В първата част (тук) обсъдихме част от аргументите, че ИИ

В първата част (тук) обсъдихме част от причините, че ИИ ще има доста мощен резултат върху метода ни на живот, работната мощ, стопанската система като цяло. И той въпреки и частично позитивен, също по този начин ще е унищожителен. Засегнахме и някои хрумвания, които опровергават това. В тази част обаче ще преминем към разбиването на илюцията, че ИИ е краят на света за нас. 

Едно от нещата, което причините в поддръжка на ИИ революцията пропущат, е, че към момента има доста и доста задания, които хората могат да извършват по-добре от всяка машина.

Да вземем да вземем за пример водопроводчиците. 

Те би трябвало да се качват и слизат от колите си, да изкачват стълби и стълбички и да придвижват тежки предмети. Да развиват и да завиват, да наместват, да поставят уплътнения и какво ли още не. Тази работа изисква освен мощ и елементарни механични придвижвания – изисква и фини двигателни умения.

Днешните роботи не могат да извършват тези задания на равнище, близо до това на индивида. Така че, даже да имате изкуствен интелект на човешко равнище, който съвършено схваща по какъв начин да бъде водопроводчик, не бихте могли да създадете задоволително гъвкаво тяло на робот, което да прави тази работа.

През 2015 година Агенцията за перспективни проучвателен планове в региона на защитата организира конкурс, в който тимове се състезаваха да основат хуманоидни роботи. Те трябваше да могат да извършват задания като ръководство на транспортно средство, отваряне на врата, завъртане на клапан и изрязване на дупка в стена благодарение на бормашина. Много от роботите паднаха по време на надпреварата. 

Успешните от тях изпълняваха дилемите доста по-бавно от човек.

И това бяха проучвателен прототипи, а не търговски артикули. Всеки робот в надпреварата на DARPA се поддържаше от екип от откриватели, които правиха интензивна поддръжка сред тестванията. Така че за подготовката на един от тези роботи за осъществяване на водопроводна работа ще е нужен доста повече човешки труд, в сравнение с в случай че просто човек водопроводчик извърши тази работа.

Разбира се, това беше преди осем години. 

Подобрили ли са се роботите от този момент? По-рано тази година Boston Dynamics, водеща компания в региона на роботиката, разгласява видеоклип, в който демонстрира, че нейният хуманоиден робот Atlas (също към момента проучвателен прототип) към този момент има ръце, с нещо сходно на нокти, и може да подвига тежки предмети. Макар че това е впечатляващ прогрес (предишните версии въобще нямаха ръце), компанията към момента има да извърви дълъг път.

Обикновените хватки с нокти значат, че Atlas смазва всичко, което подвига. Не бихте желали този робот да поправя течащия ви кран, без значение какъв брой образован е софтуерът му. 

Рон Амадео от Ars Technica в своя коментар към видеото

Някои компании, в това число Tesla и Figure, настояват, че създават хуманоидни роботи.

Такива, които ще могат безвредно да извършват редица домашни задания. Доколкото ми е известно, нито една от тези компании към момента не е доставила тези артикули и съм песимистичен, че ще съумеят да оправдаят личните си упования. 

Дори и да го създадат, ще са нужни доста години, с цел да се произведат задоволително хуманоидни роботи, които да окажат значително въздействие върху пазара на труда. А в кратковременен и средносрочен проект ще получим доста нови работни места в бранша на роботиката.

Но да предположим, че технологиите в региона на роботиката напредват бързо и след няколко десетилетия ще има милиони хуманоидни роботи с физически потенциал да правят множеството работи, които могат да правят хората. 

Човешките служащи към момента ще запазят друго огромно преимущество на пазара.

Фактът, че другите хора обичат да поддържат връзка с хора, а не с машини.

Това е най-очевидно при специалностите, свързани с грижи. Дори в случай че някой изобрети робот, за който е потвърдено, че е толкоз безвреден, колкото човешка детегледачка, не бихме желал той да се грижи за нашето 2-годишно дете. Обзалагам се, че и вие не бихте го създали. По същия метод работещите в областта на грижите за възрастни хора, физиотерапевтите, психолозите, медицинските сестри и други сходни специалности би трябвало да бъдат изолирани от разстройства, свързани с изкуствените интелекти, тъй като множеството хора ще предпочетат човешките болногледачи пред роботите.

Тази позиция важи надалеч освен за специалностите, свързани с грижи. 

Помислете да вземем за пример за кафенетата. Много от обектите на Starbucks към този момент разполагат с кафемашини от висок клас, които смилат зърната и създават кафе, което е неразличимо от това, което би направил човек-бариста – правейки всичко самичък и на ръка. Няма да е мъчно да се автоматизират изцяло обектите на Starbucks, тъй че роботизирана ръка да ви подаде кафето, когато то е готово.

Но Starbucks няма да внедри подобен робот, тъй като клиентите на Starbucks не купуват просто чаша кафе.

