В космоса никой няма да чуе вашите викове. В абсолютен

В космоса никой няма да чуе вашите крясъци. В безспорен вакуум нито една звукова вълна не може да съществува. Науката, както знаем, е една изключителна материя, която крие отговорите на всичко, но идва с цената на време за проучване. Чували сме, че учените постоянно се считат за скучни хора, само че тъкмо затова се фокусираме и върху историята на огромните смешки, чийто създатели остават хората от НАСА.

За близо 59 години от основаването на галактическата организация, броят на зевзеците се усилва в права пропорция, а и откакто космоса продължава да бъде не толкоз гостолюбив, само хумора може да избави космонавтите от сигурната полуда. Всичко стартира от първата разходка до Луната и продължава през годините напред. Когато човешко създание излетява от земната повърхнина със скорост от 28 000 км/ч е разумно да открием, че малко развлечение не е ненужно. Кои са някои от популярните смешки в другите задачи през годините? Нека разгледаме:

1. Вторият тур до Луната и задачата на Аполо 12 е известна с изпращането на Чарлз Конрад Джуниър, Ричърд Ф. Гордън Джуниър и Алън Бийн. Никой и до през днешния ден не приказва за четвъртия член на екипажа, който съумява да се вмъкне скрито на кораба и да лети до единствения сателит на родната планета. При правенето на тестванията в галактическия център Кенеди, космонавтите виждат, че една хлебарка обикаля командния панел и се крие сред всички уреди. Екипажът оповестява за незаконния пътник и се тормози, че в случай че буболечката попадне в някоя от платките, може да аргументи късо съединяване.

Историята за компютърния бъг споделя тъкмо тази процедура и за милион $. Да се върнем на предварителната защита и гоненето на многокракия бандит. Легендата споделя, че шефът Боб Сийк е наредил да се слагат клопки, да се обезпаразити до рационалната степен, само че без триумф. Забавната страна е, че в един миг няма инженер от НАСА, който да не си опитва шанса с хлебарката – възможностите обаче остават нулеви. На 14 ноември 1969 година тримата космонавти изхвърчат към Луната. На връщане към дома, след сполучлива задача, Конрад даже излиза в народен ефир и споделя за своя необикновен триумф, споделя галактическата авантюра.

Докато беседва с водещия, Конрад вади бяла лента, на която стои черен обект, с формата на сълза. Камерата се концентрира и демонстрира незаконният пасажер до Луната. За изненада на всички, хлебарката се е криела в шкафа за храна. Години по-късно същият астронавт ще признае, че същина насекомото, което е посочил в ефир е била пластмасова играчка, истинската буболечка по този начин и не е открита, а може и просто да е останала на Луната.

2. Най-известната хлебарка сигурно е спечелила вниманието на американските фенове, само че зевзеците от тази задача, отпред с Конрад, въобще не са завършили своята задача да демонстрират какво са създали и постигнали. С кацането на Луната, една от главните им задачи е да отстранен съставни елементи от капсулата Сървайвър 3, която каца в лунен кратер през 1967 година Други отговорности са снимането на разнообразни обекти, с цел да може бъдещите инженери да се срещат с терена при други задачи. За осъществяването има лимитирано време, като правилника показва във всеки един миг какво би трябвало да се случи. Добавени са и дневници, в които  да се следи осъществяването на задачата, само че до момента в който екипажът извън работи, познайте какво е правил господин Бийн?

Точно по този начин, рисувал е най-различни карикатури върху правилника. Именно сред страниците открива и последното нещо, което би повярвал, че би трябвало да се намира в правилника за работа – Мис Декември от 1969 година по всички най-важни детайлности. Оказва се, че аварийният екип е решил да вдигне духа на Бийн и скрито прибавя изрезките от списанието Playboy в неговия инструктаж.

Под фотосите с маркер е написано „ Не забравяй – опиши подутините. “. На идващите страници участва и Мис Януари със същите указания. Докато Бийн има какво да разказва, Конрад прави няколко фотоси с нея на Луната, само че по преценка на НАСА, тези фотоси в никакъв случай не се пускат в послание за медиите, най-вероятно се пазят в нечий списък и до през днешния ден. С жестове и мемоари, двамата стигат до заключението, че не би трябвало да приказват намерено за шегата от сътрудниците, изключително откакто целият ефир се записва. Двамата са употребявали кодови думи, които и до през днешния ден се пазят в нечий списък. Ако в миналото ви попитат кое е първото списание – или най-малко елементи от него – позиционирано в космоса – не забравяйте за Playboy.

