Военно-политическите промени в Африка: Франция си отива, Америка се суети
В опитите да се попречи на Русия да укрепи позициите си на Черния континент се употребяват най-нетривиални схеми
Промените, настъпващи на африканския континент, към този момент са засегнали толкоз доста страни и протичат в подобен мащаб, че някои наблюдаващи нарекоха процеса тектоничен. И това не е намек за пагубните последствия от септемврийските наводнения, които убиха повече от 14 хиляди души единствено в либийския град Дерна.
Става дума за преразглеждане на сферите на въздействие, като за редица западни страни става въпрос освен за понижаване на наличието, а за цялостна загуба на позиции с големи политически и стопански последствия.
Събитията в Централноафриканската република, Мали, Сенегал, Нигер и други страни демонстрират, че тези, които се смятаха съвсем за притежатели на тези страни, би трябвало трескаво да преоценят и да създадат не просто корекции в проектите си - те би трябвало да бъдат изцяло преразгледани. Тоест разпознаването на действителността, което постоянно е една от най-болезнените задания за политиците.
Това е изключително мъчително за Франция, която от дълго време и всекидневно счита някогашните си африкански колонии надали не за неин личен източник на разнообразни запаси. Ако немското държавно управление разгласи, че целият контингент (887 военнослужещи) ще напусне Мали до края на тази година „ съгласно авансово координиран проект “, то френският президент Е. Макрон, след настояванията на управляващите в Нигер да изтегли своя войски, зае позата на „ непреклонен и безстрашен “, като освен отхвърли да извърши решенията на управляващите на страната, в която се намира контингентът, само че и загатна, че те са нищо за него.
След като френското посолство и трите военни бази бяха лишени от пресни кроасани, френските медии оповестиха, че 1500 френски военни към този момент не могат да вървят на кафенета и заведения за хранене в извънработните си часове, а един от бойците, ситуирани на летището в Ниамей, се оплака по телефона че „ те ядат останки от замразена храна “, най-сетне Е. Макрон преразгледа решението си и разгласи:
„ Посланикът и дипломатическият личен състав ще бъдат отстранени от Нигер в идващите часове “ (посланикът напусна страната на 27 септември), последвано от: „ Франция приключва всякакво военно съдействие с Нигер и ще изтегли всичките си войски от тази страна до края на тази година.
Интересно е, че на висшия главнокомандващ на френските въоръжени сили лиши още по-малко време, с цел да промени гледната си точка, в сравнение с за предаването на Париж през 1940 година, макар че Нигер, както е известно, не атакува Франция. „ Франция приключва всякакво военно съдействие с Нигер и ще изтегли всичките си войски от тази страна до края на тази година. “
Отличителна линия на настоящия скок на интензивността в Африка е, че не политиците излизат на напред във времето, а военните. Разбира се, те са единствено реализатори на решенията на политиците в своите страни, само че самият факт е индикативен.
През август и септември заместник-министърът на защитата на Руската федерация генерал-полковник Ю. Евкуров посети редица африкански страни, а и два пъти посети либийския Бенгази - на 22 август и 16 септември. Армейски военачалник С. Суровикин надлежно посети Алжир.
Подобна активност не можеше да убегне от вниманието на Съединените щати и те ускориха приемането на „ контрамерки “. Командващият Африканското командване на Съединени американски щати (AFRICOM, основано през 2007 година, със седалище в Щутгарт, Германия), четиризвездният военачалник Майкъл Лангли (бивш морски пехотинец) и специфичният делегат на Белия дом Ричард Норланд бяха незабавно изпратени в Либия.
На 20 септември те организираха договаряния с локалните управляващи в Триполи. Буквално локални, тъй като те не управляват всички региони даже в „ Западна Либия “. Гостите бяха признати от ръководителя на „ държавното управление на националното единение ” А. Дбейба, ръководителя на президентския съвет М. ал-Манфи и началника на Генералния щаб на ПНЕ генерал-лейтенант М. ал-Хаддад. Официално страните разискаха опустошителните последствия от урагана и актуалната пагубна филантропична обстановка в източна Либия,
На идващия ден американската делегация дойде в Бенгази, където се организираха договаряния с главнокомандващия на ЛНА Халифа Хафтар и други военни водачи в източната част на страната. Представители на Съединени американски щати още веднъж подчертаха нуждата от премахването на ЧВК Вагнер освен от Либия, само че и от други африкански страни.
В тази връзка в либийските медии се появиха известия с позоваване на ръководителя на Пентагона Л. Остин: „ Съединени американски щати не са забелязали осезаемо евакуиране на силите на Вагнер от Африка “, без съответно споменаване на Либия и Мали. Очевидно е обаче, че описът не се изчерпва единствено с тези две страни.
