Няма такова нещо като половин свобода - НЕЛСЪН МАНДЕЛА
В предишното Нелсън Мандела – юрист деятел, е изпратен в лагер на гибелта поради пламенната си религия в своята задача да се постави завършек на апартейда. По това време Южна Африка изнемогва от принуждение и политически безредици, които наподобяват непримирими.
Въпреки че първоначално Мандела проповядва спокойно решение, след това въстава, тъй като пътят на мира е пресечен. През 1964 година той е упрекнат в интрига и бойкот и получава доживотна присъда.
По-голямата част от присъдата той излежава на остров Робен, до Кейптаун, където южноафриканското държавно управление изпраща опозиционерите, с цел да ги пречупи. През дългите години на тежкък труд държавното управление го притиска да направи компромис с убежденията си, като му дава обещание по-ранно освобождение, само че той отхвърля.
След 27 години зад решетките, през 1990 година, на 71-годишна възраст, Мандела е освободен. И без значение, че има съображение да се трансформира в най-опасния човек на континента, той форсира мирното преоткриване на своята нация.
Мандела преодолява омразата си, с цел да поведе ненасилствена гражданска война, като търси помиряване вместо възмездие. Изморен, само че блестящ, продължава търсенето на пътища към оздравяването на родината си. Хвалебствията от страна на неговите последователи нарастват или понижават според от позициите. Въпреки това той върви по личен път – странствуване, което значи доста за него, като поддържа курса в продължение на доста години макар обществените и политическите последици, а не заради тях.
Вместо да си даде отмора, лауреатът на Нобелова премия и някогашен президент сортира хора за своята идея – освен за месец или година, а за цялостен живот, с сила, която не е отслабнала през десетилетията премеждия в пандиза в Южна Африка.
Винаги наподобява невъзможно… до момента в който не го сториш.
Няма пристрастеност в игрите на дребно – в това да се примириш с живот, който е по-нищожен от оня, на който си кадърен.
Не съдете за мен по триумфа, който съм постигнал, а по броя на случаите, в които съм падал, ставал и продължавал.
Аз съм краен оптимист. Не мога да дефинира дали по рождение съм подобен или съм придобил това качество. Едно от нещата, които те вършат оптимист, е да вървиш напред с вдигната към слънцето глава. Попадал съм в мрачни моменти, които са поставяли на тестване вярата ми в човечеството, само че не желая и не бих могъл да се подам на обезсърчение. Този път води към проваляне и гибел.
Трудностите пречупват някои хора и построяват други. Нито една секира не е задоволително остра, с цел да пречупи духа на бунтаря, който продължава да пробва. Този, който е въоръжен с вярата, че най-после постоянно ще е победител.
Образованието е най-мощното оръжие, което може да употребявате, с цел да измененията света.
Да бъдеш свободен не значи единствено да отхвърлиш веригите си, само че и да живееш по метод, който почита и ускорява свободата на другите.
Ненавиждам расизма. Смятам го за безчовечие, без значение дали се демонстрира от негър, или от бял.
Пътят към свободата не е елементарен на никое място и доста от нас ще би трябвало да преминат през долината на смъртната сянка още веднъж и още веднъж, преди да доближат върха на желанията си.
Ако желаете да се помирите с врага си, би трябвало да работите един до друг с него. Така той става ваш съидейник.
Ако приказваш на един човек на език, който той схваща, посланието доближава до мозъка му. Ако му приказваш на неговия личен език, посланието доближава до сърцето му.
Добрият водач може да спори откровено и без задръжки, защото знае, че най-после той и съперникът му би трябвало да станат по-близки и по този начин – по-силни. Тази концепция е неразбираема, когато си нахален, лекомислен и неинформиран.
По-добре е да ръководиш от задните редици и да оставиш други да излязат напред, когато празнуваш победа и когато се случват хубави неща. Излизате напред тогава, когато става рисково. Само тогава хората ще оценят вашето водачество.
Нека свободата спечелва. Слънцето в никакъв случай не залязва над това превъзходно човешко достижение.
Нашето човешко съчувствие ни обвързва с другите – не посредством страдание или пренебрежителност, а като човешки същества, които са научили по какъв начин да трансформират общото ни страдалчество в вяра за бъдещето.
Добрият разум и положителното сърце постоянно са страховита композиция.
Никога не забравяй, че светецът е виновник, който не стопира да се старае!
Гневът е като да пиеш отрова и да се надяваш, че тя ще убие враговете ти.
Всеки човек или институция, които се опитат да ограбят достолепието ми, ще изгубят.
Смелите не се боят да простят в името на мира.
Само свободните могат да преговарят; пандизчиите нямат право да подписват контракти. Вашата независимост и моята не могат да бъдат разграничени.
Парите няма да основат триумф, само че свободата да ги печелиш ще го направи.
Да откажеш на хора човешките им права значи да ги раниш в самата им човешка същина.
Няма такова нещо като половин независимост.
