В никакъв момент и под никаква форма не е обсъждана

В никакъв миг и под никаква форма не е обсъждана смяна в проучването на стихотворението „ Аз съм българче “ от Иван Вазов. Това се показва в безапелационна обществена позиция на Министерството на образованието и науката. Повод за нея са поредност от погрешни внушения на политици, които през последните дни популяризират подправени изказвания, свързани с творбата и проучването ѝ в българските учебни заведения.

Стихотворението „ Аз съм българче “ се учи още в първи клас. В утвърдената образователна стратегия на МОН, която е наложителна за всички учебни заведения в Република България, е записано, че учениците би трябвало да могат да рецитират творбата. Внушенията, че са вероятни промени поради непознати жители, са лишени от смисъл, защото в България от години има възпитаници с друго поданство, които се образоват в българската просветителна система. За тях важат същите правила и в този смисъл те би трябвало и се научават да рецитират „ Аз съм българче “ още в първи клас. Опитът демонстрира, че това не съставлява компликация за децата.

Само преди няколко месеца завърши прегледът на образователните стратегии, включително в тези за първи клас. Нито в крайните текстове, нито в хода на разискванията, са били коментирани каквито и да е промени, свързани със стихотворението „ Аз съм българче “. Това е още едно доказателство, че сходни разисквания не са водени по никакъв метод в никакъв миг в Министерството на образованието и науката.

МОН за следващ път приканва политиците да не спекулират с българското обучение с политически претекстове – сходни дезинформации са освен нездравословни, само че и рискови, споделят от МОН.

А ето по какъв начин разяснява проблема евродепутатът Асим Адемов:

Около стихотворението на Вазов " Аз съм българче " тези дни се завихри голям скандал след мнението на българската секция на радио " Свободна Европа " то да отпадне от образователния материал в учебното заведение. За да интегрираме имигрантите по-безболезнено. А дали е по този начин?

Ако не беше толкоз сериозна тематиката, бих предложил, на смешка несъмнено, да променим стихотворението и то да звучи примерно по този начин:

" Аз съм европейче и мощен

родител 1 ме е родил... "

Но дотук с шегите, тематиката е сериозна и би трябвало сходно мнение, и моето ще е такова.

Та съгласно мен интеграцията на имигрантите не може да стане посредством дезинтеграцията на националните ни обичаи, полезности, културни, литературни и други особености. Ако имигрантите, (които имат законно съображение да останат в страната ни), желаят да се интегрират в българското общество, ще е добре да одобряват за обикновено да почитат тези неща. Ако не са в положение да го вършат, значи не желаят да се интегрират, което ще е огромен проблем!

И рецитирането на " Аз съм българче " в българското учебно заведение няма да промени тяхната еднаквост, а ще е израз на почитание към страната, която е разтворила сърцето и портите си за тях. Ние пък от тях може да научим за техните обичаи, просвета, литература и т.нат.

Аз като евродепутат от ГЕРБ членувам в най-голямата политическа група в Екологичен потенциал, а точно групата на Европейската национална партия (християндемократи!). И по логиката на " Свободна Европа " тази група е скроена единствено по мярата на християните и би трябвало тогава и ЕНП да се промени.

Но на мен това като мохамеданин не ми пречи, нито на сътрудниците им пречи моето изповедание. Ние просто взаимно се почитаме и съжителстваме дружно в групата ни, и имаме общи цели и ползи. Както сред прочее го вършим и в нашата партия ГЕРБ, която преобладаващо има членове християни, само че има и от ден на ден мюсюлмани.

Така че Свободна Европа ще я изградим не с промени, с които да удовлетворим желанията на една част от обществото ни за сметка на друга част, а с построяването на дух на взаимно почитание и схващане!

" Единни в многообразието " да припомня за радиото!

Другото, уважаеми свободни радиоевропейци, е да се впуснем в една серпантина, от която няма да има изплъзване.

Това е моето мнение, по-малко като евродепутат, повече като един непретенциозен, само че горделив български преподавател.