Откъс от "Желязна хватка" на Чарлс Портис
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Желязна хватка ", с създател Чарлс Портис, възложен от Издателство " Сиела "
Чарлс Портис стяга Дивия запад в своята " Желязна хватка "! Ловци на глави, индианци и гърмящи цеви в спиращия дъха уестърн, въодушевил братята Коен.
Едно четиринайсетгодишно момиче е готово да остави дома си и да тръгне измежду зима, с цел да отмъсти за пролятата кръв на татко си...
Хъкълбери Фин може да открие заслужен съперник в лицето на четиринайсетгодишната Мати Рос.
За пръв път на български се появява обичаният на генерации американци и въодушевил едноименните екранизации на Хенри Хатауей (1969) и на братята Коен ( " Непреклонните ", 2010) разказ " Желязна хватка " от Чарлс Портис!
След като разбойникът Том Чейни убива татко ѝ, решителната Мати Рос потегля по следите му в индианските земи, откъдето неопитните рядко се връщат живи. Но Мати напълно не е глупава и знае, че ще ѝ е нужна помощ, с цел да премине през враждебната територия. Тя наема за лидер коравия следотърсач Когбърн, по прякор Петела – алкохолик и безмилостен ловджия на глави, чието дуло не пропуща задачата.
Към странния дует се причислява и тексаски рейнджър на име Лабийф, който има лични аргументи да търси Чейни. По всичко проличава, че по тези земи не ги чака нищо положително, само че малко загради могат да устоят пред положителните остарели закони на отмъщението в Дивия запад.
Забавен и в същото време майсторски написан, този замайващ уестърн в духа на " Дивото зове " и " Винету " ще ви придвижи в дебрите на Арканзас и ще ви потвърди, че едно четиринайсетгодишно момиче може да има " Желязна хватка " и дебелоглав за трима.
Но кой би предположил?
Бях едвам на четиринайсетгодишна възраст, когато един страхливец на име Том Чейни простреля татко ми във Форт Смит, щата Арканзас, като му лиши живота, коня и 150 $ в брой, плюс две кюлчета калифорнийско злато, които носеше в пояса си.
Ето по какъв начин стана.
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Из " Желязна хватка " от Чарлс Портис
Двамата залагаха пари на изхода от играта и Петела не печелеше. Продължих да го подтиквам, само че той единствено ми споделяше " Още една игра и тръгваме ", и аз скоро заспах с глава на масата. По-късно вечерта той ме раздруса, с цел да ме разсъни.
– Събуди се – повтаряше той. – Събуди се, сестричке.
– Какво има? – попитах аз.
Беше пийнал и си играеше с револвера на баща. Посочи ми нещо на пода до завесата, която разделяше стаята от магазина. Погледнах и видях един огромен сив плъх. Седеше сгънат на пода, с отпусната зад себе си опашка, и ядеше зърното, което се беше изсипало през дупката в един чувал. Стреснах се, само че Петела затисна устата ми с ръката си, която миришеше на тютюн, стисна ме за бузите и ме задържа на мястото ми.
– Не мърдай – сподели той.
Огледах се за Ли и допуснах, че несъмнено е отишъл да си легне. Петела сподели:
– Ще опитвам по новия метод. Гледай в този момент.
Той се приведе напред и безшумно заприказва на плъха, като му сподели:
– Разполагам със правосъдна заповед, съгласно която неотложно би трябвало да спреш да ядеш зърното на господин Чен Ли. Съдебна заповед за плъх. По закона за плъховете.
Той ме погледна и попита:
– Спря ли към този момент?
Не отговорих. Никога не съм си губила времето да предизвиквам пияници и фукльовци.
– Според мен не е спрял – сподели той.
Държеше револвера на баща провиснал до лявото си бедро и стреля два пъти, без да се прицелва. Шумът от изстрела извърши дребната стая с такава мощ, че завесите подскочиха. Ушите ми писнаха. Имаше огромно количество дим.
Ли се изправи на своя нар и сподели:
– Стреля се на открито.
– Имах правосъдни каузи – изясни Петела.
Онзи плъх не приличаше на нищо. Отидох да го подвигна за опашката и го изхвърлих през задния вход, тъй че да го изяде Стърлинг, който по принцип трябваше да го е надушил и да го е ликвидирал.
После споделих на Петела:
– Недей да стреляш повече с този револвер. Нямам с какво да го заредя.
