Чистотата на прокурорската колегия още тревожи съдиите!
В две следващи общи събрания - на 19 и 26 септември, прокурорите избират нов собствен представител във Висшия правосъден съвет. Единственият претендент е Евгени Иванов - обвинител във Военно-апелативна прокуратура и дълготраен ръководител на Асоциацията на прокурорите. Незнайно за какво, основните пострадали от неговата номинация се оказаха... съдиите, които не би трябвало да имат никакво отношение по въпроса.
Едва ли някой помни, само че
концепцията за делене на Висшия правосъден съвет на две колегии
- съдийска и прокурорска, не е на Христо Иванов, нито пък на Съюза на съдиите в България. За първи път тази тематика бе отворена напълно публично през януари 2005 година. И то не от кого да е, а от тогавашния ръководител на Върховния касационен съд Иван Григоров - единственият човек, който нямаше право да заема тази служба!
Чудите се за какво? Ами просто е. През интервала 1992-1994 година той бе ръководител на Върховния съд (ВС). С приемането на Закона за правосъдната власт през 1994 година, тази институция бе разграничена на две - Върховен касационен съд (ВКС) и Върховен административен съд (ВАС).
Според преходните и заключителни разпореждания на конституцията, откакто си бил началник на Водоснабдителна система, нямаш право да бъдеш ръководител на Върховен касационен съд или на Върховен административен съд. Без значение дали си изкарал цялостен мандат, или единствено си го почнал.
Малко преди влизането в действие на Закон за съдебната власт обаче, Иван Григоров стана член на Конституционния съд и когато завърши там - през 2000 година, бе определен от Висшия правосъден съвет за началник на Върховен касационен съд - с втори, този път цялостен 7-годишен мандат. В тотално нарушаване на конституцията, останало неусетно и по времето на така наречен предприсъединителен развой (1999 година - 2005 г.), и след компромиса с приемането ни в Европейски Съюз (на 1 януари 2007 г.), обезщетен несполучливо със смехотворния Механизъм за съдействие и инспекция.
Припомняме този антиконституционен пейзаж към Иван Григоров, тъй като от 30 години правосъдната промяна върви по същата "рецепта " - къде инцидентно (уж), къде без да желаят, "съответните " парламентарни болшинства непрестанно ревизират или заобикалят пречещите им конституционни разпореждания. Примерите са доста, само че към този момент този стига. Като "предмостие " към главната ни тематика.
За повторно
концепцията за делене на Висш съдебен съвет на две колегии бе взета на прицел от Съюза на съдиите през 2011 година. За задачата те написаха идея, съдържаща 9 съществени точки, която пуснаха за разискване в магистратската общественост. А като точка № 1 бе записана наложителната "подялба " на Висшия правосъден съвет сред съдии и държавни обвинители.
Съвсем естествено, Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) сътвори мнение, в което обстойно и нашироко изясни, че сходно раздвоение не е належащо, а в случай че би трябвало да стане - ще се наложи и ремонт на конституцията. И, с цел да бъде всичко като в белия свят, двете "четива " бяха оповестени в списанието на АПБ "Теза ", което излизаше по това време в тираж от 1200 бройки.
Колкото човек може да получи от починал писмо (не че и такива парадокси не са се случвали), толкова преди две петилетки се разгоря и така нужната полемика. Просто не се случи нищо - нито по линия на съдийското съсловие, нито по линия на прокурорското "такова ".
Мълчанието продължи до август 2014 година ,
когато Христо Иванов стана правосъден министър в служебния кабинет на Георги Близнашки. И... бомбата гръмна: концепцията на Съюза на съдиите внезапно се трансформира в Проект за актуализиране на Стратегията за продължение на правосъдната промяна от 2010 година. А Асоциацията на прокурорите, отпред с Евгени Иванов, бе жигосана като "Цацаровисти ", борци за опазване на тоталитарното начало в държавното обвиняване, врагове на промяната и така нататък
През декември 2015 година, т.е. близо 18 месеца по-късно, позицията на прокурорската асоциация се оказа вярна, тъй като Висш съдебен съвет беше разграничен на две колегии посредством ремонт на конституция. Опитите за определяне на потребния резултат от въпросното разделяне обаче не престават да са ревностно защитавана държавна загадка. Защото...