Те купуват релативно първокласното прекарване да им бъде приготвено кафе от различен човек.

През 2012 година Wall Street Journal заяви, че Starbucks е наредила на баристите си да „ спрат да вършат по няколко питиета едновременно “, защото клиентите се оплакват, че забързаните баристи са „ трансформирали финото изкуство на приготвянето на кафе в механизиран развой с цялата “романтика ” на поточна линия “. 

Знаете ли какво е още по-малко сантиментално от това бариста да ви направи няколко чаши кафе по едно и също време? Робот да ви направи кафе.

Много други промишлености работят по този метод:

Въпреки ниската цена на приложенията за тренировки (а преди този момент и на видеоклиповете за тренировки) доста хора заплащат по-висока цена, с цел да посещават фитнеса с инструктори. Записаната музика е евтина и навсякъде публикувана, само че почитателите заплащат по-висока цена, с цел да видят обичаните си реализатори онлайн. В по-нискокатегорийните заведения за хранене поръчките се одобряват на гише (или на тъчскрийн) и клиентите сами си носят подносите (самообслужване), до момента в който в по-луксозните заведения за хранене има дребна войска от сервитьори, подготвени да изпълнят чашата с вода и да изметат трохите.

Тази динамичност ще стане още по-важна в ерата на изкуствения разсъдък.

Например в бъдеще евентуално ще има евтини виртуални учебни заведения, в които учениците ще си взаимодействат с чатботове, а не с човешки учители. Несъмнено някои възпитаници ще ги намерят за потребни.

Но доста други ще ги намразят по същите аргументи, заради които са ненавиждали учебното заведение посредством Zoom по време на пандемията. Много хора обичат да слушат лекции персонално. По-лесно е да се придържате към образователния проект, в случай че знаете, че професорът (или асистентът) ще се разочарова от вас, че сте закъснели с предаването на задачата или сте получили неприятна оценка на теста. 

А посещаването на учебно заведение в действително време ви разрешава да се сприятелите със съучениците си и да участвате в извънкласни действия. Това ще продължи да притегля учениците към обичайните учебни заведения, без значение какъв брой положителни са виртуалните учебни заведения, задвижвани от изкуствен интелект.

По същия метод може да получите здравна диагноза от чатбот, само че доста хора ще са подготвени да платят в допълнение за съвет от доктор или здравна сестра.

Особено в случай че имат потребност от медицински обзор за належаща болежка или проблем.

Хората може да се усещат по-комфортно да споделят интимни детайлности с човешки доктор, освен тъй като усещат прочувствена връзка, само че и тъй като може да имат по-голяма убеденост, че информацията, която споделят, няма да бъде употребена непозволено.

Съществува риск да се стигне до двустепенна система на опазване на здравето, в която заможните пациенти могат да беседват с лекари по поръчка, до момента в който от пациентите с по-ниски приходи се изисква първо да поддържат връзка с чатбот. Но е мъчно да си представим, че изкуственият разсъдък ще отстрани напълно търсенето на лекари.

Много е евентуално изкуственият разсъдък да докара до понижаване на заетостта в някои специалности. Няколко категории служащи могат да бъдат изцяло сменени от софтуера на изкуствения разсъдък. Но ще има доста повече специалности, в които автоматизираният програмен продукт ще автоматизира някои елементи от работата, позволявайки на служащите да се съсредоточат върху други задания и да станат по-продуктивни като цяло.

Дори когато машините автоматизират забележителна част от дадена специалност, това не е наложително да докара до огромна загуба на работни места. 

Да вземем да вземем за пример банкоматите. 

Банките инсталираха стотици хиляди банкомати през 80-те и 90-те години на ХХ в. Това направи по-евтино ръководството на банков клон, тъй че банките откриха повече клонове. И във всеки клон към момента има касиери, които се занимават със задания, прекомерно комплицирани за банкоматите. В резултат на това общият брой на банковите касиери в Съединени американски щати не се е трансформирал значително сред 1980 и 2010 година

Очаквам изкуственият разсъдък да окаже сходно влияние върху доста специалности. 

Например Github Copilot е програмен продукт на изкуствения разсъдък, който към този момент оказва помощ на програмистите да усилят продуктивността си с 20 до 50%. Ще се възползват ли фирмите от тази опция, с цел да понижат броя на инженерните си фрагменти? Някои може би, само че аз се обзалагам, че множеството ще се възползват от опцията да създават повече програмен продукт.

А в случаите, когато изкуственият разсъдък понижи заетостта в дадена специалност, служащите ще се реалокират в други специалности, където търсенето е мощно. А както видяхме, има доста специалности – от водопроводчици до баристи и лекари – които няма да бъдат сменени от изкуствения разсъдък в скоро време.

Неотдавнашна публикация на компютърния академик Ед Фелтен, професора по бизнес Манав Радж и икономиста Робърт Симанс преглежда база данни с специалности и се пробва да дефинира до каква степен всяка работа е „ изложена “ на огромни езикови модели като ChatGPT. 

