Ели Секуловска: Македония повторно в капана на антибългарската лудост
В Северна Македония се организираха вторият тур на седмите президентски избори и единадесетите парламентарни избори от оповестяването на независимостта на Северна Македония.
Определени, с непонятен звук в страната с най-нисък стопански напредък в Европа, за исторически и доста значими, изборите не донесоха нищо ново с изключение на предвидимата победа на претендента за президент проф. Гордана Силяновска-Давкова, както и триумф на партията, която я поддържа, ВМРО-ДПМНЕ, написа в коментар за БГНЕС Ели Секуловска, деятел за правата на индивида в Македония.
Победата на Силяновска беше изцяло предстояща от две години. Тогава в едно от излъчвания за политически диспути гостуваше професор Зоран Йовановски. Старият и авторитетен член на Социалдемоклатическия съюз /СДСМ/ от времето на Бранко Цървенковски, в този момент вицепрезидент на Търговската камара на Северна Македония, разгласи, че на идните избори през 2024 година ВМРО-ДПМНЕ ще завоюва всеобщо! Победата на ВМРО-ДПМНЕ беше повече от обезпечена, даже и с гласове на СДСМ.
Предизборната акция е оценена като демократична, само че за някои политолози, задоволително смели да изразят мнението си, тя в действителност беше неизобретателна, скучна и стерилна. На напред във времето господства националистическият разказ за спасяването на Македония от сякаш непознат, само че и вътрешен фактор (конкретно българите), който желал да наруши хармонията и салдото на македонците и откраднал историята им! Мисля, че тази гневна полуда се трансформира в призрачен сън, от който никой не беше пощаден. Тези размисли бяха предизвикани от триото политици-историци-медии през последните няколко години. Те непрестанно намекваха за всеобщо обединяване, взаимност и единодушие на хората против външния и вътрешния български " зложелател ".
Освен това в непрекъснатата антибългарска изразителност, както и в предизборната дискусия, процъфтяваше измама, словосъчетание, политически сомнамбулизъм, илюзии, теории. Фобии, мании, мегаломански прищявки. Тук можете да говорите празни приказки десетилетия наред, изпъстрени с евтини изречения, до момента в който никой даже не се пробва да промени нещо, с изключение на да вдигне пръст за гласоподаване, с цел да резервира статуквото.
Ако погледнем обратно в полемиките на телевизионните диспути през последните години след подписването на Договора с България и " френското предложение ", бързо ще открием, че е имало консенсус сред левите и десните политически теоретици. Зад привидното комплициране стоеше устойчиво разбиране, в светлината на което всички разграничения бяха маловажни, като се изключи апела за обединяване на болшинството против българското малцинство, което не е нищо друго с изключение на най-крещящата демонстрация на власт и принуждение. В този подтекст ще употребявам изречението на Макс Вебер, който споделя, че всеки апел към сдружаване на болшинството против малцинството в една страна е принуждение. Под маската на някаква застрашена еднаквост, с непрекъсната антибългарска реторика, насилието над македонските българи стана законно. Развитието на инструментите за принуждение, институционално и даже физическо (случаят Пендиков) доближи равнище, чийто унищожителен капацитет не може да бъде оневинен от никоя политическа цел.
Във външните връзки, както и във вътрешните връзки, насилието се трансформира в последното леговище, което да резервира непокътната структурата на властта. Тя не е нищо друго с изключение на фасада, сатенена ръкавица, след което следва непрестанен крах, който е повече от неминуем. Разбира се, насилието за поддържане на властта е последния избавителен пояс.
Европа към този момент реагира на изборите в Северна Македония.
Германският вестник " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг " назова спечелилите " съдружници на Орбан ", а партиите Левица и ЗНАМ бяха оценени като ултранационалистически.
Мисля, че пристигна моментът, в който действителността си демонстрира зъбите. Македонците, след дълги години на разсипничество и разточителство, нереално нарастване на заплатите, изцяло безразсъдно раздуване на административния уред, подправяне на историята, претърпяват най-голямата рецесия, която тази земя помни. Политическата неначетеност в действителност е неразбираема, само че е разследване от новия далтонизъм. Обвити в затвореността, изгубени в националистическия разказ и фалшификатите, македонците би трябвало да се опомнят и да продължат напред. Защото това, което не пораства, стартира да гние. Дълга поредност от години македонците живееха в напълно изкуствена система. Отслабването на системата не е по никакъв начин еднопосочно, защото от този момент остава същата класификация на групи и хора, които са заинтригувани да запазят позициите си и тази класификация е продължение на парализата и мистификацията.
Да бъдеш бледа луна, която ще свети с взета назаем светлина, да бъдеш с второстепенна стойност, стандартен, отегчителен, неприятен и недодялан, затворен в квазинационалистическа изразителност или да плаваш по най-чистите води на истината в диалог със света и да бъдеш пълностоен човек?
