На живо от кардиологията
В края на предходната година в Министерството на здравеопазването беше подписан анекс към Националния рамков контракт, с който се постановява монтирането на камери на входа и изхода на инвазивните кардиологии. Решението е в действие от 1 януари. Предложението пристигна от шефа на НЗОК доктор Дечо Дечев, откакто касата не можа да се оправи с източването си посредством фиктивни коронографии, байпаси и стендове.
Когато доктор Дечев разгласи концепцията си, мнозина потърсиха прилика с пръстовия идентификатор на доктор Москов, с който трябваше да се реализира сходен резултат, само че единственото следствие от въвеждането му бяха увеличените разноски (според наследника му Семерджиев със 100 хиляди лв. месечно) на здравните заведения, които трябваше да поемат за своя сметка и техническото съоръжение. Дали ще е по-различна ориста на видеонаблюдението? Едва ли. Поне до момента в който здравното министерство не стартира най-накрая да извършва дейно ролята си на регулатор.
Мярката не е превантивна, а закъсняло разследване от неконтролируемото повишаване на броя инвазивни кардиологии, което стигна своя разцвет по времето на Москов. Ако не друго, медиците ни към този момент имат добър инстикт за услугите, които подсигуряват скъпи клинични пътеки.
Ако през 2013 година структурите са били 41 и се е приемало, че броят им е най-благоприятен, през 2017 инвазивни кардиологии има в 59 лечебни заведения. Съвсем разумно в случай, че цените на пътеките по това време варират от 750 до над 4000 лв.. Само в столицата инвазивните лаборатории са 13.
По данни на НЗОК през същата година са били осъществени към 77 000 процедури. Броят на диагностичните е бил 39 231, а на лечебните - 34 373. Поставените пейсмейкъри са над 4300. Под 50% са клиниките, в които диагностичните или лечебни процедури са към 1000 за година. Долу-горе толкоз са лечебните заведения, в които цифрата е под 500. Човек може да остане с усещане, че в страната ни грижата за сърдечното здраве на хората е издигната надали в фетиш, само че съгласно данни от отчета на Европейска комисия " Здравето в резюме: Европа (2018) " сме преди всичко по умряли от инфаркт.
Лидери по усвоени клинични пътеки са Националната кардиологична болница и " Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда " - София с над 2000 диагностични и над 1400 лечебни процедури. Сред по-активните лечебни заведения в страната са СБАЛК " Медикакор ", Русе, с 1251 диагностични и 1522 лечебни процедури; СБАЛК, Ямбол - надлежно 904 и 1054; МБАЛ " Св. Каридад ", Пловдив, СБАЛК Плевен, УМБАЛ " Пълмед ", Пловдив и МБАЛ " Св. Марина ", Варна с по над 1000 диагностични и лечебни процедури. Като изключим първите две лечебни заведения, в които въпреки всичко се лекуват пациенти от цялата страна, не е мъчно да се ориентираме къде са изобилствали коронографиите и са се поставяли най-усърдно стендове и байпаси.
Преди година от НЗОК регистрираха, че инвазивните кардиологии са усвоили над 48.2 млн. лева Очевидно съществуващите рестрикции нямат дисциплиниращ резултат.
Неефективен се оказа и контролът на Медицински одит. През 2018 стана известно, че 65% от делата на организацията са " паднали " в съда поради голословни актове и пропуски в законодателството. Отменените санкции са за над 900 хиляди лв. - скъпо доказателство за законодателни недомислия и непросветеност.
Неспособно да се оправи с лавината от сърдечно-съдови процедури и лекувания, през предходната година Министерство на здравеопазването предложи план на нов стандарт по кардиология. Всъщност предходният беше анулиран от Върховен административен съд година по-рано. За да подсигуряват качество, от ведомството вкараха условия за най-малък брой диагностични и лечебни процедури на оператор в региона на високо профилираните действия. За инвазивна кардиология тази цифра е 100 процедури годишно. Практиката у нас обаче е потвърдила, че медицинските стандарти имат къс живот и отхвърлянето им от Върховен административен съд е съвсем неизбежно.
В тази обстановка като само решение за прекъсване на източването на средства се очерта слагането на камери на входа и изхода на инвазивните кардиологии. Само че след кардиологиите идват онкологичните и диализни центрове, родилните отделения, ортопедиите, неотдавна и очните отделения, които никнат навсякъде - все сфери, в които има растеж на стойностите на клиничните пътеки. Нали документи за откриване на нова активност или нова болница се подават в Министерство на здравеопазването? Не е ли по-логично да се контролира този развой от ведомството, с цел да не се стига до екзотични решения като слагането на камери.
Всъщност дали една камера пред инвазивна кардиология ще спре източването на касата?
Както разяснява наскоро ръководителят на Българското сдружение по кардиохирургия и шеф на болница " Св. Екатерина " проф. Генчо Начев, тези камери ще дават информация единствено за това по кое време е влезнал и по кое време е излязъл пациентът и биха били потребни, ако за " 15 минути е регистрирано да са му направени 2 клапи и 3 байпаса ".
Камерите не могат да потвърдят имал ли е или не пациентът потребност от въпросните операции. Няма да установяват и какви тъкмо и с какво качество интервенции са му били приложени.
Защото този надзор не е работа на камерите, а на Министерството на здравеопазването. То е органът, който би трябвало да инициира законодателни промени без " пропуски ", поради които лечебни заведения и лекари се измъкват безнаказано от отговорност. То би трябвало да сътвори бюджетна рамка, в която опциите за източване на касата да са минимализирани. За реформиране на системата към този момент не приказваме, че е срамно. Може би ще е по-евтино и продуктивно, в случай че се слагат камери в Министерство на здравеопазването. И освен " на входа и изхода ".
