Войната е за меча и кесията на Темида, а не за везните й!
Толкоз беше със спонтанните митинги, гръмнали сякаш от нищото, само че вещо побутвани в вярната посока от... който би трябвало. За следващ път парата, създадена от силата и страстите на така наречен редови жители на България, Европейския свят и останалите бели демокрации, е на път да замине в свирката.
За прислугата, оръженосците и шутовете на днешните феодали обяснението е обикновено:
стачкуват добре платени безродници и майцепродавци .
Една трета от тях са безмозъчни и първосигнални скотове, на които им е все едно коя ръка цялостни копаните им и от чия трапеза идат огризките.
Другата една трета са платени еничари, подготвени да мятат камъни даже против себе си. Само и единствено да си получат сребърниците на ръка. Колкото до плащачите - те са ноторно известни: "Америка за България ", Джордж Сорос, Цветан Василев и Васил Божков.
А последната трета са трето и четвърто потомство комунистически изроди, чиято единствена цел е да вземат властта и да оправдават петолъчката, сърпа и чука като знаци на... евроатлантическа България.
От другата страна на фронтовата линия - същата работа.
Всички,
които работят за сегашните управници
са бандити, "калинки ", баджанаци или тъщи на ръководещите дерибеи.
Под ръководството на ГЕРБ, България освен удари същинското дъно на мизерията, само че продължава неуморно да копае все по-надолу и по-надолу.
Ако ГЕРБ остане на власт, Бойко Борисов ще си държи револвера върху дрешника, тъй като към момента никой не е измислил нощно шкафче, което да побере отредените за България 29 милиарда евро за идващия програмен интервал.
С две думи - "плакатната " политическа война сред протестиращите против настоящето статукво и подмолната транспартийна "любов " сред ръководещи и съпротива, е толкоз свирепа, че изгледите за разкриване на взаимноизгоден компромис клонят към безспорната нула (минус 273 градуса по Целзий). Тоест - разновидностите за излаз от рецесията
към този момент са единствено два - или едните, или другите!
Не по този начин стои въпросът с другата сюжетна линия в противоборството сред народа на улицата и богоизбраните по високите етажи на властта: войната за отговора на въпроса "Кой ще изкъпе Темида, ще изпере тогата и превръзката на очите й, ще калайдиса везните й и ще наточи меча й? "
Странното е, че за разлика от предходни години, през днешния ден жителите на двата враждебни лагера са... на един ум: досегашната промяна на правосъдната система е въздух под налягане,
измененията единствено са задълбочили проблемите
и по тази причина би трябвало да се стартира изначало!
Оттук нататък стартират... пагубните разминавания. Или съзнателно поддържаната (кой знае за какво?) идейна и идеологическа отдалеченост.
В лагера на бунтарите горят два огъня, към този момент (поне от официална гледна точка) - вън и без значение един от различен.
Около единия са насядали сподвижниците на Христо Иванов от обединяването "Демократична България ", за които прочистването на правосъдната власт може и би трябвало да бъде осъществено в няколко стъпки:
- Радикална промяна на Висшия правосъден съвет (ВСС), който да остане административен и кадрови орган единствено за съдиите;
- Съставът на Висш съдебен съвет става 15-членен: осем души се избират от съдиите, петима - от Народното събрание, а останалите двама са членове по право - ръководителите на Върховния касационен съд (ВКС) и на Върховния административен съд (ВАС). Съветът се ръководи от шефа на Върховен касационен съд, а в негово неявяване – от шефа на ВАС;
- Председателите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд се оферират от общите събрания на съдиите на двете съдилища и би трябвало да са настоящи магистрати в съответния съд все още на избора;
- Окончателното решение за освобождение от служба на ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд се взема от Конституционния съд, а предлагането би трябвало да е подкрепено от две трети от състава на Висш съдебен съвет, включително болшинство от членовете, директно определени от съдии;
- Главният прокурор се избира от Народното събрание с болшинство три пети (144-има национални представители) по предложение на министъра на правосъдието;
- Мандатът на основния прокурор става 5-годишен;
- Създава се 11-членен Прокурорски съвет: четирима от членовете му се избират от прокурорите; петима - от Народното събрание (те са представители на разнообразни юридически специалности и организации), а членове по право са основния прокурор и министъра на правосъдието;
- Освобождаването (импийчмънта) на основния прокурор става по самодейност на министъра на правораздаването или на една пета от народните представители. Искането би трябвало да бъде подкрепено минимум от 140 народни представители, а окончателното решение ще се взема от Конституционния съд или от президента;
- Функциите на прокуратурата се лимитират единствено в границите на наказателния развой. Тоест - закриване на Върховната административна прокуратура и на административните отдели в окръжните прокуратури;
- Последователно въвеждане на правосъден надзор върху актовете на прокурора, отнасящи се до значителните стадии от придвижването на наказателното производство;
- Създаване на опция районните и окръжните съдилища да сезират директно Конституционен съд по отношение на конституционността на закони, използвани по съответни каузи.