Така съветникът на президента на Централноафриканската република Фидел Гуанджика сподели: „ Руснаците ни дадоха мир... Бойците на ЧВК Вагнер прогониха сепаратистите единствено за една година и в този момент нашата войска управлява 100% от територията на цялата страна. "
Той особено означи, че съветската помощ за страната му няма да се промени след гибелта на Е. Пригожин, базирайки се на обстоятелството, че ръководителят на Централноафриканската република Форстен-Арчандж Туадера е получил уверенията в това от съветския президент Владимир Путин по време на телефонен диалог.
Не по-малко депресиращи за Съединени американски щати бяха известията за идването на Х. Хафтар в Москва на 26 септември за договаряния с управлението на съветското министерство на защитата. На военното летище Чкаловски той беше посрещнат от генерал-полковник Ю. Евкуров и почетен часовой. Трябва да се означи, че делегацията включва двама синове на Хафтар, които са сегашни генерали от ЛНА.
Американците обаче не имат намерение да се поддават и вземат решение да се опитат да укрепят позициите си в южната част на континента. Министърът на защитата Л. Остин пътува до Джибути, Кения и Ангола и пътуването „ има за цел да подчертае, че Съединените щати са ангажирани с построяването и укрепването на отбранителните партньорства с африканските страни “.
Интересът към дребната страна Джибути се дължи на стратегическото й местонахождение – с изключение на Съединени американски щати свои военноморски бази там към този момент имат Китай, Япония, Италия и Франция. На 25 септември шефът на Пентагона се срещна с президента И. Гуеле и министъра на защитата Х. Бурхан, обсъждайки „ двустранните връзки в региона на защитата и въпроси на районната сигурност, в това число поддръжката за задачата на Африканския съюз в Сомалия “, както и „ постигането на предпочитани цели за сигурност в Източна Африка ". Гостът се срещна и с президента на Сомалия.
В Найроби Л. Остин и неговият кенийски сътрудник Аден Дуале подписаха съглашение за съдействие в региона на сигурността до 2028 година Окуражен от постигнатото, шефът на Пентагона тържествено съобщи, че американците не възнамеряват да изтеглят силите си от Нигер (там са ситуирани към хиляда военнослужещи), само че подцени въпроса за вероятната реакция на гибелта на 23 септември. на четирима американски и 9 кенийски военнослужещи вследствие на обстрел от бойците на групата „ Аш - Шабааб " насомалийска военна база на границата с Кения.
Особено внимание заслужава визитата на министъра на защитата на Съединени американски щати в Ангола – първото в историята на връзките сред страните. Може би американците са считали тази страна за намираща се отвън сферата на въздействие на Русия, защото последният министър на защитата на Русия, посетил Луанда, е маршал Сергеев, и то още през предишния век.
Ръководителят на военното ведомство на Ангола обаче беше в Москва през 2014 година, а президентът Жоао Лоуренсу (възпитаник на Военно-политическата академия „ Ленин “, генерал-полковник, някогашен министър на отбраната) отхвърли да взе участие в неотдавнашния конгрес Русия-Африка, изпращайки министъра на външните работи на негово място
Като един от главните причини Л. Остин употребява обещанията на Съединени американски щати за внезапно увеличение на размера на икономическата помощ за африканските страни - вложенията би трябвало да възлязат на $55 милиарда за три години. Министърът подчертава върху обстоятелството, че Руската федерация не е в положение да влага такива средства в „ развиването на континента “.
Той обаче деликатно избегна сравнението с КНР. И това не е изненадващо - общият размер на директните китайски вложения в африканските страни към края на 2020 година надвиши 43 милиарда, а китайските заеми за африканския бизнес за интервала от 2000 до 2019 година възлизат на 153 милиарда $.
Увереността на американците, че всичко може да се купи, обаче беше разтърсена от развиването на обстановката в двете Конго - РК и ДРК.
Президентът на Република Конго Денис Сасу Нгесо посети Москва в края на предишния май. В допълнение към постигнатото съглашение за военно-техническо съдействие, страните обърнаха огромно внимание на икономическото съдействие, най-вече в региона на добива на редкоземни метали. В дълбините на Република Конго са открити промишлени ресурси от уран, волфрам, тантал и ниобий, които се употребяват необятно в ракетната и нуклеарната енергетика.
