- Защо държавното управление се опасява да задава тези въпроси?
- Не знам, може би заради незадоволителна готовност по тематиката, незадоволително познаване на проблематиката, което е изцяло допустимо. От друга страна, споделям го като догадка, може би има систематизиране на функциите сред премиера Кирил Петков и президента Румен Радев. Той слага този въпрос за правата на българите и тяхното регистриране в конституцията на РСМ като предпочитана тематика. Надявам се, както беше обявено, скоро да забележим президента на РСМакедония Стево Пендаровски в София и в диалог с Румен Радев да вземат решение тези въпроси. Защото Стево Пендаровски е индивидът, който има позиция, на която държи, тъкмо по тази тема.
Преди седмица, единствено час, откакто министър председателят Кирил Петков беше отпътувал от Скопие, в телевизионно изявление, което аз гледах три пъти, с цел да се уверя, че тъкмо това слушам, Стево Пендаровски сподели, че настояването на София българите да бъдат записани в тяхната конституция, е интервенция във вътрешните работи на тяхната страна. Тази позиция усложнява възможните бъдещи диалози по тази тема. А знам по какъв начин държи на това президентът Румен Радев.
- Това значи, че северомакедонската страна пази своите ползи. Въпросът е по какъв начин ние пазиме нашите. Не чухме да вземем за пример от нашия посетител, премиера на Северна Македония, заричане за смяна в надписите на военните монументи, където сме наречени „ фашисти “?
- Моето усещане, отново го споделям, беше, че акцентът през днешния ден беше подложен върху напълно друга тема - за изваждане от дъното на това просветно, просветително, инфраструктурно, културно и всякакво друго съдействие. Основните политически въпроси май са оставени за по-нататък.
- Но пък бе казано, че няма да има кадрови промени в състава на историческата комисия, както искаше македонският външе министър Буяр Османи. Поне това сме " отвоювали "!
- Въпросът за историческата комисия бе решен без лични промени в състава ѝ от българска страна. Тези щекотливи въпроси са част от целия проблем за българското историческо и културно завещание на територията на днешната Република Северна Македония – неговото разкриване, опазване и фалшификацията на историята. Вероятно сме имали повече упования, само че когато едни такива проблеми са натрупвани доста години, макар ентусиазма, който показват двамата министър председатели, макар еуфоричното гледане на нещата, ми се коства, че ще изисква доста време и доста старания от двете страни. А що се отнася до отбраната на ползите, да, Северна Македония си ги пази. Колкото пъти са питали Димитър Ковачевски - и преди да стане министър председател и по-късно, за алените линии, до които може да се стигне в диалозите с България, той постоянно е отговарял – нашите червени линии са македонската еднаквост, македонския език, македонската история. Всичките тези неща, които са записани в една резолюция на техния парламент.
- Тогава за какво трябваше да пристигна цялото северномакедонско държавно управление в България, да се подпишат три меморандума, каквито са подписвани и през 2017 година, когато също са заседавали двете държавни управления. Какво е новото?
- Днес дори погледнах календара си да видя коя година сме и кой месец. Защото днешната обстановка доста ми замязя на онази в края на ноември 2017 година Тогава – четири месеца след подписването на контракта за добросъседство, в Струмица, родния град на премиера Заев, се състоя нещо сходно – взаимно съвещание на двете държавни управления. И това беше израз на едно огромно гостолюбие от името на Зоран Заев, тъй като въпреки всичко – в родния му град, при неговите хора, на които беше кмет дълги години. И тогава се хвърляха обещания, посочваха се едни дати, когато ще тръгнат двата влака от София към Скопие и назад.
И тогава автомагистрала „ построихме “, обещахме неимоверно високата цена на роуминга за диалозите сред двете страни да бъде редуциран до една прилична цена. Днес чета – да се положат оптимални старания колкото се може по-скоро да се реши въпросът с цената на роуминга. Това е срамотия! Между две цивилизовани страни! Хайде, ние нашата кошница сме я оплели – ние сме в Европейски Съюз, само че тези, които са претенденти и които се опъват на всяко нещо, което им се предложи, е необичайно.