потребен резултат просто няма!
Обясняваме накратко. Председателите на двете висши съдилища и основният прокурор са членове на Висш съдебен съвет по право. Останалите 22-ма души се избират по опростена скица: 11 души - от общите събрания на прокурорите и съдиите, 11 души - от Народното събрание.
Логиката е желязна: прокурорите са страна в процеса, тъй че не би трябвало да имат право да се месят в кадровата политика, засягаща арбитрите в същия този развой, т.е. съдиите. И назад - кадровата обезпеченост на държавното обвиняване не би трябвало да зависи от съдиите.
На пръв взор - прелестно! На второ четене - малко необичайно, тъй като няма никаква спънка юристи да бъдат избирани за членове на Висш съдебен съвет от парламентарната квота. Нищо, че те също са страна в процеса. При това - освен по линия на наказателното право, ами във всички останали негови "разновидности ", познати като гражданско и административно право.
Та, пита се в задачата, по какъв начин ли биха реагирали съдиите, в случай че ръководещото парламентарно болшинство избере за членове на своята квота във Висш съдебен съвет... единствено юристи? Вярно - звучи неуместно! Но също толкоз е правилно и другото: откакто Законът за правосъдната власт не не разрешава сходен ход, за какво да не пробваме какво би се получило?
Толкоз с теорията.
Как наподобяват нещата на процедура?
Незнайно по какви аргументи, от 2015 година насам нито един прокурор не си е разрешил лукса да се намеси в работата на съдийската гилдия или да предложи на сътрудниците си в черни тоги за кого да гласоподават и заради какви аргументи.
За сметка на това обаче така наречен будна съдийска съвест не престава да се занимава с проблемите на прокуратурата. Ако ще е по този начин, за какво тогава трябваше членовете на Висшия правосъден съвет да бъдат капсулирани в две самостоятелни сякаш една от друга колегии?
Всъщност, в случай че на 26 септември номинацията на Евгени Иванов за член на Висш съдебен съвет бъде бойкотирана, както прикани наскоро арбитър Емил Дечев от Софийския градски съд, надали някой ще задиша по-свободно. Професионалният комфорт на основния прокурор и на висшата номенклатура в правосъдната система също няма да бъде нарушен. Защото проблемите са други и тяхното решение е невероятно по системата "Разделяй и владей! " Но за това - някой различен път...
Едва ли някой помни, само че
концепцията за делене на Висшия правосъден съвет на две колегии
- съдийска и прокурорска, не е на Христо Иванов, нито пък на Съюза на съдиите в България. За първи път тази тематика бе отворена напълно публично през януари 2005 година. И то не от кого да е, а от тогавашния ръководител на Върховния касационен съд Иван Григоров - единственият човек, който нямаше право да заема тази служба!
Чудите се за какво? Ами просто е. През интервала 1992-1994 година той бе ръководител на Върховния съд (ВС). С приемането на Закона за правосъдната власт през 1994 година, тази институция бе разграничена на две - Върховен касационен съд (ВКС) и Върховен административен съд (ВАС).
Според преходните и заключителни разпореждания на конституцията, откакто си бил началник на Водоснабдителна система, нямаш право да бъдеш ръководител на Върховен касационен съд или на Върховен административен съд. Без значение дали си изкарал цялостен мандат, или единствено си го почнал.
Малко преди влизането в действие на Закон за съдебната власт обаче, Иван Григоров стана член на Конституционния съд и когато завърши там - през 2000 година, бе определен от Висшия правосъден съвет за началник на Върховен касационен съд - с втори, този път цялостен 7-годишен мандат. В тотално нарушаване на конституцията, останало неусетно и по времето на така наречен предприсъединителен развой (1999 година - 2005 г.), и след компромиса с приемането ни в Европейски Съюз (на 1 януари 2007 г.), обезщетен несполучливо със смехотворния Механизъм за съдействие и инспекция.
Припомняме този антиконституционен пейзаж към Иван Григоров, тъй като от 30 години правосъдната промяна върви по същата "рецепта " - къде инцидентно (уж), къде без да желаят, "съответните " парламентарни болшинства непрестанно ревизират или заобикалят пречещите им конституционни разпореждания. Примерите са доста, само че към този момент този стига. Като "предмостие " към главната ни тематика.
