В САЩ отбелязват Деня на благодарността
В Съединените щати през днешния ден означават Деня на благодарността. По своята същина това е набожен празник, изразяващ благодарността на хората към Бог за плодородната годишна продукция и нещата, които са добити през миналата година с помощта на Неговата благотворителност.
Празникът е измежду най-обичаните и почитани в Съединени американски щати, като с времето от ден на ден се трансформира в всемирски празник. Понякога напълно повърхностно го загатват и като Ден на пуйката.
В Съединени американски щати обичайно се сервира пуйка с заряд по желание към нея, който може да се състои от ориз, картофи, царевица и други добавки, както и друга обичайната храна.
Подобни празници има и в Германия и Япония. В Канада Денят на Благодарността се чества на втория понеделник на месец октомври, а в Съединени американски щати на четвъртият четвъртък на месец ноември, като разликата в датите може да се отдаде на разликата в климата в двете страни и надлежно на интервала за събиране на реколтата и на жътвата. Съответно в други страни празниците във връзка жътвата и събиране на реколтата се случват почти по същото време. Въпреки че Денят на Благодарността е надълбоко затвърден в християнската вяра и обичаи, той се е чествал дълго преди Христа във съвсем всички езически общества.
В юдаизма един от трите основни празника, на които античните евреи са правили поклонничество в Йерусалимския храм е Шавуот. Шавуот е аграрни празник, който се свързва с началото на събирането на реколтата, като в следствие стартира да се отбелязва приемането на Тортата от Бог и неговото удостояване като притежател на признание.
В България се чества Празника на житото и хляба – съживен обред по случай първа беритба за събиране на реколтата от предишното, който се свързва и с " Фестивал на хляба " и приготвянето на всевъзможни тестени произведения.
Традиции за Деня на Благодарността
На разнообразни места хората честват Деня на Благодарността по разнообразни способи.
Всяка година на четвъртия четвъртък на месец ноември американските фамилии се събират с цел да отпразнуват Деня на Благодарността. Много фамилии следват традициите, които се предават още от първия Ден на Благодарността, само че много фамилии са добавили и лични ритуали. Ето и най-популярните обичаи за Деня на Благодарността:
Пътуване по случай Деня на Благодарността
Тъй като Денят на Благодарността е фамилен празник, а в днешно време фамилиите са разпръснати из страната и чужбина се постанова на множеството хора да пътуват, с цел да могат да прекарат празника с най-близките си. Заради огромните дистанции в щатите хората пътуват както с коли, по този начин и с рейсове, влакове и самолети. Денят на Благодарността е един от най-натоварените дни в годината за пътешестване.
Президентското опрощение на пуйките по случай Деня на Благодарността
Ето и една занимателна и ексцентрична традиция по случай Дена на Благодарността. Всяка година на празника президента на Съединените Американски Щати получава за подарък две живи пуйки. На гала в Бялата Къща президента обичайно " помилва " двете пуйки, които отиват да живеят във плантация.
Пиршество по случай Деня на Благодарността
Традиционните ястия са значима част от празненството по случай Деня на Благодарността. Много фамилии употребяват празника, с цел да прекарат времето дружно подготвяйки празничната софра, като всички взимат присъединяване. Традиционните ястия включват: пълнена печена пуйка със сос, сладки картофи, царевичен самун, картофено пюре и специфичен сос от червени боровинки. Традиционен е станал и американския къс, който се сервира за десерт, като свършек на пиршеството. Паят може да бъде тиквен, със сладки картофи, ябълков или орехов. Повечето фамилии предават от потомство на потомство рецептите за празничните пълнена пуйка и къс.
С повишаване известността на вегетарианството и веганството от ден на ден фамилии избират меню без месо и даже без каквито и да е било скотски артикули. За да спазят традицията някои готвят вегетарианска пуйка от тофу, до момента в който други натъртват напълно на плодовете, зеленчуците и ядките.
Счупването на ядеца на Деня на Благодарността
Някои семсйтва включват счупването на ядеца на пуйката към ритуалите за Деня на Благодарността. Ядеца е кост, която се намира в гърдите на пуката и е обвързван с гръдните мускули. След като месото се отдели и костта е съумяла да изсъхне и да стане чуплива, двама души хващат по един завършек на костта, пожелават си нещо и дърпат. На този, който отчупи по-голямата част от ядеца ще му се сбъдне желанието.
