Културата през 2020 - годината на творческите стипендии |
В края на всяка година по традиция вършим преглед. Обзор в политиката, преглед в спорта, преглед на стопанската система, на свадите, на огромните промени.
Е, тази година беше друга. 2020 мина под знака на COVID-19 и каквото и да си приказваме, тя ще бъде обсъждана като година, която може да бъде занулена в календара на съвсем всичко у нас - от спорт през политика... та до просвета.
Като споделяме " просвета ", се възнамерявам съществено - дали пък културата не беше занулена в последните няколко десетилетия и дали 2020 с нещо значително промени обстановката?
И вместо да си отговоря самичък на този въпрос, мисля да се върна при започване на годината, когато пандемия към момента нямаше. Още допивахме шампанското, дояждахме съветската салата и гледахме празничният концерт на Виенската филхармония.
1 януари 2020 година. Нека културният преглед да стартира... СЕГА.
Посрещнахме 2020 с концерт на Българска национална телевизия под звездите на площад " Батенберг "
Винаги съм се чудил кому е необходим концерт, в който всички пеят на плейбек. При това концерт, който е част от културния календар на Столична община и е финансиран оттова.
Е, в този момент, през месец декември, малко преди края на тази апокалиптична година мога, да си призная, че откакто прочетох наличието на новогодишната стратегия, с която ще посрещнем 2021 година, ми се прииска да се върне концерта на площада. Което е ясно доказателство за това, че до дъното има още много път.
Новата година пристигна обещаващо. Предстояха куп събития:
- концерти на цигуларя Ара Маликян
- концерт на Кшищов Пендерецки в зала България
- концерт на Дейвит Гарет
- концерт на Бет Харт
- Хилс ъф рок - Пловдив 2020
- юбилеен концерт на Веско Ешкенази по случай петдесетата му годишнина
Гледам в този момент наличието на един от порталите за пласиране на билети и виждам тъжната картинка на това, което щеше да се случи единствено два месеца по-късно:
Междувременно малко преди да стартира Коронавирус рецесията, у нас се случиха няколко паметни абсурда. Например абсурдът с следващото ни присъединяване с галерия в Лувъра. Оказа се, че българската галерия е планувана да заеме място в секцията " Ислямско изкуство ". Настана епична драма, в която се намеси Българска академия на науките, а най-после даже и Светият синод. И по този начин България остана без присъединяване в Лувъра, което предизвика гневът на въздесъщия някогашен министър на културата и сегашен народен представител и ръководител на комисията по просвета в 44 Народно събрание Вежди Рашидов.
" Омръзна ми да изпирам кирливите ризи на тоя и оня " - съобщи Вежди Рашидов и за всички стана ясно, че назрява някакъв спор сред него и министър Банов. Който спор щеше да докара до още мощни думи през годината и обществено посипване на главата с пепел. На тази на Вежди, който съжали, че е номинирал Банов за министър.
Другият огромен скандал, белязал началото на 2020, бе абсурдът с присъединяване на България във Венецианското биенале. Скандалът бе подбуден от една фотография, която се появи в медиите:
Тази фотография показваше част от експозицията ни, за която страната беше дала 500 000 лв.. И настана голяма препирня с детайли на цирк - едните твърдяха, че това са чаши от ИКЕА (имам тъкмо такава чаша у нас, в действителност са хубави, костват по 99 стотинки), а други - бранители на нашето присъединяване - твърдяха, че нищо не разбираме и че това е поп арт. И си бяха прави - Анди Уорхол по какъв начин направи милиони, редейки кутии с доматена чорба в друг порядък...
И таман си мислехме, че всичко си върви както би трябвало - със кавги и занимания в стила на предходната година, когато подъл китайски вирус удари цялата планета...
Впрочем, надалеч преди цялата планета вирусът удари ръководството на родната просвета.
LOKDOWN
8 март 2020 година. Запомнете тази дата. COVID-19 към този момент е тематика номер едно. Но у нас към момента всичко работи. С изключение на учебните заведения - те са разпуснати в грипна почивка, има доста случаи на грип B. В Министерски съвет тече съвещание на държавното управление.
В този миг министъра на културата, налегнат от неочакван ентусиазъм, става и споделя: " Предлагам да затворим всичко, обвързвано с културата. "
И речено-сторено. На 8 март - по осмомартенски, културата престана да съществува. И това щеше да продължи съвсем до месец юни.