Когато доктор Дечев разгласи концепцията си, мнозина потърсиха прилика с пръстовия идентификатор на доктор Москов, с който трябваше да се реализира сходен резултат, само че единственото следствие от въвеждането му бяха увеличените разноски (според наследника му Семерджиев със 100 хиляди лв. месечно) на здравните заведения, които трябваше да поемат за своя сметка и техническото съоръжение. Дали ще е по-различна ориста на видеонаблюдението? Едва ли. Поне до момента в който здравното министерство не стартира най-накрая да извършва дейно ролята си на регулатор.
Мярката не е превантивна, а закъсняло разследване от неконтролируемото повишаване на броя инвазивни кардиологии, което стигна своя разцвет по времето на Москов. Ако не друго, медиците ни към този момент имат добър инстикт за услугите, които подсигуряват скъпи клинични пътеки.
Ако през 2013 година структурите са били 41 и се е приемало, че броят им е най-благоприятен, през 2017 инвазивни кардиологии има в 59 лечебни заведения. Съвсем разумно в случай, че цените на пътеките по това време варират от 750 до над 4000 лв.. Само в столицата инвазивните лаборатории са 13.
По данни на НЗОК през същата година са били осъществени към 77 000 процедури. Броят на диагностичните е бил 39 231, а на лечебните - 34 373. Поставените пейсмейкъри са над 4300. Под 50% са клиниките, в които диагностичните или лечебни процедури са към 1000 за година. Долу-горе толкоз са лечебните заведения, в които цифрата е под 500. Човек може да остане с усещане, че в страната ни грижата за сърдечното здраве на хората е издигната надали в фетиш, само че съгласно данни от отчета на Европейска комисия " Здравето в резюме: Европа (2018) " сме преди всичко по умряли от инфаркт.
Лидери по усвоени клинични пътеки са Националната кардиологична болница и " Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда " - София с над 2000 диагностични и над 1400 лечебни процедури. Сред по-активните лечебни заведения в страната са СБАЛК " Медикакор ", Русе, с 1251 диагностични и 1522 лечебни процедури; СБАЛК, Ямбол - надлежно 904 и 1054; МБАЛ " Св. Каридад ", Пловдив, СБАЛК Плевен, УМБАЛ " Пълмед ", Пловдив и МБАЛ " Св. Марина ", Варна с по над 1000 диагностични и лечебни процедури. Като изключим първите две лечебни заведения, в които въпреки всичко се лекуват пациенти от цялата страна, не е мъчно да се ориентираме къде са изобилствали коронографиите и са се поставяли най-усърдно стендове и байпаси.
Преди година от НЗОК регистрираха, че инвазивните кардиологии са усвоили над 48.2 млн. лева Очевидно съществуващите рестрикции нямат дисциплиниращ резултат.
Неефективен се оказа и контролът на Медицински одит. През 2018 стана известно, че 65% от делата на организацията са " паднали " в съда поради голословни актове и пропуски в законодателството. Отменените санкции са за над 900 хиляди лв. - скъпо доказателство за законодателни недомислия и непросветеност.
Неспособно да се оправи с лавината от сърдечно-съдови процедури и лекувания, през предходната година Министерство на здравеопазването предложи план на нов стандарт по кардиология. Всъщност предходният беше анулиран от Върховен административен съд година по-рано. За да подсигуряват качество, от ведомството вкараха условия за най-малък брой диагностични и лечебни процедури на оператор в региона на високо профилираните действия. За инвазивна кардиология тази цифра е 100 процедури годишно. Практиката у нас обаче е потвърдила, че медицинските стандарти имат къс живот и отхвърлянето им от Върховен административен съд е съвсем неизбежно.
В тази обстановка като само решение за прекъсване на източването на средства се очерта слагането на камери на входа и изхода на инвазивните кардиологии. Само че след кардиологиите идват онкологичните и диализни центрове, родилните отделения, ортопедиите, неотдавна и очните отделения, които никнат навсякъде - все сфери, в които има растеж на стойностите на клиничните пътеки. Нали документи за откриване на нова активност или нова болница се подават в Министерство на здравеопазването? Не е ли по-логично да се контролира този развой от ведомството, с цел да не се стига до екзотични решения като слагането на камери.
Всъщност дали една камера пред инвазивна кардиология ще спре източването на касата?
Както разяснява наскоро ръководителят на Българското сдружение по кардиохирургия и шеф на болница " Св. Екатерина " проф. Генчо Начев, тези камери ще дават информация единствено за това по кое време е влезнал и по кое време е излязъл пациентът и биха били потребни, ако за " 15 минути е регистрирано да са му направени 2 клапи и 3 байпаса ".
Камерите не могат да потвърдят имал ли е или не пациентът потребност от въпросните операции. Няма да установяват и какви тъкмо и с какво качество интервенции са му били приложени.
Защото този надзор не е работа на камерите, а на Министерството на здравеопазването. То е органът, който би трябвало да инициира законодателни промени без " пропуски ", поради които лечебни заведения и лекари се измъкват безнаказано от отговорност. То би трябвало да сътвори бюджетна рамка, в която опциите за източване на касата да са минимализирани. За реформиране на системата към този момент не приказваме, че е срамно. Може би ще е по-евтино и продуктивно, в случай че се слагат камери в Министерство на здравеопазването. И освен " на входа и изхода ".
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