Съответно президентът на ДРК Феликс Чисекеди, говорейки на 78-ата сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации, сподели: „ Време е страната ни да поеме цялостен надзор върху ориста си “ и изиска задачата на Организация на обединените нации да стартира да се изтегля през декември тази година.
По неговите думи, тази задача, основана през лятото на 2010 година, освен не е съумяла да донесе мир, само че не е съумяла да извърши нито една от точките на мандата си за отбрана на цивилни и оказване на поддръжка на държавното управление на страната.
И това макар обстоятелството, че задачата включва въоръжени военни контингенти с обща бройка 14 хиляди военнослужещи (данни за 2023 г.), а през последния съвсем четвърт век за нейната поддръжка са изразходвани средства, неведнъж надхвърлящи бюджетите на редица страни от континента.
Това е удар не толкоз по репутацията на Организация на обединените нации, която от дълго време е дискредитирана, а по тези, които действително въздействат върху решенията, които се вземат там. На първо място, несъмнено, това са Съединени американски щати, само че освен. Например Департаментът по мироопазващи интервенции на Организация на обединените нации (един от основните в структурата на организацията), основан през 1992 година, от 1996 година непроменяемо се управлява от френски жители.
В опит да попречат на Русия да ускори позициите си в Африка, американците прибягват до напълно нетривиални ходове. Ясно е, че Съединени американски щати имат намерение непременно да попречат на основаването на съветска военноморска база в пристанището на Порт Судан – съглашението сред Москва и Хартум е подписано, само че чака ратификация към този момент трета година.
Но фактът, че на 24 септември на ирландското летище Шанън се организира „ непланирана среща “ сред В. Зеленски (той се отправяше към Съединени американски щати и Канада) и ръководителя на Суверенния съвет на Судан А. ал-Бурхан е, в случай че не акт на обезсърчение на Белия дом, то тематика за сериала за семейство Симпсън. В. Зеленски сподели: „ Обсъдихме нашите общи провокации пред сигурността, на първо място активността на противозаконните въоръжени групи, финансирани от Русия. “
И най-после, на 28 септември в Москва се състоя среща сред В. Путин и президента на Южен Судан С. Маярдит. Бяха разисквани вероятностите за развиване на двустранните връзки в региона на търговията, опциите за вложения, както и въпроси на сигурността, в това число оръжейното ембарго на африканската страна и глобите, наложени на лица в Южен Судан. Лидерите на двете страни имаха какво да разискват, а Вашингтон още веднъж имаше защо да мисли...
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Промените, настъпващи на африканския континент, към този момент са засегнали толкоз доста страни и протичат в подобен мащаб, че някои наблюдаващи нарекоха процеса тектоничен. И това не е намек за пагубните последствия от септемврийските наводнения, които убиха повече от 14 хиляди души единствено в либийския град Дерна.
Става дума за преразглеждане на сферите на въздействие, като за редица западни страни става въпрос освен за понижаване на наличието, а за цялостна загуба на позиции с големи политически и стопански последствия.
Събитията в Централноафриканската република, Мали, Сенегал, Нигер и други страни демонстрират, че тези, които се смятаха съвсем за притежатели на тези страни, би трябвало трескаво да преоценят и да създадат не просто корекции в проектите си - те би трябвало да бъдат изцяло преразгледани. Тоест разпознаването на действителността, което постоянно е една от най-болезнените задания за политиците.
Това е изключително мъчително за Франция, която от дълго време и всекидневно счита някогашните си африкански колонии надали не за неин личен източник на разнообразни запаси. Ако немското държавно управление разгласи, че целият контингент (887 военнослужещи) ще напусне Мали до края на тази година „ съгласно авансово координиран проект “, то френският президент Е. Макрон, след настояванията на управляващите в Нигер да изтегли своя войски, зае позата на „ непреклонен и безстрашен “, като освен отхвърли да извърши решенията на управляващите на страната, в която се намира контингентът, само че и загатна, че те са нищо за него.
След като френското посолство и трите военни бази бяха лишени от пресни кроасани, френските медии оповестиха, че 1500 френски военни към този момент не могат да вървят на кафенета и заведения за хранене в извънработните си часове, а един от бойците, ситуирани на летището в Ниамей, се оплака по телефона че „ те ядат останки от замразена храна “, най-сетне Е. Макрон преразгледа решението си и разгласи:
„ Посланикът и дипломатическият личен състав ще бъдат отстранени от Нигер в идващите часове “ (посланикът напусна страната на 27 септември), последвано от: „ Франция приключва всякакво военно съдействие с Нигер и ще изтегли всичките си войски от тази страна до края на тази година.
