В Европа започва нещо позитивно, което никой не може да спре
В последните дни Европейски Съюз направи доста повече, в сравнение с в последните 15 години. Посетите през днешния ден семена ще израснат без значение от това по какъв начин приключи войната.
Има два метода, по които да гледаме на отговора на Европейския съюз (ЕС) на съветската инвазия в Украйна.
Първият прочит е скептичен - самодоволният съюз изостави на произвола на ориста своя комшия и цялата конструкция за сигурност, на която се крепят личните му независимост и благосъстояние.
Вторият прочит обаче е надалеч по-оптимистичен - че съюзът е единен както в никакъв случай преди и предприе ограничения, които никой не си представяше за вероятни единствено преди седмица.
След това ще пристигна моментът Quo Vadis за целия континент.
Още дълго няма да разберем кой от двата прочита е верният. е ден за ден, час за час. Докато страната е окупирана, този въпрос не е най-важният. Но по-късно ще пристигна моментът Quo Vadis (Къде отиваш) за целия континент. Ще има ли "Европейски подем " с най-сетне обединен, свободен и кротичък континент или ще забележим нещо по-зловещо?
"Наивни до прекаленост ". Това чувах най-често от европейски дипломати във връзка реакцията на Европейски Съюз на затрупалите ни събития от последните дни. Американското разузнаване беше право и планува това, което ще стане в Украйна, както и същинските планове на Кремъл. Днес всички признават това. Но съвсем никой не смееше да го признае тогава, когато трябваше.
"Нали ви казвахме "
Балтийските страни и Полша най-сетне могат да кажат: "Нали ви казвахме ". Дълги години другите страни от Европейски Съюз гледаха на техните терзания от Русия като на параноични остатъци от Студената война.
Но не става дума единствено за това, че европейците не предвидиха събитията. Колективният отговор и глобите до момента бяха типичен образец на "твърде малко и прекомерно късно ". Наложените наказания в последните дни обаче са освен това от нормалното отмятане на точки в Брюксел. Те ще ударят Русия, изключително дълготрайно, само че те сигурно не реализираха резултат в този момент - най-малко не трансформират сметките на Кремъл.
Колебанията, изключително в Берлин по тематиката за изключването на Русия от SWIFT, бяха изключително мъчителни за наблюдаване. Но даже и след постигането на единодушие, възбраната няма да е генерална. Някои споделят, че това е проработило в тази ситуация с Иран, да се опитваш да спестиш колкото се може повече страдалчество на елементарните хора, само че други упорстват, че изключителните събития изискват изключителни ограничения.
Новите наказания на Европейски Съюз са ориентирани против разнообразни елементи на съветската стопанска система, само че търговията с Русия продължава, все едно нищо не се е случило. Има възбрана за полети, само че това не пречи на Air Serbia да усили полетите си до съветски градове, нито пък стопира пристанищата да одобряват съветски кораби.
Олигарсите са на мушката, само че надалеч не всички. Санкциите против Беларус са затегнати и пробойните са запушени, само че остава въпросът за какво това не беше направено още през лятото на 2021 година, когато статистиката сподели, че търговията си върви необезпокоявано.
Познатата остаряла заспалост
Хората ще не престават да питат какъв брой още индивида би трябвало да умрат в Украйна, какъв брой градове би трябвало да бъдат изравнени със земята и какъв брой по-авторитарна би трябвало да стане Беларус, преди Европейски Съюз да се реши на последваща крачка. А отговорът е нормалният: Брюксел постоянно би трябвало да бъде побутнат, с цел да работи.
Това е познатата остаряла заспалост. Трябваше да забележим ужасяващите фотоси на хиляди умиращи от COVID-19 в северна Италия, с цел да се реши Европейският съюз да работи дружно против пандемията. Трябваше да забележим цяло потомство банкрутирали бизнеси и фамилии в южна Европа, с цел да може Европейската централна банка да обещае, че ще направи всичко допустимо, с цел да избави еврото. Както един безсрамен еврократ ми сподели един път: "Никога не оставяме положителната рецесия да отиде напразно ".
Има голяма възможност и този път да е същото - без значение какъв брой жестоко и цинично може да прозвучи това за украинците, които се борят за живота си. Но също е истина, че това, което Европейски Съюз направи в последните дни, е доста повече от всичко, което съм виждал през последните 15 години.
Никога не съм си представял Европейски Съюз да наложи наказания на Путин и Лавров.
Да, живеем в невиждани времена, само че в никакъв случай не съм си представял Европейски Съюз да наложи наказания на президента Владимир Путин и външния му министър Сергей Лавров. Изведнъж се оказа, че има метод съветските пропагандни канали. Отне единствено 24 часа.
Чувам от дипломати, че в този момент работят по документ след документ, с невиждана скорост, а не както преди - с месеци и месеци разисквания. Видях по какъв начин Европейският съюз, притежател на Нобелова премия за мир и основан, с цел да няма войни на континента, да нарушава своето последно табу и да дава на Украйна половин милиард евро, с цел да си купи оръжие.
И внезапно симпатизанти на Путин, като чешкия президент Милош Земан и френската националистка Марин Льо Пен, се отхвърлиха в последния миг от съветския водач. И макар че това към момента е в несигурно бъдеще, в Брюксел към този момент има да получи вероятност за участие в Европейски Съюз. По подигравка на ориста, Украйна в никакъв случай не е била по-близо до Европейски Съюз.
Но най-обещаващи от всичко са фотосите на европейци по целия континент, които показват в поддръжка на Украйна, подаряват милиони и персонално отиват да оказват помощ на бягащите украинци. Посетите през днешния ден семена ще израснат без значение от това по какъв начин приключи войната и какви опустошения ще донесе. Започва нещо положително в Европа, което никой не може да спре.