Около другия огън са се скупчили членовете и симпатизантите на Гражданска самодейност "Правосъдие за всеки ". Лидер на самодейността е юрист Велислав Величков - "син " народен представител от епохата на Иван Костов, някогашен правилен сподвижник на тогавашния парламентарен необут Йордан Соколов и на основния прокурор Никола Филчев.
Вкратце, концепциите на "Правосъдие за всеки " водят към същото - силовото, само че узаконено вкарване на държавното обвиняване в правия път. Кой знае за какво обаче, най-малко досега сподвижниците на Велислав Величков и съпартийците на Христо Иванов копаят... в успоредни лехи. И не си приказват, даже когато стачкуват на един и същи тротоар:
ПРОКУРАТУРА:
- Съгласно член 126, ал.1 от Конституцията, “Структурата на Прокуратурата е в сходство с тази на съдилищата.” Този принцип е поредно извършен на районно, окръжно и апелативно равнище в правосъдната система, където към съответните съдилища работят и съответните прокуратури - всяка със собствен си административен началник.
На равнище Върховен съд обаче тази конструкция и функционалност е съществено нарушена, защото Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура нямат административни ръководители със независими пълномощия.
Затова - ОТПАДАНЕ на член 126, алинея 2 от конституцията и закриване на фактическата паралелна институция в Прокуратурата – длъжността на Главния прокурор, и "обзавеждане " на ВКП и ВАП със свои лични административни ръководители, способени единствено във връзка с тези прокуратури.
Задължителните методически инструкции към нисшестоящите прокурори се заменят с кардинални наставления. Отменят се още единството и централизацията на държавното обвиняване. Така ще се възвърне логиката и на идната конституционна норма - чл.127, в която се приказва за Прокуратурата, само че не и за основния прокурор.
ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ
Вариант първи, който не изисква привикване на Велико национално заседание (ВНС): понижаване на парламентарната квота (чл.130, алинея 3 от конституцията) от единадесет на петима членове: трима - в Прокурорската гилдия, и двама - в Съдийската гилдия. Мандатът на изборните членове на Висш съдебен съвет се понижава от пет на три години.
Вариант втори, който изисква привикване на Велико народно събрание: закриване на Прокурорската гилдия във Висш съдебен съвет и основаване на два прокурорски съвета - към административните ръководители на ВКП и ВАП, които дават отговор за назначенията, кадровото израстване и атестациите на прокурорите от съответните прокуратури, за надзора за идентичното използване на законите, за приемането на методически инструкции и т. н. Висш съдебен съвет остава да работи като СЪДЕБЕН СЪВЕТ, в който прокуратурата няма място, тъй като е страна в процеса.
СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ СЪДИЛИЩА се закриват и всичко минава към родовите подсъдности на съответните съдилища. Това става посредством промени в Закона за правосъдната власт.
Досущ като двата си първообраза - ексглавния прокурор Никола Филчев и ексглавния секретар на Министерство на вътрешните работи Бойко Борисов, сегашният лидер на държавното обвиняване още преди номинацията си знаеше от кое място ще го забрулят ветровете.
