В рубриката Задочна България“ ви срещаме с едни исторически хлапета,

В рубриката „ Задочна България “ ви срещаме с едни исторически хлапета, които малко на брой си спомнят, само че мнозина биха обикнали. Това са софийските вестникарчета от началото на предишния век, които са изпълвали улиците с шум и вести.  

История за мутри, мощна музика и патрони

Големите събития на XX век оживяват в печатната преса. Смешното, сериозното, тъжното изскача от вестниците, а техният свят се събира във виковете на малкитe вестоносци.

Ако през днешния ден стигаме до новините единствено с един клик на своите умни телефони, единствено преди век новините са стигали до хората посредством не на кого да е, а на вестникарчетата.

Вижте архивни фрагменти и документи за построяването на монумента

Срещаме се с публициста, мъдрец и публицист Тони Николов, който ни придвижва в първите години на пресата у нас. Той пази едни от най-ценните издания, излизали от щемпел в България.

Снимка: btvnovinite.bg

„ Веднага след Освобождението българинът просто, тръпчиво, внезапно за самия себе си открива усета на свободната преса. Този усет и вирус го заразява “, споделя Николов.

100 000 броя е тиражът на всеобщите вестници тогава - една прилична численост на фона на съвсем 5-милионна България. Вестникът е стигал до читатели с помощта на вестникарчетата, които тичат от ъгъл на ъгъл.

Снимка: btvnovinite.bg

„ С тези крясъци, нестройни, цели орляци, които крещят: „ Зора “, „ Заря “, „ Утро “ и би трябвало по-късно да се каже заглавието. Когато няма вест те крещят: „ Султанът научи турски, султанът научи турски. Една жена родила дете “, споделя публицистът.

Телевизионен спектакъл споделя за манията по вестниците от началото на XX век. В пиесата си „ Вестникар ли... “ от 1900 година  Иван Вазов осмива тематика №1 на интернационалната политика тогава – кой ще овладее Южна Африка. Борбата е сред колонизаторите британци и локалното население – стихии.

Покрай този хитов спор се ражда една от първите вестникарски измами у нас. Пощенският магнат Стоян Шангов печели цяло положение като продава с вестниците си треви, които намира на гарата.

„ И на него тогава му хрумва, че това е ударът на живота и вестникарчетата на другия ден на Шанговата поща стартират да викат: „ Вестник, нов вестник! Бурите побеждават, трева от Трансвал! “. И в случай че е коствал стотинки вестникът се прибавят още 5, да кажем, за тревата. И той изкарва няколко стотин хиляди лв. “, изяснява Тони Николов.

През 20-те и 30-те години на XX век печатарството е в своя подем, всекидневниците излизат с по две издания дневно. Читателите чакат своите вести все по-бързо, работата на вестникарчетата се усилва и те не стопират да сноват към печатарниците.

Снимка: btvnovinite.bg

Вестникарчетата са част от атмосферата на Царска България, жителите ги чакат и харесват. Но зад усмивките и виковете стоят труд и доста разнообразни ориси.

„ Това е детски труд, само че в тези години не е бил противозаконен. Те се събират към печатниците, то си е софийски момчурляк, който се събира. Това не са децата от по-заможните фамилии, това са децата от крайните квартали, които на рояци като врабчета прелитат и по този начин те припечелват нещо освен за себе си, а от време на време това е сериозна поддръжка за фамилиите им. Един наръч вестници дневно дава една опция за издръжка, изключително в по-евтините години преди Първата война. След нея цените стават високи “, разяснява публицистът.

Снимка: btvnovinite.bg

С идването на Втората международна война печатането на вестници става по-трудно, изискванията за вестникарите се трансформират, само че гладът за вести не стопира, а създателите се приспособяват в обстановката. След края на войната нищо не е същото за България. С идването на социализма си потеглят старите порядки, вестникарските крясъци секват, а пресата потегля по своя нов път.