Те са създали това, като са разделили всяка работа на 52 човешки качества. 

Такива като „ устно схващане, устно изложение, апостериори размишление, резистентност на ръката “. След това са оценили какъв брой добре софтуерът на изкуствения разсъдък може да извършва всяка от тези задания.

Телемаркетьорите оглавиха листата на най-изложените на риск специалности, следвани от няколко категории академични преподаватели. Съдии, арбитри и клинични психолози също попаднаха в листата. Това наподобява като рационална първа стъпка за оценка на въздействието на изкуствения разсъдък върху пазара на труда, само че също по този начин считам, че описът демонстрира рестриктивните мерки на методологията.

Например, доста е мъчно да си представим, че в миналото ще сменяем човешките съдии с изкуствени интелекти. 

Без значение какъв брой механически способени могат да станат изкуствените интелекти в тълкуването и използването на закона, хората ще желаят да запазят тази функционалност в човешки ръце. Хората ще са по-склонни да се доверят на решения, взети от човек, чиито причини могат да схванат и който наподобява споделя техните полезности.

Скептичен съм и във връзка с това, че ще намалее търсенето на клинични психолози. 

Макар че някои хора безспорно ще се радват да приказват с чатботове за проблемите си с психологичното здраве, доста други ще предпочетат да беседват лице в лице с човешко създание. И както обясних нагоре, не е явно, че изкуственият разсъдък ще лиши от работа доста академични преподаватели.

Интересно е, че откривателите откриват мощна позитивна връзка сред излагането на езикови модели и приходите.

Професиите с по-високи заплати е по-вероятно да бъдат наранени от най-новите технологии на изкуствения разсъдък. Така че е доста допустимо технологиите на изкуствения разсъдък да понижат огромната награда в заплащането, която се е появила сред приключилите лицей и по-малко образованите служащи в края на 20-ти век. 

И най-после, значимо е да се помни, че нивото на претовареност в цялата стопанска система в последна сметка се дефинира от макроикономически фактори. Ако потребителите харчат повече пари, предприятията ще отговорят, като наемат повече служащи. Последните три години илюстрираха какъв брой мощен може да бъде този резултат: След пандемията Конгресът и Федералният запас работиха прекомерно старателно, с цел да подтикват стопанската система, което докара до свръх напрегната стопанска система и възходяща инфлация.

Ако през идващите години изкуственият разсъдък стартира да замества служащите, това ще окаже напън за понижаване на заплатите и цените, като в същото време ще усили икономическия къс. 

Това ще даде на централните банки повече независимост на деяние за понижаване на лихвените проценти, а на политиците – повече благоприятни условия за увеличение на разноските или понижаване на налозите. 

Докато те си правят работата, няма причина общият брой на работните места в цялата стопанска система да понижава.

Най-голямото влияние на интернет върху света може да се окаже по-скоро културно, в сравнение с икономическо. Музиката, малкия екран и публицистиката бяха трансформирани от платформи като Spotify, YouTube, Netflix и Twitter. Социалните медии трансформираха политиката, като усилиха поляризацията и подтикнаха възхода на популистките придвижвания по света. И доста служащи с бели якички трябваше да овладеят нови принадлежности, с цел да останат в челните редици на своята кариера.

Но в материално отношение животът ни не е доста по-различен от този преди 30 години.

Нашите домове, магазини за хранителни артикули, квартали, учебни заведения и лечебни заведения не са се трансформирали доста. Икономическият напредък в Съединените щати в действителност се забавя през ерата на интернет. Коригираният по отношение на инфлацията Брутният вътрешен продукт на глава от популацията нараства повече сред 1962 и 1992 година, в сравнение с сред 1992 и 2022 година

Очаква се сходна история и с изкуствения разсъдък. 

Stable Diffusion към този момент направи гражданска война в метода, по който сътворяваме цифрови изображения, а аудио- и видеосъдържанието няма да изостане. Възможността за генериране на персонализиран (и вероятно фалшив) текст, изображения и видео в огромен мащаб може да има трагични и непредвидими резултати върху доста промишлености.

Много служащи с бели якички ще би трябвало да овладеят нови принадлежности на изкуствения разсъдък, с цел да останат в челните редици на своята кариера. Някои от тях може да бъдат принудени да сменят напълно специалността си.

И в случай че (като мен) сте служащ с бяла якичка, който по през целия ден седи пред компютъра, това евентуално ще ви се стори като плач олюция, тъкмо както интернет ни се стори гражданска война преди 20 години. 

Но по-голямата част от живота – и множеството работни места – не са онлайн. Въздействието на изкуствения разсъдък върху всекидневието на множеството хора евентуално ще бъде надлежно непретенциозно.

В последната трета част на тази поредност ще разгледаме какво въпреки всичко ще се промени и по какъв метод ще се отрази на хората.