Интересното в тази ситуация беше не това, че културните институти затвориха порти. А че министърът разгласи затварянето... и изчезна. Без да изясни куп значими неща - дали държавните културни институти ще продължат да получават заплати и по какъв начин ще стане това в условия, които не разрешават осъществяване на методологията на финансиране. Или пък - кой ще дължи неустойки за провалените концерти. И най-много - какво ще ядат всички от самостоятелния културен бранш в идващите месеци.
На 8 март ние от OFFNews изпратихме писмо с тези въпроси на министъра на културата Банов. На което той в никакъв случай не отговори.
Първото публично появяване на Банов се случи на 26 март 2020 година. 18 дни, откакто бе препоръчано тоталното затваряне на всички културни институти. Запомнете това. Защото няколко месеца по-късно същият министър ще съобщи гордо, че нищо няма да затваря и че пред всеки спектакъл ще има пункт за бързи антигенни проби за COVID-19.
Но да се върнем на сакралната за българската просвета дата 26.03.2020 година На тази дата, отново без да стане изключително ясно какво се случва, Банов съобщи, че е заделил 7 милиона лв., тъй като сметнал, че толкоз трябват на културата в съответния миг. " До 16 милиона, в случай че обстановката остане непроменена до края на годината " - добави министъра.
И тук някъде започнахме да разбираме - кой - повече, кой - по-малко, че има един бранш, който никой у нас не знае какъв брой е огромен. Така наречения `независим културен бранш ".
Творчески стипендии
Как да спасим културата, откакто ѝ забранихме да работи?
Оказа се, че на този въпрос има отговор. И той бе произнесен от Банов, който излезе със следните ограничения, в колаборация със обществения министър Деница Сачева:
1. Безлихвени заеми от банките
2. Творчески стипендии
3. Разширяване на обсега на стратегиите на НФК
И тук някъде стартира същинската тъга. Най-напред се оказа, че въпросните заеми, отпускани от банките (според министъра - в размер на 1500 лв. на месец и период за безлихвено връщане 5 години), съществуват единствено на книга. Мнозина свободни актьори, пробвали да се възползват от тази благина на министерството, започнаха да алармират, че сходни заеми в действителност не се отпускат. Нищо изненадващо. Липсата на съгласуваност сред обособени институции и тромавата администрация са ни познати, откогато се помним.
По-интересна като че ли беше втората мярка - по този начин наречените " креативен стипендии ". Тук беше огромната вяра на бранша да оцелее в идващите месеци. И точно тук лъсна огромният проблем с родната просвета и нейното министерство. Банов твърдеше, че хората от самостоятелния културен бранш са малко над 2000 души. Само че съгласно други проучвания на разнообразни НПО-та, специализирали се в региона на културата, тази численост беше към и над 70 000. Демек 68 000 души някъде се изгубиха по трасето.
Последва унизителна процедура за кандидатстване за тези креативен стипендии. В която след това се появиха едни описи, в които се видя, че помощи вземат малко на брой, критериите са непостижими. И доживяхме да забележим по какъв начин Развигор Попов е незаслужил стипендия, само че синът му получава, и по какъв начин Стефан Диомов също е отсечен.
Самото министерство даже не очакваше подобен резултат и реши да " смекчи " ограниченията. Вследствие на което пусна втора, а след това и трета сесия.
Тогава обаче се случи друго - тези, които към този момент се бяха класирали, регистрираха огромно закъснение на приемането на средствата. И излязоха на митинг пред Министерството на културата.
В последна сметка на малобройния митинг настояванията бяха чути и изплащането стартира. Последва и още една самодейност - Петиция за незабавна помощ на Независимия културен бранш у нас, която бързо събра над 2500 подписа на представители на бранша. Петицията доближи до българските институции, само че на нея реагираха единствено президентът Радев, евродепутатът Радан Кънев и след това министър Банов, който обаче не направи нищо в посоката, поискана от бранша.
И по този начин лъсна систематичният проблем - неналичието на съответен указател на самостоятелния културен бранш у нас. При неналичието на подобен указател, няма по какъв начин да има съответна финансова помощ за създателите.