Но, с цел да преодолеем личните си терзания, да тръгнем от това, че в последните две – три години връзките ни бяха стигнали на дъното и с всичките запаси, да се зарадваме, че министър председателите на двете страни са назовават „ моя другар и сътрудник “, приказват си на дребните имена - „ Димитър “, „ Кирил “, че се основава някаква нова атмосфера. Но да си запазим в това време и запасите.
- Ние не можем да не си запазим запасите, когато тук, дружно с цялото държавно управление на РСМ беше и министърът на образованието. И не чухме от госта нищо за смяна в учебниците, където ни назовават „ татари “ и „ фашисти “.
- Така е, само че това е по отношение на работата на историческата и просветителна комисия. Нали нейното основаване беше записано с контракта от 2017 година И там ясно бяха сложени две задания – да се види по какъв начин да се промени наличието на учебниците по история в двете страни и второто е да се отбележат от общата ни история тези персони и събития, които двете страни биха могли да празнуват дружно. Другите комисии не правеха нищо, единствено историческата правеше своите съвещания. И там имаше една ярка проява от македонската страна да се реализира някакъв съответен резултат. Много бих желал да се разгласяват протоколите от съвещанията на тази комисия до момента, с цел да се види кой в действителност спъва нейната работа. Стигна се до обстановка външният министър на РСМ да си разрешава с изключение на внасяне на нова динамичност, да желае да се вършат кадрови промени. Ако са толкоз мераклии, да си създадат в своята група!
- Защо Буяр Османи сложи въпроса за смяна в историческата комисия, а Кирил Петков съобщи, че такава няма да има? Кой от кое място упражнява напън?
- Натискът е отново от Скопие, тъй като им се коства, че сегашният състав на българската част от комисията е задоволително корав да отхвърля някои хрумвания, които идват от македонска страна. А въпреки това, има напън и от част от българското общество, обвързвана с изповядването на демократични хрумвания, която желае „ по-модерен “ метод в работата на българската част от комисията. Има няколко български историци, които поддържат връзка с македонски историци и даже с част от политическия хайлайф там, вземат участие в взаимни планове и като че ли беше съвсем предрешено някой от тях да влезе в взаимната комисия. За мен е значимо тя да бъде оставена на мира да работи и в случай че може политиците да не им се бъркат в работата, техните политически решения да не зависят от резултатите на този диалог, който се води в комисията. Защото там материята е комплицирана, ползите са преплетени и би трябвало доста успокоение, доста здрави нерви и доста увереност в правотата на историческите обстоятелства и доказателства.
- Каква е оценката ви за държанието на нашия кабинет – и предходната седмица в Скопие, и в този момент в София?
- Имам доста бележки, само че не желая да бъда тесногръд. Те още са при започване на своята работа. Но като положителна рецензия, бих желал да насочва към премиера и неговите най-близки сътрудници или министри, които явно са движещият фактор в държавното управление, да седнат, да попрочетат малко, в случай че не им се чете – да се видят с някои български историци, да поприказват, да получат една малко по-друга картина. Не че Бойко Борисов, когато потегли да оправя връзките със Зоран Заев беше доста квалифициран, само че най-малко се опитваше да навлезе в тази материя. Така и не съумя.
Не желая да се повтаря този образец с този млад и въодушевен наш министър председател и неговите близки сътрудници. Вярно, имат високо обучение от влиятелни университети, само че те са български министър председатели и да се държат като български министър председатели. Като си български министър председател, хвани се като български министър председател, знай си свойто минало и история и на основата на тях гради добросъседство с най-близкия си народ и да не повтаряш грешките на предходните ръководещи.
