Двата украински полка до опълченците на Шипка. Скритата българо-украинска обща история
В навечерието сме на следващата, този път 145 годишнина от боевете при Шипка. Малко е известно, че точно те са удостоверение за връзката на българите с Украйна и украинския народ. Там дружно с българските опълченци умират и доста предшественици на днешните украинци. Какво знаем за тях?
Поради своето местонахождение в югозападните елементи на голямата Руска империя, на самата територия на днешна Украйна се пада да бъде една от главните бази за образуването на настоящата съветска войска преди заминаването й за Балканите напролет на 1877 година
Украинците и украинските военни елементи във войната
Още през 1876 година, в следствие от развитията към Източната рецесия, съветският император Александър ІІ издава декрет за готовност на войските. В него категорично се показват трите украински военни окръзи – Киевски, Харкивски и Одески. Ето за какво неслучайно в техния състав, с дребни изключения, влизат локални хора. От поданици на Полтавска и Харкивска губерния са формирани 33-ти Елецки, 34-ти Севски, 35-ти Брянски и 36-ти Орловски пехотен полк. На украинските формирования следва да вземат значимо присъединяване в редица съдбоносни борби по време на войната.
Украинците при Свищов, Никопол и Плевен
Военните елементи от територията на днешна Украйна се включват през цялото време в непосредствените бойни дейности.
Военни от днешна Украйна се включват през цялото време в бойните дейности
След прекосяването на Дунава, още при преодоляването на Свищов, редица от настоящите лица са украинци. Заедно с това има и полкове, които са образувани главно от популацията на украинските губернии и се популяризират в някои други борби. Така да вземем за пример на 4 юли 1877 година 20-ти Галицки пехотен полк взима присъединяване в боевете за преодоляването на Никопол. На 22 август 1877 година до Ловеч се борят безстрашно и умират значително бойци родени в украинските губернии, които служат в 9-ти и 10-ти стрелкови батальони на 130-ти Херсонски пехотен полк.
И в фамозните сражения за Плевен, както и в последвалата блокада на града водят война украински дивизии. Сред тях са 31-ва пехотна, състояща се от харкивяни, 33-та – формирана от катеринославци, херсонци, таврийци, а също по този начин 1-ва бригада на 9-та пехотна дивизия, състояща се от полтавчани. Немалко бойци, родени в украинските губернии на Руската империя, умират по време на трите щурма на града.
Трудно ще е да пропуснем и имената на украинските генерали Федир Федорович Радецки (1820-1890) и Михайло Иванович Драгомиров (1830-1905). Дълги години след края на войната самичък М.И. Драгомиров е отпред на Киевския боен окръг. Той е уверен украинец и поддържа тесни връзки с украинските дейци от организацията «Стара Громада».
Украинците на Шипка
Най-значимо, паметно и съдбоносно е обаче украинското присъединяване в борбата при Шипченския проход. В защитата му там вземат участие именитите 35-ти Брянски и 36-ти Орловски полк, пет български опълченски дружини и няколко други дребни военни елементи под общото командване на ген. Николай Столетов.
На Шипка вземат участие украинските 35-ти Брянски и 36-ти Орловски полк
Само на 9 август 1877 година бойците от украинския 35-ти Брянски пехотен полк отпред с полковник С. И. Липински, дружно с българските опълченци, отблъскват цели 10 офанзиви на предвожданата от Сюлейман паша армия. На 11 август, към този момент нямайки патрони, точно украинците от Първа стрелкова рота на 35-ти Брянски полк и 3-та стрелкова рота на 36-ти Орловски полк вземат участие дружно с българските опълченци в трансформиралото се по-късно в легенда мятане на камъни против настъпващия съперник.
Срочнослужещ в 56-ти Житомирски полк на 14-та дивизия е изтъкнатият украински театрал Микола Карпович Садовски (1856-1933). За неговото присъединяване в боевете на Шипка по-сетне той е награден с Георгиевски кръст, 4-та степен.
В славните боеве на старопланинския връх през август 1877 година е смъртно ранен и Юрий (Георгий) Рудченко. Забележителното при него е това, че е по-малкият брат на известния украински публицист Панас Мирни, както и на Иван Рудченко (псевд. Иван Билик), буен издирвач на украински фолклор. Поради рестриктивните мерки на съветската цензура за изявления на украински език на територията на империята, постоянно двамата братя се е налагало да трансферират скрито творбите си през границата със прилежащата Хабсбургска монархия (Австро-Унгария). Там на украинците и украинското слово и благоприятни условия. Ето за какво братята печатат своите творби легално в многочислените украински периодически издания във Лвов. Нерядко вършат това и в швейцарската Женева, трансформирала се в център на украинска емиграция от Русия.