Парада случай Деня на Благодарността
По случай Деня на Благодарността веригата магазини Мейси провежда церемониал в Ню Йорк. Парада включва маршируващи банди; надуваеми фигури и големи балони, цялостни с хелий; музикални и театрални осъществявания от Бродуейски мюзикъли. Тези, които не са вНю Йорк за празника, могат да следят парада по малкия екран.
Други фамилии избират вместо парада да гледат по малкия екран футболни игри (американски футбол) или даже самите те да излязат на двора и да поиграят малко.
В помощ на нуждаещите се на Деня на Благодарността
Деня на Благодарността се е трансформирал и в обичаен ден за помощ на нуждаещите се. Много хора отделят част от свободния си ден, с цел да се приобщят към някаква благородна филантропична идея. Някои избират да оказват помощ за приготвянето и сервирането на храна в приюти за бездомни, до момента в който други избират да дарят храна, облекла или средства.
След гощавката на Деня на Благодарността
След гощавката коремите са цялостни, както и съдомиялната и фамилиите са свободни да си отпочинат съгласно желанията си: някои обичат да се засилват и да покарат колело или да се разходят из парка, до момента в който други избират да полегнат или да играят дружно настолни игри.
История на Деня на Благодарността
Почти във всички религии са познати молебствия за признателност и специфични благодарствени церемонии по случай събиране на реколтата и беритба. Всъщност северно-американската традиция за Денят на Благодарността се основава на британските обичаи от времето на Протестантската Реформация. Деня на Благодарността също комбинира някои аспекти от фестивала на жътвата, макар че жътвата в Нова Англия се реализира много по-рано от края на месец ноември, когато се чества актуалния празник Ден на Благодарността.
Денят на Благодарността в Англия
По време на британската реформация под владичеството на Хенри VIII за да компенсират за множеството религиозни празници в Католическия календар стартират да се честват голям брой дни на благодарността и религиозните обреди се трансформират във значими обичаи.
До 1536 година са се чествали 95 Църковни празника плюс 52 недели, когато хората са били задължени да посещават църковни обреди, да не работят и в същото време постоянно единствено са заплащали за скъпоструващи празненства. Реформите от 1536 година свеждат църковните празници до 27, само че към момента някои Пуритани желаят да отстраняват изцяло църковните празници, в това число Великден и Коледа. Празниците е следвало да бъдат сменени с особено наречени Дни за пости или Дни на благодарността, в отговор на събития, които Пуританите считат за актове на особено божество.
Неочаквани бедствия или закани за възвишен съд били повода за Дни на за пости. В контрастност, когато се е считало, че Господ изпраща специфични благословии са се чествали Дни на благодарността. Например, сушата през 1611 година; наводнения през 1613 година и Чумата от 1604 и 1622 година са били Дни за пости. Дни на благодарността са се чествали след: успеха над Испанската Армада през 1588 година и след освобождението на Кралица Ан през 1705 година. Необичаен годишен Ден на Благодарността стартира да се чества през 1606 година, след неуспеха на Gunpowder Plot през 1605 година, който в следствие се трансформира в Guy Fawkes Day, честван на 5 ноември.
Денят на Благодарността в Канада
Според някои историци празнуването на Деня на Благодарността в Северна Америка стартира през 1578 година, по време на пътешествието на Мартин Фробишер от Англия в търсене на Северозападния проход. Други историци упорстват, че не съществуват ясни доказателства по отношение на произхода на канадският Ден на Благодарността.
Произхода на канадския Ден на Благодарността се наблюдават в някои източници до Френските заселници, които са пристигнали в Нова Франция през седемнадесети век и са отпразнували сполучливата годишна продукция. Френските заселници в зоната елементарна са чествали края на сезона за събиране на реколтата и са продължавали празненството през целия зимен сезон, като даже са споделяли храната си с коренното население на региона.
Когато заселниците от Нова Англия идват в Нова Скотия след 1700 година, късните есенни празненства за Благодарност са станали нормални. Новите имигранти в страната, като Ирландците, Шотландците и Германците също допълват със личните си обичаи празненствата по случай събирането на реколтата. Повечето от познатите ни американски аспекти на Деня на Благодарността (като пуйката) биват въведени когато United Empire Loyalists стартират да бягат от Съединени американски щати в Канада по време на Американската Революция
Денят на Благодарността в Съединени американски щати
Пилигрими и Пуритани, които имигрират от Англия през двадесетте и тридесетте години на седемнадесети век придвижват традицията за Дни за пости и Дни на Благодарността с тях в Нова Англия. Съвременния празник Ден на Благодарността се наблюдава до добре документираното събитие от 1619 година във Вирджиния и недотолкова добре документираното тържество от 1621 година в Плимунд в днешния щат Масачузец. През 1619 година във Чарлз Сити Каунти, Вирджиния идват 38 британски заселници, които съгласно устава на групата трансформират деня на акостирането на корабите на предопределеното място (Вирджиния) в свят празник, който да се чества всяка година на същата дата с признателност към Всемогъщия Бог. През 1621 година в Плимунт тържество и благодарности последват събирането на богатата годишна продукция, която пилигримите отпразнуват дружно с коренното население, което им е помогнало да преживеят предходната зима като са им дали храна по време на оскъдност.