В продължение на половин година той гради обществен имидж, обикаляйки дълбоката и глуха провинция по този начин, както даже
Матей Миткалото и Васил Левски не са я обикаляли.
След което се изправи в пленарната зала на Народното събрание и разгласи, че стартира... кръстоносен поход в името на правораздаването и справедливостта:
- Наказателният кодекс е стар, по тази причина той и неговите сътрудници ще предложат хрумвания за осъвременяването му. И по-конкретно - от тотална проверка се нуждаят "класическите " разбирания за закононарушения по работа, корупция и подкупът в частния сектор;
- Наказателнопроцесуалният кодекс дотам е затлачен от непотребен педантизъм, че органите на Министерство на вътрешните работи и прокуратурата не могат да извършат даже половин процесуално-следствено деяние без да сбъркат минимум три пъти;
- За разлика от прокурорите в естествените демокрации, българските им сътрудници са принудени да пишат обвинителни актове, дебели като "Война и мир " - отсам до края на света;
- Спешна преоценка на стандартите за доказване, които в България са най-високи в целия Европейски Съюз: в случай че тук се изисква една единица доказателства, в множеството от страните членки на Общността признават... 0.1 единици доказателства.
Истината е някъде по средата. И заради тази причина е
по-тъпа и от най-древната антична секира,
както се споделя по различен мотив.
Първо - всевластието на основния прокурор. За ограничението му промени в конституцията не са нужни. Просто би трябвало да бъде ремонтиран Закона за правосъдната власт по този начин, че всяка една прокуратура - районна, окръжна, апелативна и висша, става независимо и административно без значение юридическо лице. Досущ като съдилищата. Тоест - единното и централизирано държавно обвиняване престава да съществува.
Второ - основният прокурор и ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, познати като тримата огромни, би трябвало да бъдат извадени от двете колегии на Висшия правосъден съвет. Тоест - те си остават членове на Пленума на Висш съдебен съвет по право, само че всичко останало, обвързвано с кариерното развиване и кадровата дисциплинираност на магистратите, си остава в техни ръце. Освен това, тримата огромни излизат и от управителния съвет на Националния институт на правораздаването, и... отвред другаде.
Трето - откакто членовете на Инспектората към Висш съдебен съвет се избират от Народното събрание, този коректив престава да бъде нещо към... Тоест - става Съдебен инспекторат, имащ право да ревизира освен редовите звена на правосъдната система, само че и техните шапки - Върховен касационен съд и Върховен административен съд, ВКП и ВАП. Включително ръководителите на висшите съдилища и заместник-главните прокурори.
Четвърто - възвръща се някогашната Главна прокуратура, чийто либерален вид е прочут като Офис на основния прокурор. Сегашният систематичен мутант, прочут от 1994 година като Върховна касационна прокуратура, се разтуря един път вечно, а всички отдели и звена се местят в офиса на Главния. Инспекторатът към ВКП се закрива, а на прокурорите от ВКП им се вменяват единствено и само пълномощия по касационни каузи.
Пето - предварителните прокурорски инспекции, осъществявани по Закона за правосъдната власт, се не разрешават, защото това е организационен нормативен акт, който е качествено друг от Закона за Министерство на вътрешните работи. Забранява се и образуването на досъдебни производства, преследващи почистване на междуфирмени и междуличностни сметки без заплащане на държавни такси. Разликата сред сигнал за закононарушение и елементарен донос е обикновена...
Шесто - на прокурорите им се не разрешава да образуват досъдебни производства против незнаен причинител, т.е. по материали, които не са минали през съответните органи на Министерство на вътрешните работи и не са били потвърдени (образно казано) по учебник: закононарушение - причинител - оръжие - претекст!
Седмо - вкарва се наложителна лустрация: хора, приключили право в Академията на Министерство на вътрешните работи не могат да стават съдии, прокурори и юристи. Логиката е обикновена - "едната " юридическа подготовка няма нищо общо със знанията, превръщащи елементарния правист в прислужник на Темида.
