В националната ни шевица има изобилие от символи. Те са

В националната ни шевица има обилие от знаци. Те са предопределени за омилостивяване и прогонване на зли сили и заболявания, за излекуване, срещу уроки и неприятни очи. Вярва се още, че носят плодовитост при дамата, изобилие на полето и здраве на децата. При тях всяка форма, всеки цвят и всеки претекст имат свое място и значение.

Поставени върху облекла, празнични или делнични, както и върху домашна декорация, те извършват своето предопределение. В предишното за религия и вяра, а през днешния ден – като източник на хубост и самобитна хармония, присъщи за българския обичай и психика.

Напоследък ползата към българската шевица се възражда, а от ден на ден младежи желаят да разгадаят тяхната символика и да усвоят уменията, нужни за изработката им. Лесно ли е това обаче и какъв брой време лишава то, в изявление за БГНЕС споделя майсторът на шевици и дантели Ани Йовева.

БГНЕС: Г-ж Йовева, изкуство или поминък е бродирането на шевици?

Ани Йовева: В предишното на това не се е гледало като на изкуство или поминък, а по-скоро като на обичайно женско умеене. Всяка жена тогава е умеела да плете, да тъче и да бродира. Облеклото на цялото домакинство е минавало през женските ръце. По-скоро правенето на шевици е умеене.

БГНЕС: А елементарно ли се усвоява то?

Ани Йовева: Да, стига да попаднеш на верния човек, който да ти го съобщи. Едно време, както стана и при мен, уменията са се предавали от майка на щерка или от баба на внучка. В наши дни линията е малко прекратена, тъй като в всекидневието ни не се постанова да се употребяват тези умения. Сега по-скоро те участват като занимание.

БГНЕС: Ако някой реши да се научи, какъв брой време ще му отнеме това?

Ани Йовева: Зависи от мерака, с който стартира да ги прави. Да се образова са му нужни не повече от две седмици. След това обаче му е належащо доста самообладание. Една дребна шевица се прави за един ден, само че в случай че е по огромна – стига и до един месец.

БГНЕС: Какъв е процесът?

Ани Йовева: Понякога е необходим модел. Специално аз избирам да се придържам към нашите достоверни шевици. Имаме ги в такова многообразие, с такова напълно комбиниране на цветовете, че е по-добре да ги запазим във типа, в който са били излъчени от потомство на потомство, в сравнение с занапред да измисляме нови и да „ откриваме колелото “.

БГНЕС: Вие възродихте техниката на дупнишката шевица. Разкажете ни малко за нея.

Ани Йовева: Дупнишката шевица, като техника, в действителност не е бродирана във типа, в който е била правена от дупнишките дами преди време. Музеят в града съумя да завоюва план, финансиран от Министерство на културата “. Той носеше името „ Да везем като баба. Възраждане на дупнишката шевица “. Аз бях поканена за обучител и с искащи да усвоят техниката направихме няколко работни ателиета. Издадохме и брошура, в която са разказани техниките, бодовете и всичко належащо, с цел да се ушие дупнишка шевица във типа, в който е била преди.

БГНЕС: В които други страни могат да се видят шевици и бродерия?

Ани Йовева: На целия Балкански полуостров. Колкото и да имаме разлики, ние сме живели толкоз епохи дружно, че нещата за размити и нямат внезапни граници. Има разлика в цветовете и бодовете, само че в общи линии на Балканите шевицата е доста публикувана. На Запад сходно занятие е било по-скоро особено за млади и богати госпожици. Там религията има доста мощно въздействие и старите езически знаци не са съумели да се запазят толкоз дълго, колкото в бродерията на Балканите и в частност на българската.

БГНЕС: Как реагират младежите на българските шевици?

Ани Йовева: Положително! Наблюдава се едно възобновление на усилието да сътвориш самичък нещо и да научиш нещо ново. С всички тези фолклорни събори и ползата към националните танци, всеки желае да си има носия или риза с шевици. /БГНЕС