В ранната история на Нова Англия са записани няколко отпразнувания на " първия Ден на Благодарността ", в това число празника на пилигримите в Плимунт през 1621 година и 1623 година и Пуританския празник в Бостън през 1631 година. Според историка Джеръми Бангс пилигримите е допустимо да са били повлияни от празненствата за признателност по случай края на обсадата на Лейдън през 1574 година. Сега тези празненства се назовават Октобер Фест. По-късно в Масачузец религиозни благодарствени празненства биват декларирани от цивилен водачи като Говернатор Брадфорд. Практиката всяка година да се чества прибирането на реколтата не се утвърждава в Нова Англия до шестдесете години на седемнадесети век.
Оповестяването на Дни на Благодарността в Нова Англия до 1682 година се е правило основно от църковни водачи, след което както църковните, по този начин и държавните водачи са имали властта да оповестяват Дни на Благодарността чак до Американската Революция. По време на революционния интервал политическите въздействия засягат издаването на манифести за Дни на Благодарността. Различни манифести са издадени от кралски шефове, Джон Ханкок, Генерал Джордж Вашингтон и Континенталния конгрес, всички от които са дали благодарността си на удобни на тях дела. Като президент на Американските Съединени Щати, Джордж Вашингтон, прокламира първия народен Празник на Благодарността на 26 ноември 1789 година
Денят на Благодарността: установяване на дата
По-ранното празнуване на Деня на Благодарността в Канада се приписва на по-ранното настъпване на зимата на север, което довежда до по-ранно събиране на реколтата. Денят на Благодарността в Канада не се чества всяка година на избрана дата чак до края на деветнадесети век. До Канадската конфедерация огромна част от колониалните губернатори на канадските провинции заявяват лични Дни на Благодарността. Първия формален Ден на Благодарността в Канада се е отпразнувал на 15 април 1872 година, когато цялата нация е чествала възобновяване на Уелския принц от съществено боледуване. Към края на деветнадесети век Денят на Благодарността в Канада се чества постоянно на 6 ноември. Все отново, след приключването на Първата международна война Денят на Примирието нормално се е чествал в същата седмица. За да се предотврати конфликта на празниците един със различен през 1957 година Канадския парламент прокламира празнуването на Денят на Благодарността на вторият понеделник на месец октомври, което е сегашната му дата.
Денят на Благодарността: установяване на дата в Съединените Американски Щати
Денят на Благодарността в Съединените Щати се е чествал на разнообразни дати в историята. От времето на Бащите създатели до Линкълн датата, на която Денят на Благодарността се е чествал е варирала от щат до щат. Последния четвъртък на месец ноември се трансформира в универсална дата едвам към края на деветнадесети век, дата, на която преди се е чествал Денят на евакуация (ден в памет на евакуацията на Британците от Съединени американски щати след Революционната война). Съвременният Ден на Благодарността е прокламиран публично във всички щати през 1863 от президент Ейбрахам Линкълн. Повлиян от акцията на авторката Сара Джозепа Хейл, която е изпращала писма до политиците в продължение на четиридесет години в опити да трансформира Деня на Благодарността в народен формален празник, Линкълн в последна сметка го афишира. Избраната дата (последния четвъртък на месец ноември) е знак на даровете, с които е блажен съюза и успеха във войната. Тъй като Гражданската война е била към момента в развой Деня на Благодарността се е отпразнувал от цялата нация чак след привършване на Реконструкцията през седемдесетте години на деветнадесети век.
На 31 Октомври 1939 година президента Франклин Рузвелт подписва президентска разгласа, посредством която реалокира Деня на Благодарността на деня след последния четвъртък на месец ноември по стопански аргументи. На 26 декември 1941 година той подписва взаимна резолюция на Конгреса, изменяща дата на празника от последния четвъртък на месец ноември на четвъртия четвъртък на месец ноември.