Сред други известни осъзнати украински интелектуалци взели присъединяване в боевете при Шипка е и Йосиф Шевченко. Той е племенник на видния украински стихотворец и учредител на украинския език Тарас Шевченко. От 40-те години на 19 в. поетът свързва името си с появяването на една национално насочена украинска просвета, нелишена от радикални политически обертонове. Той пръв потвърждава, че украинският език може да съобщи и изтънчени мисли и усеща. Заедно с това като създател възпява революционните способи на битка против съветското самодържавие и възприема родината си Украйна не просто като изящен край от Русия, а е уверен в нейната бъдеща самостоятелност. Още през 1846-47 година, дружно с историка Михаил Костомаров, учителя от дворянски генезис Васил Билозерски, дребния служител Микола Гулак, писателя Панталеймон Кукиш, поетът Шевченко основава Кирило-Методиевско сдружение. То се застъпва за републиканска конституция на Украйна, избор на украински президент и развиване на украинска национална култура и просвета.
Братът на поета Й. Шевченко взе участие с доброволчески отряд на Шипка и е ранен. И до през днешния ден в музея на върха се пази негова фотография. В края на войната, на 12 февруари 1878 година, той е назначен за областен шеф на Горна Джумая (Благоевград). На тази служба остава до подписването на Берлинския контракт.
Превръщането през последните години на тържествата на Шипка от някои среди в българското общество в митинги на поклонение пред съветската имперска упоритост и автокрация, ни накараха да напомним тези значими страници на българо-украинските връзки в предишното и на украинския принос за раждането на българската страна на картата на Европа.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Стефан Дечев приключва история в Софийския университет „ Св. Кл. Охридски “. Специализира в Амстердамския университет и Централноевропейския университет в Будапеща. Бил е гост-преподавател в Университета Комплутенсе в Мадрид и Университета в Грац. Специалист е и създател на голям брой проучвания в полето на модерната и модерна българска история и историография. Преподава в Югозападния университет в Благоевград и Софийския университет.
Фейсбук конгрес Най-ново видео
Поради своето местонахождение в югозападните елементи на голямата Руска империя, на самата територия на днешна Украйна се пада да бъде една от главните бази за образуването на настоящата съветска войска преди заминаването й за Балканите напролет на 1877 година
Украинците и украинските военни елементи във войната
Още през 1876 година, в следствие от развитията към Източната рецесия, съветският император Александър ІІ издава декрет за готовност на войските. В него категорично се показват трите украински военни окръзи – Киевски, Харкивски и Одески. Ето за какво неслучайно в техния състав, с дребни изключения, влизат локални хора. От поданици на Полтавска и Харкивска губерния са формирани 33-ти Елецки, 34-ти Севски, 35-ти Брянски и 36-ти Орловски пехотен полк. На украинските формирования следва да вземат значимо присъединяване в редица съдбоносни борби по време на войната.
Украинците при Свищов, Никопол и Плевен
Военните елементи от територията на днешна Украйна се включват през цялото време в непосредствените бойни дейности.
Военни от днешна Украйна се включват през цялото време в бойните дейности
След прекосяването на Дунава, още при преодоляването на Свищов, редица от настоящите лица са украинци. Заедно с това има и полкове, които са образувани главно от популацията на украинските губернии и се популяризират в някои други борби. Така да вземем за пример на 4 юли 1877 година 20-ти Галицки пехотен полк взима присъединяване в боевете за преодоляването на Никопол. На 22 август 1877 година до Ловеч се борят безстрашно и умират значително бойци родени в украинските губернии, които служат в 9-ти и 10-ти стрелкови батальони на 130-ти Херсонски пехотен полк.
И в фамозните сражения за Плевен, както и в последвалата блокада на града водят война украински дивизии. Сред тях са 31-ва пехотна, състояща се от харкивяни, 33-та – формирана от катеринославци, херсонци, таврийци, а също по този начин 1-ва бригада на 9-та пехотна дивизия, състояща се от полтавчани. Немалко бойци, родени в украинските губернии на Руската империя, умират по време на трите щурма на града.
