В понеделник Розалин Пенчев ще навърши 23 г. Посрещачът на

Розалин Пенчев: Използвахме простора на баба ми за мрежа

В понеделник Розалин Пенчев ще навърши 23 година Посрещачът на националния тим изпраща най-хубавата си година. Много бързо се наложи в състава на Пламен Константинов, а през октомври завоюва бронз за Купата на Аржентина с новия си отбор Персонал Боливар. Професионалната му кариера стартира през 2014-а в полския Ефектор. Сезонът не е сполучлив и отборът от Киелце приключва на 12-о място в полската лига. През 2015-а печели сребро с националния ни тим на Европейските игри в Баку. След това се мести в турския Токат. Сезон 2016/2017 приключва в италианския Латина. - Как се чувстваш в Аржентина? Лесно ли взе решение да напуснеш Европа? - Чувствам се прелестно тук. Вярвам, че това е най-хубавото място, на което можеше да попадна на този стадий от кариерата ми. Да, по никакъв начин не се поколебах да приема това предложение. Аз не предпочитам съгласно дестинацията, а съгласно клуба и изискванията, които ми предложи - преди всичко е това, което е най-хубаво за мен и за моето развиване. - Виждаш ли наклонност по-силни играчи да избират по-екзотични дестинации? - Не, не мисля. Все още максимален брой от тях са в Европа съгласно мен, само че отново споделям - всеки търси най-хубавото за себе си.

- Ако отборът на Персонал играеше в родната Суперлига, на кое място щеше да е? - Предполагам, че щеше да заема челна позиция, тъй като разполага с положителни състезатели с огромен опит и умения и най-важното е воден от извънреден за мен треньор в лицето на Хавиер Вебер. - Какви са задачите пред тима този сезон? - Спечелване на аржентинското състезание и допустимо най-хубаво класиране на международното клубно, както и на южноамериканското клубно състезание. - Разкажи за града, в който живееш, по какъв начин си организиран? - Боливар е едно малко, само че доста прелестно за живот градче. Спокойно е и има доста плюсове, които огромният град няма. Например няма трафик, а това, съчетано с прелестното време и многото палми и басейни, го прави доста прелестен. Тук е едно от дребното места в Аржентина, където няма престъпност. Аз избрах да пребивавам в апартамент в центъра, защото обичам да има наоколо супермаркет или ресторант да вземем за пример. Шофирам и постоянно вървя до Буенос Айрес през уикенда, в случай че съм свободен.

- С кое ти беше най-трудно да свикнеш? - Не бих споделил, че има нещо, с което ми е било мъчно да привикна. Най-много ми липсват околните, несъмнено, моят брат близнак Чоно, който се подвизава в Италия, както и татко ми. - Как ще коментираш жребия за международното следващата година? Какви би трябвало да са ни действителните упования? - Някои от тимовете ги победихме през миналото лято, за други - като Куба, Пуерто Рико - нямам никаква информация. Първият стадий от конкуренцията е изцяло реализуем, оттова насетне не мога да дам никакви прогнози. Аз съм оптимистично надъхан поради обстоятелството, че играем пред родна аудитория, която дава големи сили на тима. - Ти влезе с гръм и тропот в националния отбор, с заричане за дълга и сполучлива кариера в него. Такъв ли беше проектът ти? - Разбира се. На всеки един млад играч целите и упоритостите са свързани с националния тим. Не бих го нарекъл проект, само че се веселя, че съумявам да последвам и извършвам сполучливо поставените от мен цели. - Кои думи на Пламен Константинов ще помниш дълго, свързани с дебюта ти в първия ни състав? - Доколкото си припомням той бе споделил, че имам още доста какво да изучавам или нещо сходно, с което съм изцяло склонен. През лятото прочетох доста положителни мнения по мой адрес от огромни имена във волейбола, което доста ме окуражи да не преставам все по-усърдно да се трудя и развъртвам.

- Как се справяш с медийния звук към вашата фамилия - привикна ли към този момент или те нервира? Как е под светлината на прожекторите? - Не мисля, че има кой знае какъв медиен звук около нас. Определено не съм привикнал да приказвам пред камери към момента. Аз персонално обичам не да приказвам, а да демонстрирам какво мога на игрището. И в случай че под светлината на прожекторите имате поради игрището, там се усещам най-добре!

- Имаше ли вид с братята ти да не станете волейболисти? Какво беше детството ви? - Не, подобен вид в никакъв случай не е имало. Баща ни беше този, който ни вкара в залата. Спомням си че батко Ники (смее се) към този момент беше волейболист, а ние с Чоно си играехме у дома на двора. Използвахме простора на баба ни за мрежа. Играехме по през целия ден, безусловно до момента в който не пристигна моментът, в който влязохме в залата. За нашето детство мога доста да описвам с часове, само че в резюме бяхме доста непослушни с Чоно. Всичко у дома беше изпочупено от топката, а когато направехме някоя нова беля, се качвахме на покрива на къщата, тъй като знаехме, че баща ще се прибере и ще пита кой беше. Обичайното беше аз да кажа Чоно, а той - Розалин. След което и двамата да сме набити или осъдени. Баща ни беше доста непоколебим с нас като дребни, само че поради обстоятелството какви бяхме ние... бе напълно обикновено.

България възкръсна в Казан и удари Русия в Световната лига

- Близо ли е моментът, в който ти, Ники и Чоно ще се съберете в националния тим? - Дали е близо не мога да кажа, само че доста се надявам това да е по този начин.

- За какво спорите най-често като се съберете тримата? Правили ли сте си номера? - С Чоно постоянно се караме, само че единствено когато сме дружно. Той доста обича да облича моите облекла и поради обстоятелството, че има в пъти повече от мен, това доста постоянно е мотив да се скараме. Като деца по-скоро се биехме защо ли не.

- За какво мечтаеш? - Мечтая за доста неща както всеки младеж, само че мога да ви споделя единствено част от тези, които са свързани с специалността, те са и най-вече. Мечтая да играя на олимпиада, да играя дружно с братята ми - и с национал на и с клубна фланелка, да реализира всичко в спорта, за което всеки един състезател мечтае, както и доста много други сходни.