От 1971 година насам, откогато бе прибавен американския Единен акт за отмора в понеделник, американският празник Ден на Колумб съответствува с канадския Ден на Благодарността
Празникът е измежду най-обичаните и почитани в Съединени американски щати, като с времето от ден на ден се трансформира в всемирски празник. Понякога напълно повърхностно го загатват и като Ден на пуйката.
В Съединени американски щати обичайно се сервира пуйка с заряд по желание към нея, който може да се състои от ориз, картофи, царевица и други добавки, както и друга обичайната храна.
Подобни празници има и в Германия и Япония. В Канада Денят на Благодарността се чества на втория понеделник на месец октомври, а в Съединени американски щати на четвъртият четвъртък на месец ноември, като разликата в датите може да се отдаде на разликата в климата в двете страни и надлежно на интервала за събиране на реколтата и на жътвата. Съответно в други страни празниците във връзка жътвата и събиране на реколтата се случват почти по същото време. Въпреки че Денят на Благодарността е надълбоко затвърден в християнската вяра и обичаи, той се е чествал дълго преди Христа във съвсем всички езически общества.
В юдаизма един от трите основни празника, на които античните евреи са правили поклонничество в Йерусалимския храм е Шавуот. Шавуот е аграрни празник, който се свързва с началото на събирането на реколтата, като в следствие стартира да се отбелязва приемането на Тортата от Бог и неговото удостояване като притежател на признание.
В България се чества Празника на житото и хляба – съживен обред по случай първа беритба за събиране на реколтата от предишното, който се свързва и с " Фестивал на хляба " и приготвянето на всевъзможни тестени произведения.
Традиции за Деня на Благодарността
На разнообразни места хората честват Деня на Благодарността по разнообразни способи.
Всяка година на четвъртия четвъртък на месец ноември американските фамилии се събират с цел да отпразнуват Деня на Благодарността. Много фамилии следват традициите, които се предават още от първия Ден на Благодарността, само че много фамилии са добавили и лични ритуали. Ето и най-популярните обичаи за Деня на Благодарността:
Пътуване по случай Деня на Благодарността
Тъй като Денят на Благодарността е фамилен празник, а в днешно време фамилиите са разпръснати из страната и чужбина се постанова на множеството хора да пътуват, с цел да могат да прекарат празника с най-близките си. Заради огромните дистанции в щатите хората пътуват както с коли, по този начин и с рейсове, влакове и самолети. Денят на Благодарността е един от най-натоварените дни в годината за пътешестване.
Президентското опрощение на пуйките по случай Деня на Благодарността
Ето и една занимателна и ексцентрична традиция по случай Дена на Благодарността. Всяка година на празника президента на Съединените Американски Щати получава за подарък две живи пуйки. На гала в Бялата Къща президента обичайно " помилва " двете пуйки, които отиват да живеят във плантация.
Пиршество по случай Деня на Благодарността
Традиционните ястия са значима част от празненството по случай Деня на Благодарността. Много фамилии употребяват празника, с цел да прекарат времето дружно подготвяйки празничната софра, като всички взимат присъединяване. Традиционните ястия включват: пълнена печена пуйка със сос, сладки картофи, царевичен самун, картофено пюре и специфичен сос от червени боровинки. Традиционен е станал и американския къс, който се сервира за десерт, като свършек на пиршеството. Паят може да бъде тиквен, със сладки картофи, ябълков или орехов. Повечето фамилии предават от потомство на потомство рецептите за празничните пълнена пуйка и къс.
С повишаване известността на вегетарианството и веганството от ден на ден фамилии избират меню без месо и даже без каквито и да е било скотски артикули. За да спазят традицията някои готвят вегетарианска пуйка от тофу, до момента в който други натъртват напълно на плодовете, зеленчуците и ядките.
Счупването на ядеца на Деня на Благодарността
Някои семсйтва включват счупването на ядеца на пуйката към ритуалите за Деня на Благодарността. Ядеца е кост, която се намира в гърдите на пуката и е обвързван с гръдните мускули. След като месото се отдели и костта е съумяла да изсъхне и да стане чуплива, двама души хващат по един завършек на костта, пожелават си нещо и дърпат. На този, който отчупи по-голямата част от ядеца ще му се сбъдне желанието.
Парада случай Деня на Благодарността
По случай Деня на Благодарността веригата магазини Мейси провежда церемониал в Ню Йорк. Парада включва маршируващи банди; надуваеми фигури и големи балони, цялостни с хелий; музикални и театрални осъществявания от Бродуейски мюзикъли. Тези, които не са вНю Йорк за празника, могат да следят парада по малкия екран.
