В кварталния трафопост от години стои празно помещение, което някога

В кварталния трафопост от години стои празно помещение, което в миналото е било видеотека.
Прашасало, с още отпечатани на избелялата багра на фасадата букви и от дълго време счупени прозорци.
С прораснали плевели, покрили алеята, на която в миналото са се виели опашки за VHS видеокасети с най-новите филми чартърен.
Видеотеките са печален спомен за отминали времена и от дълго време умряла технология, просъществувала като че ли за момент на фона на огромната човешка история и бързо изпаднала от влака на напредъка.
Само четвърт век след взрива им ни наподобява искрено безумно да се редим на опашка в студа, с цел да наемем за 4 лв. и против автограф в персоналния картон с импортирания депозит видеокасета с брутално пиратско копие на някой нов филм.
Филм, от който се виждат най-вече снежинките и надписите, цялостни с правописни неточности.
Неслучайно през днешния ден не съществува нито една и хората ги не помниха тъкмо толкоз бързо, колкото ги и откриха.
И не липсват на безусловно никого.
Никой не си ги спомня и не се сеща за тях.
Та по този начин.
Някои хора остаряват като катедрали.
Други – като видеотеки.
От Facebook профила на политическия анализатор Георги Харизанов