Интересно е, че на висшия главнокомандващ на френските въоръжени сили лиши още по-малко време, с цел да промени гледната си точка, в сравнение с за предаването на Париж през 1940 година, макар че Нигер, както е известно, не атакува Франция. „ Франция приключва всякакво военно съдействие с Нигер и ще изтегли всичките си войски от тази страна до края на тази година. “
Отличителна линия на настоящия скок на интензивността в Африка е, че не политиците излизат на напред във времето, а военните. Разбира се, те са единствено реализатори на решенията на политиците в своите страни, само че самият факт е индикативен.
През август и септември заместник-министърът на защитата на Руската федерация генерал-полковник Ю. Евкуров посети редица африкански страни, а и два пъти посети либийския Бенгази - на 22 август и 16 септември. Армейски военачалник С. Суровикин надлежно посети Алжир.
Подобна активност не можеше да убегне от вниманието на Съединените щати и те ускориха приемането на „ контрамерки “. Командващият Африканското командване на Съединени американски щати (AFRICOM, основано през 2007 година, със седалище в Щутгарт, Германия), четиризвездният военачалник Майкъл Лангли (бивш морски пехотинец) и специфичният делегат на Белия дом Ричард Норланд бяха незабавно изпратени в Либия.
На 20 септември те организираха договаряния с локалните управляващи в Триполи. Буквално локални, тъй като те не управляват всички региони даже в „ Западна Либия “. Гостите бяха признати от ръководителя на „ държавното управление на националното единение ” А. Дбейба, ръководителя на президентския съвет М. ал-Манфи и началника на Генералния щаб на ПНЕ генерал-лейтенант М. ал-Хаддад. Официално страните разискаха опустошителните последствия от урагана и актуалната пагубна филантропична обстановка в източна Либия,
На идващия ден американската делегация дойде в Бенгази, където се организираха договаряния с главнокомандващия на ЛНА Халифа Хафтар и други военни водачи в източната част на страната. Представители на Съединени американски щати още веднъж подчертаха нуждата от премахването на ЧВК Вагнер освен от Либия, само че и от други африкански страни.
В тази връзка в либийските медии се появиха известия с позоваване на ръководителя на Пентагона Л. Остин: „ Съединени американски щати не са забелязали осезаемо евакуиране на силите на Вагнер от Африка “, без съответно споменаване на Либия и Мали. Очевидно е обаче, че описът не се изчерпва единствено с тези две страни.
Така съветникът на президента на Централноафриканската република Фидел Гуанджика сподели: „ Руснаците ни дадоха мир... Бойците на ЧВК Вагнер прогониха сепаратистите единствено за една година и в този момент нашата войска управлява 100% от територията на цялата страна. "
Той особено означи, че съветската помощ за страната му няма да се промени след гибелта на Е. Пригожин, базирайки се на обстоятелството, че ръководителят на Централноафриканската република Форстен-Арчандж Туадера е получил уверенията в това от съветския президент Владимир Путин по време на телефонен диалог.
Не по-малко депресиращи за Съединени американски щати бяха известията за идването на Х. Хафтар в Москва на 26 септември за договаряния с управлението на съветското министерство на защитата. На военното летище Чкаловски той беше посрещнат от генерал-полковник Ю. Евкуров и почетен часовой. Трябва да се означи, че делегацията включва двама синове на Хафтар, които са сегашни генерали от ЛНА.
Американците обаче не имат намерение да се поддават и вземат решение да се опитат да укрепят позициите си в южната част на континента. Министърът на защитата Л. Остин пътува до Джибути, Кения и Ангола и пътуването „ има за цел да подчертае, че Съединените щати са ангажирани с построяването и укрепването на отбранителните партньорства с африканските страни “.
Интересът към дребната страна Джибути се дължи на стратегическото й местонахождение – с изключение на Съединени американски щати свои военноморски бази там към този момент имат Китай, Япония, Италия и Франция. На 25 септември шефът на Пентагона се срещна с президента И. Гуеле и министъра на защитата Х. Бурхан, обсъждайки „ двустранните връзки в региона на защитата и въпроси на районната сигурност, в това число поддръжката за задачата на Африканския съюз в Сомалия “, както и „ постигането на предпочитани цели за сигурност в Източна Африка ". Гостът се срещна и с президента на Сомалия.
В Найроби Л. Остин и неговият кенийски сътрудник Аден Дуале подписаха съглашение за съдействие в региона на сигурността до 2028 година Окуражен от постигнатото, шефът на Пентагона тържествено съобщи, че американците не възнамеряват да изтеглят силите си от Нигер (там са ситуирани към хиляда военнослужещи), само че подцени въпроса за вероятната реакция на гибелта на 23 септември. на четирима американски и 9 кенийски военнослужещи вследствие на обстрел от бойците на групата „ Аш - Шабааб " насомалийска военна база на границата с Кения.