В Скопие не го заведоха да постави цветя на паметника на Гоце Делчев, което си е гаф. Както в този момент Кирил Петков заведе Димитър Ковачевски на паметника на Незнайния войник, пък паметникът на Самуил беше на 20 метра от него! Там не го заведе. Защото колкото и да не желаят днешните ръководещи да не се занимават с историята, тя ще извира от всяка пора на нашите връзки със Скопие. Там има огромна недоверчивост към нас. Защо щяла да открива кореспондентски пункт Българска телеграфна агенция в Скопие на 4 февруари, когато е роден Гоце Делчев? Трябва да се разбере, че тези хора са захласнати от подозрителност, от недоверчивост във връзка с всичко, което България желае да прави. В най-добронамерените действия на България към тях за тези 30 години самостоятелност те или виждат някаква опасност, някакво лукавство от страна на България или считат, че това е опит на България да изкупи виновността си за всичко, което е направила или не е направила към тях.
Коста Филипов е публицист, дълготраен сътрудник на БНР, Българска национална телевизия и БТА
Това споделя известният публицист Коста Филипов пред Епицентър.бг
- Днес чухме много общи приказки след взаимното съвещание на държавните управления на РСМ и България, само че не стана ясно в диалозите наранени ли са дискриминирането и нарушаването на правата на българите в РСМ. Вие какво разбрахте, господин Филипов?
- Мисля, че подобен въпрос беше заложен от българска журналистка и министър председателят на Северна Македония Димитър Ковачевски се опита да изясни, само че доколкото аз разбрах, той очерта разликата сред законодателството по правата на индивида в РСМакедония и България, като сподели, че там самостоятелните права се пазят по групов метод. Така е записано в преамбюла на тяхната конституция, където попадат други нации и където ние бихме желали да бъдат записани българите. Но доколкото съумях да схвана от Ковачевски, той вижда решаването на този въпрос като един дългогодишен развой, даже може би след приемането на РСМ в Европейски Съюз. Доколкото си припомням, такава беше концепцията на някогашния министър председател Зоран Заев, който е патронът на Ковачевски.
- Това обаче е едно от изискванията на България, с цел да отвори вратите на Европейски Съюз за северна Македония! Тогава?
- Да, въпросът остава. Оставам с усещането, че този въпрос не е бил обиден и на взаимното съвещание на двете държавни управления, и на диалозите на четири очи сред министър председателите. Има опрощение, че този проблем е в обсега на тези „ 4 плюс 1 “ въпроси, които има да взема решение България с РСМакедония и които, както беше очебийно, са в активността на министерствата на външните работи на двете страни. Но по този начин или другояче, въпросът остава. Имам усещането, че освен той, само че и други въпроси с политически темперамент, които до момента спъваха развиването на връзките и са част от българските искания към РСМакедония, не бяха упоменати. Може пък не е бил подобен и характерът на днешната среща. Акцентът беше подложен върху други сфери – инфраструктури, стопанска система, взаимна съгласуваност, развиване на културата и образованието, европейската вероятност. Тези тематики са значими, само че българската общност очакваше други проблеми да бъдат изведени на напред във времето в двустранните ни връзки и да бъдат сложени на масата, да бъде разговаряно по тях, да се вземат решения.
- Защо държавното управление се опасява да задава тези въпроси?
- Не знам, може би заради незадоволителна готовност по тематиката, незадоволително познаване на проблематиката, което е изцяло допустимо. От друга страна, споделям го като догадка, може би има систематизиране на функциите сред премиера Кирил Петков и президента Румен Радев. Той слага този въпрос за правата на българите и тяхното регистриране в конституцията на РСМ като предпочитана тематика. Надявам се, както беше обявено, скоро да забележим президента на РСМакедония Стево Пендаровски в София и в диалог с Румен Радев да вземат решение тези въпроси. Защото Стево Пендаровски е индивидът, който има позиция, на която държи, тъкмо по тази тема.