Квоти за българска музика
Междувременно " Музикаутор " се пробваха да намерят законодателно рамо за концепцията си в българските медии да се върти избран % българска музика. Тази самодейност стартира малко преди затварянето на културата у нас и настояваше за да спасим родните създатели, да задължим всички медии да излъчват българска музика.
" Музикаутор " се бяха постарали - на конференция те показаха изследване на " Алфа рисърч ", което уточни желанията на драгия български фен и слушател и изрично потвърждава, че той, драгият слушател, има потребност да слуша повече родна музика.
Идеята срещна законодателното рамо на войводите от Вътрешна македонска революционна организация и респективно на Оперативна програма. Между връщането на наложителната казарма и милиардите, които можеха да отидат за просвета, само че отидоха за самолети, Оперативна програма се пробваха да прокарат този ремонт на Закона за радио и телевизия. Както и се очакваше - несполучливо. Идеята отпътува още в Комисията по просвета, където всички с изключение на Оперативна програма гласоподаваха или " срещу ", или " въздържал се ".
Тук някъде се случи нещо необичайно с самостоятелния културен бранш
Точно по това време свадите сред Банов и Рашидов доближиха точката на шупване. И до момента в който едни представители на бранша стачкуваха пред МК, се оказа, че други пък се срещат с Банов и към този момент са се договорили за финансиране на планове по разнообразни стратегии.
На 11 май 2020 година МК и Банов оповестиха гръмко, че се отпускат още 5 000 000 за планове в областта на културата:
стратегия за основаване на нови театрални постановки – 500 000 лв.,
стратегия за основаване на музика – 500 000 лв.,
стратегия за танцово изкуство – 500 000 лв.,
стратегия за образни изкуства – 500 000 лв..
Обявени бяха и 800 000 лв. в стратегия " разпространяване ".
Междувременно, Рашидов хранеше Банов в разнообразни медии, а Банов пък съобщи, че Рашидов е " извънреден художник, само че като всеки създател е човек на крайностите ".
Тук някъде самостоятелният културен бранш като че ли се разцепи на две. Едните представители на бранша недоволстваха против МК. А другите излязоха с декларация " Долу ръцете от Банов, ние работим добре с него ".
Дали работят добре с Банов или не, щеше да стане ясно по-нататък, когато започнаха да излизат класираните планове в другите културни сфери. Но, като цяло острите думи по адрес на МК като че ли се изпариха.
Дойде лятото, болните от COVID-19 понижиха съществено и културният живот бе възобновен. И насочен съществено към концерти навън.
Оркестри се сцепваха да свирят, с цел да наваксват пропуснатото напролет. Камерни постановки, кино навън - културата стартира да се ориентира към оптимално потребление на сезона, а мнозина културтрегери се включиха и в митингите против държавното управление на Борисов.
И необичайно - част от тях хем подкрепяха Банов с заявления, хем желаеха оставка на държавното управление. Но това е тематика за различен текст, а не за обзорен.
Някои сформира поеха към небитието
Кюстендил беше пръв. Отколешната фантазия на ръководещите у нас културата да бъде сведена до " свободни подиуми " без щатни трупи се случи на първо време в Кюстендил, където театърът изпрати цялата си натрупа на борсата.
Стъпка в тази посока пое и камерният оркестър в Ямбол, който уволни своя диригент, маестро Илиевски, и гордо съобщи, че ще прави отбор единствено с ямболски фрагменти. Каквито няма. Преценете сами какво ще се случи там в идващите години.
В последните дни на 2020 се обрисува сходна орис и в други градове. Но за това някой различен път. А в този момент да продължим нататък.
Фестивали
Отложеният фестивал " Софийски музикални седмици " се случи. При това с триумф. По данни на уредниците, тазгодишната посещаемост е била близка до миналогодишната.
Методиките, направени в цяла Европа за сигурност на сцената и в публиката, като че ли сработиха при по-камерните форми, а на фестивала имаше топ концерти като да вземем за пример този на Диана Дамарау.
Временно забравихме за всички проблеми, свързани с културата по време на пандемия.
Софийска опера пък, в съдействие с регион Панчарево, изнесе своите представления на сцена - понтон в езерото, където показа своята стратегия - Вагнер, ABBA, Карл Орф.