Особено внимание заслужава визитата на министъра на защитата на Съединени американски щати в Ангола – първото в историята на връзките сред страните. Може би американците са считали тази страна за намираща се отвън сферата на въздействие на Русия, защото последният министър на защитата на Русия, посетил Луанда, е маршал Сергеев, и то още през предишния век.
Ръководителят на военното ведомство на Ангола обаче беше в Москва през 2014 година, а президентът Жоао Лоуренсу (възпитаник на Военно-политическата академия „ Ленин “, генерал-полковник, някогашен министър на отбраната) отхвърли да взе участие в неотдавнашния конгрес Русия-Африка, изпращайки министъра на външните работи на негово място
Като един от главните причини Л. Остин употребява обещанията на Съединени американски щати за внезапно увеличение на размера на икономическата помощ за африканските страни - вложенията би трябвало да възлязат на $55 милиарда за три години. Министърът подчертава върху обстоятелството, че Руската федерация не е в положение да влага такива средства в „ развиването на континента “.
Той обаче деликатно избегна сравнението с КНР. И това не е изненадващо - общият размер на директните китайски вложения в африканските страни към края на 2020 година надвиши 43 милиарда, а китайските заеми за африканския бизнес за интервала от 2000 до 2019 година възлизат на 153 милиарда $.
Увереността на американците, че всичко може да се купи, обаче беше разтърсена от развиването на обстановката в двете Конго - РК и ДРК.
Президентът на Република Конго Денис Сасу Нгесо посети Москва в края на предишния май. В допълнение към постигнатото съглашение за военно-техническо съдействие, страните обърнаха огромно внимание на икономическото съдействие, най-вече в региона на добива на редкоземни метали. В дълбините на Република Конго са открити промишлени ресурси от уран, волфрам, тантал и ниобий, които се употребяват необятно в ракетната и нуклеарната енергетика.
Съответно президентът на ДРК Феликс Чисекеди, говорейки на 78-ата сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации, сподели: „ Време е страната ни да поеме цялостен надзор върху ориста си “ и изиска задачата на Организация на обединените нации да стартира да се изтегля през декември тази година.
По неговите думи, тази задача, основана през лятото на 2010 година, освен не е съумяла да донесе мир, само че не е съумяла да извърши нито една от точките на мандата си за отбрана на цивилни и оказване на поддръжка на държавното управление на страната.
И това макар обстоятелството, че задачата включва въоръжени военни контингенти с обща бройка 14 хиляди военнослужещи (данни за 2023 г.), а през последния съвсем четвърт век за нейната поддръжка са изразходвани средства, неведнъж надхвърлящи бюджетите на редица страни от континента.
Това е удар не толкоз по репутацията на Организация на обединените нации, която от дълго време е дискредитирана, а по тези, които действително въздействат върху решенията, които се вземат там. На първо място, несъмнено, това са Съединени американски щати, само че освен. Например Департаментът по мироопазващи интервенции на Организация на обединените нации (един от основните в структурата на организацията), основан през 1992 година, от 1996 година непроменяемо се управлява от френски жители.
В опит да попречат на Русия да ускори позициите си в Африка, американците прибягват до напълно нетривиални ходове. Ясно е, че Съединени американски щати имат намерение непременно да попречат на основаването на съветска военноморска база в пристанището на Порт Судан – съглашението сред Москва и Хартум е подписано, само че чака ратификация към този момент трета година.
Но фактът, че на 24 септември на ирландското летище Шанън се организира „ непланирана среща “ сред В. Зеленски (той се отправяше към Съединени американски щати и Канада) и ръководителя на Суверенния съвет на Судан А. ал-Бурхан е, в случай че не акт на обезсърчение на Белия дом, то тематика за сериала за семейство Симпсън. В. Зеленски сподели: „ Обсъдихме нашите общи провокации пред сигурността, на първо място активността на противозаконните въоръжени групи, финансирани от Русия. “
И най-после, на 28 септември в Москва се състоя среща сред В. Путин и президента на Южен Судан С. Маярдит. Бяха разисквани вероятностите за развиване на двустранните връзки в региона на търговията, опциите за вложения, както и въпроси на сигурността, в това число оръжейното ембарго на африканската страна и глобите, наложени на лица в Южен Судан. Лидерите на двете страни имаха какво да разискват, а Вашингтон още веднъж имаше защо да мисли...
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