Осмо - не разрешава се на Върховен касационен съд и на Върховен административен съд да уеднаквяват правосъдната процедура както с тълкувателни решения, по този начин и с елементарни "такива " - на тричленки и петчленки. Другият вид е изхвърляне на вътрешното разбиране и легализиране на прецедентното право.
Девето ...
Хайде холан прокуратурата да бъде извадена от правосъдната система и да бъде подчинена на единствената искрено политическа институция, каквито са Народното събрание и Министерския съвет.
Този мач - най-малко по-възрастните - сме го играли от влизането в действие на Живковската конституция през 1971 година до приемането на настоящия главен закон през 1991 година.
Резултатът е очеваден!
Все още прокуратурата счита себе си не за стопанин на досъдебното произвеждане, а за стопанин на страната - тъй като законът й разрешава. А съдиите си вършат каквото сметнат за належащо, защото през днешния ден се оправдават с уеднаквяването на практиката, а на следващия ден - с дълбокото си вътрешно разбиране...
И тъй като сме в. "БАНКЕРЪ ", няма по какъв начин да не отворим приказка и за крайния финансов резултат от галимацията "Прокуратурата - вън от правосъдната система "!
В момента съдиите са 2000 "бройки ". Те са единствените прислужници на Темида, които генерират доходи от държавни такси. Годишно - над 100 млн. лв..
Прокурорите и следователите са към 2500 души. Те публични доходи не генерират, тъй като законът им позволява единствено да харчат.
Ерго, в случай че обвинителите бъдат пратени на послушание на изпълнителната власт или пък бъдат закарфичени към Народното събрание, в правосъдната власт остават единствено 2000 съдии и... 100 милиона лични доходи, които никой няма право да им споделя по какъв начин и защо да харчат!
Ей по тази причина е цялата натегация. Прокуратурата - откровена политическа бухалка, а съдиите - вътрешно уверени в личната си безпогрешност, че и милионери освен това!
Хора - бдете! Наистина Дейвид Линч е прав: нищо не е това, което наподобява!
За прислугата, оръженосците и шутовете на днешните феодали обяснението е обикновено:
стачкуват добре платени безродници и майцепродавци .
Една трета от тях са безмозъчни и първосигнални скотове, на които им е все едно коя ръка цялостни копаните им и от чия трапеза идат огризките.
Другата една трета са платени еничари, подготвени да мятат камъни даже против себе си. Само и единствено да си получат сребърниците на ръка. Колкото до плащачите - те са ноторно известни: "Америка за България ", Джордж Сорос, Цветан Василев и Васил Божков.
А последната трета са трето и четвърто потомство комунистически изроди, чиято единствена цел е да вземат властта и да оправдават петолъчката, сърпа и чука като знаци на... евроатлантическа България.
От другата страна на фронтовата линия - същата работа.
Всички,
които работят за сегашните управници
са бандити, "калинки ", баджанаци или тъщи на ръководещите дерибеи.
Под ръководството на ГЕРБ, България освен удари същинското дъно на мизерията, само че продължава неуморно да копае все по-надолу и по-надолу.
Ако ГЕРБ остане на власт, Бойко Борисов ще си държи револвера върху дрешника, тъй като към момента никой не е измислил нощно шкафче, което да побере отредените за България 29 милиарда евро за идващия програмен интервал.
С две думи - "плакатната " политическа война сред протестиращите против настоящето статукво и подмолната транспартийна "любов " сред ръководещи и съпротива, е толкоз свирепа, че изгледите за разкриване на взаимноизгоден компромис клонят към безспорната нула (минус 273 градуса по Целзий). Тоест - разновидностите за излаз от рецесията
към този момент са единствено два - или едните, или другите!
