Пловдив е европейски със сключеното си фронтално застрояване
В последните 8 години локалната администрация се занимаваше с елегантни, само че най-вече показни градоустройствени планове: Капана, Колодрума, Цар-Симеоновата градина и Пеещите фонтани, Малката основна.
С реализацията им градът стана по-приветлив, само че усъвършенства ли се виталната среда за пловдивчани? При състояние че те всекидневно се сблъскват с проблемите с трафика, мръсния въздух, неналичието на зелени площи и места за паркиране.
Как да се оправи с всичко това новият кмет на Пловдив?
На първо място той би трябвало да разполага с добър екип, само че също по този начин да се вслушва в мнението на жителите и специалистите.
”Марица ” потърси хрумвания от гилдията на локалните архитекти. Какво биха посъветвали бъдещия кмет на града проектантите, обединени в групата КАПО (Клуб на архитекта експерт и общественик). Клубът е свободно професионално съдружие, основано доста преди 10 ноември 1989 година за предложение на различни на формалните мнения и оферти в региона на построяването на Пловдив. През годините той има друг състав от опитни практикуващи архитекти и понастоящем клубът съществува като част от сдружението на САБ - Пловдив.
Вие сте проектанти с дълготраен опит. Какво бихте посъветвали новия кмет на Пловдив по отношение на визията на града. Откъде да стартира?
В Пловдив се случиха и се случват доста нови неща в областта на градоустройството и това е реалност. Грешките, несъмнено, са част от този развой. Затова нашата рекомендация към идващия градоначалник е да заложи на публичните и професионални разисквания, да се оцени направеното и настоящето положение на града. Всеки нов план има потребност да бъде огледан от всички страни. Точно тук е мястото на професионалните гилдии да се намесят със съвет, рекомендация, даже тенденция за това по какъв начин да се реши един или различен градски проблем. Една сериозна и откровена преценка на направеното е наложителна причина за сполучливо бъдещо развиване на Пловдив.
Защото опитът ни до момента в доста връзки е скръбен. Ето един образец: вижте хотел " Марица ". Старата постройка стои добре в комбинация с панаира насреща. Само че новите тела (чието строителство даже не може да бъде завършено), които се появиха към хотела,сякаш <210> споделят: „ ти би трябвало да паднеш! ”, „ ненужна си! “. Днес, когато притежателят на хотел " Марица " е преследван за злоупотреби, търсим отговори на въпроса: кой разреши да се построи тази безсмислена комбинация? Само че никой не повдига този въпрос!
Кой се оказа най-неуспешният и недомислен план за града досега?
Голяма неточност е, в случай че се осъществя планът за тунела под гарата, което се подхваща от Националната компания „ Железопътна инфраструктура ”. С това прекосяване на подземния тунел към бул.„ Васил Априлов ” ние затваряме още един лъч от огромното кръгово площадно пространство, планувано още от Йосиф Шнитер за предгаров площад. Жп гарата на Пловдив е планувана по този начин, че от нея потеглят няколко лъча - към бул. „ Руски ”, към „ Васил Априлов ”, към ул. „ Иван Вазов ” и „ Христо Ботев ”.
Улица „ Иван Вазов ” към този момент е затворена като лъч, в този момент ще затворим и „ Васил Априлов ”. Един тунел, който излиза по този бул., ще осакати цялото околно пространство и ще унищожи историческата градоустройствена комбинация и вместо да облекчи, ще затрудни още повече придвижването в центъра на града.
Голямата неволя на това информационно решение е, че то се прави от инженери-комуникатори, без помощта на архитекти. Другият проблем е в компликацията на самото изграждане на оборудването. Затова си мислим, че в последния кметски мандат това е най-проблемният план, носещ огромни архитектурни и строителни рискове. Дали не би трябвало да разчитаме единствено на наложителното преустрояване и рационализиране на настоящия жп прелез?