И когато всичко изглеждаше по този начин, като че ли нещата отиват на добре, ненадейно и внезапно ни удари втората вълна (да ме прости Мангъров, само че какъв брой па да ме прощава) и се постановиха нови ограничения, при които бяха оповестени рестрикции - до 30 % претовареност на залите.
А Банов изуми всички с ексцентричната си концепция да подреди палатки за бързи антигенни проби пред всички театри и концертни зали, с цел да може да тестваме зажаднелите за просвета хора и всичко да е безвредно.
IN MEMORIAM
Уви, не се мина и без жертви. Световноизвестният оперен артист Камен Чанев се болести с COVID-19 и умря. Малко след преждевременната му кончина негови сътрудници стартираха петиция, в която упорстваха за краткотрайно затваряне на оперните театри. За незапознатите можем да допълним, че огромните оперни и оперетни постановки изискват голямо количество участници на сцената, при което всевъзможни предписани ограничения няма по какъв начин да бъдат спазени.
Тази петиция раздели реакциите на музикалната колегия на две и ускори полемиката " за " и " срещу ".
А в това време онази част от самостоятелния културен бранш, която се бе оповестила в поддръжка на Банов, реши да образува личен съюз, отпред на който бе подложен Игор Марковски. И в чието управление няма нито един художник и музикант.
Годината на креативните стипендии
Така тази ужасяваща за всички ни година е на път да си отиде.
Това, което се случи с културата през 2020 година, сподели няколко признака:
- културата е последна грижа за всички ръководещи в последните десетилетия
- културната колегия е слаба, разединена и раздирана от несъгласия и кавги
- културата ни има незабавна потребност от промени
Реформи, извършени умерено, експертно, без страсти и с визия за бъдещето.
Реформи, които ще разрешат в бъдеще, при сходни " нулеви " години, всички създатели да са спокойни.
Дали това ще се случи - по-скоро съм черноглед. Но с цел да не приключвам чак толкоз песимистично, ще напиша и нещо хубаво.
И то е, че каквото и да стане, изкуството няма да почине.
Нали помните - `ARS LONGA VITA BREVIS`. Животът е къс, изкуството - постоянно ".
И нека в никакъв случай повече хората на изкуството да не се озовават в обстановка да разчитат на страната. Защото страната, когато мисли за просвета, се хваща за кобура.
Е, тази година беше друга. 2020 мина под знака на COVID-19 и каквото и да си приказваме, тя ще бъде обсъждана като година, която може да бъде занулена в календара на съвсем всичко у нас - от спорт през политика... та до просвета.
Като споделяме " просвета ", се възнамерявам съществено - дали пък културата не беше занулена в последните няколко десетилетия и дали 2020 с нещо значително промени обстановката?
И вместо да си отговоря самичък на този въпрос, мисля да се върна при започване на годината, когато пандемия към момента нямаше. Още допивахме шампанското, дояждахме съветската салата и гледахме празничният концерт на Виенската филхармония.
1 януари 2020 година. Нека културният преглед да стартира... СЕГА.
Посрещнахме 2020 с концерт на Българска национална телевизия под звездите на площад " Батенберг "
Винаги съм се чудил кому е необходим концерт, в който всички пеят на плейбек. При това концерт, който е част от културния календар на Столична община и е финансиран оттова.
Е, в този момент, през месец декември, малко преди края на тази апокалиптична година мога, да си призная, че откакто прочетох наличието на новогодишната стратегия, с която ще посрещнем 2021 година, ми се прииска да се върне концерта на площада. Което е ясно доказателство за това, че до дъното има още много път.
Новата година пристигна обещаващо. Предстояха куп събития:
- концерти на цигуларя Ара Маликян
- концерт на Кшищов Пендерецки в зала България
- концерт на Дейвит Гарет
- концерт на Бет Харт
- Хилс ъф рок - Пловдив 2020
- юбилеен концерт на Веско Ешкенази по случай петдесетата му годишнина
Гледам в този момент наличието на един от порталите за пласиране на билети и виждам тъжната картинка на това, което щеше да се случи единствено два месеца по-късно:
Междувременно малко преди да стартира Коронавирус рецесията, у нас се случиха няколко паметни абсурда. Например абсурдът с следващото ни присъединяване с галерия в Лувъра. Оказа се, че българската галерия е планувана да заеме място в секцията " Ислямско изкуство ". Настана епична драма, в която се намеси Българска академия на науките, а най-после даже и Светият синод. И по този начин България остана без присъединяване в Лувъра, което предизвика гневът на въздесъщия някогашен министър на културата и сегашен народен представител и ръководител на комисията по просвета в 44 Народно събрание Вежди Рашидов.