– Дори да имаше, ти не можеш – отговори той.
– Мога – споделих аз.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1111)
Чарлс Портис стяга Дивия запад в своята " Желязна хватка "! Ловци на глави, индианци и гърмящи цеви в спиращия дъха уестърн, въодушевил братята Коен.
Едно четиринайсетгодишно момиче е готово да остави дома си и да тръгне измежду зима, с цел да отмъсти за пролятата кръв на татко си...
Хъкълбери Фин може да открие заслужен съперник в лицето на четиринайсетгодишната Мати Рос.
За пръв път на български се появява обичаният на генерации американци и въодушевил едноименните екранизации на Хенри Хатауей (1969) и на братята Коен ( " Непреклонните ", 2010) разказ " Желязна хватка " от Чарлс Портис!
След като разбойникът Том Чейни убива татко ѝ, решителната Мати Рос потегля по следите му в индианските земи, откъдето неопитните рядко се връщат живи. Но Мати напълно не е глупава и знае, че ще ѝ е нужна помощ, с цел да премине през враждебната територия. Тя наема за лидер коравия следотърсач Когбърн, по прякор Петела – алкохолик и безмилостен ловджия на глави, чието дуло не пропуща задачата.
Към странния дует се причислява и тексаски рейнджър на име Лабийф, който има лични аргументи да търси Чейни. По всичко проличава, че по тези земи не ги чака нищо положително, само че малко загради могат да устоят пред положителните остарели закони на отмъщението в Дивия запад.
Забавен и в същото време майсторски написан, този замайващ уестърн в духа на " Дивото зове " и " Винету " ще ви придвижи в дебрите на Арканзас и ще ви потвърди, че едно четиринайсетгодишно момиче може да има " Желязна хватка " и дебелоглав за трима.
Но кой би предположил?
Бях едвам на четиринайсетгодишна възраст, когато един страхливец на име Том Чейни простреля татко ми във Форт Смит, щата Арканзас, като му лиши живота, коня и 150 $ в брой, плюс две кюлчета калифорнийско злато, които носеше в пояса си.
Ето по какъв начин стана.
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Из " Желязна хватка " от Чарлс Портис
Двамата залагаха пари на изхода от играта и Петела не печелеше. Продължих да го подтиквам, само че той единствено ми споделяше " Още една игра и тръгваме ", и аз скоро заспах с глава на масата. По-късно вечерта той ме раздруса, с цел да ме разсъни.
– Събуди се – повтаряше той. – Събуди се, сестричке.
– Какво има? – попитах аз.
Беше пийнал и си играеше с револвера на баща. Посочи ми нещо на пода до завесата, която разделяше стаята от магазина. Погледнах и видях един огромен сив плъх. Седеше сгънат на пода, с отпусната зад себе си опашка, и ядеше зърното, което се беше изсипало през дупката в един чувал. Стреснах се, само че Петела затисна устата ми с ръката си, която миришеше на тютюн, стисна ме за бузите и ме задържа на мястото ми.
– Не мърдай – сподели той.
Огледах се за Ли и допуснах, че несъмнено е отишъл да си легне. Петела сподели:
– Ще опитвам по новия метод. Гледай в този момент.
Той се приведе напред и безшумно заприказва на плъха, като му сподели:
– Разполагам със правосъдна заповед, съгласно която неотложно би трябвало да спреш да ядеш зърното на господин Чен Ли. Съдебна заповед за плъх. По закона за плъховете.
Той ме погледна и попита:
– Спря ли към този момент?
Не отговорих. Никога не съм си губила времето да предизвиквам пияници и фукльовци.
– Според мен не е спрял – сподели той.
Държеше револвера на баща провиснал до лявото си бедро и стреля два пъти, без да се прицелва. Шумът от изстрела извърши дребната стая с такава мощ, че завесите подскочиха. Ушите ми писнаха. Имаше огромно количество дим.
Ли се изправи на своя нар и сподели:
– Стреля се на открито.
– Имах правосъдни каузи – изясни Петела.
Онзи плъх не приличаше на нищо. Отидох да го подвигна за опашката и го изхвърлих през задния вход, тъй че да го изяде Стърлинг, който по принцип трябваше да го е надушил и да го е ликвидирал.
После споделих на Петела:
– Недей да стреляш повече с този револвер. Нямам с какво да го заредя.
– Дори да имаше, ти не можеш – отговори той.
– Мога – споделих аз.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1111)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