3. Валентина Тарешкова е първата жена в космоса, която лети през далечната 1963 година НАСА забавят доста дамите и пускат своята дама – Сали Райд през 1983 година Осъзнавайки този факт, пробвайте се да си визиите изненада на екипа от апаратната, когато чуват 10 години по-рано женски глас от галактически транспортен съд. Оуен Гериот прекарва към 60 дни в орбитата на планетата и сигурно стартира да скучае в един миг. Обикновено приказва с Робърт Крипън, някогашен космонавт и реализатор на задачи. В този интервал, до момента в който Оуен просто лети, до НАСА идва необичайно известие, гласящо „ Хюстън, тук е Скайлаб. Чуваме ли се? “. Гласът звучи женски и не би трябвало да принадлежи на никой от изпратените в космоса. Когато Крипен пита кой е от другата страна, отговорът е Хелън Гериот – брачната половинка на Оуен.

Без да осъзнават, че някой ги пързаля, първата естествена реакция е да попитат какво тъкмо прави жена на борда? Отговорът е: „ Ами пристигнах да донеса топла храна на момчетата – нещо прясно. Не са се хранили добре от известно време. Помислих си, че ще им хареса. Разговорът продължава с някои специфични мнения по отношение на визията на Калифорния от високо. Не е належащо доста време на Хюстън да се усети какво се случва, само че първичният потрес, както си спомнят мнозина от този незабравим миг, е извънредно занимателен. Как гласът на брачната половинка се озовава в ефира на НАСА?

Преди да излети, Оуен кара жена му да запише няколко реда на касетофон. Кара я да прави паузи и да звучи по-автентично. Докато е в открития космос, зевзекът пуска касетофона си и го паузира, очаквайки идната реакция. До 1999 година НАСА не може да разбере по какъв начин е изработен този номер, най-сетне самият Оуен е свикан да опише по какъв начин се е провела тази смешка. Това са хората, които летят в космоса – имат възприятие за комизъм.

4. Вярвате или не, американците имат много проблеми в разбирането и четенето на имена. През 1985 година НАСА избира Пиер Тю за авиатор в открития космос. Благодарение на неговия сериозен опит в американската флота, не е мъчно тъкмо той да бъде в селекцията. Космическата му авантюра има цели 3 записани задачи. С поканата за присъединяване на борда на STS-36, НАСА взема решение да направи юбилейни костюми. Всеки от тях има разнообразни нашивки, като се прибавят и имената на петимата избраници. За страдание още с първата партида идват проблемите и шивачите изписват името „ Thout “ – името на летеца се изписва като „ Thuot “.

Създадената обстановка кара сътрудниците да стартират да назовават водача „ Th-OUT “. Пиер има възприятие за комизъм и има проекти да се смее финален. След две отлагания на задачата, последната публична дата за политане е 25 февруари. В денят за последни подготовки, Пиер е съумял да мине по-рано и да смени имената на всички столове, изключвайки своя личен, а по-късно и да сложи други имена върху тях. Специалистът Майк Мулейн се озовава на стол с име „ Молийн “ – женско име, в случай че се чудите. На останалите също не е простено, само че с положително възприятие за комизъм, всичко постоянно се приема.

5. НЛО историите в действителност са желани, а какво по-хубаво, когато се запишат в ефира на НАСА? На 15 декември 1965 година Джемини 6А би трябвало да се срещне с Джемини 7. Рандевуто е планувано на към 257 километра над земната повърхнина. Командир на първия транспортен съд е Уолтър „ Уоли “ Шчира, а негов водач е Том Стафърд. След като двата кораба се скачват, а след това разделят, коледното въодушевление автоматизирано се задейства. На 16 декември Шчира стартира да приказва с Джемини 7, а гласът му засяга някаква доста тежка паника:

Виждам нещо като спътник, който върви от Северния полюс към Южния полюс, най-вероятно се движи по полярната орбита. Най-вероятно ще навлезе скоро в атмосферата. “

Следващото известие става още по-интересно, откакто командира стартира да разказва летателния уред:

„ Виждам команден модул и 8 по-малки модула пред него. Пилотът в командния модул е с червен костюм. “

След това Шчира вади хармоника и стартира да имитира звън от звънчета, за които постоянно се е говорило на дребните деца. В другият транспортен съд схващат шегата и стартират да се смеят, до момента в който Шчира продължава да свири „ Jingle Bells “.