Не по този начин стои въпросът с другата сюжетна линия в противоборството сред народа на улицата и богоизбраните по високите етажи на властта: войната за отговора на въпроса "Кой ще изкъпе Темида, ще изпере тогата и превръзката на очите й, ще калайдиса везните й и ще наточи меча й? "
Странното е, че за разлика от предходни години, през днешния ден жителите на двата враждебни лагера са... на един ум: досегашната промяна на правосъдната система е въздух под налягане,
измененията единствено са задълбочили проблемите
и по тази причина би трябвало да се стартира изначало!
Оттук нататък стартират... пагубните разминавания. Или съзнателно поддържаната (кой знае за какво?) идейна и идеологическа отдалеченост.
В лагера на бунтарите горят два огъня, към този момент (поне от официална гледна точка) - вън и без значение един от различен.
Около единия са насядали сподвижниците на Христо Иванов от обединяването "Демократична България ", за които прочистването на правосъдната власт може и би трябвало да бъде осъществено в няколко стъпки:
- Радикална промяна на Висшия правосъден съвет (ВСС), който да остане административен и кадрови орган единствено за съдиите;
- Съставът на Висш съдебен съвет става 15-членен: осем души се избират от съдиите, петима - от Народното събрание, а останалите двама са членове по право - ръководителите на Върховния касационен съд (ВКС) и на Върховния административен съд (ВАС). Съветът се ръководи от шефа на Върховен касационен съд, а в негово неявяване – от шефа на ВАС;
- Председателите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд се оферират от общите събрания на съдиите на двете съдилища и би трябвало да са настоящи магистрати в съответния съд все още на избора;
- Окончателното решение за освобождение от служба на ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд се взема от Конституционния съд, а предлагането би трябвало да е подкрепено от две трети от състава на Висш съдебен съвет, включително болшинство от членовете, директно определени от съдии;
- Главният прокурор се избира от Народното събрание с болшинство три пети (144-има национални представители) по предложение на министъра на правосъдието;
- Мандатът на основния прокурор става 5-годишен;
- Създава се 11-членен Прокурорски съвет: четирима от членовете му се избират от прокурорите; петима - от Народното събрание (те са представители на разнообразни юридически специалности и организации), а членове по право са основния прокурор и министъра на правосъдието;
- Освобождаването (импийчмънта) на основния прокурор става по самодейност на министъра на правораздаването или на една пета от народните представители. Искането би трябвало да бъде подкрепено минимум от 140 народни представители, а окончателното решение ще се взема от Конституционния съд или от президента;
- Функциите на прокуратурата се лимитират единствено в границите на наказателния развой. Тоест - закриване на Върховната административна прокуратура и на административните отдели в окръжните прокуратури;
- Последователно въвеждане на правосъден надзор върху актовете на прокурора, отнасящи се до значителните стадии от придвижването на наказателното производство;
- Създаване на опция районните и окръжните съдилища да сезират директно Конституционен съд по отношение на конституционността на закони, използвани по съответни каузи.
Около другия огън са се скупчили членовете и симпатизантите на Гражданска самодейност "Правосъдие за всеки ". Лидер на самодейността е юрист Велислав Величков - "син " народен представител от епохата на Иван Костов, някогашен правилен сподвижник на тогавашния парламентарен необут Йордан Соколов и на основния прокурор Никола Филчев.
Вкратце, концепциите на "Правосъдие за всеки " водят към същото - силовото, само че узаконено вкарване на държавното обвиняване в правия път. Кой знае за какво обаче, най-малко досега сподвижниците на Велислав Величков и съпартийците на Христо Иванов копаят... в успоредни лехи. И не си приказват, даже когато стачкуват на един и същи тротоар:
ПРОКУРАТУРА:
- Съгласно член 126, ал.1 от Конституцията, “Структурата на Прокуратурата е в сходство с тази на съдилищата.” Този принцип е поредно извършен на районно, окръжно и апелативно равнище в правосъдната система, където към съответните съдилища работят и съответните прокуратури - всяка със собствен си административен началник.
На равнище Върховен съд обаче тази конструкция и функционалност е съществено нарушена, защото Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура нямат административни ръководители със независими пълномощия.
