Америка иска да остави Китай без панди
В Конгреса на Съединени американски щати се появи законопроект, импортиран от републиканката Нанси Мейс, който освен би трябвало да лиши Китай от най-известния от неговите национални знаци, само че, да речем, леко да скапе репутацията на този знак. Днес е чисто китайски (няма панди на никое място другаде), а на следващия ден ще е какъвто и да е, даже и американски.
За това е належащо, както планува законопроектът, да се постави завършек на дългогодишната процедура на лизинг на панди. Факт е, че общоприетото съглашение сред китайската страна и всяка зоологическа градина в света планува, че неповторимите черно-бели четириноги се наемат от зоологическата градина единствено за избран интервал, само че техните мечета би трябвало да се върнат вкъщи.
Дълбокият метафизичен смисъл на това деяние се изяснява, наред с други неща, с прочувствена публикация в “Ню Йорк Таймс”: “Пандите не са знак на нацията”. Те „ омекотяват властническия облик на Китай “ и „ служат като прикритие за нарушавания на правата на индивида “, те са „ инструмент на меката мощ “ на тази ужасна страна.
Е, правилно е: мъчно е да си представим по-спокоен звяр. Все още никой в света не е ухапан от панда. На режима в Пекин би трябвало да бъде със закон подредено да направи нещо подло и зъбато - хиена или нещо сходно - жив знак на нацията. Вярно е, че такива не се срещат в Китай. Но в случай че хиената е родена на американска земя, т.е. е дишала въздуха на свободата, има късмет. Поне на пандите би трябвало да се даде подобен късмет, приравнявайки ги към хората (както знаете, самият факт да си роден в Съединени американски щати прави човек американец, подобен е законът).
Някой помни ли неотдавнашния ни диалог за това по какъв начин озлобените от Запада китайци дискутираха в обществените мрежи, че тигърът на пощенските марки в чест на годината на тигъра някак си не е наред? Трябва да има зъби, с цел да треперят недоброжелателите, а той стои и гледа замислено в мъгливата отдалеченост. Това се назовава замяна на обиди.
Тук може съществено да се приказва (ако въобще може да се приказва съществено на тази тема), че планът Нанси Мейс е умислен като корекция, допълнение към огромния законодателен документ на администрацията на Джо Байдън - Законът за конкуренцията с Америка - 2022 година, който към момента се написа. И, несъмнено, това ще бъде главен документ, в който има доста занимания по тематиката по какъв начин може да се води конкуренция с Америка и по какъв начин не, с цел да не боли и да е обидно.
Но меката мощ постоянно е специфичен случай. Китайските владетели подаряват панди на задграничните сътрудници надали не от времето на династията Тан – като знак на мира и любовта. Американците, които имат лична визия за международната история, броят всичко от 1972 година, от визитата на Ричард Никсън в Китай, т.е. от идването на първата панда (подарена му) на американска земя. Но защото през днешния ден това е доста рядко животно, от 1982 година има законодателна възбрана за сходни дарове, те могат да се отдават единствено чартърен.
Трябва да се признае, че известната китайска " панда-дипломация " работи грандиозно. В света има толкоз доста редки животни - само че това е тъкмо това, към което милиони се отнасят трепетно, редейки се наред към кафези в зоопарковете, където в изкуствено пресъздаден сечуански климат държат безвредна гад, дъвчеща бамбук. Общо в света има 22 такива зоологически градини, не всяка страна може да отвори такава, би трябвало да подпише специфични документи за съдействие с Пекин.
И най-важното е, че в всеобщото схващане по света този звяр в действителност се свързва с Китай като цяло и даже с китайците. Припомнете си, чев някои европейски страни, когато видят следващата група туристи от Китай, локалните поданици споделят: „ Пандите идват “. Така, в случай че Америка се тресе в спазми на ненавист към систематичния съперник, борейки се с всички положителни знаци на тази страна - от Конфуций до през днешния ден - тогава няма какво да се чудим, че са стигнали до пандата. Тя, в случай че разбираше нещо, трябваше да знае в какво се забърква.