Други фамилии избират вместо парада да гледат по малкия екран футболни игри (американски футбол) или даже самите те да излязат на двора и да поиграят малко.
В помощ на нуждаещите се на Деня на Благодарността
Деня на Благодарността се е трансформирал и в обичаен ден за помощ на нуждаещите се. Много хора отделят част от свободния си ден, с цел да се приобщят към някаква благородна филантропична идея. Някои избират да оказват помощ за приготвянето и сервирането на храна в приюти за бездомни, до момента в който други избират да дарят храна, облекла или средства.
След гощавката на Деня на Благодарността
След гощавката коремите са цялостни, както и съдомиялната и фамилиите са свободни да си отпочинат съгласно желанията си: някои обичат да се засилват и да покарат колело или да се разходят из парка, до момента в който други избират да полегнат или да играят дружно настолни игри.
История на Деня на Благодарността
Почти във всички религии са познати молебствия за признателност и специфични благодарствени церемонии по случай събиране на реколтата и беритба. Всъщност северно-американската традиция за Денят на Благодарността се основава на британските обичаи от времето на Протестантската Реформация. Деня на Благодарността също комбинира някои аспекти от фестивала на жътвата, макар че жътвата в Нова Англия се реализира много по-рано от края на месец ноември, когато се чества актуалния празник Ден на Благодарността.
Денят на Благодарността в Англия
По време на британската реформация под владичеството на Хенри VIII за да компенсират за множеството религиозни празници в Католическия календар стартират да се честват голям брой дни на благодарността и религиозните обреди се трансформират във значими обичаи.
До 1536 година са се чествали 95 Църковни празника плюс 52 недели, когато хората са били задължени да посещават църковни обреди, да не работят и в същото време постоянно единствено са заплащали за скъпоструващи празненства. Реформите от 1536 година свеждат църковните празници до 27, само че към момента някои Пуритани желаят да отстраняват изцяло църковните празници, в това число Великден и Коледа. Празниците е следвало да бъдат сменени с особено наречени Дни за пости или Дни на благодарността, в отговор на събития, които Пуританите считат за актове на особено божество.
Неочаквани бедствия или закани за възвишен съд били повода за Дни на за пости. В контрастност, когато се е считало, че Господ изпраща специфични благословии са се чествали Дни на благодарността. Например, сушата през 1611 година; наводнения през 1613 година и Чумата от 1604 и 1622 година са били Дни за пости. Дни на благодарността са се чествали след: успеха над Испанската Армада през 1588 година и след освобождението на Кралица Ан през 1705 година. Необичаен годишен Ден на Благодарността стартира да се чества през 1606 година, след неуспеха на Gunpowder Plot през 1605 година, който в следствие се трансформира в Guy Fawkes Day, честван на 5 ноември.
Денят на Благодарността в Канада
Според някои историци празнуването на Деня на Благодарността в Северна Америка стартира през 1578 година, по време на пътешествието на Мартин Фробишер от Англия в търсене на Северозападния проход. Други историци упорстват, че не съществуват ясни доказателства по отношение на произхода на канадският Ден на Благодарността.
Произхода на канадския Ден на Благодарността се наблюдават в някои източници до Френските заселници, които са пристигнали в Нова Франция през седемнадесети век и са отпразнували сполучливата годишна продукция. Френските заселници в зоната елементарна са чествали края на сезона за събиране на реколтата и са продължавали празненството през целия зимен сезон, като даже са споделяли храната си с коренното население на региона.
Когато заселниците от Нова Англия идват в Нова Скотия след 1700 година, късните есенни празненства за Благодарност са станали нормални. Новите имигранти в страната, като Ирландците, Шотландците и Германците също допълват със личните си обичаи празненствата по случай събирането на реколтата. Повечето от познатите ни американски аспекти на Деня на Благодарността (като пуйката) биват въведени когато United Empire Loyalists стартират да бягат от Съединени американски щати в Канада по време на Американската Революция
Денят на Благодарността в Съединени американски щати
Пилигрими и Пуритани, които имигрират от Англия през двадесетте и тридесетте години на седемнадесети век придвижват традицията за Дни за пости и Дни на Благодарността с тях в Нова Англия. Съвременния празник Ден на Благодарността се наблюдава до добре документираното събитие от 1619 година във Вирджиния и недотолкова добре документираното тържество от 1621 година в Плимунд в днешния щат Масачузец. През 1619 година във Чарлз Сити Каунти, Вирджиния идват 38 британски заселници, които съгласно устава на групата трансформират деня на акостирането на корабите на предопределеното място (Вирджиния) в свят празник, който да се чества всяка година на същата дата с признателност към Всемогъщия Бог. През 1621 година в Плимунт тържество и благодарности последват събирането на богатата годишна продукция, която пилигримите отпразнуват дружно с коренното население, което им е помогнало да преживеят предходната зима като са им дали храна по време на оскъдност.