Затова - ОТПАДАНЕ на член 126, алинея 2 от конституцията и закриване на фактическата паралелна институция в Прокуратурата – длъжността на Главния прокурор, и "обзавеждане " на ВКП и ВАП със свои лични административни ръководители, способени единствено във връзка с тези прокуратури.
Задължителните методически инструкции към нисшестоящите прокурори се заменят с кардинални наставления. Отменят се още единството и централизацията на държавното обвиняване. Така ще се възвърне логиката и на идната конституционна норма - чл.127, в която се приказва за Прокуратурата, само че не и за основния прокурор.
ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ
Вариант първи, който не изисква привикване на Велико национално заседание (ВНС): понижаване на парламентарната квота (чл.130, алинея 3 от конституцията) от единадесет на петима членове: трима - в Прокурорската гилдия, и двама - в Съдийската гилдия. Мандатът на изборните членове на Висш съдебен съвет се понижава от пет на три години.
Вариант втори, който изисква привикване на Велико народно събрание: закриване на Прокурорската гилдия във Висш съдебен съвет и основаване на два прокурорски съвета - към административните ръководители на ВКП и ВАП, които дават отговор за назначенията, кадровото израстване и атестациите на прокурорите от съответните прокуратури, за надзора за идентичното използване на законите, за приемането на методически инструкции и т. н. Висш съдебен съвет остава да работи като СЪДЕБЕН СЪВЕТ, в който прокуратурата няма място, тъй като е страна в процеса.
СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ СЪДИЛИЩА се закриват и всичко минава към родовите подсъдности на съответните съдилища. Това става посредством промени в Закона за правосъдната власт.
Досущ като двата си първообраза - ексглавния прокурор Никола Филчев и ексглавния секретар на Министерство на вътрешните работи Бойко Борисов, сегашният лидер на държавното обвиняване още преди номинацията си знаеше от кое място ще го забрулят ветровете.
В продължение на половин година той гради обществен имидж, обикаляйки дълбоката и глуха провинция по този начин, както даже
Матей Миткалото и Васил Левски не са я обикаляли.
След което се изправи в пленарната зала на Народното събрание и разгласи, че стартира... кръстоносен поход в името на правораздаването и справедливостта:
- Наказателният кодекс е стар, по тази причина той и неговите сътрудници ще предложат хрумвания за осъвременяването му. И по-конкретно - от тотална проверка се нуждаят "класическите " разбирания за закононарушения по работа, корупция и подкупът в частния сектор;
- Наказателнопроцесуалният кодекс дотам е затлачен от непотребен педантизъм, че органите на Министерство на вътрешните работи и прокуратурата не могат да извършат даже половин процесуално-следствено деяние без да сбъркат минимум три пъти;
- За разлика от прокурорите в естествените демокрации, българските им сътрудници са принудени да пишат обвинителни актове, дебели като "Война и мир " - отсам до края на света;
- Спешна преоценка на стандартите за доказване, които в България са най-високи в целия Европейски Съюз: в случай че тук се изисква една единица доказателства, в множеството от страните членки на Общността признават... 0.1 единици доказателства.
Истината е някъде по средата. И заради тази причина е
по-тъпа и от най-древната антична секира,
както се споделя по различен мотив.
Първо - всевластието на основния прокурор. За ограничението му промени в конституцията не са нужни. Просто би трябвало да бъде ремонтиран Закона за правосъдната власт по този начин, че всяка една прокуратура - районна, окръжна, апелативна и висша, става независимо и административно без значение юридическо лице. Досущ като съдилищата. Тоест - единното и централизирано държавно обвиняване престава да съществува.
Второ - основният прокурор и ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, познати като тримата огромни, би трябвало да бъдат извадени от двете колегии на Висшия правосъден съвет. Тоест - те си остават членове на Пленума на Висш съдебен съвет по право, само че всичко останало, обвързвано с кариерното развиване и кадровата дисциплинираност на магистратите, си остава в техни ръце. Освен това, тримата огромни излизат и от управителния съвет на Националния институт на правораздаването, и... отвред другаде.