Има два метода, по които да гледаме на отговора на Европейския съюз (ЕС) на съветската инвазия в Украйна.
Първият прочит е скептичен - самодоволният съюз изостави на произвола на ориста своя комшия и цялата конструкция за сигурност, на която се крепят личните му независимост и благосъстояние.
Вторият прочит обаче е надалеч по-оптимистичен - че съюзът е единен както в никакъв случай преди и предприе ограничения, които никой не си представяше за вероятни единствено преди седмица.
След това ще пристигна моментът Quo Vadis за целия континент.
Още дълго няма да разберем кой от двата прочита е верният. е ден за ден, час за час. Докато страната е окупирана, този въпрос не е най-важният. Но по-късно ще пристигна моментът Quo Vadis (Къде отиваш) за целия континент. Ще има ли "Европейски подем " с най-сетне обединен, свободен и кротичък континент или ще забележим нещо по-зловещо?
"Наивни до прекаленост ". Това чувах най-често от европейски дипломати във връзка реакцията на Европейски Съюз на затрупалите ни събития от последните дни. Американското разузнаване беше право и планува това, което ще стане в Украйна, както и същинските планове на Кремъл. Днес всички признават това. Но съвсем никой не смееше да го признае тогава, когато трябваше.
"Нали ви казвахме "
Балтийските страни и Полша най-сетне могат да кажат: "Нали ви казвахме ". Дълги години другите страни от Европейски Съюз гледаха на техните терзания от Русия като на параноични остатъци от Студената война.
Но не става дума единствено за това, че европейците не предвидиха събитията. Колективният отговор и глобите до момента бяха типичен образец на "твърде малко и прекомерно късно ". Наложените наказания в последните дни обаче са освен това от нормалното отмятане на точки в Брюксел. Те ще ударят Русия, изключително дълготрайно, само че те сигурно не реализираха резултат в този момент - най-малко не трансформират сметките на Кремъл.
Колебанията, изключително в Берлин по тематиката за изключването на Русия от SWIFT, бяха изключително мъчителни за наблюдаване. Но даже и след постигането на единодушие, възбраната няма да е генерална. Някои споделят, че това е проработило в тази ситуация с Иран, да се опитваш да спестиш колкото се може повече страдалчество на елементарните хора, само че други упорстват, че изключителните събития изискват изключителни ограничения.
Новите наказания на Европейски Съюз са ориентирани против разнообразни елементи на съветската стопанска система, само че търговията с Русия продължава, все едно нищо не се е случило. Има възбрана за полети, само че това не пречи на Air Serbia да усили полетите си до съветски градове, нито пък стопира пристанищата да одобряват съветски кораби.
Олигарсите са на мушката, само че надалеч не всички. Санкциите против Беларус са затегнати и пробойните са запушени, само че остава въпросът за какво това не беше направено още през лятото на 2021 година, когато статистиката сподели, че търговията си върви необезпокоявано.
Познатата остаряла заспалост
Хората ще не престават да питат какъв брой още индивида би трябвало да умрат в Украйна, какъв брой градове би трябвало да бъдат изравнени със земята и какъв брой по-авторитарна би трябвало да стане Беларус, преди Европейски Съюз да се реши на последваща крачка. А отговорът е нормалният: Брюксел постоянно би трябвало да бъде побутнат, с цел да работи.
Това е познатата остаряла заспалост. Трябваше да забележим ужасяващите фотоси на хиляди умиращи от COVID-19 в северна Италия, с цел да се реши Европейският съюз да работи дружно против пандемията. Трябваше да забележим цяло потомство банкрутирали бизнеси и фамилии в южна Европа, с цел да може Европейската централна банка да обещае, че ще направи всичко допустимо, с цел да избави еврото. Както един безсрамен еврократ ми сподели един път: "Никога не оставяме положителната рецесия да отиде напразно ".
Има голяма възможност и този път да е същото - без значение какъв брой жестоко и цинично може да прозвучи това за украинците, които се борят за живота си. Но също е истина, че това, което Европейски Съюз направи в последните дни, е доста повече от всичко, което съм виждал през последните 15 години.
Никога не съм си представял Европейски Съюз да наложи наказания на Путин и Лавров.
Да, живеем в невиждани времена, само че в никакъв случай не съм си представял Европейски Съюз да наложи наказания на президента Владимир Путин и външния му министър Сергей Лавров. Изведнъж се оказа, че има метод съветските пропагандни канали. Отне единствено 24 часа.
Чувам от дипломати, че в този момент работят по документ след документ, с невиждана скорост, а не както преди - с месеци и месеци разисквания. Видях по какъв начин Европейският съюз, притежател на Нобелова премия за мир и основан, с цел да няма войни на континента, да нарушава своето последно табу и да дава на Украйна половин милиард евро, с цел да си купи оръжие.
И внезапно симпатизанти на Путин, като чешкия президент Милош Земан и френската националистка Марин Льо Пен, се отхвърлиха в последния миг от съветския водач. И макар че това към момента е в несигурно бъдеще, в Брюксел към този момент има да получи вероятност за участие в Европейски Съюз. По подигравка на ориста, Украйна в никакъв случай не е била по-близо до Европейски Съюз.
Но най-обещаващи от всичко са фотосите на европейци по целия континент, които показват в поддръжка на Украйна, подаряват милиони и персонално отиват да оказват помощ на бягащите украинци. Посетите през днешния ден семена ще израснат без значение от това по какъв начин приключи войната и какви опустошения ще донесе. Започва нещо положително в Европа, което никой не може да спре.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