" Омръзна ми да изпирам кирливите ризи на тоя и оня " - съобщи Вежди Рашидов и за всички стана ясно, че назрява някакъв спор сред него и министър Банов. Който спор щеше да докара до още мощни думи през годината и обществено посипване на главата с пепел. На тази на Вежди, който съжали, че е номинирал Банов за министър.
Другият огромен скандал, белязал началото на 2020, бе абсурдът с присъединяване на България във Венецианското биенале. Скандалът бе подбуден от една фотография, която се появи в медиите:
Тази фотография показваше част от експозицията ни, за която страната беше дала 500 000 лв.. И настана голяма препирня с детайли на цирк - едните твърдяха, че това са чаши от ИКЕА (имам тъкмо такава чаша у нас, в действителност са хубави, костват по 99 стотинки), а други - бранители на нашето присъединяване - твърдяха, че нищо не разбираме и че това е поп арт. И си бяха прави - Анди Уорхол по какъв начин направи милиони, редейки кутии с доматена чорба в друг порядък...
И таман си мислехме, че всичко си върви както би трябвало - със кавги и занимания в стила на предходната година, когато подъл китайски вирус удари цялата планета...
Впрочем, надалеч преди цялата планета вирусът удари ръководството на родната просвета.
LOKDOWN
8 март 2020 година. Запомнете тази дата. COVID-19 към този момент е тематика номер едно. Но у нас към момента всичко работи. С изключение на учебните заведения - те са разпуснати в грипна почивка, има доста случаи на грип B. В Министерски съвет тече съвещание на държавното управление.
В този миг министъра на културата, налегнат от неочакван ентусиазъм, става и споделя: " Предлагам да затворим всичко, обвързвано с културата. "
И речено-сторено. На 8 март - по осмомартенски, културата престана да съществува. И това щеше да продължи съвсем до месец юни.
Интересното в тази ситуация беше не това, че културните институти затвориха порти. А че министърът разгласи затварянето... и изчезна. Без да изясни куп значими неща - дали държавните културни институти ще продължат да получават заплати и по какъв начин ще стане това в условия, които не разрешават осъществяване на методологията на финансиране. Или пък - кой ще дължи неустойки за провалените концерти. И най-много - какво ще ядат всички от самостоятелния културен бранш в идващите месеци.
На 8 март ние от OFFNews изпратихме писмо с тези въпроси на министъра на културата Банов. На което той в никакъв случай не отговори.
Първото публично появяване на Банов се случи на 26 март 2020 година. 18 дни, откакто бе препоръчано тоталното затваряне на всички културни институти. Запомнете това. Защото няколко месеца по-късно същият министър ще съобщи гордо, че нищо няма да затваря и че пред всеки спектакъл ще има пункт за бързи антигенни проби за COVID-19.
Но да се върнем на сакралната за българската просвета дата 26.03.2020 година На тази дата, отново без да стане изключително ясно какво се случва, Банов съобщи, че е заделил 7 милиона лв., тъй като сметнал, че толкоз трябват на културата в съответния миг. " До 16 милиона, в случай че обстановката остане непроменена до края на годината " - добави министъра.
И тук някъде започнахме да разбираме - кой - повече, кой - по-малко, че има един бранш, който никой у нас не знае какъв брой е огромен. Така наречения `независим културен бранш ".
Творчески стипендии
Как да спасим културата, откакто ѝ забранихме да работи?
Оказа се, че на този въпрос има отговор. И той бе произнесен от Банов, който излезе със следните ограничения, в колаборация със обществения министър Деница Сачева:
1. Безлихвени заеми от банките
2. Творчески стипендии
3. Разширяване на обсега на стратегиите на НФК
И тук някъде стартира същинската тъга. Най-напред се оказа, че въпросните заеми, отпускани от банките (според министъра - в размер на 1500 лв. на месец и период за безлихвено връщане 5 години), съществуват единствено на книга. Мнозина свободни актьори, пробвали да се възползват от тази благина на министерството, започнаха да алармират, че сходни заеми в действителност не се отпускат. Нищо изненадващо. Липсата на съгласуваност сред обособени институции и тромавата администрация са ни познати, откогато се помним.
