ВМРО с жестока критика към Петков: „македонци“ с българско самосъзнание, Гоце Делчев и имало ли е „фашизъм“
В Македония няма „ македонци “ с българско съзнание. Българите са държавотворен народ за РСМ! Подминаването на костите на Гоце Делчев от премиера не е протоколен гаф – историческо изменничество е, се показва в позицията на.
Това са част от изводите, които направи анализът на на изтеклата аудиенция на министър-председателя в Скопие през вчерашния ден. Сигурно наподобява героично да обещаеш авиолиния до два месеца и да „ постигнеш “ фиктивен отвод от териториални искания, само че това е единствено в границите на медийния балон и спешния ПР. Нищо повече. Да, нашите връзки със Скопие се нуждаят от нова сила и даже може би реклама, само че не е добре да се самозаблуждаваме.
Ето и изводите от изявленията и дейностите на премиера в Скопие:
Първо, дали ще споделяме Република Северна Македония, или единствено Северна Македония наподобява просто на някаква вежливост от наша страна. На подарък за отпушване на връзките, с който нищо не губим. Но не е напълно по този начин. Македония е район. И част от него е в днешна България. И България по никакъв метод не трябва да се отхвърля исторически от използването на думата „ Македония “. Нашият герб е основан на концепцията за Мизия, Тракия и Македония. Окончателното подаряване на думата Македония на Скопие и Атина е неточност. Затова и когато става дума за Северна Македония, добре е да се припомня, че част от северната част на района Македония е в днешна България. Върху друга част от северния дял на района Македония е обособена република, която носи това име. И която има обща история с България. Колкото до „ отхвърли “ от териториални искания от страна на Скопие, това е съвсем комично. Но комично по-скоро за България. След вековни битки за Македония стигнахме до това, че... Македония великодушно заявява, че няма искания към нас. Да не приказваме, че РСМ от дълго време е записала в Конституцията си, че почита териториалната целокупност на съседите си. Днес с вербална нота преразказват Конституцията си, което си е просто медиен балон.
Второ, да посетиш Скопие и да не отидеш на гроба на Гоце Делчев – това не се беше случвало на български общественик. А през вчерашния ден просто подмина демонстративно гроба на Гоце Делчев. И то в деня, в който хората в София чакаха с часове да си купят юбилейната монета, издадена от Българска народна банка във връзка 150-годишнината от рождението на войводата. Има и още нещо. Когато българският министър председател подминава признака на битката на българите в Македония за избавление и обединяване, дава поле на македонизма и легитимира грабежа на българската история. Това не е просто протоколен гаф. Разбираемо е, че не може и не трябва да се приказва само за история, само че чак такова загърбване на историята граничи с национално безгрижие. Нещо повече – това може да се разчете като изрично оттегляне от Рамковата позиция на България, гласувана от 44-тото Народно събрание и действително препотвърдена от всички партии в сегашния парламент с декларацията след КСНС предишния понеделник.
А чак такова предоверяване на икономическите фактори граничи с доверчивост. Само в последните десетилетия най-малко пет пъти в връзките на двете ни страни са звучали такива въодушевени нотки за ЖП линии и какво ли още не. Резултатът е прочут. След като столетие едната страна пречи на прословутата ЖП линия, какво ни кара да мислим, че ще се задейства в идващите месеци?
Трето. Поставянето на фашизъм и България в едно изречение е недопустимо. В какъвто и да било подтекст това води до заплитане в пояснения. А министър председателят не е изключително квалифициран в тази област. Ясно е, че доникъде на предишния век етническото определение и самоопределяне за болшинството от популацията в Македония е българско. Това е значимото. Ако някой ще приказва за български фашизъм, първо е по-добре да се сети за македонисткия сталинизъм. Намесата на двете човеконенавистни идеологии няма нищо общо с изначалната картина в Македония в тези десетилетия – тя е абсолютно българска.
Четвърто. използва формулировката „ македонци с българско съзнание “, което приема тезата на Скопие, че в РСМ живеят единствено македонци, а българите са определяни с пейоративните българофили и българомани.
Пето. Няма нации от двете страни на границата. Има един народ от двете страни на границата. И няма просто някакви българи в Македония. Българите в днешна РСМ са държавотворният народ. Част от който в десетилетията на титовизма възприема политическата македонска еднаквост и за собствен етничен етикет. В този смисъл в днешна РСМ живеят и хора с българско съзнание. Които са същият този народ. И чиито права би трябвало да бъдат ясно – и очебийно – предпазени конституционно в Скопие. А не просто упоменати като едно от малцинствата.
Шесто. Нямаше никакъв смисъл министър председателят Петков да върви в Скопие, вместо Ковачевски да пристигна в София. Това изисква обикновената логичност. Оставяме настрани по какъв начин беше посрещнат Петков.
„ Завъртането “ на тематиката за наказания от Съединени американски щати, даже и опровергано, е към този момент факт. Това е още един детайл от опита върху страната ни да се ползва мека или не толкоз мека мощ. Допускането даже на такава хипотеза е напълно недопустимо. И този вид говорене на нашите сътрудници би трябвало да срещне по-твърда реакция от страна на държавното управление.
упорства за прецизно придържане към позицията на КСНС, която пък на собствен ред стъпва върху нашите общи старания от предходния мандат. Замяната на история с стопанска система е неприемлива. Замяната на историческата истина с концепцията единствено за човешки права – също. България е в правото си да упорства и на историческата истина, и на икономическо деблокиране, и на човешките права. Имаме правото, престижа, нуждата. Всичко друго е пораженческо обслужване на непознати ползи.
