Стара планина е не само най-дългата и най-голямата, но и

Стара планина е освен най-дългата и най-голямата, само че и една от най-значимите планини в България. Тя освен че разделя страната ни на Северна и Южна България, само че и символизира крепостта на българския народен дух. Простирайки се по дължината на България от границата със Сърбия до Черно море, Стара планина е същински естествен феномен, вплетен надълбоко в историята и културата на нашата страна. Дължината и височината на Стара планина

Стара планина се простира на повече от 550 км по въздушна линия. Тази голяма планинска верига стартира от прохода Връшка чука на запад и доближава до нос Емине на изток. В най-високата си точка, връх Ботев, който се намира на 2376 метра надморска височина, тя заема трето място по височина измежду българските планини.

История и етимология на името 

Името на Стара планина има антични корени, датиращи от хилядолетия обратно. Най-старите наименования са Хаймон, Хаймос и Хемус, които са от тракийски генезис и значат било, водораздел или граница. С течение на времето, разнообразни елементи на планината са получили лични имена като Сребърна планина, Маторние гори, Зигос и Им планина. Името " Стара планина " се появява за първи път през 1533 година в пътеписа на далматинския странник Антун Вранчич. Въпреки това, името " Балкан " е по-старо и най-популярно през последните няколко века, от което произлиза и наименованието на Балканския полуостров.

Климатични особености и естествени явления 

Стара планина е значима климатична граница, разделяща умереноконтиненталния климат на Северна България и по-меките, повлияни от Беломорието, климатични условия на Южна България. Планината попречва проникването на северните ветрове към юг, изключително през зимата, когато тези ветрове могат да бъдат извънредно неприятни. Често се образуват падащи ветрове, като бора и вманиачен вятър, които доближават скорост до 30 м/сек. 

Поради бурните ветрове и характерните климатични условия, Стара планина е най-ветровитата и мъглива планина в България. Снежната завивка е неравномерна – по северните скатове снегът се задържа повече и по-дълго, до момента в който на южните скатове остава единствено на обособени места.

Географско систематизиране и поддялове на планината 

Стара планина се подразделя на три съществени дяла: Западна, Средна (Централна) и Източна Стара планина. Западна Стара планина Западна Стара планина се простира от Белоградчишкия проход на северозапад до Ботевградския проход на югоизток и има дължина 190 км. Най-високият връх в този дял е връх Миджур (2168 м). 

Средна Стара планина 

Средна Стара планина се простира сред Ботевградския проход и прохода Вратник и има дължина 207 км. Тук се намира и най-високият връх на цялата планина - връх Ботев (2376 м). В този дял са ситуирани редица поддялове като Етрополска планина, Златишко-Тетевенска, Троянска, Калоферска, Шипченска, Тревненска и Елено-Твърдишка планина.

Източна Стара планина 

Източна Стара планина е с най-малка надморска височина и се простира сред прохода Вратник и нос Емине на Черно море. Този дял има дължина 155 км, а най-високият му връх е връх Българка (1181 м). Стара планина, със своите внушителни размери и надълбоко историческо значение, продължава да бъде един от най-важните естествени знаци на България. 

Простирайки се на повече от 550 км и разделяйки страната на Северна и Южна, тя освен че играе значима роля в климатичните и географски характерности на района, само че и въплъщава духа и историята на нашия народ, напомня actualno.com.