Не знам, само че мисля, че през вчерашния ден македонците избраха първото, да светят като бледа луна. За страдание.
Определени, с непонятен звук в страната с най-нисък стопански напредък в Европа, за исторически и доста значими, изборите не донесоха нищо ново с изключение на предвидимата победа на претендента за президент проф. Гордана Силяновска-Давкова, както и триумф на партията, която я поддържа, ВМРО-ДПМНЕ, написа в коментар за БГНЕС Ели Секуловска, деятел за правата на индивида в Македония.
Победата на Силяновска беше изцяло предстояща от две години. Тогава в едно от излъчвания за политически диспути гостуваше професор Зоран Йовановски. Старият и авторитетен член на Социалдемоклатическия съюз /СДСМ/ от времето на Бранко Цървенковски, в този момент вицепрезидент на Търговската камара на Северна Македония, разгласи, че на идните избори през 2024 година ВМРО-ДПМНЕ ще завоюва всеобщо! Победата на ВМРО-ДПМНЕ беше повече от обезпечена, даже и с гласове на СДСМ.
Предизборната акция е оценена като демократична, само че за някои политолози, задоволително смели да изразят мнението си, тя в действителност беше неизобретателна, скучна и стерилна. На напред във времето господства националистическият разказ за спасяването на Македония от сякаш непознат, само че и вътрешен фактор (конкретно българите), който желал да наруши хармонията и салдото на македонците и откраднал историята им! Мисля, че тази гневна полуда се трансформира в призрачен сън, от който никой не беше пощаден. Тези размисли бяха предизвикани от триото политици-историци-медии през последните няколко години. Те непрестанно намекваха за всеобщо обединяване, взаимност и единодушие на хората против външния и вътрешния български " зложелател ".
Освен това в непрекъснатата антибългарска изразителност, както и в предизборната дискусия, процъфтяваше измама, словосъчетание, политически сомнамбулизъм, илюзии, теории. Фобии, мании, мегаломански прищявки. Тук можете да говорите празни приказки десетилетия наред, изпъстрени с евтини изречения, до момента в който никой даже не се пробва да промени нещо, с изключение на да вдигне пръст за гласоподаване, с цел да резервира статуквото.
Ако погледнем обратно в полемиките на телевизионните диспути през последните години след подписването на Договора с България и " френското предложение ", бързо ще открием, че е имало консенсус сред левите и десните политически теоретици. Зад привидното комплициране стоеше устойчиво разбиране, в светлината на което всички разграничения бяха маловажни, като се изключи апела за обединяване на болшинството против българското малцинство, което не е нищо друго с изключение на най-крещящата демонстрация на власт и принуждение. В този подтекст ще употребявам изречението на Макс Вебер, който споделя, че всеки апел към сдружаване на болшинството против малцинството в една страна е принуждение. Под маската на някаква застрашена еднаквост, с непрекъсната антибългарска реторика, насилието над македонските българи стана законно. Развитието на инструментите за принуждение, институционално и даже физическо (случаят Пендиков) доближи равнище, чийто унищожителен капацитет не може да бъде оневинен от никоя политическа цел.
Във външните връзки, както и във вътрешните връзки, насилието се трансформира в последното леговище, което да резервира непокътната структурата на властта. Тя не е нищо друго с изключение на фасада, сатенена ръкавица, след което следва непрестанен крах, който е повече от неминуем. Разбира се, насилието за поддържане на властта е последния избавителен пояс.
Европа към този момент реагира на изборите в Северна Македония.
Германският вестник " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг " назова спечелилите " съдружници на Орбан ", а партиите Левица и ЗНАМ бяха оценени като ултранационалистически.
Мисля, че пристигна моментът, в който действителността си демонстрира зъбите. Македонците, след дълги години на разсипничество и разточителство, нереално нарастване на заплатите, изцяло безразсъдно раздуване на административния уред, подправяне на историята, претърпяват най-голямата рецесия, която тази земя помни. Политическата неначетеност в действителност е неразбираема, само че е разследване от новия далтонизъм. Обвити в затвореността, изгубени в националистическия разказ и фалшификатите, македонците би трябвало да се опомнят и да продължат напред. Защото това, което не пораства, стартира да гние. Дълга поредност от години македонците живееха в напълно изкуствена система. Отслабването на системата не е по никакъв начин еднопосочно, защото от този момент остава същата класификация на групи и хора, които са заинтригувани да запазят позициите си и тази класификация е продължение на парализата и мистификацията.
Да бъдеш бледа луна, която ще свети с взета назаем светлина, да бъдеш с второстепенна стойност, стандартен, отегчителен, неприятен и недодялан, затворен в квазинационалистическа изразителност или да плаваш по най-чистите води на истината в диалог със света и да бъдеш пълностоен човек?
Не знам, само че мисля, че през вчерашния ден македонците избраха първото, да светят като бледа луна. За страдание.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