Как оферирате да се развива Пловдив, има ли формула, по която това може да стане?
Най-добрата формула за Пловдив се смята следната: преди време рисуваха силуета на тепетата, а изпод под тях застройка с корниз 5-6 етажа. Добре е днешните проектанти да продължат да съблюдават този принцип. Можем само да доуплътним тази застройка сред хълмовете, само че до тях няма място за конкуриращи ги високи здания. Те могат да се строят от другия завършек на река Марица и след Сточна гара.
Нека Пловдив да се развива като европейски град с присъщото си подписано фронтално застрояване по улиците „ Княз Батенберг “, „ Райко Даскалов “, Хр. Г. Данов “, „ Гладстон “. „ Капана “, като го укрепим и разтеглим и по други места, и като съблюдаваме неговия мащаб.
Очакваме откриването на Епископската базилика на Филипопол. Този план също поляризира мненията в града. Какви са настроенията измежду вашата колегия преди отварянето на обекта?
Прави ни усещане това, че нашите старини стоят разхвърляни, неовладяни. Пловдив е богат на археологически находки, само че би трябвало да има нещо общо сред тях, което ги сплотява в една система, с цел да ги презентираме по-добре пред туристите и гостите на града.
Израстващият размер на мястото на Голямата базилика стартира мощно да безпокои пловдивската общност.Той е безусловно немащабен към околната застройка, запушва погледа от бул. “Мария Луиза “ към центъра и хълмовете, тампонира Католическата черква с размера и размера си и припомня индустриален завод. И до момента центърът на Пловдив не е завършен пространствено, само че новият размер укрепва възприятието за безвластие и безпорядък.
През миналите десетилетия центърът е бил непрекъснато разработван, като в така наречен „ Бяла зона “ са се предвиждали огромни размери (Дом на препоръките, ДСК), които са затваряли площадното пространство, до момента в който в този момент то „ протича ” гладко на изток и север, възприема се без граници, аморфно, непознато на обичайните с наситена застройка пловдивски улици, в което новият размер, без отношение към близките здания, укрепва неориентираността му, компликацията на разбиране.
Тотално е неглижирана Католическата черква като исторически монумент и архитектурен акцент в съществуващата застройка. Това голямо за мащаба на града пространство чака своето пространствено решение в територията сред тунела и хотел „ Тримонциум “, с цел да влияе и възпитава, също като непокътнатите обичайни елементи на града.
Може да се каже, че постоянно нашите градове наподобяват неподредени, безредни. Преди години, по време на соца, с помощта на градоустройственото обмисляне нещата се правеха по избран, въпреки и не всеки път добър ред. За страдание, през днешния ден загубихме този собствен опит от предишното. А точно в тази класификация се крие устойчивото развиване на градовете, за което приказваме толкоз доста в последно време. Всеки град би трябвало да се проектира въз основата на един непрекъснати репери, полезности, които за Пловдив са хълмовете, реката и наследената конструкция на застрояване.
Новата художествена изложба на " Гладстон " отвори порти с изложбата „ Минимализъм-BG “. Пловдивчани дълго време чакаха тази зала, само че художниците посрещнаха новата си облага с арт митинг. Какво мислите за визията вие, архитектите?
Пловдив имаше потребност от тази изложба, само че тя не съумя да овладее пространството, да стане фактически една изложбена постройка с подстрекателство за изкуство - т.е. същинска изложбена постройка на пловдивските художници. Този план не можа да се случи!
В началото имаше един план за постройката, само че той не се извърши. Довършиха постройката по различен план и през днешния ден е очевидно, че в последна сметка въздействието <210> не е безапелационно. Предишната сграда на „ Гладстон ”, остарялата изложба, най-малко сигнализираше с размера си за нейното предопределение. Сега имаме една плоска постройка, която по-скоро наподобява на битов комбинат. По този метод пропуснахме опцията на това знаково място да се направи едно същинско арт пространство. Но това е допустимо само по пътя на авансово обсъждане на мястото и тематиката и наложително архитектурен конкурс - този опит, наподобява, сме го не запомнили!