В ранната история на Нова Англия са записани няколко отпразнувания на " първия Ден на Благодарността ", в това число празника на пилигримите в Плимунт през 1621 година и 1623 година и Пуританския празник в Бостън през 1631 година. Според историка Джеръми Бангс пилигримите е допустимо да са били повлияни от празненствата за признателност по случай края на обсадата на Лейдън през 1574 година. Сега тези празненства се назовават Октобер Фест. По-късно в Масачузец религиозни благодарствени празненства биват декларирани от цивилен водачи като Говернатор Брадфорд. Практиката всяка година да се чества прибирането на реколтата не се утвърждава в Нова Англия до шестдесете години на седемнадесети век.
Оповестяването на Дни на Благодарността в Нова Англия до 1682 година се е правило основно от църковни водачи, след което както църковните, по този начин и държавните водачи са имали властта да оповестяват Дни на Благодарността чак до Американската Революция. По време на революционния интервал политическите въздействия засягат издаването на манифести за Дни на Благодарността. Различни манифести са издадени от кралски шефове, Джон Ханкок, Генерал Джордж Вашингтон и Континенталния конгрес, всички от които са дали благодарността си на удобни на тях дела. Като президент на Американските Съединени Щати, Джордж Вашингтон, прокламира първия народен Празник на Благодарността на 26 ноември 1789 година
Денят на Благодарността: установяване на дата
По-ранното празнуване на Деня на Благодарността в Канада се приписва на по-ранното настъпване на зимата на север, което довежда до по-ранно събиране на реколтата. Денят на Благодарността в Канада не се чества всяка година на избрана дата чак до края на деветнадесети век. До Канадската конфедерация огромна част от колониалните губернатори на канадските провинции заявяват лични Дни на Благодарността. Първия формален Ден на Благодарността в Канада се е отпразнувал на 15 април 1872 година, когато цялата нация е чествала възобновяване на Уелския принц от съществено боледуване. Към края на деветнадесети век Денят на Благодарността в Канада се чества постоянно на 6 ноември. Все отново, след приключването на Първата международна война Денят на Примирието нормално се е чествал в същата седмица. За да се предотврати конфликта на празниците един със различен през 1957 година Канадския парламент прокламира празнуването на Денят на Благодарността на вторият понеделник на месец октомври, което е сегашната му дата.
Денят на Благодарността: установяване на дата в Съединените Американски Щати
Денят на Благодарността в Съединените Щати се е чествал на разнообразни дати в историята. От времето на Бащите създатели до Линкълн датата, на която Денят на Благодарността се е чествал е варирала от щат до щат. Последния четвъртък на месец ноември се трансформира в универсална дата едвам към края на деветнадесети век, дата, на която преди се е чествал Денят на евакуация (ден в памет на евакуацията на Британците от Съединени американски щати след Революционната война). Съвременният Ден на Благодарността е прокламиран публично във всички щати през 1863 от президент Ейбрахам Линкълн. Повлиян от акцията на авторката Сара Джозепа Хейл, която е изпращала писма до политиците в продължение на четиридесет години в опити да трансформира Деня на Благодарността в народен формален празник, Линкълн в последна сметка го афишира. Избраната дата (последния четвъртък на месец ноември) е знак на даровете, с които е блажен съюза и успеха във войната. Тъй като Гражданската война е била към момента в развой Деня на Благодарността се е отпразнувал от цялата нация чак след привършване на Реконструкцията през седемдесетте години на деветнадесети век.
На 31 Октомври 1939 година президента Франклин Рузвелт подписва президентска разгласа, посредством която реалокира Деня на Благодарността на деня след последния четвъртък на месец ноември по стопански аргументи. На 26 декември 1941 година той подписва взаимна резолюция на Конгреса, изменяща дата на празника от последния четвъртък на месец ноември на четвъртия четвъртък на месец ноември.
От 1971 година насам, откогато бе прибавен американския Единен акт за отмора в понеделник, американският празник Ден на Колумб съответствува с канадския Ден на Благодарността
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