По-интересна като че ли беше втората мярка - по този начин наречените " креативен стипендии ". Тук беше огромната вяра на бранша да оцелее в идващите месеци. И точно тук лъсна огромният проблем с родната просвета и нейното министерство. Банов твърдеше, че хората от самостоятелния културен бранш са малко над 2000 души. Само че съгласно други проучвания на разнообразни НПО-та, специализирали се в региона на културата, тази численост беше към и над 70 000. Демек 68 000 души някъде се изгубиха по трасето.
Последва унизителна процедура за кандидатстване за тези креативен стипендии. В която след това се появиха едни описи, в които се видя, че помощи вземат малко на брой, критериите са непостижими. И доживяхме да забележим по какъв начин Развигор Попов е незаслужил стипендия, само че синът му получава, и по какъв начин Стефан Диомов също е отсечен.
Самото министерство даже не очакваше подобен резултат и реши да " смекчи " ограниченията. Вследствие на което пусна втора, а след това и трета сесия.
Тогава обаче се случи друго - тези, които към този момент се бяха класирали, регистрираха огромно закъснение на приемането на средствата. И излязоха на митинг пред Министерството на културата.
В последна сметка на малобройния митинг настояванията бяха чути и изплащането стартира. Последва и още една самодейност - Петиция за незабавна помощ на Независимия културен бранш у нас, която бързо събра над 2500 подписа на представители на бранша. Петицията доближи до българските институции, само че на нея реагираха единствено президентът Радев, евродепутатът Радан Кънев и след това министър Банов, който обаче не направи нищо в посоката, поискана от бранша.
И по този начин лъсна систематичният проблем - неналичието на съответен указател на самостоятелния културен бранш у нас. При неналичието на подобен указател, няма по какъв начин да има съответна финансова помощ за създателите.
Квоти за българска музика
Междувременно " Музикаутор " се пробваха да намерят законодателно рамо за концепцията си в българските медии да се върти избран % българска музика. Тази самодейност стартира малко преди затварянето на културата у нас и настояваше за да спасим родните създатели, да задължим всички медии да излъчват българска музика.
" Музикаутор " се бяха постарали - на конференция те показаха изследване на " Алфа рисърч ", което уточни желанията на драгия български фен и слушател и изрично потвърждава, че той, драгият слушател, има потребност да слуша повече родна музика.
Идеята срещна законодателното рамо на войводите от Вътрешна македонска революционна организация и респективно на Оперативна програма. Между връщането на наложителната казарма и милиардите, които можеха да отидат за просвета, само че отидоха за самолети, Оперативна програма се пробваха да прокарат този ремонт на Закона за радио и телевизия. Както и се очакваше - несполучливо. Идеята отпътува още в Комисията по просвета, където всички с изключение на Оперативна програма гласоподаваха или " срещу ", или " въздържал се ".
Тук някъде се случи нещо необичайно с самостоятелния културен бранш
Точно по това време свадите сред Банов и Рашидов доближиха точката на шупване. И до момента в който едни представители на бранша стачкуваха пред МК, се оказа, че други пък се срещат с Банов и към този момент са се договорили за финансиране на планове по разнообразни стратегии.
На 11 май 2020 година МК и Банов оповестиха гръмко, че се отпускат още 5 000 000 за планове в областта на културата:
стратегия за основаване на нови театрални постановки – 500 000 лв.,
стратегия за основаване на музика – 500 000 лв.,
стратегия за танцово изкуство – 500 000 лв.,
стратегия за образни изкуства – 500 000 лв..
Обявени бяха и 800 000 лв. в стратегия " разпространяване ".
Междувременно, Рашидов хранеше Банов в разнообразни медии, а Банов пък съобщи, че Рашидов е " извънреден художник, само че като всеки създател е човек на крайностите ".
Тук някъде самостоятелният културен бранш като че ли се разцепи на две. Едните представители на бранша недоволстваха против МК. А другите излязоха с декларация " Долу ръцете от Банов, ние работим добре с него ".