Преди седмица, единствено час, откакто министър председателят Кирил Петков беше отпътувал от Скопие, в телевизионно изявление, което аз гледах три пъти, с цел да се уверя, че тъкмо това слушам, Стево Пендаровски сподели, че настояването на София българите да бъдат записани в тяхната конституция, е интервенция във вътрешните работи на тяхната страна. Тази позиция усложнява възможните бъдещи диалози по тази тема. А знам по какъв начин държи на това президентът Румен Радев.
- Това значи, че северомакедонската страна пази своите ползи. Въпросът е по какъв начин ние пазиме нашите. Не чухме да вземем за пример от нашия посетител, премиера на Северна Македония, заричане за смяна в надписите на военните монументи, където сме наречени „ фашисти “?
- Моето усещане, отново го споделям, беше, че акцентът през днешния ден беше подложен върху напълно друга тема - за изваждане от дъното на това просветно, просветително, инфраструктурно, културно и всякакво друго съдействие. Основните политически въпроси май са оставени за по-нататък.
- Но пък бе казано, че няма да има кадрови промени в състава на историческата комисия, както искаше македонският външе министър Буяр Османи. Поне това сме " отвоювали "!
- Въпросът за историческата комисия бе решен без лични промени в състава ѝ от българска страна. Тези щекотливи въпроси са част от целия проблем за българското историческо и културно завещание на територията на днешната Република Северна Македония – неговото разкриване, опазване и фалшификацията на историята. Вероятно сме имали повече упования, само че когато едни такива проблеми са натрупвани доста години, макар ентусиазма, който показват двамата министър председатели, макар еуфоричното гледане на нещата, ми се коства, че ще изисква доста време и доста старания от двете страни. А що се отнася до отбраната на ползите, да, Северна Македония си ги пази. Колкото пъти са питали Димитър Ковачевски - и преди да стане министър председател и по-късно, за алените линии, до които може да се стигне в диалозите с България, той постоянно е отговарял – нашите червени линии са македонската еднаквост, македонския език, македонската история. Всичките тези неща, които са записани в една резолюция на техния парламент.
- Тогава за какво трябваше да пристигна цялото северномакедонско държавно управление в България, да се подпишат три меморандума, каквито са подписвани и през 2017 година, когато също са заседавали двете държавни управления. Какво е новото?
- Днес дори погледнах календара си да видя коя година сме и кой месец. Защото днешната обстановка доста ми замязя на онази в края на ноември 2017 година Тогава – четири месеца след подписването на контракта за добросъседство, в Струмица, родния град на премиера Заев, се състоя нещо сходно – взаимно съвещание на двете държавни управления. И това беше израз на едно огромно гостолюбие от името на Зоран Заев, тъй като въпреки всичко – в родния му град, при неговите хора, на които беше кмет дълги години. И тогава се хвърляха обещания, посочваха се едни дати, когато ще тръгнат двата влака от София към Скопие и назад.
И тогава автомагистрала „ построихме “, обещахме неимоверно високата цена на роуминга за диалозите сред двете страни да бъде редуциран до една прилична цена. Днес чета – да се положат оптимални старания колкото се може по-скоро да се реши въпросът с цената на роуминга. Това е срамотия! Между две цивилизовани страни! Хайде, ние нашата кошница сме я оплели – ние сме в Европейски Съюз, само че тези, които са претенденти и които се опъват на всяко нещо, което им се предложи, е необичайно.
Но, с цел да преодолеем личните си терзания, да тръгнем от това, че в последните две – три години връзките ни бяха стигнали на дъното и с всичките запаси, да се зарадваме, че министър председателите на двете страни са назовават „ моя другар и сътрудник “, приказват си на дребните имена - „ Димитър “, „ Кирил “, че се основава някаква нова атмосфера. Но да си запазим в това време и запасите.
- Ние не можем да не си запазим запасите, когато тук, дружно с цялото държавно управление на РСМ беше и министърът на образованието. И не чухме от госта нищо за смяна в учебниците, където ни назовават „ татари “ и „ фашисти “.