Трудно ще е да пропуснем и имената на украинските генерали Федир Федорович Радецки (1820-1890) и Михайло Иванович Драгомиров (1830-1905). Дълги години след края на войната самичък М.И. Драгомиров е отпред на Киевския боен окръг. Той е уверен украинец и поддържа тесни връзки с украинските дейци от организацията «Стара Громада».
Украинците на Шипка
Най-значимо, паметно и съдбоносно е обаче украинското присъединяване в борбата при Шипченския проход. В защитата му там вземат участие именитите 35-ти Брянски и 36-ти Орловски полк, пет български опълченски дружини и няколко други дребни военни елементи под общото командване на ген. Николай Столетов.
На Шипка вземат участие украинските 35-ти Брянски и 36-ти Орловски полк
Само на 9 август 1877 година бойците от украинския 35-ти Брянски пехотен полк отпред с полковник С. И. Липински, дружно с българските опълченци, отблъскват цели 10 офанзиви на предвожданата от Сюлейман паша армия. На 11 август, към този момент нямайки патрони, точно украинците от Първа стрелкова рота на 35-ти Брянски полк и 3-та стрелкова рота на 36-ти Орловски полк вземат участие дружно с българските опълченци в трансформиралото се по-късно в легенда мятане на камъни против настъпващия съперник.
Срочнослужещ в 56-ти Житомирски полк на 14-та дивизия е изтъкнатият украински театрал Микола Карпович Садовски (1856-1933). За неговото присъединяване в боевете на Шипка по-сетне той е награден с Георгиевски кръст, 4-та степен.
В славните боеве на старопланинския връх през август 1877 година е смъртно ранен и Юрий (Георгий) Рудченко. Забележителното при него е това, че е по-малкият брат на известния украински публицист Панас Мирни, както и на Иван Рудченко (псевд. Иван Билик), буен издирвач на украински фолклор. Поради рестриктивните мерки на съветската цензура за изявления на украински език на територията на империята, постоянно двамата братя се е налагало да трансферират скрито творбите си през границата със прилежащата Хабсбургска монархия (Австро-Унгария). Там на украинците и украинското слово и благоприятни условия. Ето за какво братята печатат своите творби легално в многочислените украински периодически издания във Лвов. Нерядко вършат това и в швейцарската Женева, трансформирала се в център на украинска емиграция от Русия.
Сред други известни осъзнати украински интелектуалци взели присъединяване в боевете при Шипка е и Йосиф Шевченко. Той е племенник на видния украински стихотворец и учредител на украинския език Тарас Шевченко. От 40-те години на 19 в. поетът свързва името си с появяването на една национално насочена украинска просвета, нелишена от радикални политически обертонове. Той пръв потвърждава, че украинският език може да съобщи и изтънчени мисли и усеща. Заедно с това като създател възпява революционните способи на битка против съветското самодържавие и възприема родината си Украйна не просто като изящен край от Русия, а е уверен в нейната бъдеща самостоятелност. Още през 1846-47 година, дружно с историка Михаил Костомаров, учителя от дворянски генезис Васил Билозерски, дребния служител Микола Гулак, писателя Панталеймон Кукиш, поетът Шевченко основава Кирило-Методиевско сдружение. То се застъпва за републиканска конституция на Украйна, избор на украински президент и развиване на украинска национална култура и просвета.
Братът на поета Й. Шевченко взе участие с доброволчески отряд на Шипка и е ранен. И до през днешния ден в музея на върха се пази негова фотография. В края на войната, на 12 февруари 1878 година, той е назначен за областен шеф на Горна Джумая (Благоевград). На тази служба остава до подписването на Берлинския контракт.
Превръщането през последните години на тържествата на Шипка от някои среди в българското общество в митинги на поклонение пред съветската имперска упоритост и автокрация, ни накараха да напомним тези значими страници на българо-украинските връзки в предишното и на украинския принос за раждането на българската страна на картата на Европа.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Стефан Дечев приключва история в Софийския университет „ Св. Кл. Охридски “. Специализира в Амстердамския университет и Централноевропейския университет в Будапеща. Бил е гост-преподавател в Университета Комплутенсе в Мадрид и Университета в Грац. Специалист е и създател на голям брой проучвания в полето на модерната и модерна българска история и историография. Преподава в Югозападния университет в Благоевград и Софийския университет.
Фейсбук конгрес Най-ново видео