Трето - откакто членовете на Инспектората към Висш съдебен съвет се избират от Народното събрание, този коректив престава да бъде нещо към... Тоест - става Съдебен инспекторат, имащ право да ревизира освен редовите звена на правосъдната система, само че и техните шапки - Върховен касационен съд и Върховен административен съд, ВКП и ВАП. Включително ръководителите на висшите съдилища и заместник-главните прокурори.
Четвърто - възвръща се някогашната Главна прокуратура, чийто либерален вид е прочут като Офис на основния прокурор. Сегашният систематичен мутант, прочут от 1994 година като Върховна касационна прокуратура, се разтуря един път вечно, а всички отдели и звена се местят в офиса на Главния. Инспекторатът към ВКП се закрива, а на прокурорите от ВКП им се вменяват единствено и само пълномощия по касационни каузи.
Пето - предварителните прокурорски инспекции, осъществявани по Закона за правосъдната власт, се не разрешават, защото това е организационен нормативен акт, който е качествено друг от Закона за Министерство на вътрешните работи. Забранява се и образуването на досъдебни производства, преследващи почистване на междуфирмени и междуличностни сметки без заплащане на държавни такси. Разликата сред сигнал за закононарушение и елементарен донос е обикновена...
Шесто - на прокурорите им се не разрешава да образуват досъдебни производства против незнаен причинител, т.е. по материали, които не са минали през съответните органи на Министерство на вътрешните работи и не са били потвърдени (образно казано) по учебник: закононарушение - причинител - оръжие - претекст!
Седмо - вкарва се наложителна лустрация: хора, приключили право в Академията на Министерство на вътрешните работи не могат да стават съдии, прокурори и юристи. Логиката е обикновена - "едната " юридическа подготовка няма нищо общо със знанията, превръщащи елементарния правист в прислужник на Темида.
Осмо - не разрешава се на Върховен касационен съд и на Върховен административен съд да уеднаквяват правосъдната процедура както с тълкувателни решения, по този начин и с елементарни "такива " - на тричленки и петчленки. Другият вид е изхвърляне на вътрешното разбиране и легализиране на прецедентното право.
Девето ...
Хайде холан прокуратурата да бъде извадена от правосъдната система и да бъде подчинена на единствената искрено политическа институция, каквито са Народното събрание и Министерския съвет.
Този мач - най-малко по-възрастните - сме го играли от влизането в действие на Живковската конституция през 1971 година до приемането на настоящия главен закон през 1991 година.
Резултатът е очеваден!
Все още прокуратурата счита себе си не за стопанин на досъдебното произвеждане, а за стопанин на страната - тъй като законът й разрешава. А съдиите си вършат каквото сметнат за належащо, защото през днешния ден се оправдават с уеднаквяването на практиката, а на следващия ден - с дълбокото си вътрешно разбиране...
И тъй като сме в. "БАНКЕРЪ ", няма по какъв начин да не отворим приказка и за крайния финансов резултат от галимацията "Прокуратурата - вън от правосъдната система "!
В момента съдиите са 2000 "бройки ". Те са единствените прислужници на Темида, които генерират доходи от държавни такси. Годишно - над 100 млн. лв..
Прокурорите и следователите са към 2500 души. Те публични доходи не генерират, тъй като законът им позволява единствено да харчат.
Ерго, в случай че обвинителите бъдат пратени на послушание на изпълнителната власт или пък бъдат закарфичени към Народното събрание, в правосъдната власт остават единствено 2000 съдии и... 100 милиона лични доходи, които никой няма право да им споделя по какъв начин и защо да харчат!
Ей по тази причина е цялата натегация. Прокуратурата - откровена политическа бухалка, а съдиите - вътрешно уверени в личната си безпогрешност, че и милионери освен това!
Хора - бдете! Наистина Дейвид Линч е прав: нищо не е това, което наподобява!
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