- Така е, само че това е по отношение на работата на историческата и просветителна комисия. Нали нейното основаване беше записано с контракта от 2017 година И там ясно бяха сложени две задания – да се види по какъв начин да се промени наличието на учебниците по история в двете страни и второто е да се отбележат от общата ни история тези персони и събития, които двете страни биха могли да празнуват дружно. Другите комисии не правеха нищо, единствено историческата правеше своите съвещания. И там имаше една ярка проява от македонската страна да се реализира някакъв съответен резултат. Много бих желал да се разгласяват протоколите от съвещанията на тази комисия до момента, с цел да се види кой в действителност спъва нейната работа. Стигна се до обстановка външният министър на РСМ да си разрешава с изключение на внасяне на нова динамичност, да желае да се вършат кадрови промени. Ако са толкоз мераклии, да си създадат в своята група!
- Защо Буяр Османи сложи въпроса за смяна в историческата комисия, а Кирил Петков съобщи, че такава няма да има? Кой от кое място упражнява напън?
- Натискът е отново от Скопие, тъй като им се коства, че сегашният състав на българската част от комисията е задоволително корав да отхвърля някои хрумвания, които идват от македонска страна. А въпреки това, има напън и от част от българското общество, обвързвана с изповядването на демократични хрумвания, която желае „ по-модерен “ метод в работата на българската част от комисията. Има няколко български историци, които поддържат връзка с македонски историци и даже с част от политическия хайлайф там, вземат участие в взаимни планове и като че ли беше съвсем предрешено някой от тях да влезе в взаимната комисия. За мен е значимо тя да бъде оставена на мира да работи и в случай че може политиците да не им се бъркат в работата, техните политически решения да не зависят от резултатите на този диалог, който се води в комисията. Защото там материята е комплицирана, ползите са преплетени и би трябвало доста успокоение, доста здрави нерви и доста увереност в правотата на историческите обстоятелства и доказателства.
- Каква е оценката ви за държанието на нашия кабинет – и предходната седмица в Скопие, и в този момент в София?
- Имам доста бележки, само че не желая да бъда тесногръд. Те още са при започване на своята работа. Но като положителна рецензия, бих желал да насочва към премиера и неговите най-близки сътрудници или министри, които явно са движещият фактор в държавното управление, да седнат, да попрочетат малко, в случай че не им се чете – да се видят с някои български историци, да поприказват, да получат една малко по-друга картина. Не че Бойко Борисов, когато потегли да оправя връзките със Зоран Заев беше доста квалифициран, само че най-малко се опитваше да навлезе в тази материя. Така и не съумя.
Не желая да се повтаря този образец с този млад и въодушевен наш министър председател и неговите близки сътрудници. Вярно, имат високо обучение от влиятелни университети, само че те са български министър председатели и да се държат като български министър председатели. Като си български министър председател, хвани се като български министър председател, знай си свойто минало и история и на основата на тях гради добросъседство с най-близкия си народ и да не повтаряш грешките на предходните ръководещи.
В Скопие не го заведоха да постави цветя на паметника на Гоце Делчев, което си е гаф. Както в този момент Кирил Петков заведе Димитър Ковачевски на паметника на Незнайния войник, пък паметникът на Самуил беше на 20 метра от него! Там не го заведе. Защото колкото и да не желаят днешните ръководещи да не се занимават с историята, тя ще извира от всяка пора на нашите връзки със Скопие. Там има огромна недоверчивост към нас. Защо щяла да открива кореспондентски пункт Българска телеграфна агенция в Скопие на 4 февруари, когато е роден Гоце Делчев? Трябва да се разбере, че тези хора са захласнати от подозрителност, от недоверчивост във връзка с всичко, което България желае да прави. В най-добронамерените действия на България към тях за тези 30 години самостоятелност те или виждат някаква опасност, някакво лукавство от страна на България или считат, че това е опит на България да изкупи виновността си за всичко, което е направила или не е направила към тях.
Коста Филипов е публицист, дълготраен сътрудник на БНР, Българска национална телевизия и БТА
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