Дали работят добре с Банов или не, щеше да стане ясно по-нататък, когато започнаха да излизат класираните планове в другите културни сфери. Но, като цяло острите думи по адрес на МК като че ли се изпариха.
Дойде лятото, болните от COVID-19 понижиха съществено и културният живот бе възобновен. И насочен съществено към концерти навън.
Оркестри се сцепваха да свирят, с цел да наваксват пропуснатото напролет. Камерни постановки, кино навън - културата стартира да се ориентира към оптимално потребление на сезона, а мнозина културтрегери се включиха и в митингите против държавното управление на Борисов.
И необичайно - част от тях хем подкрепяха Банов с заявления, хем желаеха оставка на държавното управление. Но това е тематика за различен текст, а не за обзорен.
Някои сформира поеха към небитието
Кюстендил беше пръв. Отколешната фантазия на ръководещите у нас културата да бъде сведена до " свободни подиуми " без щатни трупи се случи на първо време в Кюстендил, където театърът изпрати цялата си натрупа на борсата.
Стъпка в тази посока пое и камерният оркестър в Ямбол, който уволни своя диригент, маестро Илиевски, и гордо съобщи, че ще прави отбор единствено с ямболски фрагменти. Каквито няма. Преценете сами какво ще се случи там в идващите години.
В последните дни на 2020 се обрисува сходна орис и в други градове. Но за това някой различен път. А в този момент да продължим нататък.
Фестивали
Отложеният фестивал " Софийски музикални седмици " се случи. При това с триумф. По данни на уредниците, тазгодишната посещаемост е била близка до миналогодишната.
Методиките, направени в цяла Европа за сигурност на сцената и в публиката, като че ли сработиха при по-камерните форми, а на фестивала имаше топ концерти като да вземем за пример този на Диана Дамарау.
Временно забравихме за всички проблеми, свързани с културата по време на пандемия.
Софийска опера пък, в съдействие с регион Панчарево, изнесе своите представления на сцена - понтон в езерото, където показа своята стратегия - Вагнер, ABBA, Карл Орф.
И когато всичко изглеждаше по този начин, като че ли нещата отиват на добре, ненадейно и внезапно ни удари втората вълна (да ме прости Мангъров, само че какъв брой па да ме прощава) и се постановиха нови ограничения, при които бяха оповестени рестрикции - до 30 % претовареност на залите.
А Банов изуми всички с ексцентричната си концепция да подреди палатки за бързи антигенни проби пред всички театри и концертни зали, с цел да може да тестваме зажаднелите за просвета хора и всичко да е безвредно.
IN MEMORIAM
Уви, не се мина и без жертви. Световноизвестният оперен артист Камен Чанев се болести с COVID-19 и умря. Малко след преждевременната му кончина негови сътрудници стартираха петиция, в която упорстваха за краткотрайно затваряне на оперните театри. За незапознатите можем да допълним, че огромните оперни и оперетни постановки изискват голямо количество участници на сцената, при което всевъзможни предписани ограничения няма по какъв начин да бъдат спазени.
Тази петиция раздели реакциите на музикалната колегия на две и ускори полемиката " за " и " срещу ".
А в това време онази част от самостоятелния културен бранш, която се бе оповестила в поддръжка на Банов, реши да образува личен съюз, отпред на който бе подложен Игор Марковски. И в чието управление няма нито един художник и музикант.
Годината на креативните стипендии
Така тази ужасяваща за всички ни година е на път да си отиде.
Това, което се случи с културата през 2020 година, сподели няколко признака:
- културата е последна грижа за всички ръководещи в последните десетилетия
- културната колегия е слаба, разединена и раздирана от несъгласия и кавги
- културата ни има незабавна потребност от промени
Реформи, извършени умерено, експертно, без страсти и с визия за бъдещето.
Реформи, които ще разрешат в бъдеще, при сходни " нулеви " години, всички създатели да са спокойни.
Дали това ще се случи - по-скоро съм черноглед. Но с цел да не приключвам чак толкоз песимистично, ще напиша и нещо хубаво.
И то е, че каквото и да стане, изкуството няма да почине.
Нали помните - `ARS LONGA VITA BREVIS`. Животът е къс, изкуството - постоянно ".
И нека в никакъв случай повече хората на изкуството да не се озовават в обстановка да разчитат на страната. Защото страната, когато мисли за просвета, се хваща за кобура.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