За повторно
концепцията за делене на Висш съдебен съвет на две колегии бе взета на прицел от Съюза на съдиите през 2011 година. За задачата те написаха идея, съдържаща 9 съществени точки, която пуснаха за разискване в магистратската общественост. А като точка № 1 бе записана наложителната "подялба " на Висшия правосъден съвет сред съдии и държавни обвинители.
Съвсем естествено, Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) сътвори мнение, в което обстойно и нашироко изясни, че сходно раздвоение не е належащо, а в случай че би трябвало да стане - ще се наложи и ремонт на конституцията. И, с цел да бъде всичко като в белия свят, двете "четива " бяха оповестени в списанието на АПБ "Теза ", което излизаше по това време в тираж от 1200 бройки.
Колкото човек може да получи от починал писмо (не че и такива парадокси не са се случвали), толкова преди две петилетки се разгоря и така нужната полемика. Просто не се случи нищо - нито по линия на съдийското съсловие, нито по линия на прокурорското "такова ".
Мълчанието продължи до август 2014 година ,
когато Христо Иванов стана правосъден министър в служебния кабинет на Георги Близнашки. И... бомбата гръмна: концепцията на Съюза на съдиите внезапно се трансформира в Проект за актуализиране на Стратегията за продължение на правосъдната промяна от 2010 година. А Асоциацията на прокурорите, отпред с Евгени Иванов, бе жигосана като "Цацаровисти ", борци за опазване на тоталитарното начало в държавното обвиняване, врагове на промяната и така нататък
През декември 2015 година, т.е. близо 18 месеца по-късно, позицията на прокурорската асоциация се оказа вярна, тъй като Висш съдебен съвет беше разграничен на две колегии посредством ремонт на конституция. Опитите за определяне на потребния резултат от въпросното разделяне обаче не престават да са ревностно защитавана държавна загадка. Защото...
потребен резултат просто няма!
Обясняваме накратко. Председателите на двете висши съдилища и основният прокурор са членове на Висш съдебен съвет по право. Останалите 22-ма души се избират по опростена скица: 11 души - от общите събрания на прокурорите и съдиите, 11 души - от Народното събрание.
Логиката е желязна: прокурорите са страна в процеса, тъй че не би трябвало да имат право да се месят в кадровата политика, засягаща арбитрите в същия този развой, т.е. съдиите. И назад - кадровата обезпеченост на държавното обвиняване не би трябвало да зависи от съдиите.
На пръв взор - прелестно! На второ четене - малко необичайно, тъй като няма никаква спънка юристи да бъдат избирани за членове на Висш съдебен съвет от парламентарната квота. Нищо, че те също са страна в процеса. При това - освен по линия на наказателното право, ами във всички останали негови "разновидности ", познати като гражданско и административно право.
Та, пита се в задачата, по какъв начин ли биха реагирали съдиите, в случай че ръководещото парламентарно болшинство избере за членове на своята квота във Висш съдебен съвет... единствено юристи? Вярно - звучи неуместно! Но също толкоз е правилно и другото: откакто Законът за правосъдната власт не не разрешава сходен ход, за какво да не пробваме какво би се получило?
Толкоз с теорията.
Как наподобяват нещата на процедура?
Незнайно по какви аргументи, от 2015 година насам нито един прокурор не си е разрешил лукса да се намеси в работата на съдийската гилдия или да предложи на сътрудниците си в черни тоги за кого да гласоподават и заради какви аргументи.
За сметка на това обаче така наречен будна съдийска съвест не престава да се занимава с проблемите на прокуратурата. Ако ще е по този начин, за какво тогава трябваше членовете на Висшия правосъден съвет да бъдат капсулирани в две самостоятелни сякаш една от друга колегии?
Всъщност, в случай че на 26 септември номинацията на Евгени Иванов за член на Висш съдебен съвет бъде бойкотирана, както прикани наскоро арбитър Емил Дечев от Софийския градски съд, надали някой ще задиша по-свободно. Професионалният комфорт на основния прокурор и на висшата номенклатура в правосъдната система също няма да бъде нарушен. Защото проблемите са други и тяхното решение е невероятно по системата "Разделяй и владей! " Но за това - някой различен път...
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