С реализацията им градът стана по-приветлив, само че усъвършенства ли се виталната среда за пловдивчани? При състояние че те всекидневно се сблъскват с проблемите с трафика, мръсния въздух, неналичието на зелени площи и места за паркиране.
Как да се оправи с всичко това новият кмет на Пловдив?
На първо място той би трябвало да разполага с добър екип, само че също по този начин да се вслушва в мнението на жителите и специалистите.
”Марица ” потърси хрумвания от гилдията на локалните архитекти. Какво биха посъветвали бъдещия кмет на града проектантите, обединени в групата КАПО (Клуб на архитекта експерт и общественик). Клубът е свободно професионално съдружие, основано доста преди 10 ноември 1989 година за предложение на различни на формалните мнения и оферти в региона на построяването на Пловдив. През годините той има друг състав от опитни практикуващи архитекти и понастоящем клубът съществува като част от сдружението на САБ - Пловдив.
Вие сте проектанти с дълготраен опит. Какво бихте посъветвали новия кмет на Пловдив по отношение на визията на града. Откъде да стартира?
В Пловдив се случиха и се случват доста нови неща в областта на градоустройството и това е реалност. Грешките, несъмнено, са част от този развой. Затова нашата рекомендация към идващия градоначалник е да заложи на публичните и професионални разисквания, да се оцени направеното и настоящето положение на града. Всеки нов план има потребност да бъде огледан от всички страни. Точно тук е мястото на професионалните гилдии да се намесят със съвет, рекомендация, даже тенденция за това по какъв начин да се реши един или различен градски проблем. Една сериозна и откровена преценка на направеното е наложителна причина за сполучливо бъдещо развиване на Пловдив.
Защото опитът ни до момента в доста връзки е скръбен. Ето един образец: вижте хотел " Марица ". Старата постройка стои добре в комбинация с панаира насреща. Само че новите тела (чието строителство даже не може да бъде завършено), които се появиха към хотела,сякаш <210> споделят: „ ти би трябвало да паднеш! ”, „ ненужна си! “. Днес, когато притежателят на хотел " Марица " е преследван за злоупотреби, търсим отговори на въпроса: кой разреши да се построи тази безсмислена комбинация? Само че никой не повдига този въпрос!
Кой се оказа най-неуспешният и недомислен план за града досега?
Голяма неточност е, в случай че се осъществя планът за тунела под гарата, което се подхваща от Националната компания „ Железопътна инфраструктура ”. С това прекосяване на подземния тунел към бул.„ Васил Априлов ” ние затваряме още един лъч от огромното кръгово площадно пространство, планувано още от Йосиф Шнитер за предгаров площад. Жп гарата на Пловдив е планувана по този начин, че от нея потеглят няколко лъча - към бул. „ Руски ”, към „ Васил Априлов ”, към ул. „ Иван Вазов ” и „ Христо Ботев ”.
Улица „ Иван Вазов ” към този момент е затворена като лъч, в този момент ще затворим и „ Васил Априлов ”. Един тунел, който излиза по този бул., ще осакати цялото околно пространство и ще унищожи историческата градоустройствена комбинация и вместо да облекчи, ще затрудни още повече придвижването в центъра на града.
Голямата неволя на това информационно решение е, че то се прави от инженери-комуникатори, без помощта на архитекти. Другият проблем е в компликацията на самото изграждане на оборудването. Затова си мислим, че в последния кметски мандат това е най-проблемният план, носещ огромни архитектурни и строителни рискове. Дали не би трябвало да разчитаме единствено на наложителното преустрояване и рационализиране на настоящия жп прелез?
Как оферирате да се развива Пловдив, има ли формула, по която това може да стане?