Идеологическата битка към животните – знаците на нацията – не е толкоз нова. И кой знае за това, в случай че не Русия със своята мечка. Тук породи културна и зоологическа амбивалентност: ние разбираме, че в нашата просвета една мечка, макар че може да аргументи доста щета, в случай че е ядосана, въпреки всичко се поддава на добрина и образование и забавлява хората в цирка. Но за американците и другите западняци мечките са цялостен смут без отенъци и това евентуално ги избавя от забранителни законодателни начинания в Съединени американски щати.
Или драконът, различен знак на Китай: там е умен дух от облаци и вода, доста е допустимо да се договаря с него. По-добре да не знаете какво са правили всички типове рицари от западната цивилизация с драконите.
Но добре, животни, само че какво да кажем за интернационалните знаци под формата на положителни хора, като типични и положителни представители на своята нация? Тук има доста компликации. Например, представете си олицетворението на положителния американец - кой е това? Все още ли е просветеният каубой (може даже да носи името Индиана Джоунс), или този знак е станал противен към този момент за половината от самата Америка? И да не мислим за английските футболни почитатели.
Но с облика на китайците, понятен за целия свят, всичко е относително ясно. И това не е тромавата панда. Това е човек, който работи като демон и трудно се пробва да поддържа връзка с некитайци към себе си, като го прави учтиво, със съществено лице и явно се напряга до краен лимит. Друго нещо е, че подобен човек към момента няма разпознаваемо име.
Е, какво може да бъде - и би трябвало да бъде - разбираемият облик на същински руснак за целия свят? Това също е анонимен персонаж, също така: има двама такива. Единият е Шварценегер със златни зъби и ушанка със звезда, напряко звяр. А вторият – сън, облик, който не съществува – просто казано, човек, който идва на помощ, когато го извикат. Сирия, Южна Осетия, Казахстан, цунамито в Индонезия. Но е ясно, че щом се появи сходно изображение – с име и разпознаваемо лице – в САЩнякой ще се опита да го забрани със закон.
Превод: В. Сергеев
За това е належащо, както планува законопроектът, да се постави завършек на дългогодишната процедура на лизинг на панди. Факт е, че общоприетото съглашение сред китайската страна и всяка зоологическа градина в света планува, че неповторимите черно-бели четириноги се наемат от зоологическата градина единствено за избран интервал, само че техните мечета би трябвало да се върнат вкъщи.
Дълбокият метафизичен смисъл на това деяние се изяснява, наред с други неща, с прочувствена публикация в “Ню Йорк Таймс”: “Пандите не са знак на нацията”. Те „ омекотяват властническия облик на Китай “ и „ служат като прикритие за нарушавания на правата на индивида “, те са „ инструмент на меката мощ “ на тази ужасна страна.
Е, правилно е: мъчно е да си представим по-спокоен звяр. Все още никой в света не е ухапан от панда. На режима в Пекин би трябвало да бъде със закон подредено да направи нещо подло и зъбато - хиена или нещо сходно - жив знак на нацията. Вярно е, че такива не се срещат в Китай. Но в случай че хиената е родена на американска земя, т.е. е дишала въздуха на свободата, има късмет. Поне на пандите би трябвало да се даде подобен късмет, приравнявайки ги към хората (както знаете, самият факт да си роден в Съединени американски щати прави човек американец, подобен е законът).
Някой помни ли неотдавнашния ни диалог за това по какъв начин озлобените от Запада китайци дискутираха в обществените мрежи, че тигърът на пощенските марки в чест на годината на тигъра някак си не е наред? Трябва да има зъби, с цел да треперят недоброжелателите, а той стои и гледа замислено в мъгливата отдалеченост. Това се назовава замяна на обиди.