Това са част от изводите, които направи анализът на на изтеклата аудиенция на министър-председателя в Скопие през вчерашния ден. Сигурно наподобява героично да обещаеш авиолиния до два месеца и да „ постигнеш “ фиктивен отвод от териториални искания, само че това е единствено в границите на медийния балон и спешния ПР. Нищо повече. Да, нашите връзки със Скопие се нуждаят от нова сила и даже може би реклама, само че не е добре да се самозаблуждаваме.
Ето и изводите от изявленията и дейностите на премиера в Скопие:
Първо, дали ще споделяме Република Северна Македония, или единствено Северна Македония наподобява просто на някаква вежливост от наша страна. На подарък за отпушване на връзките, с който нищо не губим. Но не е напълно по този начин. Македония е район. И част от него е в днешна България. И България по никакъв метод не трябва да се отхвърля исторически от използването на думата „ Македония “. Нашият герб е основан на концепцията за Мизия, Тракия и Македония. Окончателното подаряване на думата Македония на Скопие и Атина е неточност. Затова и когато става дума за Северна Македония, добре е да се припомня, че част от северната част на района Македония е в днешна България. Върху друга част от северния дял на района Македония е обособена република, която носи това име. И която има обща история с България. Колкото до „ отхвърли “ от териториални искания от страна на Скопие, това е съвсем комично. Но комично по-скоро за България. След вековни битки за Македония стигнахме до това, че... Македония великодушно заявява, че няма искания към нас. Да не приказваме, че РСМ от дълго време е записала в Конституцията си, че почита териториалната целокупност на съседите си. Днес с вербална нота преразказват Конституцията си, което си е просто медиен балон.
Второ, да посетиш Скопие и да не отидеш на гроба на Гоце Делчев – това не се беше случвало на български общественик. А през вчерашния ден просто подмина демонстративно гроба на Гоце Делчев. И то в деня, в който хората в София чакаха с часове да си купят юбилейната монета, издадена от Българска народна банка във връзка 150-годишнината от рождението на войводата. Има и още нещо. Когато българският министър председател подминава признака на битката на българите в Македония за избавление и обединяване, дава поле на македонизма и легитимира грабежа на българската история. Това не е просто протоколен гаф. Разбираемо е, че не може и не трябва да се приказва само за история, само че чак такова загърбване на историята граничи с национално безгрижие. Нещо повече – това може да се разчете като изрично оттегляне от Рамковата позиция на България, гласувана от 44-тото Народно събрание и действително препотвърдена от всички партии в сегашния парламент с декларацията след КСНС предишния понеделник.
А чак такова предоверяване на икономическите фактори граничи с доверчивост. Само в последните десетилетия най-малко пет пъти в връзките на двете ни страни са звучали такива въодушевени нотки за ЖП линии и какво ли още не. Резултатът е прочут. След като столетие едната страна пречи на прословутата ЖП линия, какво ни кара да мислим, че ще се задейства в идващите месеци?
Трето. Поставянето на фашизъм и България в едно изречение е недопустимо. В какъвто и да било подтекст това води до заплитане в пояснения. А министър председателят не е изключително квалифициран в тази област. Ясно е, че доникъде на предишния век етническото определение и самоопределяне за болшинството от популацията в Македония е българско. Това е значимото. Ако някой ще приказва за български фашизъм, първо е по-добре да се сети за македонисткия сталинизъм. Намесата на двете човеконенавистни идеологии няма нищо общо с изначалната картина в Македония в тези десетилетия – тя е абсолютно българска.
Четвърто. използва формулировката „ македонци с българско съзнание “, което приема тезата на Скопие, че в РСМ живеят единствено македонци, а българите са определяни с пейоративните българофили и българомани.
Пето. Няма нации от двете страни на границата. Има един народ от двете страни на границата. И няма просто някакви българи в Македония. Българите в днешна РСМ са държавотворният народ. Част от който в десетилетията на титовизма възприема политическата македонска еднаквост и за собствен етничен етикет. В този смисъл в днешна РСМ живеят и хора с българско съзнание. Които са същият този народ. И чиито права би трябвало да бъдат ясно – и очебийно – предпазени конституционно в Скопие. А не просто упоменати като едно от малцинствата.
Шесто. Нямаше никакъв смисъл министър председателят Петков да върви в Скопие, вместо Ковачевски да пристигна в София. Това изисква обикновената логичност. Оставяме настрани по какъв начин беше посрещнат Петков.
„ Завъртането “ на тематиката за наказания от Съединени американски щати, даже и опровергано, е към този момент факт. Това е още един детайл от опита върху страната ни да се ползва мека или не толкоз мека мощ. Допускането даже на такава хипотеза е напълно недопустимо. И този вид говорене на нашите сътрудници би трябвало да срещне по-твърда реакция от страна на държавното управление.
упорства за прецизно придържане към позицията на КСНС, която пък на собствен ред стъпва върху нашите общи старания от предходния мандат. Замяната на история с стопанска система е неприемлива. Замяната на историческата истина с концепцията единствено за човешки права – също. България е в правото си да упорства и на историческата истина, и на икономическо деблокиране, и на човешките права. Имаме правото, престижа, нуждата. Всичко друго е пораженческо обслужване на непознати ползи.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