Най-добрата формула за Пловдив се смята следната: преди време рисуваха силуета на тепетата, а изпод под тях застройка с корниз 5-6 етажа. Добре е днешните проектанти да продължат да съблюдават този принцип. Можем само да доуплътним тази застройка сред хълмовете, само че до тях няма място за конкуриращи ги високи здания. Те могат да се строят от другия завършек на река Марица и след Сточна гара.
Нека Пловдив да се развива като европейски град с присъщото си подписано фронтално застрояване по улиците „ Княз Батенберг “, „ Райко Даскалов “, Хр. Г. Данов “, „ Гладстон “. „ Капана “, като го укрепим и разтеглим и по други места, и като съблюдаваме неговия мащаб.
Очакваме откриването на Епископската базилика на Филипопол. Този план също поляризира мненията в града. Какви са настроенията измежду вашата колегия преди отварянето на обекта?
Прави ни усещане това, че нашите старини стоят разхвърляни, неовладяни. Пловдив е богат на археологически находки, само че би трябвало да има нещо общо сред тях, което ги сплотява в една система, с цел да ги презентираме по-добре пред туристите и гостите на града.
Израстващият размер на мястото на Голямата базилика стартира мощно да безпокои пловдивската общност.Той е безусловно немащабен към околната застройка, запушва погледа от бул. “Мария Луиза “ към центъра и хълмовете, тампонира Католическата черква с размера и размера си и припомня индустриален завод. И до момента центърът на Пловдив не е завършен пространствено, само че новият размер укрепва възприятието за безвластие и безпорядък.
През миналите десетилетия центърът е бил непрекъснато разработван, като в така наречен „ Бяла зона “ са се предвиждали огромни размери (Дом на препоръките, ДСК), които са затваряли площадното пространство, до момента в който в този момент то „ протича ” гладко на изток и север, възприема се без граници, аморфно, непознато на обичайните с наситена застройка пловдивски улици, в което новият размер, без отношение към близките здания, укрепва неориентираността му, компликацията на разбиране.
Тотално е неглижирана Католическата черква като исторически монумент и архитектурен акцент в съществуващата застройка. Това голямо за мащаба на града пространство чака своето пространствено решение в територията сред тунела и хотел „ Тримонциум “, с цел да влияе и възпитава, също като непокътнатите обичайни елементи на града.
Може да се каже, че постоянно нашите градове наподобяват неподредени, безредни. Преди години, по време на соца, с помощта на градоустройственото обмисляне нещата се правеха по избран, въпреки и не всеки път добър ред. За страдание, през днешния ден загубихме този собствен опит от предишното. А точно в тази класификация се крие устойчивото развиване на градовете, за което приказваме толкоз доста в последно време. Всеки град би трябвало да се проектира въз основата на един непрекъснати репери, полезности, които за Пловдив са хълмовете, реката и наследената конструкция на застрояване.
Новата художествена изложба на " Гладстон " отвори порти с изложбата „ Минимализъм-BG “. Пловдивчани дълго време чакаха тази зала, само че художниците посрещнаха новата си облага с арт митинг. Какво мислите за визията вие, архитектите?
Пловдив имаше потребност от тази изложба, само че тя не съумя да овладее пространството, да стане фактически една изложбена постройка с подстрекателство за изкуство - т.е. същинска изложбена постройка на пловдивските художници. Този план не можа да се случи!
В началото имаше един план за постройката, само че той не се извърши. Довършиха постройката по различен план и през днешния ден е очевидно, че в последна сметка въздействието <210> не е безапелационно. Предишната сграда на „ Гладстон ”, остарялата изложба, най-малко сигнализираше с размера си за нейното предопределение. Сега имаме една плоска постройка, която по-скоро наподобява на битов комбинат. По този метод пропуснахме опцията на това знаково място да се направи едно същинско арт пространство. Но това е допустимо само по пътя на авансово обсъждане на мястото и тематиката и наложително архитектурен конкурс - този опит, наподобява, сме го не запомнили!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