Тук може съществено да се приказва (ако въобще може да се приказва съществено на тази тема), че планът Нанси Мейс е умислен като корекция, допълнение към огромния законодателен документ на администрацията на Джо Байдън - Законът за конкуренцията с Америка - 2022 година, който към момента се написа. И, несъмнено, това ще бъде главен документ, в който има доста занимания по тематиката по какъв начин може да се води конкуренция с Америка и по какъв начин не, с цел да не боли и да е обидно.
Но меката мощ постоянно е специфичен случай. Китайските владетели подаряват панди на задграничните сътрудници надали не от времето на династията Тан – като знак на мира и любовта. Американците, които имат лична визия за международната история, броят всичко от 1972 година, от визитата на Ричард Никсън в Китай, т.е. от идването на първата панда (подарена му) на американска земя. Но защото през днешния ден това е доста рядко животно, от 1982 година има законодателна възбрана за сходни дарове, те могат да се отдават единствено чартърен.
Трябва да се признае, че известната китайска " панда-дипломация " работи грандиозно. В света има толкоз доста редки животни - само че това е тъкмо това, към което милиони се отнасят трепетно, редейки се наред към кафези в зоопарковете, където в изкуствено пресъздаден сечуански климат държат безвредна гад, дъвчеща бамбук. Общо в света има 22 такива зоологически градини, не всяка страна може да отвори такава, би трябвало да подпише специфични документи за съдействие с Пекин.
И най-важното е, че в всеобщото схващане по света този звяр в действителност се свързва с Китай като цяло и даже с китайците. Припомнете си, чев някои европейски страни, когато видят следващата група туристи от Китай, локалните поданици споделят: „ Пандите идват “. Така, в случай че Америка се тресе в спазми на ненавист към систематичния съперник, борейки се с всички положителни знаци на тази страна - от Конфуций до през днешния ден - тогава няма какво да се чудим, че са стигнали до пандата. Тя, в случай че разбираше нещо, трябваше да знае в какво се забърква.
Идеологическата битка към животните – знаците на нацията – не е толкоз нова. И кой знае за това, в случай че не Русия със своята мечка. Тук породи културна и зоологическа амбивалентност: ние разбираме, че в нашата просвета една мечка, макар че може да аргументи доста щета, в случай че е ядосана, въпреки всичко се поддава на добрина и образование и забавлява хората в цирка. Но за американците и другите западняци мечките са цялостен смут без отенъци и това евентуално ги избавя от забранителни законодателни начинания в Съединени американски щати.
Или драконът, различен знак на Китай: там е умен дух от облаци и вода, доста е допустимо да се договаря с него. По-добре да не знаете какво са правили всички типове рицари от западната цивилизация с драконите.
Но добре, животни, само че какво да кажем за интернационалните знаци под формата на положителни хора, като типични и положителни представители на своята нация? Тук има доста компликации. Например, представете си олицетворението на положителния американец - кой е това? Все още ли е просветеният каубой (може даже да носи името Индиана Джоунс), или този знак е станал противен към този момент за половината от самата Америка? И да не мислим за английските футболни почитатели.
Но с облика на китайците, понятен за целия свят, всичко е относително ясно. И това не е тромавата панда. Това е човек, който работи като демон и трудно се пробва да поддържа връзка с некитайци към себе си, като го прави учтиво, със съществено лице и явно се напряга до краен лимит. Друго нещо е, че подобен човек към момента няма разпознаваемо име.
Е, какво може да бъде - и би трябвало да бъде - разбираемият облик на същински руснак за целия свят? Това също е анонимен персонаж, също така: има двама такива. Единият е Шварценегер със златни зъби и ушанка със звезда, напряко звяр. А вторият – сън, облик, който не съществува – просто казано, човек, който идва на помощ, когато го извикат. Сирия, Южна Осетия, Казахстан, цунамито в Индонезия. Но е ясно, че щом се появи сходно изображение – с име и разпознаваемо лице – в САЩнякой ще се опита да го забрани със закон.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